Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.В., 29.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, ІІ наказателен
състав в публично заседание на единадесети юли, две хиляди и осемнадесета
година в състав :
Председател : Васил Ганов
При секретаря М.С.и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 617 по описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН
и е образувано по жалба от М.Г.И., с
адрес *** против наказателно
постановление № 18-0967-000621/25.05.2018 г. на Началник група към ОДМВР В.,
Сектор „Пътна полиция“, с
което нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП , на основание чл.174, ал.1, т.2
ЗдвП му е наложена глоба в размер на 500.00 лв., лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца и на осн. Наредба № Iз-2539 му са отнети общо 10 точки.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление.
Поддържа, че наказателното постановление
е издадено в нарушение на разпоредби на ЗАНН,
тъй като съществува противоречие в мотивите за налагане на наказанието и
размера на наложеното наказание. Твърди се, че НП
е необосновано и немотивирано, поради което е и незаконосъобразно и следва да
бъде отменено. Поддържа се, че в постановлението е посочено, че жалбоподателят
е управлявал МПС след употреба на алкохол, установена с техническо средство
„Алкотест дрегер 7510ARDN 0015", който е
отчел показание от 0,90 промила в издишания от водача въздух, а в наказателното
постановление е посочено, че му е предоставен „талон за медицинско изследване №
0031095" и след извършената химическа експертиза № 88 от 22.05.2018 год. е
установено 0,55 промила етилов алкохол в кръвта. Твърди се, че от наказателното
постановление не става ясно какво всъщност е извършил жалбоподателят и на каква
санкция подлежи. Посочените по-горе процесуални
нарушения, според жалбоподателя, са ограничили неговите процесуални права да
разбере какво е нарушил и за какво му се налага наказание
В
законовия срок от ответната страна не е
постъпил писмен отговор на жалбата.
След като се
запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от активно
легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът приема са установена следната
фактическа обстановка:
На 17.05.2018 г. е съставен АУАН № 451246 от мл.
авконтрольор при ”ПК-ПП” ОД МВР-В.за това, че на 17.05.2018 г. около 01:55 ч.в с.З.на
ул. „***“ срещу ***, с посока на движение към гр. В., М.И. управлява собствения
си лек автомобил Сузуки Гранд Витара рег. №*** след употреба на алкохол и преди
да е преминало въздействието му. Употребата на алкохол е установена с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARD 0015, който е отчел 0,90 промила алкохол в издишания
от водача въздух. Посочено е, че е издаден
талон за медицинско изследване №0031095 и след извършена химическа експертиза
№88/22.05.2018г. е установено 0,55% промила етилов алкохол в кръвта на водача,
поради което същия е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В атакуваното наказателно постановление
№18-0967-000621/25.05.2018г. е описана идентична фактическа обстановка като е посочено,
че жалбоподателят управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, с което за
виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и осн. 53, ал.1 от ЗАНН и чл.174,
ал.1, т.2 ЗдвП му е наложена глоба в размер на 500.00 лв., лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца и на осн.
Наредба № Iз-2539
му са отнети общо 10 точки.
По делото е представен протокол за
химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта
№88/22-05-
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 451246/ 17.05.2018 г., съставен от мл. авконтрольор при”ПК-ПП” ОД МВР-В., наказателно
постановление № 18-0967-000621/25.05.2018 г., протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на
алкохол в кръвта №88/22-05-
Съдът констатира при
извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно постановление
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до
незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на
процесуално основание без да се разглежда спора по същество.
За да предизвика целените с издаването му
правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано
волеизявление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има
в обема на наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Видно от
доказателствата по делото е, че не е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН.
Според АУАН жалбоподателят е извършил
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, изразило се в следното: на 17.05.2018 г. около 01:55 ч.в с.З.на
ул. „***“, срещу *** с посока на движение към гр. В.управлява собствения си лек
автомобил Сузуки Гранд Витара рег. №*** след употреба на алкохол и преди да е
преминало въздействието му. Употребата на алкохол е установена с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARD 0015, който е отчел 0,90 промила алкохол в издишания
от водача въздух. Посочено е, че е
издаден талон за медицинско изследване №0031095 и след извършена химическа експертиза
№88/22.05.2018г. е установено 0,55%
промила етилов алкохол в кръвта на водача, поради което същия е нарушил
чл.5, ал.3, т.1 от ЗдвП.
Безспорно е и в теорията и практиката, че
АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на
вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава
нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна,
срещу което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл предявяването на АУАН
на нарушителя за запознаване е аналогът в административно-наказателното
производство на привличането като обвиняем и предявяване на обвинението в
наказателния процес. От този момент възниква правото на защита на обвиняемия и
от този момент той може да използва всички средства- да прави възражения, да
ангажира доказателства, за да обори повдигнатото му обвинение.
Недопустимо е обвинителните рамки, в които
е изграден АУАН да се разширяват или изменят впоследствие с издаденото
наказателно постановление.
В наказателното постановление на жалбоподателя обаче
е вменено виновно нарушение чл.174, ал.1, т.2 ЗдвП, а именно управление на
МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.
Съгласно чл. 174, ал. 1 от ЗДвП „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, който управлява моторно превозно средство,
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на
хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и 2. над 0,8 на хиляда
до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.“.
Извършеното от жалбоподателя
нарушение, така както фактически описано в НП в действителност представлява виновно нарушение на осн. чл.174, ал.1, т.1 ЗдвП, а именно управление на МПС, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително. Въпреки това обаче е констатирано управление на МПС,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително и на
жалбоподателя е ангажирана административно-наказателната му отговорност по
чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП.
При положение, че жалбоподателят е дал кръв
за изследване, то резултатът от техническото средство не е надлежно
доказателство съгласно правилата на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване у,потребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства /съкр. Наредба № 30/2001 г./. Установено е с
химическа експертиза, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е
било 0.55 на хиляда.
Видно
е несъответствието между правната квалификация на нарушението в АУАН и в НП. Подобно несъответствие
между АУАН и НП е недопустимо. Недопустимо е за първи път в наказателното
постановление да се твърдят нови обстоятелства или да се дава правна
квалификация извън тази посочена в АУАН, тъй като административно наказателното
производство е строго формално и като не е бил запознат нарушителя с правната
квалификация на извършеното от него още при съставянето на акта, се лишава от
възможността да направи обосновани възражения, с което отново се нарушава правата
му на защита. Различната правна квалификация на
нарушението и различното й словесно обозначение в АУАН и в НП води до неяснота на така
формулираното правно основание за ангажиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя. Не се спори по делото, че при извършената от
полицейските служители проверка е констатирано нарушение по ЗДвП, състоящо се в
управление на МПС след употреба на алкохол. В случая обаче неправилно административно-наказващия орган обективира в издаденото от
него НП различна правна квалификация с определената в АУАН. Същото е ограничило правото
на защита на наказаното лице, доколкото последното е било лишено от
възможността да узнае за какво точно нарушение му се търси отговорност.
Както се посочи по-горе, съгласно трайната
съдебна практика е недопустимо с наказателното постановление на нарушителя да
се предявява ново (от гледна точка на посочените в АУАН фактически констатации
и дадената им правна квалификация) административно наказателно обвинение. Актосъставителят неправилно е
издирил и посочил нарушената законова разпоредба и това е грешка, която не може
да бъде санирана по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Касае се за грешна правна
квалификация на деянието в съставения АУАН и доколкото именно с него на
нарушителя се повдига обвинение в извършване на административно нарушение,
неправилната правна квалификация може да бъде "поправена" единствено
и само със съставянето и предявяването на нов АУАН. Това на свой ред е гаранция
за пълноценното участие на нарушителя в административно наказателната фаза на процеса
и липсата й несъмнено накърнява правото на защита на лицето, привлечено към административно наказателна отговорност.
Допуснатото в случая процесуално нарушение е съществено и е абсолютно основание
за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Поради гореизложеното не следва да се обсъждат
въпросите относно извършването на административното нарушение, авторството и
субективната страна. Тези въпроси следва да бъдат обсъждани само при
законосъобразно протекъл процес на административно наказване. Наказателното
постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила и следва да бъде
отменено.
Водим от всичко гореизложено и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0967-000621/25.05.2018 г. на Началник
група към ОДМВР В., Сектор „ПП“ В., с което на М.Г.И., с адрес ***,за виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на осн.
чл.174, ал.1, т.2 ЗдвП му е наложена глоба в размер на 500.00 лв., лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца и на осн. Наредба № Iз-2539 са му отнети общо 10контролни
точки.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В.в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: