Решение по дело №2119/2017 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 130
Дата: 15 март 2018 г. (в сила от 10 април 2018 г.)
Съдия: Йовка Пудова
Дело: 20175510102119
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2017 г.

Съдържание на акта

                                                Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е  №........

                                                 гр.К.,  ……….2018 год.

 

                                       В    И М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

          К. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на дванадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

 

при секретаря............Хр. К.……..………...................................................като разгледа докладваното от съдията...................................гр.д.№2119 по описа за 2017 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

               Искът е за развод с правното основание в чл.49, ал.1 от СК.

     Ищецът твърди, че сключили с ответницата граждански брак на 27.10.1973г. в с.П., общ.М., първи и за двамата, от който имали едно дете, понастоящем пълнолетно. В началото на семейния им живот всичко вървяло нормално, но впоследствие нещата в семейството се променили. Заминали на екскурзия в А., където останали и и от там през 1989 г. емигрирали в САЩ, К., С. Ф. със сина си Г., роден през 1980г.. Преди да напуснем страната, живели в с.К., в жилище негова собственост. През 2003г. се върнал в Б., за да развива бизнес. Ответницата не се съгласила да се върнат в страната и останала със сина им в САЩ. Твърди, че от 2003г. не поддържа отношения и контакти със съпругата си, му било  известно местонахождението й, защото тя била пенсионер, а родителите й живеели в Т.. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител счита иска за допустим. Изразява становище бракът между страните да бъде прекратен без съдът да се произнасяте по въпроса за вината. Счита, че дългата фактическа раздяла е допринесла за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

                От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

                Страните сключили граждански брак на 27.10.1973г. в с.П., общ.М., първи за страните, от който имат родено през 1980 г. дете Г.- понастоящем пълнолетен /удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за гр.брак №0008/27.10.1973 г./. От обясненията на ищеца и показанията на св.Б. С. Ф. се установява, че за съпрузите взели решение да живеят в чужбина и през 1989 г. семейството емигрирало в САЩ. През 2003 г. ищецът се върнал в Б., развил собствен бизнес в гр.П. Б. и се установил да живее там Ответницата останала да живее в САЩ. Ищецът споделял, че с ответницата не са се разбирали и се чувствал самотен. /“….Познавам Я.М. от 10 години. Работя като камериерка в хотел „К.”, който е собственост на Я. ***. Не познавам С.Т.. Шефът живее в хотела и понеже съм постоянно там, го виждам винаги сам. За всичко сам се грижи. М. ми е казвал, че съпругата му е в А.….че нямат добри отношения... Споделял е, че когато е бил в А. е паднал от някаква височина, дошъл е в гр.П. Б., за да се лекува…Не съм го чувала да говори по телефон със съпругата си…Той живее в хотела….знам един син има, пълнолетен. той дойде веднъж, стоя около 2-3 дена в хотела и си замина. Беше сам…“св.Б.Ф./. Съпрузите преустановили контактите помежду си. Ищецът е категоричен в решението си за развод.

                С оглед така събрание доказателства съдът намира, че  бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Установи се, че повече от четиринадесет години съпрузите живеят в различни държави, което се явява пречка за поддържането на дължимите съпружески преки и ежедневни физически, духовни и емоционални контакти, а това е довело до охладняване на отношенията и срив на брачната връзка Съпрузите нямат общо домакинство, общ семеен бюджет и загриженост един към друг, тъй като всеки от тях е устроил самостоятелен живот, различен от този на другия партньор. Между тях няма взаимност и разбирателство, обща грижа за семейството и желание за съвместен живот, а трайно продължилата фактическа раздяла допринесла за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения / арг. т.3 на ППВС №10/71 г./. Бракът е формален, лишен от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид, поради което следва да бъде прекратен.

               Тъй като няма искане за произнасяне по въпроса за вината, не са събирани доказателства в тази насока.

               По делото няма заявени претенции за ползване на семейно жилище, поради което съдът не дължи произнасяне.

              Нормата на чл.326 от ГПК изисква в решението, с което се допуска разводът съдът изрично да се произнася по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят за в бъдеще. Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак т.е. съдът дължи произнасяне единствено по заявено желание на съпругът/съпругата/, приел фамилното име на другия съпруг. Ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното фамилно име, той запазва брачното си фамилно име/ Решение №245/17.05.2012 г. по гр.д.№1058/2011 г. на ВКС, IV г. о./. След прекратяване на брака ответницата следва да продължи да носи предбрачното фамилното име Т..

                Разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК относно съдебните разноски по брачни дела сочи, че когато няма вина разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили. При това положение претенцията на ищеца за заплащане на разноски следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Ищецът и ответницата следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. по 25 лв. окончателна държавна такса.

                Водим от гореизложеното съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И :

 

                ПРЕКРАТЯВА сключения на 27.10.1973г. в с.П., общ.М., обл.К. граждански брак между Я.М.М., с ЕГН-********** *** и С.М.Т., с ЕГН-********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен.

                ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата С.М.Т., с ЕГН-********** да носи  предбрачното фамилно име Т..

 

                ОСЪЖДА Я.М.М., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К.  25 лв. окончателна държавна такса.

 

                ОСЪЖДА С.М.Т., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. 25 лв. окончателна държавна такса.

 

                Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                            Районен съдия: