Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 07.07.2020 година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
24.06. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Даниела Калчева
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1060 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 57/13.01.2020 г.
по гр.д.№2544/2019 г. по описа на Районен съд-С.З..
Въззивникът „Е.” ЕАД със седалище и
адрес на управление в гр. П. излага доводи за незаконосъобразност на решението,
като излага подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове изцяло.
Претендира за присъждане на разноски пред двете инстанции.Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
въззиваемия.
Въззиваемият „В.“ ЕООД ЕИК *** чрез
процесуалния си представител изразява становище,че първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Ищецът
„В." ЕООД излага твърдения, че е
потребител на ел.енергия относно притежавания от него обект с ИТ № 2939032 -
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О.“, с. О., Община Т., който обект е присъединен към
електропреносната система посредством Електропровод „Венеция“ 20 kV,
собственост на ищеца, като понижаването на доставената ел. енергия се извършва
със съоръжения негова собственост. Измерването на консумираната ел. енергия на
този обект се осъществявала посредством собствения на дружеството ищец
трафопост на ниво ниско напрежение /НН/.
Ищецът твърди, че през периода от 01.07.2015г.
до 31.07.2015 г. е заплатил на ответното дружество сумата 1244,65 лв. по
фактура № **********/31.07.2015 г., представляваща такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца -
Помпена станция „О.“, намираща се в с. О., Община Т.. Посочената сума била
измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско
напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 KV
/киловолта/ в Помпена станция „О.“, като ищецът твърди, че измерването по този
начин, и конкретно на това място, било незаконосъобразно, и водело до
начисляване за заплащане на недължими суми. Сочи, че считано от 01.07.2008г. с
Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на
мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа. Съгласно действащата нормативна уредба за
процесния период, мрежовите услуги се заплащали върху използваната електрическа
енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от
ДКЕВР цени. А при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е
на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
В конкретния случай ищецът изяснява, че
за Помпена станция „О.“, границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Т.“ 20 kV, след
която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция“ 20 kV.
Този електропровод бил с дължина от около
Във връзка с мястото на измерване на
използваната електрическа енергия, ищецът е отправял няколкократни писмени
искания до ответника с искане за промяна на мястото и нивото на измерване и на
други електропроводи, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция“
не било променено мястото на измерване.
Във връзка с това ищецът отново
изпратил Писмо изх. № 2013/05.12.2008г., с което посочил, че желае да бъде
изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на
средно напрежение в Подстанция гр. Т., като били посочени изрично и
измервателните точки за двата обекта, за които се изисква промяната:
-ИТ № 2939032 -
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О.“ с. О.
-ИТ 2939033 „ВиК“ с.
Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА“/с.Кап. Петко Войвода.
Ответникът не е извършил исканата промяна.
Поради това независимо, че ищецът бил собственик на Електропровод „Венеция“ 20
kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“, и на намиращите се в обекта ЗРУ
даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, ответникът
продължавал да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен
период вместо на ниво средно напрежение. Посочените обекти били собственост на
ищеца от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството.
Включването в капитала на дружеството било по силата на Заповед №
135/12.12.1995 г. на Кмета на Община Т., с която на основание чл.2 от Наредбата
за държавни имоти се предоставяло на „ВиК" ЕООД гр. С.З., и на Акт за
приемане и предаване на основни средства, с който тези активи са предадени на
дружеството ни.За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и издадено Разрешение за
ползване № 261/09.09.1995г.
Моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 870,00лв., представляваща недължимо платена сума за такса
пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена
станция „О.“, ИТ № 2939032, за периода 01.07.2015 г. - 31.07.2015 г.,
представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско
напрежение и ниво средно напрежение по фактура № **********/31.07.2015 г., от
общо платена сума за цена пренос в размер на 1244,65 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на сумата.
В законоустановения срок ответникът е
подал отговор на исковата молба и изразява становище,че искът е неоснователен.
Сочи, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а
от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Признава, че се намира в договорни отношения с
ищеца като по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора „Е.“
ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца с
кл.№ ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които било
процесното ИТН 2939032. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от Общите
условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Заявява, че след присъединяването на
обектите /чието проектиране и въвеждане в експлоатация на присъединителните
съоръжения е извършено като за мерене на ниво ниско напрежение/ ищецът е подал
искане за промяна на мястото на меренето на електрическата енергия на ниво
средно напрежение, но оспорва, че към искането си за промяна на мястото
измерване на електрическата енергия ищецът е представил доказателства за
собственост върху присъединителните съоръжения - ел.проводи трафопостове.
Всички доказателства за собственост, представени по преписката сочели, че
правото на собственост е на Община Т., а не на ищеца. Исканите от ответника
доказателства за собственост били представени в цялост едва с писмо изх.№ ЦУ -
14 от 21.01.2015 г. От описа на приложенията на всички предходни писма било
видно, че представените извлечения от баланса са за други активи, но е и за трафопостове
/така писмо изх. № 9946 от 26.11.2014 г. - т.5 - приложенията са за ел.провод
20 kV АС проводник
Ответникът оспорва исковата претенция и
по размер, защото дори да се установи, че мястото на измерване на
електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско
напрежение, а на ниво средно напрежение, то недължимо платена и подлежаща на
връщане ще бъде единствено разликата между стойността на енергията, пренесена
на ниво ниско средно напрежение и ниво ниско напрежение, а не цялата стойност
на услугата пренос. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следното:
По
делото не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия, като по
представената и приета като доказателство фактура за периода на обща стойност
1244,65лева /платени в цялост от ищеца/ на ищеца е начислена сума за пренос на
ел.енергия – по фактура № **********/31.07.2015г.- 934,11лева, видно от
детайлната разбивка по фактурата.
Между
страните е водена кореспонденция във връзка с идентифициране на обекти на
потребители, присъединени със собствени електропроводи към електрически
подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите като относно анализа на
тази кореспонденция въззивната инстанция на осн.чл.272 ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционното решение.
В пъровоинстанционното производство е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза. От констатациите на вещото лице при отговорите на поставените му
въпроси се установява, че през периода 01.07.2015г.–31.07.2015г. измерването на
потребената от ищеца ел.енергия по процесните фактури за обект помпена станция
„О.” ИТ № 2939032 се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито
разпределително устройство/ 20кV/400V в помпена станция „О.” собственост на
ищеца. Измерването се е извършвало посредством измервателна група в състав:
средство за търговско измерване – статичен трифазен тройнотарифен електромер
тим ЕМИ LZQJ, ф. номер№ 3368281, 5А/400V, клас на точност
1, знак за извършена метрологична проверка М 13/045 02, срок за извършване на
последваща проверка 2017г. – токови
трансформатори – 3 броя , тип GANZ клас на точност 1,
600/5А, К 120, ф.№ 852804, ф.№ 856804 и ф.№ 854504 – модем за дистанционен
отчет марка Gorlitz ф.№ *********, поставен в метално
електромерно табло тип ТЕПО.
Тъй
като измервателната група е следвало да бъде поставена на ниво средно
напрежение 20кV в ЗРУ на подстанция „Т.” ищецът не дължи заплащане на пренос на
ел.енергия по ел.разпределителната мрежа средно напрежение 20кV/електропровод
„Венеция”/ до обект помпена станция „О.” ИТ № 2939032 за съответния период.
Заплащането за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа има за
цел да компенсира електроразпределителното предприятие за загубите на
ел.енергия по този мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтите й.
Поддръжката и ремонтите са за сметка на собственика/ищцовото дружество/, като
той следва да заплаща загубите на ел.енергия по нея чрез показанията на
измервателната група, монтирана в началото й. Тогава електроразпределителното и
електроснабдителното предприятие нямат разходи по нея, в конкретния случай не
би имало разходи по електропровод „Венеция” и нямат основание да калкулират на
ищеца цена за пренос на ел.енергия на ниво средно напрежение през електропровод
„Венеция”.
Безспорно продажбата на ел. енергия по своята
правна същност е търговска продажба по смисъла на ТЗ.
Следва да се приеме,че дължимостта на цената за достъп и цената за
пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на
консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от
Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на
ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостното управление на електроенергийната система, като целта е
при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и цената
за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия, правомерното
поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо значение за
дължимостта на същите –измерването в места, различни от уговорените между
страните или от нормативно определените, не е основание за начисляване на цена
за достъп и цена за пренос.
Границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на
чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г.
(отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия /решение №75 от 25.03.2013г.
по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС/.
В разглеждания случай по делото не е
спорно, че при присъединяване на процесния обект на ищеца към електропреносната
мрежа през
Предявеният
иск за заплащане на сумата 870 лева, представляваща платена без основание цена
за достъп до разпределителната мрежа за обект Помена станция „О.“,ИТН 2399032
за периода 01.07.2015г.–31.07.2015г. по фактура № **********/31.07.2015г., е
основателен и следва да бъде уважен. Налице са всички елементи от фактическия
състав на чл.55 ал.1 ЗЗД,поради което решението
на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА решение № 57/13.01.2020 г.
по гр.д.№2544/2019 г. по описа на Районен съд-С.З.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: