Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.
дело
№ 106 по описа на КАС за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4
от Закона
да данък върху добавената стойност
/ЗДДС/.
Образувано е по жалба от Ф.Р.К. от ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
ФК-445-0123094/ 29.12.2022 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“,
гр.Пловдив, в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят сочи незаконосъобразност на
оспорената заповед,
като издадена при неспазване на изискването
за форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Счита, че заповедта е
издадена от некомпетентен орган, при неспазване на изискуемата форма и при
липса на задължителни реквизити. Оспорва изводите на административния орган за наличие
на предпоставки, които обосновават
запечатване на търговския обект и преустановяване на достъпа до него.
Излага подробни съображения за несъразмерност на наложената ПАМ, в т.ч. и по отношение на
продължителността на мярката, както и за несъответствието
й с целта на закона. По горните съображения
иска отмяна на обжалваната заповед.
Претендира направените по делото разноски.
В о.с.з. чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата
по изложените в нея доводи.
Ответникът –
Началник отдел “Оперативни дейности" - Пловдив към Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ
на НАП, чрез процесуалния си
представител, в о.с.з. и в писмено становище, намира жалбата
за неоснователна. Счита, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена
от компетентен орган, с подробно
изложени мотиви и съдържаща всички реквизити по чл.59,
ал.2 от АПК. Излагат се съображения за наличие на предпоставките
на чл.186 от ЗДДС, за налагане на принудителната
административна мярка,
както и за обоснованост на срока, за който е наложена.
В тази връзка
твърди, че административният орган
се е позовал на конкретни факти и обстоятелства, констатирани при извършената проверка. По горните съображения
счита,
че жалбата
следва да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът,
като взе
предвид доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Видно
от Протокол серия **, №***, на 15.12.2022 г., в бръснаро-фризьорски
салон, находящ се в ***, стопанисван от Ф.Р.К., е извършена
проверка от служители при ЦУ на НАП. В протокола е отразена извършена контролна
покупка на услуга, на стойност 3,00 лева,
платени в брой от проверяващ служител, за
която покупка не бил издаден касов бон от фискално устройство или ръчна касова бележка
от кочан. Посочено е, че с това е нарушен чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ.
В
хода на проверката е констатирана и касова разлика в размер на 15 лв., която не е отчетена чрез
фискалното устройство, видно от приложения опис на паричните средства, изготвен
на 15.12.2022г.
Със
Заповед № ФК-445-0123094/ 29.12.2022 г., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“, гр.Пловдив, в ЦУ на НАП, предмет на настоящия спор, на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект:
бръснаро-фризьорски салон, находящ
се в ***, стопанисван от Ф.Р.К., както и забрана за достъпа до него, за срок от
14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС, за нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба Н-18/2006 г., вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Мярката
е приложена за това, че като задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006 г., не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки в търговския обект, чрез издаване
на касови бележки от фискалното устройство. Отразено е, че за извършена контролна
покупка/услуга, на стойност 3.00 лева, платени в брой от служителя, извършващ проверката,
не е издаден касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство, или касова бележка от кочан. Посочено е, че извършеното нарушение се
установява и от констатираната касова разлика в размер на 15.00 лв., която не е
отчетена чрез фискалното устройство, чрез операцията „служебно въведени“. Прието
е, че горното противоправно поведение се
характеризира с продължителност и постоянство, накърняващо данъчната дисциплина
и създаващо предпоставки за неотчитане на приходи и незаплащане на дължимите
данъци, както и сочи организация в търговския обект, която няма за цел
спазването на данъчното законодателство. При определяне на срока е посочено, че
са взети предвид характера на дейността и местонахождението на търговския
обект, съобразено е необходимото време за създаване на правилна организация за отчитане
на дейността от търговеца, като се цели въздействие върху антифискалното
поведение на лицето, правилно установяване и събиране на данъците, както и
възможността за осъществяване на контролните функции на приходната
администрация. Заповедта е надлежно връчена
на 02.02.2023 г., видно от приложената по делото разписка,
а жалбата срещу нея е подадена на
13.02.2023 г.
С оглед така установените факти,
след преценка
на допустимостта на жалбата
и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
в рамките на установения от закона срок, и от лице с правен
интерес от оспорването,
а разгледана по същество е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган – началник отдел “Оперативни дейности" - Пловдив към Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП,
упълномощен със Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП, приложена по делото. Оспореният акт е в законоустановената
писмена форма.
Съдът
намира обаче, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие
с целта на закона.
Според
разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни независимо от предвидените глоби и имуществени санкции
се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118.
Съгласно
чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ.
От своя страна, в чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. е регламентирано
задължение за регистриране и отчитане на
извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга
по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 33, ал.
1 от Наредба Н-18/2006г., извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира
във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. В чл.187, ал.1 ЗДДС е предвидено, при прилагане на принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС, да се забранява и достъпът
до обекта.
В конкретния случай,
по делото безспорно се установява, че при
контролна покупка и заплащане на сумата по нея, не е издадена фискална касова бележка
от монтирано и работещо в обекта фискално устройство. Издаването на фискална касова
бележка за извършената продажба на стока е било дължимо, но това задължение не е
било изпълнено. Следователно, налице е неизпълнение от страна на жалбоподателя на
задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на извършена в стопанисвания
от него обект продажба, като последното е основание за прилагане на мерките за
административна принуда по чл. 186, ал. 1,. 1, б. "а" и чл. 187, ал.
1 от ЗДДС.
Въпреки това,
наложената ПАМ е несъразмерна и несъответна на целта на закона, като не са
налице надлежни мотиви относно продължителността на срока на наложената мярка.
При определяне продължителността на срока на мярката
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като
по аргумент от чл.186, ал.3 от ЗДДС, продължителност следва да отговаря на целите
на закона и да е съразмерна, по смисъла на чл.6 от АПК.
В случая, в заповедта
е посочено, че при определянето на продължителността на срока на наложената
мярка са взети предвид характера на дейността и местонахождението на търговския
обект, като е прието, че констатираното противоправно поведение се характеризира с продължителност
и постоянство. Посочено е също, че така определения срок е съобразен с необходимото
време за създаване на правилна организация за отчитане на дейността от търговеца,
а целта е свързана с преустановяване и предотвратяване на антифискалното
поведение на лицето, правилно установяване и събиране на данъците, както и
възможността за осъществяване на контрол. Така изброените основания не са
надлежни мотиви по смисъла на чл.186, ал.3 от ЗДДС, във вр.
с чл.59, ал.2, т.4 от АПК и не обосновават срока на наложената принудителна административна
мярка. Част от гореизложените мотиви представляват позоваване на основни положения
при прилагане на административната принуда, без да са посочени конкретни факти и
обстоятелства, свързани с поведението на нарушителя, в т.ч. и други негови предходни
нарушения, обуславящи тежестта на нарушението и на срока на наложената ПАМ. На
първо място, от събраните по делото доказателства не се установява твърдяната
от органа организация в търговския обект, водеща до системно неизпълнение на
задълженията на търговеца към фиска и отклоняване от
данъчно облагане. В случая се касае за неиздаване на фискална касова бележка за
продажба на стойност от 3.00 лв. В оспорената
заповед няма твърдения, а в административната преписка липсват данни, жалбоподателят
да е извършвал и други нарушения от вида на процесното,
за да се приеме, че в стопанисвания от него обект са налице трайно установени практики,
насочени срещу фискалната политика на държавата и системност при неизпълнение
на задължението за регистриране и отчитане на продажбите в обекта, респ. продължителност и постоянство на противоправното поведение.
На следващо място,
продължителността на срока е мотивирана с характера на дейността и
местонахождението на търговския обект, като
липсват конкретни данни за клиентопотока, анализ на местоположението
на обекта и реализирания оборот. От своя страна, липсата на конкретни мотиви относно
срока, за който се прилага принудителната административна мярка, е нарушение на
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не позволява извършването на надлежна
съдебна проверка за съответствието на акта с целта на закона. Въпреки предоставената
на административния орган оперативна самостоятелност при определяне срока на мярката,
същият следва да обоснове причините за определяне на срок, различен от минималния,
за да се установи дали е налице съответствие между определения от него срок и заложените
в закона цели. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването
на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за
надлежно мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване
на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита,
а неизлагането на конкретни и относими мотиви относно
срока, за който е наложена мярката, е основание за отмяна на оспорената заповед.
Наложената принудителна
мярка не съответства и на целите посочени в чл.22 ЗАНН - предотвратяване и преустановяване
на нарушенията, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. Тези мерки следва да са свързани с конкретното нарушение и не следва да
имат характер на санкция. В оспорената заповед не са изложени конкретни мотиви
за коригиращия и превантивен ефект на определения срок, като наличието в
търговския обект на регистрирано фискално устройство предполага, че е създадена
организация за отчитане на извършваните в този обект продажби.
В случая, с
прилагането на ПАМ се преустановява търговската дейност в обекта и генерирането
на приходи от нея, респ. постъпването на данъци за фиска,
поради което наложената мярка може да причини вреди, които са явно несъизмерими
с преследваната цел, поради което издадената заповед е несъответна и на чл. 6,
ал. 5 от АПК.
Предвид изложеното,
съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като постановена в нарушение
на административно-производствените правила, както и в несъответствие с целта на
закона, поради което същата следва да бъде отменена.
При този изход на делото,
с оглед надлежно заявеното от искане и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя
се следват направените по делото разноски, общо в размер на 510 лв., от които: 10
лева за внесена държавна такса, както и 500 лева за адвокатско възнаграждение, договорено
и изплатено, съгласно представения ДПЗС от 09.03.2023 г. Неоснователно е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е
под минимума определен в чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 2-ро от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № ФК-445-0123094/ 29.12.2022
г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“, гр.Пловдив, в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите,
гр. София, да заплати на Ф. Р. К. от *** с ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 510 лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България,
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: