РЕШЕНИЕ
№ 984
гр.Бургас, 31.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 09 юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря С. Х., в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 1013 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е ЕТ Т.Д.с ЕИК:*********, със съдебен адрес ***,
кант.12. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – адвокат П.П. ***.
Ответник по касация отдел ОД Бургас при ЦУ на НАП София. Същият
не взема участие в касационното производството, редовно призован.
Жалбата е насочена срещу решение № 35/19.02.2020г. по АНД
№ 1802/2019г. на Районен съд Несебър. С обжалваното решение е потвърдено
наказателно постановление № 457873-F498315/16.08.2019г.
на началник отдел Оперативни дейности Бургас при ЦУ на НАП София, с което на ЕТ
Т.Д.е наложена имуществена санкция 500лв. за извършено административно
нарушение по чл.185 ал.2 изр.2 вр. с ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.33 ал.1 от Наредба
№ Н-18/2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В
обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е приел за
установено, че на 06.07.2019г. касаторът стопанисвал търговски обект – дрогерия
в гр.Свети Влас, хотел Свети Георги Палас. При извършената проверка на функциониращото
фискално устройство контролните органи установили, че паричните средства в
касата са 371.13лв., а разчетената от устройството обща сума е 284.45лв. За
деня имало отчетено въвеждане на пари в брой в касата на ФУ 50лв., при което
разликата между отчетността и наличността била 86.68лв. При тези данни АНО
приел, че не е изпълнено задължението на търговеца да отразява всяка промяна в
касовата наличност във ФУ чрез функциите служебно въвеждане на суми.
Първоинстанционният съд приел за установена фактическата
обстановка по постановлението. Приел, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения, а материалният закон е приложен правилно, при което потвърдил
наказателното постановление. В съдебния акт са изложени и съображения за
правилно определяне размера на санкцията и липсата на предпоставки за прилагане
на чл.28 от ЗАНН. При тези мотиви съдът потвърдил наказателното постановление и
уважил искането на ответната страна за присъждане на разноски.
В касационната жалба се оспорва фактическата обстановка.
Правят се доводи за неправилна преценка на събраните доказателства, довела до
неправилно приложение на материалния закон. Обръща се внимание на
обстоятелството, че от мотивите на НП не става ясно как АНО е приел наличието
на касова разлика в размер 86.68лв. Не било посочено дали разликата е
положителна или отрицателна, съответно коя точно операция (по въвеждане или
извеждане на суми) не е била използвана от търговеца, като форма на
изпълнителното деяние. Не било посочено в постановлението дали нарушението води
или не до неотразяване на приходи. Оспорва се също изводът на първоинстанционния
съд за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Заявява се, че се
поддържат и направените в жалбата до РС оплаквания. Иска се отмяна на
първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с
което наказателното постановление да бъде отменено. Не се сочат нови
доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде оставено
в сила. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна,
за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е
допустима.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
За да прецени правилността на обжалваното съдебно решение
и основателността на направените от касатора оплаквания, съдът взе предвид
следното.
Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния
съд въз основа на събраните доказателства. От приложения протокол № 0310639 се
установява, че на 06.07.2019г. инспекторите по приходите П.Т.и К.Н.извършили
проверка на търговски обект - дрогерия в гр.Свети Влас, хотел Свети Георги Палас,
стопанисван от ЕТ Т.Д.с ЕИК: *********. Преди да се легитимират направили
контролна покупка, при което им била издадена касова бележка от работещото в
обекта фискално устройство. След това контролните органи проверили касовата наличност
и я сравнили с отчетените от ФУ средства, включително и служебно въведени/изведени.
Установили разчетена касова наличност 284.45лв. и служебно въведени 50лв., т.е.
общо разчетени средства 334.45лв., при фактическа наличност 371.13лв. Така
установената касова разлика в протокола е неправилно изчислена, като е посочена
със стойност 86.68лв., вместо 36.68лв. Тази грешка в изчисленията е пренесена в
АУАН и НП. Неоснователно е направеното възражение за незаконосъобразност на НП,
произтичаща от неправилно установена, неясна и непълна фактическа обстановка.
Установената от настоящата инстанция грешка при изчисляването размера на
касовата разлика не е съществена, тъй като не се отразява на общия фактически
извод, че в касата на ФУ е имало средства, които не са отчетени от продажби,
нито са въведени служебно.
Правните изводи на първоинстанционния съд също са в
съответствие със закона, а направените от касатора оплаквания в тази насока са
неоснователни.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
при спазване на изискуемата форма и при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения. Такива нарушения не са допуснати и при
провеждането на първоинстанционното съдебно производство.
Материалният закон също е приложен правилно.
Съгласно приложимата бланкетна норма на чл.185 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС извън
случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи
(както е квалифициран настоящия случай), се налагат санкциите по ал.1 – глоба
от 100 до 500лв. или имуществена санкция от 500 до 2 000лв.
Съгласно чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, издадена за прилагане на ч.118 от ЗДДС, извън случаите
на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.
В процесния случай фактическият състав на административно нарушение е
осъществен. Привлеченото към отговорност лице е търговец, който е съхранявал
във фискалното си устройство парични средства в размер, различен от резултата,
произтичащ от отчетените операции, свързани с промяна на касовата наличност.
При липсата на данни за неиздаване на касови бележки следва да се приеме, че са
били реално въведени суми, без регистрирането им като служебно въведени, което
е нарушение на цитираната разпоредба на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18.
Неоснователно е оплакването на касатора, според което не било изяснено дали
извършеното нарушение води до неотчитане на приходи или не. Следва да се
отбележи, че за да наложи имуществена санкция в размер 500лв. АНО се е позовал
на санкционна норма, чието приложение е възможно единствено в хипотеза, в която
нарушението не води до неотразяване на приходи. По тази причина съдът приема,
че това обстоятелство е било установено и отчетено от органа при налагане на
санкцията. Касае се за отрицателен факт, произтичащ от липсата на констатации
относно неотразяване на приходи. Освен това, ако касаторът е считал, че
неизготвянето на дневния отчет е довело до неотразяване на приходи, той е
следвало да посочи тези обстоятелства и да представи съответните доказателства
за това.
По отношение на
доводите за маловажност на случая, налагаща отмяна на наказателното
постановление, настоящата инстанция констатира, че районният съд е изложил
подробни съображения за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН,
които се споделят напълно от касационния състав. Предвид това касационната
инстанция не намира за необходимо преповтаряне на изложените мотиви в
първоинстанционното решение и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях.
Предвид
неоснователността на направените от жалбоподателя оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка за съответствие с
материалния закон съдът прие, че на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното
първоинстанционно решение следва да се остави в сила.
Искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция не е било
направено от ответника по касация.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35/19.02.2020г.
по АНД № 1802/2019г. на Районен съд Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.