О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 767 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх.№ 12102/21.05.2020 г., подадена от Прокуратурата
на Република България, чрез прок. Милен Ставрев, за
изменение в частта за разноските на Решение № 516/14.04.2020 г. по настоящото
дело. Молителят сочи, че присъдените в
полза на ищцовата страна разноски следва да бъдат
съобразени с минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 9 юли 2004г. на Висшия адвокатски
съвет и иска тяхното намаляване съразмерно на уважената част от иска.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Л.Р.П. изразява
становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненския
окръжен съд е образувано предявен от Л.Р.П. с ЕГН **********
и с адрес: *** срещу Прокуратурата на
Република България, със седалище: гр. София, бул. Витоша № 2 осъдителен иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т.1 и т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за понесени
неимуществени вреди, изразяващи се в тежко посттравматично стресово
разстройство, включващо невроза, вегетативни афективни
разстройства, съпроводено със суицидни мисли, вследствие на неправомерно
привличане като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 198, ал.1 от НК и
определената му мярка „задържане под стража“, наказателното производство, по
което е завършило с оправдателна присъда № 121 от 07.04.2014 г. по НОХД №
6394/2013 г. по опис на ВРС , влязла в сила на 23.04.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на непозволеното увреждане
23.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86 от ЗЗД.
С Решение № 516/14.04.2020 г. на ВОС е осъдена Прокуратурата на Република България
да заплати на Л.Р.П.
с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата
от 3000 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди,
вследствие на неправомерно привличане като обвиняем за извършване на
престъпление по чл. 198, ал.1 от НК и определената му мярка „задържане под
стража“ за период от 10 дни в
наказателното производство, което е завършило с оправдателна присъда № 121 от
07.04.2014 г. по НОХД № 6394/2013 г. по опис на ВРС, влязла в сила на
23.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на иска 22.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 2, ал. 1, т.1 и т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗ, като е отхвърлена претенцията за разликата над 3000
лева до претендираните 50 000 лева и претенцията
за законна лихва за периода от 23.04.2014 г. до 22.04.2019 г. като неосвоватени.
С решението си Варненски окръжен съд е
присъдил разноски в полза на адв. С.Х.Л. от ВАК, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 38 от ЗАдв, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, в размер на 440.00 лв., представляващи адвокатското възнаграждение съобразно уважената част от
исковата претенция.
Съобразно
разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв при оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38 ЗАдв
в исково производство насрещната страна по делото се осъжда да заплати
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са
налице основания по чл. 78 ГПК за ангажиране отговорността й за разноски, като
техният размер се определя от съда, съобразно предвидените в Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Трайната съдебна
практика е ориентирана към присъждане на тези разноски
в полза на адвоката, осъществил правната помощ.
В настоящото производство материалният
интерес е в размер на 50000.00 лв., като дължимото минимално адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. възлиза в размер на 2030 лв.
Съобразно изхода на спора – частично уважаване на
предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на процесуалния
представител на ищеца са дължими разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществена правна помощ по реда на чл. 38 от ЗАдв,
съразмерно на уважената част от исковата претенция, възлизащи в размер на 121,80
лв.
По изложените съображения Решение № 516/14.04.2020 г. следва да бъде
изменено в частта за разноските, като бъдат редуцирани присъдените такива в
полза на адв. С.Х.Л. до размер от 121.80 лв.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ,
на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 516/14.04.2020
г., постановено по гр. дело № 767/2019
г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:
НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски в полза на адв. С.Х.Л.
от ВАК, с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна,
ул. „Цар Иван Страцимир“ № 2 а, офис 317, от 440 лева на 121.80 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд, в едноседмичен срок от получаването на съобщението до страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: