Решение по дело №3994/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1297

 

гр.***, 28.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                              

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3994 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „***“ ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, ул. „***“ № 2А, чрез управителите К.П. и И.Г., срещу Наказателно постановление № 02-0002360/10.07.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. ***, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, вр. с чл. 1, ал.2 КТ и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не се оспорва, че лицето П.К. действително е извършвал строителни дейности на посочения обект, възложени му от дружеството-жалбоподател, но се уточнява, че отношенията между тях се уреждат от т.нар. „граждански договор“ за изработка, а не от нормите на КТ. Излагат се доводи в тази насока, като се достига до извод, че монтажа на гипскартон в конкретен апартамент е  дейност на еднократно изпълнение и работа, която е точно определена, поради което и не може да се приеме, че лицето е работило по трудово правоотношение. На следващо място се посочват нередовности в административнонаказателната процедура, изразяващи се в разминаване между точния час на извършване на нарушението, отразен в АУАН и този посочен в НП, както и в това, че АНО не е взел предвид направеното възражение по чл. 44 ЗАНН. На последно място се претендира приложението и на чл. 28 ЗАНН, като се развиват доводи за маловажност на конкретното нарушение.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба от двамата управители се заявява, че жалбата се поддържа изцяло и се иска отмяна на НП.

Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. ***, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано. Застъпва, че работникът е попълнил на място справка, в която е декларирал, че е в трудово-правни взаимоотношения с работодателя – дружеството-жалбоподател, както и че имат точно определени почивни дни, заплата и пр. Доколкото „***“ ООД не е изпълнило задължението си да сключи писмен трудов договор с това лице, представителят на АНО счита, че е налице безспорно нарушение, поради което и пледира за потвърждаване на НП изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л.5 гръб - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 22.08.2019г., а жалбата е депозирана на 28.08.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 17.04.2019г. около 10.30 часа св. А.Г. ***, извършила проверка на строителен обект, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 7, УПИ X-2337, кв.19 по плана на ЦГЧ-гр.***, с възложител „***“ ООД. В хода на проверката св. Г. установила, че на шестият етаж на строежа се намира лицето П.К., който полага труд, поставяйки гипскартон. Св. Г.предоставила на К. да попълни справка по реда на чл. 402, ал.1, т. 3, вр. с чл. 402, ал.2 КТ, като К. собственоръчно декларирал, че работи в посочения обект, като „монтажник“, считано от 15.04.2019г., с работно време от 08.00-17.00 часа, два почивни дни в събота и неделя, обедна почивка от 12.00 до 13.00 часа и трудово възнаграждение от 600 лева. К. не успял да посочи, как точно се казва дружеството, за което работи, поради което и посочил името на собственика – „Коцето“ (очевидно визирайки К.П.). Справката била попълнена точно в 10.45 часа на 17.04.2019г. Понеже на обекта работели няколко дружества, в последствие св. Г. изискала сведения от други работещи и в частност от управителя на „Бахрейн 7“ ЕООД (л.23), който посочил, че възложител на обекта е „***“ ООД, с управител – „К.“, както и че въпросният К. често иска да му бъдат предоставени работници и техническият ръководител – С.Р.му намира такива. Св. Г. снела сведение и от посочения С.Р.(л.24), в което той посочил, че действително възложител е „***“ ООД и че управителят К. е искал от него да му намира работници, които да работят в неговите лични апартаменти. 

След попълване на справката проверяващите връчили на управителя покана (л.17-18) за явяване на представител на „***“ ООД в Дирекцията и за предоставяне на допълнителни документи. На 04.06.2019г. се явил един от управителите – И.Г., а другия – К.П. бил представляван от пълномощник – С.П. Лицата представили Договор за услуга (л. 14) и РКО (л.15). Въпреки това св. Г. преценила, че към дата 17.04.2019г. не е имало сключен трудов договор в писмена форма между „***“ ООД и лицето П.К., установен да полага труд в обект, стопанисван от дружеството.

Св. Г. преценила, че с поведението си „***“ ООД е осъществило състав на административно нарушение по чл. 62, ал.1, вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, поради което му съставила АУАН с № 02-0002360/04.06.2019г. Актът бил предявен за запознаване и подпис на единия от управителите и на упълномощеното лице, като в графата за възражения те посочили, че ще подадат такива в тридневен срок. На 07.06.2019г. такива възражения били депозирани (л.13), като управителите се позовали на представения от тях договор за услуга и заявили, че дружеството не е извършило нарушението, което му е вменено. Под условията на евентуалност поискали приложение на чл. 28 ЗАНН.

На 10.07.2019г. въз основа на АУАН административнонаказващият орган издал и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта, като относно час на извършване на нарушението било посочен 10.45 часа. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ, вр. с чл. 1, ал.2 КТ, поради което и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 2500 лева.

 Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП и най-вече от гласните доказателства в лицето на показанията на разпитания свидетел – Г.. Като цяло между страните няма спор, че към 17.04.2019г. лицето П.К. е бил установен да поставя гипскартон на 6-тия етаж на строеж в гр. ***, ул. „***“ № 7. Няма спор и че тази дейност му е била възложена именно от дружеството „***“ ООД. Единственият спор се съсредоточава около това дали  конкретния случай взаимоотношенията между К. и „***“ ООД се уреждат от нормите на трудовото законодателство или пък се касае за т.нар. „граждански договор“, както и дали в административното производство са допуснати съществени нарушения или не.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение на жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

На база на горната фактическа обстановка, съдът счита, че правилно АНО е ангажирал отговорността на работодателя. Съгласно чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В конкретния случай категорично се установява, че по време на проверката П.К. се е намирала на обекта, престирайки труд, като е изпълнявал трудова функция, която се е осъществявала на определено работно място. С разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. В конкретния случай категорично се установява, че писмен трудов договор с посоченото лице към дата 17.04.2019г. не е бил сключен, а същото на практика е престирало труд за търговеца, който именно поради това се явява негов работодател, съгласно §1, т.1 от ДР на КТ. Поради така установеното, правилно е била ангажирана отговорността на „***“ ООД, именно в качеството на работодател, като е съставен акт и впоследствие издадено НП.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя, досежно характера на взаимоотношенията между П.К. и „***“ ЕООД съдът следва да посочи следното.

В момента на извършване на проверката лицето П.К. е заявил пред проверяващите, а в последствие е декларирал и писмено, че полага труд в качеството си на „монтажник“, с точно определено работно време, почивки и заплата – все елементи които недвусмислено сочат, че се касае за трудово-правни, а не гражданско-правни взаимоотношения. Действително по делото е представен т.нар. „граждански договор“, който по своят същност представлява договор за изработка. Като частен документ, този договор не се ползва с материална доказателствена сила, а верността на изявленията, отразени в него, следва да се преценява от съда наред с останалите доказателства по делото. В тази връзка, съдът не кредитира този писмен документ, доколкото изявленията в него се оборват от приложената Справка (л.19), както и от изявленията на работника, направени непосредствено пред контролните органи в момента на проверката. Доколкото в случая е налице несъответствие с останалите доказателства, съдът приема, че гражданският договор е неубедителен и не доказва твърдяното основание за полагане от посоченото лице на труд в обекта. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Вярно е, че страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл. 1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. В казуса е установено, че работодателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като отношенията, свързани с престирането на труд от лицето К., не са били уредени в трудов договор, поради което и правилно АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя. Изрично в горния смисъл и по повод на аналогични казуси е и практиката на касационната инстанция, обективирана в Решение № 427/07.03.2019г. на АдмС-*** по к.н.а.х.д. № 247/2019г.; Решение № 190/15.02.2106 г. на АдмС-*** по к.н.а.х.д.№ 2473/2015 г. и други.

Предвид горното настоящият състав счита, че правилно АНО е преценил, че в случая се касае за трудови правоотношения, които в последствие е опитано да бъдат прикрити с представения договор за услуга, поради което и правилно е отказал да цени последния и е ангажирал отговорността на дружеството по посочената правна норма.

Съдът не споделя доводите и за съществено нарушение изразяващо се в необсъждане на възраженията по чл. 44 ЗАНН и разминаване в точния час между АУАН и НП.

На първо място – АНО е длъжен да даде възможност на лицето, срещу което е съставен АУАН да предостави в тридневен срок писмени възражения, но не е задължен да се съобрази с тези възражения или да ги кредитира на доверие. В случая дружеството е подало възражения, които очевидно са били налични по преписката преди издаване на НП – т.е станали са достояние на наказващия орган преди издаване на НП. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН посочва всички реквизити, които следва да съдържа НП, като не е въведено в задължение на органа писмено да се произнася по основателността на възраженията. Нормата на чл. 52, ал.4 ЗАНН предвижда, че възраженията се обсъждат от органа, но не му вменява в задължение това обсъждане да се удостоверява писмено. Фактът, че е било издадено НП недвусмислено сочи, че АНО не е споделил доводите на жалбоподателя, поради което и съдът не счита, че са допуснати нарушения в тази насока. 

Не се констатират и съществени нарушения свързани с това, че в АУАН часът на извършване на нарушението е описан като „около 10.30“, а в НП е посочено „в 10.45“. Внимателният прочит на двата документа показва, че в акта св. Г. е посочила, че проверката е започнала около 10.30 часа и в хода на същата е констатирано нарушението. В НП административнонаказващият орган е посочил точно часът, в който установеното лице е попълнило справката и е декларирало, че полага труд. Поради това съдът счита, че не са допуснати съществени разминавания, които да са препятствали възможността на нарушителя да разбере в какво се обвинява или да организира защитата си. Не следва да се подминава и обстоятелство, че актосъставителят е използвал предлога „около“, което недвусмислено сочи, че нарушението не е извършено точно в 10.30 часа, а във времеви интервал близък до този час, какъвто безспорно се явява 10.45 часа.

С оглед горното настоящият състав приема, че правило АНО е преценил, че именно дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като правилно е подвел същото под нормата на чл. 62, ал.1 КТ.

Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.

Нормата на  чл. 414, ал.3 КТ предвижда за конкретното нарушение „Имуществена санкция” в размер от 1500 до 15 000 лв. При издаване на наказателното постановление административният орган не е изложил никакви мотиви, които да обосновават определения размер на имуществената санкция от 2500,00 лева. По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на търговеца, което безспорно следва да се отчете в негова полза. Не следва да се подминава и че К. е започнал работа на обекта само пред два дни. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че на търговеца следва да бъде определен размер на наложената санкция към минималния предвиден от законодателя, а именно 1 500 лева, който е подходящ и справедлив. Изрично в този смисъл е Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-***, постановено по аналогичен казус.

В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002360/10.07.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. ***, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, вр. с чл. 1, ал.2 КТ и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на „***“ ООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2500 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 2500 лв. на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.