Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 04.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Харманли, в публично съдебно заседание на пети септември две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря …………, като разгледа докладваното от
съдия Аврамова АНД № 327 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от П.А.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, против наказателно
постановление № 19-0271-000829 от 24.06.2019 г., издадено от ВПД
Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което му е наложено на
основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП административно наказание - глоба в
размер от 100 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР - отнемане на 8
контролни точки за нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбата е
бланкетна и в нея не са изложени подробни съображения и възражения срещу
атакуваното наказателно постановление. Изтъква се, че същото е
незаконосъобразно и необосновано, а твърдяното нарушение е недоказано. Предвид изложеното се иска отмяна на НП.
В съдебно
заседание жалбоподателят П.А.Р. се явява лично и с адв. Димо Стоянов, който
поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.
Административнонаказващия
орган РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна
прокуратура – Харманли, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа страна:
На
29.05.2019 г. малко след обяд жалбоподателят П.А.Р. управлявал лек автомобил
марка „………“, модел „С
200 СДИ“ с рег. № ………. по ул. „…………….“ в гр. Симеоновград. В автомобила се намирал и свидетелят Д. Ж. Д., като
отивали към бензиностанция за зареждане на гориво. По същото време се провеждала
специализирана полицейска акция и свидетелите К.К.К. и Н.Т.Н. *** били
изпратени да изпълняват задълженията си в гр. Симеоновград. Свидетелите се
позиционирали на ул. „………….“ до кръстовището с околовръстен път 663, близо до сервиз 13.
Около 13:15 часа полицейските служители забелязали 5-6 деца, които били стъпили
на пешеходна пътека тип „зебра” на платното за движение. Там се намирал и
свидетелят А. М. А.. В този момент преминал жалбоподателят Р. с управлявания от него
автомобил, като не предприел действия по спиране, за да осигури предимство и да
пропусне пешеходците. Полицейските служители възприели извършеното от жалбоподателя
и подали сигнал за спиране на автомобила за проверка. След това свидетелят К.
съставил АУАН № 829/29.05.2019 г., който бил връчен лично и подписан от
жалбоподателя П.А.Р.. На 24.06.2019 г. било издадено наказателно постановление
№ 19-0271-000829, с което била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, за което
на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание - глоба в размер от 100 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР -
отнемане на 8 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията
на разпитаните свидетели К.К.К. и Н.Т.Н., и частично от показанията на
свидетелите Д. Ж. Д. и А. М. А.. Съдът изцяло кредитира показанията на полицейските служители, които
описват подробно и еднопосочно възприетите от тях обстоятелства, като са логични, непротиворечиви и съответстващи на наличната
доказателствена съвкупност. В показанията си другите двама свидетели, разпитани
по инициатива на жалбоподателя и негови познати, излагат противоположна версия
за случилото се, като твърдят, че пешеходците не били стъпили на платното за
движение. Настоящият съдебен състав преценява, че не следва да дава вяра на
показанията на тези свидетели в посочената част, доколкото намира, че това е
опит да се помогне на жалбоподателя с единствената цел да избегне ангажиране на
административнонаказателната му отговорност.
При така установеното от фактическа
страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При
извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са
издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона видно от
представената Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и
в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя. Описаните в НП обективни
признаци на извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата напълно
съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна
разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин,
изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено нарушението.
На
жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Неизпълнение
на посоченото задължение е скрепено със санкцията, предвидена в чл. 183, ал. 5,
т. 2 от ЗДвП и чл. 6, ал. 14 от Наредба № Iз-2539/12.12.2012 г. на Министъра на вътрешните работи.
Обсъжданото
нарушение е формално, на просто извършване и в неговия състав не е предвидено
настъпване на определен резултат. За съставомерността е достатъчно да се
установи, че водачът при управление на ППС,
приближавайки пешеходна пътека, не
предприема активни действия по намаляване скоростта, с която се движи, или
спиране, за да пропусне пешеходците, стъпили на пешеходната пътека.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят не е спрял
управлявания от него автомобил, за да осигури предимство на пешеходците, които
се намирали на платното за движение, стъпили на пешеходна пътека тип „зебра”.
Поради тази причина правилно и законосъобразно поведението на жалбоподателя е
квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, за
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност с налагане на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП на наказание глоба в размер на 100 лева, и на
основание чл. 6, ал. 14 от Наредба № Iз-2539/12.12.2012 г. на Министъра на
вътрешните работи са отнети 8 контролни точки.
Предвид изложеното
настоящият съдебен състав намира, че наказателно постановление в обжалваната
част е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0271-000829 от 24.06.2019 г., издадено от ВПД
Началник РУ - Харманли към ОД на МВР – Хасково, с което на П.А.Р., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева и на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР - отнемане на 8 контролни точки за нарушение на разпоредбата на
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: