Р Е Ш Е
Н И Е
№ 857/ 4.11.2020г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, в открито заседание на двадесет и първи
октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
2. КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Стефан Янев,
разгледа докладваното от съдия Юрукова КАНД № 1032, по описа на съда за 2020
год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на
„Петрол“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул.
„Търговска“ № 12, представлявано от Г.И.Т. и М.К.Д. – изпълнителни директори,
чрез адвокат В., срещу Решение № 107 от 20.07.2020 г., постановено по НАХД № 59/2020
г. по описа на Районен съд – Велинград.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление
№ 13 – 001802 от 08.01.2020 г.
на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”- гр.Пазарджик, с което на
„ПЕТРОЛ ”АД , ЕИК831496285, със
седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул.”Търговска ” № 12, в
качеството на работодател, на основание
чл. 415 ал. 1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева..
В касационната жалба
се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при неправилно приложение на закона и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, обосноваващи, че съдебното решение не отговаря на
изискванията за законосъобразност, правилност и обоснованост. Представят се
подробни аргументи. Иска се отмяна на решението, както и да се отмени изцяло
издаденото наказателно постановление.
Ответникът по
касационната жалба – Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пазарджик, чрез юрк.
Тодорина, ангажира писмено становище за неоснователност жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Велинград е правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Административен съд -
Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон. Събрани
са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при
преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно
се споделят от настоящата инстанция.
С решението на Районен съд гр.
Велинград е потвърдено наказателно № 13 – 001802 от 08.01.2020 г. на Директора
на Дирекция “ Инспекция по труда”-гр.Пазарджик, с което на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5 от
Кодекса на труда, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от същия кодекс. Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел
фактическата обстановка по делото. Видно от Протокол № 1912001 от 02.05.2019г.,
инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, на 10.04.2019г., са
извършили проверка за спазване на нормативните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд и разпоредбите на Кодекса на труда в
обект – бензиностанция „Петрол – 5211“, гр. Велинград, бул. Хан Аспарух, № 2,
стопанисвана от „ПЕТРОЛ“АД, ЕИК *********. Констатирано е, че търговското
дружество, в качеството си на работодател, не е заплатило уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа в срок за м. февруари 2019г. на И. Т. К..
В Протокола в т. 31 е дадено предписание, работодателят да гарантира изплащане
на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното възнаграждение за
месец февруари 2019г. на И. Т. К., и не по-малко от минималната работна заплата
за страната, съгласно чл. 245, ал. 1 от КТ. Определен е срок за изпълнение на
предписанията до 30.05.2019г. От страна на търговското дружество е постъпило Уведомление
на 31.05.2019г., в което е заявено, че считат предписанието за изпълнено,
предвид, че размерът на дължимата сума на работника за трудово възнаграждение
се формира на база на извършените изчисления за отработените дни след
направените удръжки, включително и със съгласието на работника, за което той
доброволно се е съгласил. Представени са декларации и заявления на работника. До
„Петрол“ АД е отправена Покана за съставяне и връчване на акт за установяване
на административно нарушение, относно неизпълнение на предписания, дадени в
Протокол № 1912001 от 02.05.2019г. Поканата е връчена на 20.08.2019г. В
посочения срок не се е явил представител на търговското дружество е бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 13-001802 от
30.08.2019г. Констатацията, съдържаща се в него е, че „Петрол“ АД, в
качеството му на работодател, не е
изпълнило дадени задължителни предписания по т. 31 от Протокол № 1912001
от 02.05.2019г., а именно: Работодателят да гарантира изплащането на трудовото
възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение за м.
февруари 2019г. на И. Т. К., не по малко от минималната заплата за страната,
съгласно чл. 245, ал. 1 от КТ. Посочено е, че нарушението е извършено на
31.05.2019г. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция
от 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното
от жалбоподателя административно нарушение. При постановяване на решението си
първоинстанционния съд подробно е изследвал спорните въпроси, като е приел, че
при реализиране на администартивнонаказателната отговорност не са налице
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството
по налагане на административно наказание. Подробно и задълбочено в мотивите на
оспореното решение е отговорено на всеки един от доводите на жалбоподателя,
като са направени съответните правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Според разпоредбата на чл. 245 от КТ при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се
гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му
трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата. Според
Съда, всички тези разпоредби целят да гарантират осигуряване на минимума от
парични средства, необходими на всеки човек и домакинство за посрещане на
ежедневните и ежемесечните му нужди. Именно по тази причина разпоредбите, които
уреждат изплащането на трудовото възнаграждение, са императивни и на тях не
могат да противоречат никакви уговорки в противен смисъл. В чл. 272, ал. 1, т.
6 от КТ е предвидена възможността работодателят да прави удръжки от трудовото
възнаграждение на работниците и служителите, без тяхното съгласие, сред които
за вземанията му по дължими от страна на работниците и служителите обезщетения
при реализиране на ограничената им имуществена отговорност по реда на чл. 210
от ГПК. Но дори и в тази хипотеза, дължимото трудово възнаграждение следва да е
в размера на гарантирания от закона минимум по чл. 245, ал. 1 от КТ. Този извод
според Съда се налага от систематичното тълкуване на чл. 272, ал. 1, т. 6 от КТ
и чл. 210, ал. 4 от КТ, който предвижда, че удръжките от трудовото възнаграждение
са в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс, а в чл. 446, ал. 1
от ГПК, размерът на минималната работна заплата е предвидена като
несеквестируем минимум.
Прието е, че от представите по делото ведомости
за заплати е видно, че за м. февруари 2019г. на К. е начислено трудово
възнаграждение и удръжки за липси и начети, като към този момент служителят не
е получил реално парично възнаграждение. Според Съда, съгласието на работника
за неизплащане на трудово възнаграждение под законоустановения минимум,
обективирано в подписаната от него Декларация за доброволно издължаване на суми
е правно ирелевантно и работодателят е длъжен да гарантира изплащането му в
този размер. В тази насока са дадените предписания от органите на ТД ГИТ Пазарджик,
което не са изпълнени в определения срок, поради което правилно и
законосъобразно е ангажирана отговорността на работодателя по чл. 415, ал. 1 от КТ. Изложени са подробни съображения за това, че процесното нарушение
не е маловажно в смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ.
Изводи на районния съд са правилни и въз основа
на тях той е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
Процесното задължително предписание е дадено на
касационния жалбоподател по т. 31 от Протокол № 1912001 от 02.05.2019г.,
съставен от две длъжностни лица - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“,
Пазарджик. Изрично е посочено в протокола, че предписанието, следва да бъде
изпълнено в срок до 30.05.2019г. Този акт е връчен на неговия адресат на
03.05.2019г., факт удостоверен посредством представено по делото известие за
доставяне. Предписанието не е било обжалвано по административен или съдебен ред
и е влязло в сила - тоест следва да бъде изпълнено. Според
установения в чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България принцип,
работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на
труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на
извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред,
определени със закон. Според правилото на чл. 29, ал. 1 от Указ № 883 от
24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, всеки член от
кодекс има заглавие, което изразява неговото главно съдържание. В този
контекст, трябва да се отбележи, че от приемането на чл. 245 от КТ (ДВ, бр. 27
от 1986 г.) до днес, функцията на нормативния текст, винаги и неотменно е била
гаранционна. Първоначално разпоредбата е била наименувана „Гарантиран размер на
трудовото възнаграждение“, а след изменението на текста (обн. ДВ, бр. 100 от
1992 г.), тя се променя на „Гарантиране на изплащането на трудовото
възнаграждение“. Очевидно е изменението на заложената от законодателя цел – ако
в първоначалната редакция, законодателната воля е да се гарантира „размерът“ на
трудовото възнаграждение, разбира се при имплицитно заложеното изискване той да
бъде изплатен на правоимащия, то след посоченото изменение вече изрично и
пряко, функцията на правилото за поведение се концентрира върху гаранцията за
„изплащане“ на трудовото възнаграждение. Касаторът - „Петрол“ АД е следвало да
предприеме необходимите действия да осигури (гарантира) фактическото изплащане
на трудовото възнаграждение на П. в посочения минимален размер. Въпросите,
свързани с констатирани липси в обекта, даването на съгласие за извършване на
удръжки от трудовото възнаграждение и тяхната правна квалификация, нямат
релация с текущия правен спор и не е възможно да се обсъждат в рамките на това
производство. В случая от значение е несъмнения и неспорен факт, че след
влизане в сила на процесното предписание, от страна на неговия адресат не са
предприети каквито и да е действия по изпълнение на възложената административна
принуда. Това бездействие от страна на задълженото лице е съставомерно по
смисъла на чл. 415, ал. 1 от КТ и има за последица, осъществяване на неговата
административно наказателна отговорност.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на
решението му. Решението на Районен съд гр. Велинград ще следва да бъде оставено
в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Предвид установения изход на спора пред касационната
инстанция и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна
следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, които
представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът
намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева. Аргумент за
определяне на минималното възнаграждение е изготвянето на писмен отговор,
провеждането на едно съдебно заседание, без явяване в открито съдебно заседание
по делото на процесуалния представител.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд –
Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107 от 20.07.2020 г.,
постановено по НАХД № 59/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград.
ОСЪЖДА „Петрол“АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Търговска“
№ 12, представлявано от Г.И.Т. и М.К.Д. – изпълнителни директори да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, сумата от 80 /осемдесет/
лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/