Р Е Ш Е Н И Е
………
04.03.2021г., Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград, в
публичното заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: ОГНЯН
ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
при секретаря: Силвия Д.
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№421 по описа
за 2020г. на РС-Димитровград, за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с
правно основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД- за отмяна на дарение, поради отказ
на надарения да даде издръжка на дарителя, от която той се нуждае.
Ищецът А.П.Б. твърди
в искова молба, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване
на право на ползване №159, том І, рег.№1761, дело №130/23.03.2011г. на нотариус
М. Г., той и покойната му съпруга С.И.Б., починала на 26.08.2011г., дарили на
ответника И.А.Б. свои недвижими имоти апартамент, находящ се в Димитровград,
ул.***, с площ от 56,76 кв.м., ведно с избено помещение №11, с площ 24 кв.м.,
както и гараж представляващ гаражна
клетка №86, с площ 19.кв.м.,находящ се в Димитровград, ул.“***“, при условие
двамата дарители и родители на надарения да запазят правото си на ползване на
апартамента до края на живота си. Поддържа, че след смъртта на съпругата му,
останал да живее в процесния имот. Същевременно с Решение №514/20.12.2012г.,
постановено по гр.д.№1712/2012г. по описа на РС-Димитровград, ответника
прекратил граждански си брак и живял до 2016г. с ищеца. Освен на процесното
жилище, той бил собственик и на недвижим имот в Димитровград, ул.“***, като
нямал семейство и деца под 18-годишна възраст, които да издържа, а получавал
трудово възнаграждение около 1200 лева. От няколко години здравословното
състояние на ищеца се влошило, като той страдал от вторична катаракта на
дясното око, сърдечна недостатъчност, болест на паркинсон, за което с Експертно
решение №1974/15.08.2018г. бил освидетелстван с 95% неработоспособност, както и
трайно намален слух на двете уши, за което използвал слухов апарат. Твърди, че
през последните 4 години ответника го посещавал ежедневно за около час. През останалото
време ищеца бил принуден да се справя сам или да търси помощ от съседи или от
семейството на дъщеря си. От края на миналата година ответника престанал да го
посещава, не му се обаждал и не се интересувал от неговото здравословно
състояние, както и от всекидневните му нужди от храна, лекарства и грижи.
Ищецът не можел да се справя сам, както физически, така и финансово. Отправил
до сина си нотариална покана от 17.02.2020г., с която го поканил да му заплаща
месечна издръжка в размер на 600 лева. Счита, че с процесното дарение ответника
се е обогатил, като е получил нещо безвъзмездно. Тъй като дарителят изпаднал в
изключителна нужда, поискал помощ от надарения, но до този момент последния не
предприел никакви действия. Предвид изложеното иска съдът да постанови решение,
с което да развали на основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД извършеното дарение с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване на право на ползване
№159, том І, рег.№1761, дело №130/23.03.2011г. на нотариус М. Г., на
гореописаните два недвижими имота, до размера на ½ ид.ч. Претендира
присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът И.А.Б. депозира
отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но
неоснователен. Оспорва всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба.
Твърди, че изразеното в петитума на исковата молба не отразява действителната
воля на баща му, като действията му са извършени под влияние на неговата дъщеря
и сестра на ответника. Посочва, че през м.февруари 2020г. сестра му Е.А.Й.дошла
от Хасково и се нанесла да живее в апартамента при баща му. Това действие не се
харесало на ответника, защото подтекста му бил, че той не се грижи достатъчно
за родителя им, което категорично не било така. От тогава започнали и опитите й
да настрои ищеца към неговия син, като единствения й мотив била претенцията й
за ½ ид.ч. от процесното жилище, която да бъде дарена на нея. Ответникът
поддържа, че когато разговарял с баща си, той в прав текст му казвал, че не се
оплаква от поведението му спрямо него, както и че го гледал и издържал, но
сестра му настоявала да й припише половината апартамент. Според ответникът,
първата предпоставка, за да бъде основателна претенцията на ищеца била да се
докаже трайно състояние на нужда на дарителя от издръжка. Представените от него
доказателства по делото не доказвали тези твърдения. Същевременно не било
представено доказателства за размера на пенсията на баща му, а от медицинските
документи за състоянието му не ставало ясно какво лечение следвало да бъде
предприето и какво е неговото стойностно изражение. Не било посочено дали
диагнозите са типични за възрастта на ищеца, нито се мотивирал искания размер
на издръжка от 600 лева. В тази връзка поддържа, че пенсията на баща му била
около 560 лева, а неговото трудово възнаграждение- 754,74 лева. Твърди ,че след
смъртта на неговата майка, той се пренесъл да живее при баща си, като му
помагал да преодолее по –лесно кризата. В последствие се преместил да живее на
друг адрес, но продължил да посещава ежедневно ищеца и да се грижи за него.
Пазарувал, чистел и оставал за известно време при него, за да разговарят, а
когато се налагало преспивал в жилището му. Връзката им била много силна, като
двамата нямали тайни по между си. Баща му нямал трайна нужда от издръжка, тъй
като до 08.02.2020г. ответникът пазарувал редовно за него, както и му плащал
битовите сметки за жилището и телефона, който лично му бил закупил. Наред с
това, оборудвал жилището с вещи- мебели, телевизори, микровълнова печка, ютия,
маса за гладене, кафе машина, готварска печка, хладилник, бойлер, климатик,
диван и др. Благодарение на грижите на сина му ищеца имал спестени около 7000
лева, както и пари в сметка в ДСК. Посочва ,че към него не е била отправяна
покана за даване на издръжка от страна на баща му. Представената от ищеца
нотариална покана не му била връчена, тъй като посочения в нея адрес бил
сгрешен. На следващо място, исканата от дарителя издръжка трябвало да бъде в
размер, който дарения може да си позволи. Исканата издръжка в размер на 600
лева при получавана от дарителя пенсия от 560 лева, значително надхвърляла
възможностите на ответника, който получавал трудово възнаграждение в размер на
752,74 лева. Счита, че за да бъде отменено едно дарение то трябва да е налице
драстична форма на непризнателност от страна на дарения, каквото в случая не
било налице. На следващо място оспорва изпратената до него нотариална покана,
както и извода на нотариуса, че тя му е била връчена. Иска предявения против
него иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване право на ползване №159, том 1, рег.№1761, дело №130/2011г. на нотариус Р.Г., с рег.№355 по регистъра на Нотариалната камара на Р.България, на 23.03.2011г. ищецът А.П.Б. и съпругата му С.И.Б. дарили на своя син- ответника И.А.Б., следните свои недвижими имоти, придобити през време на брака им, като съпружеска имуществена общност, а именно: Самостоятелен обект в сграда- жилище, апартамент, находящ се в Димитровград, ул.***, съставляващ съгласно КК на Димитровград, одобрена със Заповед №РД 18-38/05.07.2006г. имот с идентификатор 21052.1015.93.1.45, който обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1015.93, на ниво- едно, при съседни самостоятелни обекта: на същия етаж- 21052.1015.93.1.44, 21052.1015.93.1.46, под обекта- 21052.1015.93.1.34, над обекта- 21052.1015.93.1.57, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 56,76 кв.м., ведно с избено помещение №11, с площ 24 кв.м., при граници:изток-коридор, запад-общинско място, север-общо помещение и юг- мазе №10, както и ведно с 1,77% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, при условие: двамата дарители и родители на надарения си запазват правото на ползване на имота до края на живота си, както и Гараж с предназначение –хангар, депо, гараж, а именно гаражна клетка №86, находящ се в Димитровград, ул.“***“ с идентификатор 21052.1011.1.166 по КК на Димитровград, одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. с площ от 19 кв.м., който обект е разположен в поземлен имот 21052.1011.1, при съседни гаражни клетки №№85,87 и улица, ведно с отстъпеното право на строеж върху местото.
С Нотариална покана акт №30, том 1, общ
рег.№383/17.02.2020г., чрез нотариус В.С.с рег.№761, ищецът А.П.Б. уведомил
ответника И.А.Б., че страда от тежко заболяване и му е невъзможно да се справя
сам от финансова гледна точка, а и вече нямал имущество, от което да се издържа
след направеното от него дарение на недвижими имоти в полза на своя син. Поради
тази причина, моли ответника, в качеството му на надарен, да му осигури месечна
издръжка в размер на 600 лева, платима всеки месец, считано от датата на
получаване на поканата. Предупреждава сина си, че в случай на неизпълнение на
молбата му в едномесечен срок от получаване на поканата, ще се възползва от
възможността, дадена му от закона- чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД, като ще предприеме
необходимите действия за разваляне на договора за дарение на недвижими имоти,
за да може да си върне същите в патримониума и да може да се разпорежда с тях,
за задоволяване на финансовите си нужди. Поканата е била адресирана до адрес в
Димитровград, ул.***.
На гърба на нотариалната покана, от нотариус С.е
записано, че след многократно посещение на посочения адрес, адресатът не е бил
открит и на 21.03.2020г. на външната врата на входа, над пощенска кутия №18, е
било залепено уведомление. В посочения срок, адресатът не се е явил в
нотариалната кантора, за да получи нотариалната покана и на основание чл.47
ал.5 от ГПК тя се счита за връчена.
Видно от представеното от ответника И.А.Б. копие от лична
карта е, че неговия постоянен адрес *** 8-А-12.
Съгласно представеното с исковата молба Удостоверение за
данъчна оценка №779/09.04.2020г., издадено от община Димитровград, данъчната
оценка на процесния апартамент е 19563,90 лева. От Удостоверение за данъчна
оценка №892/12.05.2020г., издадено от община Димитровград е видно, че данъчната
оценка на дарения гараж е 2363,80 лева.
От представеното от ищеца Удостоверение
изх.№1019-26-1697/11.09.2020г., издадено от НОИ, ТП-Хасково, се установява, че
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на А.П.Б. е 521,12 лева, като към
нея той получава и добавка по чл.84 КСО в размер на 66,25 лева.
Видно от представеното от ищеца Експертно решение
№1974/15.08.2018г., издадено от ТЕЛК при МБАЛ-Хасково, ищецът А.П.Б. има
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След преглед,
комисията е стигнало до извод, че Б. има 95% трайно намалена работоспособност
без чужда помощ. Тази намалена работоспособност е пожизнена. Поставена е водеща
диагноза- Болест на паркинсон; Общо заболяване -Болест на паркинсон, Глухота,
Псевдофакия на ДО, Старческа нуклеарна катаракта на ЛО. В констатациите на
експертната комисия е посочено, че пациента е с болест на Паркинсон от 2016г. , като остава на медикаментозно
лечение и наблюдение от невролог. От около 10 години е с прогресивно намаление
на слуха, достигащо до затруднено чуване. Сухопротезиран. Налице е прогресиращо
влошаване на двигателността. Оплаква се от намалено зрение. Оперирано ДО за
катаракта с ИОЛ.
Съгласно представената с исковата молба Епикриза очно
отделение от 15.10.2015г., изготвена от МБАЛ-Хасково, е била извършена операция
на окото за катаракта. Същевременно от Епикриза от 17.06.2015г. от отделение по
нервни болести при МБАЛ“Св.Екатерина“-Димитровград, ищецът е постъпил за
лечение в отделението с оплаквания от дифузно стягащо главоболие и залитане в
неопределена посока. Движението и ежедневните дейности били силно затруднени.
Изписан е с подобрение в субективните оплаквания и обективната находка.
Предписано му е домашно медикаментозно лечение. Видно от представения с
исковата молба Амбулаторен лист, издаден от д-р Георги Чанков на 12.03.2018г., А.Б.
има първоначална диагноза -хипертонично сърце със застойна сърдечна
недостатъчност. Поставена е анамнеза: с артериална хипертония повече от 10
години. Приема редовно медикаменти. С оплаквания от световъртеж при завишени
стойности от САН от преди два дни до 190/90. Отрича гръдна болка. Предписано е
медикаментозно лечение.
Видно от представената като доказателство по делото
Епикриза от 27.05.2020г., изготвена от Нервно отделение при МБАЛ-Хасково, А.П.Б.
е постъпил в болницата на 23.05.2020г. с диагноза мозъчен инфаркт, като е
изписан на 27.05.2020г. Според снетата анамнеза, по данни от близките, преди
няколко дни е бил намерен паднал в банята, повърнал еднократно, като бил
неадекватен през останалата част от деня. Имал затруднения в преглъщането.
Изписан е с подобрение, като говорел и разбирал, движел крайниците си. Липсвал
медицински риск от приключване на болничното лечение.
От представеното
от ответника с отговора на исковата молба копие от Заявление до Началника на
РУ-Димитровград от 20.05.2020г., се установява, че на 08.02.2020г. сестра му Е.А.Й.се
е нанесла в жилището на техния баща А.Б.. В последствие той научил, че четири
дни по-рано, на 04.02.2020г. сестра му е завела баща им в банката, където той
държал спестяванията си и те били изтеглени изцяло. Ответникът продължил
ежедневните си посещения при своя баща, за да се вижда с него, но сестра му
създавала пречки, като понякога отказвала достъп до него. В последствие от
съседи научил, че баща му е отведен от дъщеря си в Хасково. Твърди, че след като
посетил жилището на своя баща в Димитровград, установил, че от него липсват
пари -около 7000 лева, собственост на ищеца, както и 100 евро лична собственост
на ответника. Предвид влошеното здравословно състояние на своя баща, иска
съдействие да му бъде осигурен достъп до него, както и да се прецени
правомерността на действията на сестра му.
С Нотариална покана от 26.05.2020г. изпратена от
ответника чрез нотариус Р.Велева с рег.№398 от регистъра на Нотариалната камара
на Р.България, до Е.А.Й., се установява, че И.Б. е поканил своята сестра да
предприеме необходимите действия техния баща, след като напусне МБАЛ-Хасково да
пребивава на обичайното си местожителство ***-11, за да може той да продължи да
има безпрепятствен достъп до него и да
го обгрижва, така както е правел през последните 9 години след смъртта на майка
им. В случай, че баща му не е могъл да осъзнава действията си и в това си състояние й е дал парите,
изтеглени от банковата му сметка, моли да ги върне на ищеца, въпреки, че
полаганите от ответника грижи и подкрепа не били в зависимост от това й
действие. Нотариалната покана е била връчена лично на Е.А.Й.на 27.05.2020г.,
съгласно направено от нотариуса отбелязване на гърба на същата.
Видно от приетия като доказателство по делото препис от
Допълнително споразумение към Трудов договор №59, считано от 10.12.2018г.
ответникът, който заемал длъжност монтьор промишлено оборудване в ЕТ“Е-И С“ е
преместен на длъжност електрозаварчик с основно месечно трудово възнаграждение
от 603 лева. От представеното Удостоверение, издадено от работодателя на А.Б. е
видно, че за периода от м.декември 2019г. до м.май 2020г. той е получил брутно
трудово възнаграждение в общ размер на 4504,18 лева.
Съгласно представените по делото от ответника квитанции за платени сметки към Електроснабдяване за периода от м.ноември 2019г. до м.март 2020г. вкл. Са били платени задълженията за доставена до апартамента, обитаван от ищеца ел.енергия, като за три от месеците заплащането е ставало чрез телефона на ответника по системата Easy Pay. Платени са били и сметките за доставена вода от „ВиК“ООД, като са представени общо 6бр.квитанции, от които за м.ноември 2019г. и м.март 2020г. задълженията са били платени чрез телефона на ответника по системата Easy Pay. Наред с това, И.Б. представя 3бр.платени квитанции за сметки към Виваком, като тази от 21.02.2020г. отново е била платена чрез неговия телефон. В брой са били платени и задължения към Еском от м.януари 2020г., както и за местни данъци и такси за процесния недвижим имот за периода от 2015г. до 2020г.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален
акт за покупко продажба на недвижим имот №95, том 1, рег.№1164, дело 86/2011г.
на нотариус М. Г. с рег.№355, на 24.02.2011г. А.П.Б., В. Д. Р. и Л. М. Б. лично и като пълномощник на П. М. Б.
са продали на ЖЕ.И.К. и И. Ж. И. свой съсобствен по наследство недвижим имот-
апартамент, находящ се в Димитровград, ул.“***за сумата от 6750 евро.
Съгласно
представеното по делото Удостоверение от 06.11.2020г., издадено от „Банка
ДСК“АД, ищеца И.П.Б. е притежавал сумата от 4333,33 лева, постъпила от покупка
на имот по спестовен влог по банкова сметка ѝ-***/19197252 в „Банка
ДСК“АД. Представено е изявление за движението по банковата сметка, от което се
установява ,че на 04.02.2020г. от банковата си сметка ищеца е изтеглил сумата
от 3400 лева. След тази дата, тегленията на суми от банковата сметка, съответно
на 21.04.2020г., 09.06.2020г. и на 08.09.2020г. са били извършени от Е.А.Й..
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на
страните, съдът допусна до разпит свидетелите С. С. К., Р.П. Р., Е.А.Й., Н. К. В.,
Д. Т. В., М. Я. П., Л. М. Б..
Според
показаният на свид.С. К.- свекърва на дъщерята на ищеца и сестра на ответника,
ищецът живеел в Димитровград, а дъщеря му в Хасково. Като брат и сестра тя и
ответника били неразделни, уважавали се и често се срещали. След като ответника
започнал връзка с жена, той заживял с нея и започнал да изоставя баща си.
Ищецът се разболял, като получил треперене и трудно се движел. Чукал с бастуна
си, за да дойдат съседите и да го вдигнат да стане. Комшиите му помагали, след
което се обаждали са дъщеря му Е.да дойде от Хасково и да го види. Тя идвала до Димитровград за няколко дни, а
после за ден се връщала и до Хасково. Накрая ищеца се влошил и дъщеря му го
взела да го гледа в Хасково. Сега той и свидетеля живеели в едно жилище. Имало
наето медицинско лице, което се грижело за ищеца, като санитарка го къпела и
миела. През това време ответникът не търсел баща си. Свидетелят постоянно
разговаряла с А.Б., като твърди ,че той знаел за делото и искал договора за
дарение да се развали. Всички разходи за гледането на ищеца били поети от
дъщеря му. Невъзможно било същия да бъде оставен сам и без надзор, като не
можел да се храни и сам.
От
показанията на свид.Р.Р. се установява, че тя познава ищеца, който бил баща на
нейна съседка в Хасково. Твърди че
дъщеря му се грижела за его от м.март 2020г., като до м.май пътувала до
Димитровград и стояла при баща си по няколко дни. В последствие ищецът получил
лек инсулт и не можел да се грижи за себе си, като трябвало някой да го
обслужва. Известно време бил в болница, а след това живеел при дъщеря си. Посещавал
го рехабилитатор, за да му помага да се раздвижва. Тъй като дъщеря му била
ангажирана с работа на морето, тя била наела жена да се грижи за ищеца. Всички
разходи, свързани с баща й, били заплащани от нея.
Според
показанията на свид.Е.Й.- дъщеря на ищеца, до м.септември 2019г. баща й можел
да се грижи сам за себе си. От този месец брат й започнал да му носи храна
вечер, тъй като ищеца не можел да се движи и да слиза сам по стълбите на блока.
Случвало се, когато е сам да пада и комшиите да отиват в апартамента и да го
вдигат. Те й се обаждали, а тя се свързвала с брат си който казвал, че на баща
му нищо му няма. През м.февруари ответникът съвсем изоставил ищеца, като казал
„умирай жаден , гладен, аз повече няма да се грижа за теб“. На свидетелката се
обадила комшийката от блока на баща й, като я уведомила, че той няма какво да
яде, защото брат й го оставил и вече нямало кой да се грижи за него. Свидетелят
веднага отишла до дома на баща си, който й казал, че сина му го е оставил да
умира. От тогава дъщерята се грижела за своя баща, като за три месеца брат й не
се обадил да се поинтересува как е той. На 15 май тя и ищеца отишли в дома й в
Хасково, като останали да живеят там. Тогава ищецът казал на дъщеря си ,че
желае да даде своя дял от дареното по-рано жилище на сина си, на нея. Една
седмица, след като се установил в Хасково, ищеца се почувствал зле и тя го
завела в болница. Като след изписването му от там състоянието му не било добро.
От тогава свидетелят заплащала всички разходи свързани с рехабилитацията и
поддържането на здравословното състояние на баща си. Твърди ,че повече от 5
месеца брат й не бил вижда ищеца. Заявява, че от много години водила само тя
баща си по болниците. Отрича да е получавала нотариална покана от брат си да
върне баща му в Димитровград. Признава, че има генерално пълномощно от ищеца за
да може да тегли пари от сметката му в „Банка ДСК“, като действително теглила
пари от там и му ги давала.
От
показанията на свид.Н. В. се установява, че от 5-6 години същата живее на
семейни начала с ответника на адрес в Димитровград, ул.“***. Отрича да е била
търсен от служител на нотариус за връчване на документи. Твърди ,че хората от
блока ги познавали много добре, като винаги имало някой да седи на пейката пред
входа. Твърди, че контакти с ищеца имала почти всеки ден. Сестрата на ответника
дошла да живее при баща си в началото на м.февруари, като до тогава ответника
го посещавал сутрин и вечер- преди и след работа. Понякога тя и ответника
оставали да спят в жилището при ищеца. Твърди ,че изцяло той се грижел за
заплащане на консумативите за вода, телефон и данъци, като пазарувал всеки ден.
До м.февруари здравословното състояние на ищеца било нормално за възрастта му.
Слизал и редовно пред блока. Само веднъж им се обадили, че в магазина му
станало лошо и те извикали веднага бърза помощ. Когато ответника бил ангажиран,
за ищеца се грижела свидетеля. Тя го водела на прегледи при лекар, оправяла му
документи за ТЕЛК, водила го на комисия и в Хасково. Твърди, че от м.февруари
ответника ходел при баща си всяка вечер, но не можел да разговаря с него, тъй
като сестра му им пречела.
Според
свид.Д. В., с ищеца живеели в един вход и били съседи. Дъщеря му дошла да живее
при него през м.февруари. Дотогава той и ищеца се виждали и си говорели
редовно. Ответникът никога не бил искал пари от баща си, а последният не бил
споделял, че има нужда от пари и сина му отказвал да му даде. Разходите за
апартамента в който живеел ищеца се заплащали от неговия син. Той пазарувал
редовно и продукти от магазина за баща си. Последният не бил споделял, че плаща
от пенсията за тези закупувани продукти. Според свидетеля, ищеца никога не бил
търсел за помощ дъщеря си, тъй като такава му оказвали съседите и неговия син.
До месец февруари той нямал нужда от чужда помощ, но го боляли краката.
В
своите показания свид.М. П. посочва, че е съсед на ищеца. Дъщеря му дошла да
живее при него в началото на пролетта. Първоначално идвала от време на време, а
в последствие все по-често. До м.февруари ищецът не бил казвал на свидетеля, че
има нужда от издръжка, защото имал достатъчна пенсия и помощи с които да се препитава. Не бил вижда съседа
си да ходи да плаща ток или вода. С ежедневното пазаруване пък се занимавал
сина му. Той идвал при баща си по един два пъти всеки ден, като не го оставял
без надзор. Ищецът не бил споменавал пред свидетеля, че давал пенсията си на
своя син. Не знаел нито от него ,нито от съседи в блока той да е имал срив на
здравето си. Не знаел и да му е ставало лошо и да се викат съседи, а те от своя
страна да търсят за помощ дъщеря му. През периода от 2-3 месеца, през които
дъщерята на ищеца заживяла при него, свидетеля виждал и ответника да идва при
баща си.
От
показанията на свид.Л. Б. се установява, че същата е племенница на ищеца и
братовчедка на ответника. Твърди, че апартамента бил дарен на И.Б., а на сестра
му били дадени пари за дела й. Това тя знаела от ищеца и съпругата му-техни
родители. Посочва ,че на 3-ти март чичо й имал рожден ден и тя му се обадила по
телефона. Повече не могла да говори с него, тъй като дъщеря му й казала, че не
може да дойде и да го види, а пък след това започнала карантината. След като
научила за делото тя успяла през м.юли да разговаря с ищеца. Не бил споменавал,
че има нужда от допълнителни пари, като бил доволен от пенсията си. Пред
свидетеля казал, че той не съди сина си, а той и сестра му се съдят за пари.
Според Л.Б., впечатленията й били, че ответника се грижел добре за баща си.
Ходел при него сутрин и вечер, като му носел продукти и всички неща, които са
му необходими. Свидетелят не била посещавала чичо си в Хасково, тъй като дъщеря
му отсъствала.
По
искане на страните, за изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът
назначи и изслуша съдебно-медицинска експертиза и съдебно-икономическа
експертиза.
Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Х.Е.,
А.П.Б. страда от Паркинсонова болест, Артериална хипертония, без застойна
сърдечна недостатъчност, катаракта на двете очи, дясното око е протезирано с
леща. Провежда лечение за Паркинсон, за артериална хипертония и исхемична
болест на сърцето. Нуждае се от общи грижи за битово си обслужване. Качеството на живота му е силно влошено.
Непременно се нуждае от грижи за битово и хигиенно обслужване. Самостоятелните
грижи са силно ограничени до невъзможност за самостоятелно обслужване.
Описаните заболявания са хронични. Точния им срок за възникване не може да се
определи. Паркинсоновата болесте верифицирана с протокол на специализирана
комисия на 16.04.2016г. По повод на артериалната хипертония за първи път
постъпва на болнично лечение на 23.06.2015г. По повод на катарактата е бил на
болнично лечение на 14.10.2015г. Няма данни през 2011г., когато прави
дарението, да провеждал лечение за
посочените по-горе болести. Заболяванията са регистрирани преди датата на
внасяне на исковата молба в съда. Заболяванията са присъщи за възрастта на А.Б.-86
години. Заболяванията не подлежат на пълно излекуване. Възможно е привеждане
във временна ремисия. Лечението по рецептурна книжка е средно 23,50 лева.
От
заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвена от вещото лице Д.Б.,
се установява, че потребителския разход /средно-месечна издръжка/ на А.Б.,
обвързана с неговите приходи за същия период, т.е. средно месечен финансов
бюджет на лицето, дава основание да бъде определен недостига от финансови
средства за издръжката му, както и евентуалните източници за финансиране на
този недостиг, обосновката на които е подробно изложена в гл.4 от експертизата.
Общия приход на А.Б. за второто тримесечие на 2020г. възлиза на 637,30 лева,
като в т.ч. са включени получавана пенсия от 546,55 лева и помощ от Социално
подпомагане за лице с трайно увреждане- 90,75 лева. Потребителския общ разход
за месец, съгласно НСИ е 369,23 лева, а след отчитане на приложените по делото
фактури-343,61 лева. Налице са и специални разходи: наемане на домашен помощник
за обгрижване на възрастни хора при режим от 4 часов работен ден- 400 лева,
памперси за възрастни- 100,50 лева, средства за дезинфекция- 31 лева. Общият
разход възлиза на стойност 875,11 лева. Недостигът в случая е в размер на
237,81 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно
установено по делото е, че ищеца и ответника са баща и син, както и че
23.03.2011г. първият, заедно със своята съпруга /починала към настоящия
момент/, са дарили на втория свой собствен апартамент, находящ се в Димитровград,
ул.***, като двамата дарители си запазили правото да ползват имота до края на
живота си. На същата дата те са дарили на сина си и гараж, находящ се на адрес
в Димитровград, ул.“***“, гаражна клетка №86. Няма спор и за това, че към
настоящия момент здравословното състояние на ищеца е влошено.
Спорно
по делото е, отказал ли е дарения ответник да даде издръжка на дарителя-ищец,
от която той се нуждае, както и поканен ли е бил надлежно за това. Нуждае ли се
в действителност ищеца от издръжка, какъв е евентуалния й размер и в състояние
ли е ответника да дава тази издръжка.
Съгласно
разпоредбата на чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД, дарението може да бъде отменено,
когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
На първо място, за да откаже дарения да даде издръжка на дарителя си, той трябва да бъде първо поканен да стори това. По делото ищеца представя нотариална покана, която е адресирана до ответника, като е посочен адрес за връчване в Димитровград, бул.***, както и телефонен номер **********. От отбелязването на гърба на нотариалната покана, направено от нотариуса е видно ,че посоченият адрес е бил посещаван многократно, като адресатът не бил открит. Поради това, на 21.03.2020г. на външната врата на входа, над пощенска кутия №18, било залепено уведомление по чл.47 от ГПК. Въпреки отправеното до нотариус В.С.искане да представи препис от материалите съдържащи се в нотариалното дело, образувано във връзка с връчването на процесната нотариална покана, от същата беше представено единствено копие от същата нотариална покана. От своя страна, ищеца, в чиято тежест е да докаже обстоятелството, че въпросната нотариална покана действително е била връчена на ответника при спазване на всички правила на ГПК, не предприе никакви действия в тази насока. В този смисъл, по делото не беше установено, че при залепване на уведомлението за нотариалната покана на адреса нотариуса е спазил всички изисквания, свързани с приложението на чл.47 от ГПК, а именно: да посети поне три пъти адреса на ответника в интервал между всяко от тях най-малко от една седмица, както и едно от посещенията да е било в неприсъствен ден. Не се установи колко посещения, на кои дати и в кои часове са били извършени на посочения в нотариалната покана адрес. Не става ясно и били ли са извършени от нотариуса справки за постоянен и настоящ адрес на ответника, както и за неговата месторабота. В този смисъл, съдът счита ,че по делото не се установиха предпоставките, при които нотариуса е следвало да залепи уведомление по чл.47 от ГПК на адреса, посочен в нотариалната покана и да приеме, че тя е връчена на адресата след изтичането на 14-дневен срок. От друга страна, следва да се има предвид, че в нотариалната покана, освен адрес на ответника, ищеца е посочил и неговия телефонен номер. От представените доказателства не става ясно бил ли е търсен на този номер адресата, кога и какъв е бил резултата от това. На последно място, съдът установи, че посочения от ищеца в нотариалната покана адрес на ответника не съответства на този, на който той действително живее и е могъл да бъде намерен. Между страните не се спори, че ответникът живее на семейни начала със свид.Н. К. В., като двамата обитаван неин собствен апартамент, който обаче се намира на адрес в Димитровград, бул.“***, т.е. в съседен вход на този посочен в нотариалната покана. Последното се установява и от представения по делото препис от лична карта на свид.В., където този адрес е записан като неин постоянен такъв.
Предвид
това, дори да се приеме, че нотариус С.е спазила всички изисквания за
приложение на чл.47 ал.1 от ГПК, то адреса на който е залепила уведомлението не
е този, на който реално живее ответника, т.е. отново не може да се приеме, че
нотариалната покана му е била редовно връчена, след като не е била потърсена от
адресата в 14-дневен срок.
Действително
отправянето на покана от дарителя към дарения за плащане на издръжка не е
необходимо задължително да бъде по нотариален ред. В хода на производството по
делото обаче по никакъв начин ищеца не заяви твърдение, нито ангажира
доказателства, че е поискал устно или по какъвто и да е друг начин от сина му
да му дава издръжка и той е отказал да стори това.
На
следващо място, от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
до 08.02.2020г. ответникът ежедневно е посещавал дома на своя баща поне веднъж,
а в повечето случаи и два пъти, като е пазарувал за него хранителни продукти и
лекарства, от които е имал нужда. Към тази дата, макар и в напреднала възраст и
страдащ от множество заболявания, възникнали доста по-рано, съобразно
заключението на съдебно-медицинската експертиза, ответникът очевидно се е
справял с грижите за своя баща. Твърденията на ищеца, изложени в исковата
молба, че е падал в жилището си, докато е бил сам, като на помощ са идвали
негови съседи, не се установи от събраните по делото гласни доказателства-
разпити на съседите на ищеца Д. В. и М. П.. В обратна насока са единствено
показанията на свид.Е.Й.-дъщеря на ищеца и сестра на ответника, които обаче
съдът не кредитира, доколкото отношенията й с нейния брат са очевидно недобри и
тя се явява заинтересована от изхода на делото. Именно след 08.02.2020г.,
когато свид.Й.е започнала често да посещава своя баща, а и да живее при него за
по няколко дни седмично, отношенията между страните са се влошили, като И.Б. е
бил ограничен от своята сестра да посещава баща си. Видно от приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, както и приложената медицинска документация,
влошаване на здравословното състояние на ищеца е настъпило през месец май
2020г., след депозиране на исковата молба в съда, когато той вече е бил
настанен за отглеждане в дома на свид.Й.в гр.Хасково. Макар и от доклада на
вещото лице да се установява, че А.Б. не е получил инсулт през този месец,
същият е бил настанен за лечение в МБАЛ-Хасково, а след изписването му за него
вече се е грижел специално нает от дъщеря му човек и рехабилитатор.
При иск
за отмяна на дарение на основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД, не е налице проява
на непризнателност, когато дарения не предостави поисканата от дарителя
издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно
средства, с даването на издръжка на дарителя, дарения би поставил себе си и
лицата които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на
дарителя.
Съгласно
приетите по делото писмени доказателства относно получаваната пенсия за
осигурителен стаж и възраст, както и изплащани допълнителни помощи на ищеца, и
заключение на съдебно-икономическа експертиза, месечните приходи на А.Б. са в
размер на общо 637,30 лева. Месечните потребителски разходи,съгласно
Националния статистически институт, както и специфичните разходи, предвид
неговата възраст и заболявания, са в размер на общо 875,11 лева. Налице е
недостиг на средствата, от които ищеца се нуждае месечно, в размер на 237,81
лева. Посочената в изпратената от него нотариална покана сума за издръжка от
600 лева месечно значително надвишава реално необходимата му, съгласно
заключението на съдебно-икономическата експертиза. От друга страна, съгласно
представеното от ответника Допълнително споразумение към трудов договор,
считано от 10.12.2018г. неговото трудово възнаграждение е в брутен размер от
603 лева, а след добавяне на възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
то е в размер на 752,74 лева. Поради това искането на ищеца, отправено с
нотариалната му покана, за заплащане от страна на дарения на издръжка от 600
лева месечно, би поставило същия в по-лошо положение от това на дарителя, който
освен издръжката получава ежемесечно приходи от 637,30 лева. От друга страна
следва да се има предвид и обстоятелството ,че до м.февруари 2020г. ответникът
е плащал редовно със свои средства задълженията на ищеца за ел.ток, вода,
телефон и телевизия, обстоятелство което се доказва от приетите по делото
касови бонове и фактури, неоспорени от страна на ищеца. Наред с това, видно от
представеното от „Банка ДСК“ЕАД извлечение от банкова сметка *** А.Б. е, че
същия е разполагал с пари в банков влог на свое име. От този влог на
04.02.2020г. е била изтеглена сумата от 3400 лева, като ищеца по делото въобще
не посочи в каква връзка му се е наложило да използва тези пари. От същото
извлечение се установява, че след този момент от банковата сметка са били
изтегляни и други по-малки суми, като това е ставало от страна на свид.Е.Й.. С
оглед на изложеното и доколкото липсват твърдения от страна на ищеца, че
въпросната сума от 3400 лева му е необходима да покрие други свои задължения,
то следва да се приеме, че със същата се покриват месечните му потребителски
разходи, съгласно Националния статистически институт, както и специфичните
разходи, предвид неговата възраст и заболявания, в размер на 237,81 лева, които
не могат да се компенсират с получаваните ежемесечно пенсия и социални
помощи.
Предвид
изложеното съдът счита ,че за отмяна на дарението не е достатъчно единствено
дарителя да е изпаднал в нужда, а освен това трябва да е поискал издръжка от
надарения и той да му е отказал. В настоящия случай, не се установи, че към
датата на депозиране на исковата молба в съда- 07.05.2020г., дарителя е
изпаднал в нужда, за която надарения задължително е следвало да му изплаща
издръжка. Действително с оглед възрастта и здравословното състояние на А.Б. той
се е нуждаел от средства за лекарства, медикаменти и постоянни грижи. Общата
месечна стойност на разходите за тях, съгласно приетата съдебно-икономическа
експертиза възлиза на 875, 11 лева. Същевременно месечните приходи на ищеца са
на обща стойност 637,30 лева, като недостига на средства е 237,81 лева. Следва
обаче да се има предвид, че ответникът е заплащал със свои средства всички
сметки за ел.ток, вода, телефон и телевизия на дарителя, както и му е закупувал
необходимите храна и лекарства. Тези обстоятелства не бяха оспорени от страна
на ищеца, нито пък се представиха доказателства в противна насока. Наред с
това, дарителя разполага с банков влог, от който през м.февруари 2020г. е
изтеглил сумата от 3400 лева, предназначението на която не се установява, но
същата е достатъчна да покрие за един сравнително дълъг период, в т.ч. и към
м.май 2020г., горепосочения недостиг от средства за неговата издръжка.
На
последно място, по делото не се установи по безспорен начин ответника да е бил
надлежно уведомен от дарителя за исканата издръжка, предвид липсата на редовно
връчена нотариална покана за това, както и доказателства за уведомяване по друг
начин. Поради това и съдът счита, че не е налице отказ от страна на И.Б. да
плаща издръжка за своя баща.
С оглед на изложеното, така предявения иск с правно основание чл. 227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД- за отмяна на дарение на процесния недвижим имот, поради отказ на надарения да даде издръжка на дарителя, от която той се нуждае, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При
този изход на делото,на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ответника направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение- 1800 лева и за възнаграждение за вещи лица- 225
лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.Б., с ЕГН **********,***, офис 23, чрез адв.Л.С., против И.А.Б., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД, за отмяна на дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване право на ползване №159, том 1, рег.№1761, дело №130/2011г. на нотариус Р.Г., с рег.№355 по регистъра на Нотариалната камара на Р.България, на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда- жилище, апартамент, находящ се в Димитровград, ул.***, съставляващ съгласно КК на Димитровград, одобрена със Заповед №РД 18-38/05.07.2006г. имот с идентификатор 21052.1015.93.1.45, който обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1015.93, на ниво- едно, при съседни самостоятелни обекта: на същия етаж- 21052.1015.93.1.44, 21052.1015.93.1.46, под обекта- 21052.1015.93.1.34, над обекта- 21052.1015.93.1.57, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 56,76 кв.м., ведно с избено помещение №11, с площ 24 кв.м., при граници:изток-коридор, запад-общинско място, север-общо помещение и юг- мазе №10, както и ведно с 1,77% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, при условие: двамата дарители и родители на надарения си запазват правото на ползване на имота до края на живота си, както и Гараж с предназначение –хангар, депо, гараж, а именно гаражна клетка №86, находящ се в Димитровград, ул.“***“ с идентификатор 21052.1011.1.166 по КК на Димитровград, одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. с площ от 19 кв.м., който обект е разположен в поземлен имот 21052.1011.1, при съседни гаражни клетки №№85,87 и улица, ведно с отстъпеното право на строеж върху местото, до размера на ½ ид.ч., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.П.Б., с ЕГН **********,***, офис 23, чрез адв.Л.С., да заплати на И.А.Б., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 2025 лева/две хиляди двадесет и пет лева/.
Решението
може да бъде обжалвано пред ХОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е обявено.
Съдия: