Решение по дело №249/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е        Н       И       Е № 228

 

гр. Кюстендил, 08.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на осми май

през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                                    Евгения Стамова

 

при секретаря Мая Стойнева

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева          в. гр. д. № 249

по описа за 2018 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

               Образувано е по постъпила жалба от С.В.Д., ЕГН**********, с адрес: ***, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Е.Д.Й.,***, насочена срещу постановление от 05.06.2018 г. за възлагане на недвижим имот, издадено по изпълнително дело № 20147520400069 по описа на ЧСИ В.А., рег. № 742, с район на действие – СО Кюстендил.

С атакувания акт ЧСИ В.А. е възложила в собственост на „Уника Имоти“ ООД, ЕИК ***следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 16141.101.15, с. Горна Брестница, община Кюстендил, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-10-176/31.08.2009 г. на Началник на СГКК град Кюстендил, с адрес на имота: местност „Влахов дол“, площ по документ: 2260 кв.м., а по ипотека 2639 кв.м., трайно предназначение на територията – Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 9700, квартал: 0, при съседи: водоем и от две страни път, ведно с попадащата в имота СГРАДА с идентификатор 16141.101.15.1. със застроена площ от 247 кв.м., брой етажи: един, предназначение: Сграда за обществено хранене, съгласно Комбинирана Скица на поземлен имот:15-87391/01.04.2014 г. на Служба ГКК гр. Кюстендил за сумата от 54 013 лева.

Жалбоподателят обжалва издаденото постановление с доводи за неговата неправилност. Сочи, че е трето на изпълнението лице, доколкото е собственик на имота, предмет на публичната продан. Твърди, че придобил процесния имот с договор за покупко – продажба през 2006 г. от А.Д., която от своя страна придобила имота от В. Д. на основание влязъл в сила съдебен акт, който произвел вещнопрехвърлително действие, след изповядването на сделката от Нотариус. Сочи се, че ЧСИ А. насочила публичната продан върху собствения на жалбоподателя недвижим имот, приемайки че същият е ипотекиран в полза на Община Кюстендил, преди жалбоподателят да стане негов собственик. Жалбоподателят намира учредената ипотека за нищожна при следните доводи: същата била учредена върху процесния имот в полза на Община Кюстендил в момент, в който имотът не принадлежал нито на Община Кюстендил, нито на ЕТ „Д. – В. Д.“. Сочи се, че ЕТ „Д.– В.Д.“ придобил процесния имот от Община Кюстендил чрез търг с явно наддаване на 06.01.1998 г., вписан в имотния регистър на 01.11.2000 г. Приема се, че считано от 23.06.2000 г. собственик на процесния имот била А.Д.Д., съгласно влязло в сила решение на Благоевградски районен съд по гр.д.№ 207 от 2000 г.. за безспорно се приема обстоятелството, че към дата на вписване на законната ипотека – 01.11.2000 г. нито Община Кюстендил, нито ЕТ „Д.– В.Д.“ били собственици на имота, което правело ипотеката нищожна. Нищожността на ипотеката водела до нищожност и незаконосъобразност на проведената публична продан и издаденото впоследствие постановление за възлагане.  По същество се иска постановяване на решение, по силата на което да се отмени обжалваното постановление или реализираната публична продан да се прогласи за нищожна, поради нищожност на ипотеката.

            В законоустановения срок е постъпило възражение по жалбата от взискателя Община Кюстендил, чрез Кмета П.П.. Оспорва се допустимостта, а в условията на алтернативност и основателността на депозираната жалба.  Сочи се, че жалбоподателят, като ипотекарен длъжник може да обжалва постановлението за възлагане само в две изчерпателно изброени хипотези, а именно: когато наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или когато имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Доколкото в жалбата не се излагат доводи за порочност в тази насока, то същата се приема за процесуално недопустима. За недоказани и несъстоятелни се приемат твърденията на жалбоподателя, че към 01.11.2000 г. собственик на имота била А.Д., от която жалбоподателят го е закупил през 2006 г., а не ЕТ „Д.– В.Д.“, което водело до нищожност на ипотеката. Сочи се, че доколкото А.Д. и В.Д. са бивши съпрузи, то въпроса за собствеността на процесния имот се свеждал по приложението на правилото на чл.19, ал.3 СК, установяващо оборимо предположение за съвместен принос, при което доказателствената тежест за оборването е на оспорващата съвместния принос страна. Сочи се, че в случая липсвало твърдение в тази насока, както и че не били ангажирани доказателства, оборващи презумпцията за съвместен принос. При тези доводи се приема, че към дата на учредяване на ипотеката била налице съсобственост върху процесния имот между А.Д. и В.Д.. Приема се, че съпругата на ипотекарния длъжник няма положение на трето лице, на  ипотекарен съдлъжник, при което към датата на учредяване на ипотеката – 01.11.2000 г. А.Д. била съдлъжник на задължението към Община Кюстендил, респ. да погаси задължението и да заличи вписаната ипотека, което не е сторено. Сочи се, че

                                                           

 

                                                                           - 2 -

всички тези спорни въпроси били изяснени от КнОС по гр.д.№ 109/2017 г. с постановеното решение от 24.01.2018 г., потвърдено от САС с решение № 1498/18.06.2018 г. Изяснено било, че жалбоподателят придобил собствеността на процесния имот въз основа на деривативен придобивен способ едва на 05.04.2006 г., поради което същият не разполагал                   с противопоставими права спрямо Община Кюстендил. Приема се, че жалбоподателят като частен правоприемник бил придобил имота с вещна тежест – вписана ипотека и бил длъжен да търпи принудително изпълнение върху същия. По същество се иска жалбата да бъде оставена без уважение.

Длъжника по изпълнението не е депозирал възражение по жалбата.

            По делото не са постъпили мотиви от страна на ЧСИ В.А..

            КнОС след като прецеви доводите на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

            Изпълнителното производство е образувано по подадена от Община Кюстендил в качеството й на взискател молба, с която е представен издаден против длъжника А.Д.Д., като е представен изпълнителен лист, въз основа на влязло в сила решение № 8997/08.12.2010 г., постановено по гр. д. № 20101210101057 на БлРС, с което ответницата е осъдена зда заплати на ищеца дължими суми

По искане на взискателя изпълнението е насочено върху недвижим имот с учредена в полза на взискателя ипотека, с твърдението, че негов собственик е длъжницата А.Д.. Въз основа на извършена справка в СВ е установено, че недвижимият имот има последващ приобретател, т.е. собственик на същия е жалбоподателят С.В.Д. .и предвид това същият е конституиран като ипотекарен длъжник впо изпълнителното дело. последвали са изпълнителни действия свързани с насрочване на ПП, респективно от страна на длъжницата и ипотекарния длъжник са подавани и жалби, разглеждани по образувани дела в КнОС.

Извършен е опис на недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението, който опис е обективиран в Протокол за опис от 11.06.2014 г. и същите са подробно индивидуализирани съобразно данните отразени за недвижимия имот и находящите се в него сгради отразени в приета по делото комбинирана скица и данните относно имота, инидивидуализиран  при вписване на ипотеката.

           С Протокол от 08.02.2017 г. на ЧСИ В.А. по горепосоченото изпълнително дело е констатирано, че са проведени две – обявени за нестанали публични продани на ипотекирания  полза на взискателя  недвижим имот и че в законоустановения срок взискателят е  поискал да се определи нова начална цена и да се насрочи нова публична продан на недвижимия имот, която е определена въз основа на изготвено заключение от в. л., предвид което е насрочена публична продан за времето т 23.02.2017 г. до 23.03.2017 г. с начална цена 59550 лева, представляваща 75% от цената определена в заключенинето на в. л.  С Протокол от 08.02.2017 г. на основание чл. 487, ал. 1 от ГПК са предприети дедйствия по разгласяване на първа по ред публична продан  насрочена за горепосочения перриод от време с разхореждане за поставяне на съответните обявления и връчване на обявления на страните по делото.  съответно такова обявление е връчено надлежно и на ипотекарния длъжник – жалбоподателят в настоящето производство.                              

             Изготвен е Протокол от 22.02.2017 г., с който е констатирано редовното разгласяване на ПП

            С Протокол съставен на 24.03.2017 г. – 9.00ч., видно от отбелязването в него ЧСИ е констатирал, че  в срока на проданта не са се явили наддавачи, не са постъпили наддавателни предложения, поради което на основание чл. 494, ал.1 от ГПК  публичната продан- първа по ред е обявена за нестанала.

            Жалбоподателят твърди, че този протокол е с невярно съдържание, тъй като имало постъпило наддавателно предложение, което не е взето предвид от ЧСИ, което наддавателно предложение изхожда от него и се съдържа в запечатания плик, приет като доказателство по делото и същото е постъпило надлежно в деловодството на КнРС, видно от поставения вх. № 36/23.03.2017 г. в 15. 43 ч. това тъврдение за порочност на изпълнителните действия е заявено с молба-становище посътпила на 07.05.2019 г.

По искане на взискателя е насрочена нова публична продан на процесния недвижим имот насрочена за времето от 30.04.2018 г. до 30.05.2018 г., 17. 00 ч. с цена 53 959 лева и разгласена надлежно с връчване на обявления на страните по изпълнителното дело и поставяне на обявления на предназначените за това места-.

В обявеното веме за провеждане на публичната продан е постъпило в писмен вид едно наддавателно предложение от „УНИКА имоти” ООД със седалище гр. Кюстендил  и е предложена цена на имота 54 013 лева.Приложено е доказателство – кредителн превод/разпечатка/ за внесен задатък в размер на 5 339, 50 лева от наддавача..

С Протокол от 31.05.2018 г. на ЧСИ горопосочените обстоятелства са констатирани и на основание чл. 492, ал. 1 от ГПК наддавачът е обявен за купувач на недвижимия имот предмет на принудително изпълнение.

С Постановление за възлагане на недвижим имот  от 05.06.2018 г.  процесния ПИ и находящите се в него описани в постановлението сгради са възложени в собственост на купувача – „УНИКА имоти” ООД .

Постановлението за възлагане е предмет на обжалване в настоящето производство.  Съобщението, с което е връчено на ипотекарния длъжник С.В.Д. е получено на 05.06.2018 г. Жалбата, с която същото е обжалвано е подадена на 11.06.2018 г.

Постъпилата жалба против действията на ЧСИ В.А. с район на действие КнОС – изразяващи се в постановеното постановление за възлагане от 05.06.2018 г. е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно по реда на чл. 435, ал. 3 от ГПК . Разгледана по същество същата е неоснователна.

В действащия ГПК подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител са изчерпателно и лимитативно изброени в разпоредбата на чл. 435 ГПК, като жалби срещу други действия/бездействия не са допустими. Съгласно нормите на чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или

                                                                             - 3 -

отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението, както и постановлението за възлагане. На основание чл. 462, ал. 2 ГПК длъжникът по изпълнението може да обжалва и извършеното от съдия-изпълнителя и предявено разпределение.

В частност предмет на обжалване в настоящото производство е постановление за възлагане на изнесен на публична продан недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК и Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Видно от разпоредбата е налице ограничена легитимация по отношение на субектите на обжалване, а също е ограничен и обхватът на обжалване - допустимо е такова само с доводи, че наддаването не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

С подадената жалба жалбоподателят е въвел доводи единствено  исамо относно недействителността на ипотеката наложена върху имотът, предмет на принудително изпълнение, на който жалбоподателят е собственик, като счита, че нищожността на ипотека обуславя и нищожност , респективно незаконосъобразност на публичната продан.

Така изложените доводи са неоснователни, поради това, че недействителността на ипотеката не обуславя непременно и автоматично недействителност на самата публична продан, като процесуално действие в изпълнителното производство. Твърденията на жалбоподателя за недействиетлонст на ипотеката  са недоказани. същата не е недействителна, като спорът страните – взискателя  и ипотекарния длъжник относно съществунате нна този порок е разрешен с влязло в сила решение. С решение № 16/24.01.2018 г., постановено по гр. д. № 109/2017 г. на КнОС е отхъврлен предявения от С.в.Д. *** иск с правно основание чл. 170 от ЗЗД за установяване на недействителността на учредяването на законна ипотека вписана под № 54, т.І, вх. рег. № 136/01.11.2000 г. на Службата по вписванията при Районен съд гр. Кюстендил в полза на Община Кюстендил върху следният недвижим имот- търговски обект, представляващ застроен недвижим имот от 2260 кв.м. заедно с изградена в него масивна сграда- ресторант „Брестнишки хан”, парцел 49, масив 31, имот пл. № 97. че ищецът е придобил  въз основа на договор за покупко- продажба надвижим имот от 2260 кв.м. заедно с изградена в него масивна сграда- ресторант „Брестнишки хан”, п. 49, м. 31, имот пл.№ 97. решението на КнОС е потвърдено№ 1498//18.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1686/2018 г. на САС С определение № 193/15.03.2019 г. , постановено по гр. д. № 3318/2019 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решенинето на САС.

Влязлото в сила решение има има сила на пресъдено нещо за страните, между които  е разрешен правния спор и е задължително за тях, за всички съдилища в РБ съгласно чл. 297 и чл. 298 от ГПК

По делото не са събрани доказателства, липсват и данни сочещи на това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Изрично следва да се посочи, че надлежно наддаване е извършено само по втората публична продан проведена за времето от30.04.2018 г. до 30.05.2018 г., 17. 00 ч. с цена 53 959 лева. В този срок е постъпило само едно писмено наддавателно предложение от ТД „Уника имоти” ООД, относно което е спазено и изискването за внесен задатък. и имуществото е възложено по предложената цена, която в случая  е и най-висока. Изрични, конкретни доводи за опорочаване процедурата по наддаване на тази публична продан, както и доводи, че имуществото не е възложено по най-високата цена от жалбоподателя не са изложени.

За пълнота настоящата съдебна инстанция намира за нужно да отбележи, че дори да са заявени надлежно и останалите оплаквания за неправилност действията на ЧСИ В.А. – постановленинето за възлагане от 05.06.2018 г. посочени от жалбоподателя с молби за приемане на доказателства и доказателствени искания, то същите са неоснователни.

Жалбоподателят С.в.Д. има качеството на ипотекарен длъжник и отговаря с ипотекирания имот за задълженията към ипотекарния кредитор Община Кюстендил Кредиторът има право да се удовлетвори от цената на ипотекирания имот, в чиято и собственост да се намира той, а разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК признава на ипотекарния длъжник статута на длъжник по изпълнението. В процесния случай изпълнителният лист има сила срещу жалбоподателя като ипотекарен длъжник, тъй като изпълнението е насочено върху ипотекирания имот /арг. чл. 429, ал. 3 ГПК/, следователно правното му положение в този случай е като на длъжник по изпълнението, а не на трето лице по смисъла на закона. Трети лица по изпълнението са само тези извън субективните предели на изпълнителния лист, какъвто не е ипотекарният длъжник в хипотезата на чл. 429, ал. 3 ГПК. Ипотекарният гарант на чужд дълг е длъжник по изпълнението /в този смисъл и решение № 30/07.03.2016 г. по гр. д. № 5217/2015 г. на ВКС, IV г. о./. 

Направен е опис, в който недвижимото имущество е описано надлежно и подробно, като доколкото относно площтта на недвижимия имот – ПИ е имало различни данни, те са посочени коректно  като индивидуализиращ белег по начина  , по който данните са отразени в комбинираната скица  и при ипотекиране на имота. За яснота следва да се посочи, че това различие не обуславя ненадлежно описване на имота, респективно ненадлежно индивидуализиране на същия, тъй като площта е само един но не и определящ индивидуализацията на имота. Този белег, заедно со останалите индивидуализират имота.

 Неоснователни са и доводите относно порочността на проведената като втора публична продан, впериода на който е постъпило надлежно и наддавателно предложение.

Съвсем правилно първата публична продан е обявена с протокола от 24.03.2017 г. за нестанала, поради липсата на надлежно подадени наддавателни предложения. материалната доказателствена сила на този протокол не е оборена надлежно. липсва яснота за причините, поради което постъпилото в деловодството на КнРС наддавателно предложение защо е върнато обрратно на следващия ден ан подателя му, респективно защо не е предоставено по горепосоченото изпълнително производство. Независимо от това обаче и от особено съществено значение в случая е това, че единственото съдържащо се в приетия като доказателство запечатан плик наддавателно предложение изхожда от ипотекарния длъжник, имащ статута на длъжник в изпълнителното производство, досежно който съгласно разпоредбата на чл. 490, ал. 1 от ГПК има забрана да участва в

                                                                            - 4 -

наддаването.  Т.е това наддавателно предложение в случая е илеревантно и не е следвало да бъде взимано предвид, както е и сторено.

Изрично следва да се посочи, че доколкото  публична продан,  която е следвало да се извърши за времето от 23.02.2017 г. до 23.03.2017 г.  правилно е обявена за нестанала по изложените по-горе съображения, то е насрочена втора публична продан, за която началната цена е определена правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 4 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485. Уреденият в ГПК ред за определяне на начална цена за публична продан предвижда задължение на СИ да назначи вещо лице за определяне на стойността на имота. Заключението на вещото лице се съобщава на страните, които в 7-дневен срок могат да го оспорят и да посочат вещо лице, което да изготви повторно заключение. Тези правила съгласно чл. 485, ал. 6 от ГПК се прилагат само при извършване на първа публична продан.

Съгласно § 73 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г. /, в сила от 31.10.2017 г., публичните продажби обявени до влизането в сила на този закон следва да се довършват по досегашния ред, т. е. по реда преди изменението на процесуалния закон. В случаите, когато публичните продажби бъдат обявени за нестанали, новата начална цена се определя по реда на този закон – след изменението със ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г. /.

ЧСИ е действал в съответствие с действащите нови редакции на процесуалните разпоредби. При последната, втора публична продан е определил начална цена на имота, от която да започне наддаването - 90% от началната цена по първата продан /а не 80% по старата уредба/. При

С оглед установените по делото факти, съдебният състав приема, че при обявяване на купувача по реда на чл. 492 от ГПК, съдебният изпълнител е спазил изискванията на посочената разпоредба, като е обявил постъпилите наддавателни предложения, за което е съставил протокол В него е отразено единственото постъпило наддавателно предложение в присъствието на явилия се наддавач; вписан е явилия се наддавач, както и направеното наддавателно предложение, а недвижимият имот подробно и недвусмислено е индивидуализиран.

След изчерпване на предложенията и при спазване на нормата на чл. 492 от ГПК, за купувач на имота е бил обявен единственият наддавач „УНИКа имоти” ООД при предложена от него цена от 54 013 лева лева, която е и най-високата предложена цена. Следователно процедурата по наддаване е надлежно спазена. Наддавателното предложение е в писмен вид и съдържа всички необходими реквизити. Протоколът за станалата продан и обжалваното постановление за възлагане са подробни, пълни и изготвени по надлежния ред.

В обобщение следва да се посочи, че атакуваният акт на съдебния изпълнител е законосъобразен. В изпълнение на правомощията си по ГПК органът по принудително изпълнение е възложил имуществото по най-високата предложена цена. С надлежно изготвен протокол по чл. 492, ал. 1 от ГПК е обявен за купувач наддавачът, предложил най - висока цена на продаваемия имот, който е внесъл същата в срока по чл. 492, ал. 3 от ГПК.

            Воден от горното, КнОС

 

Р       Е       Ш       И  :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 2413/11.06.2018 г. по описа на ЧСИ В.А., рег. № 742, с район на действие – ОС Кюстендил, подадена от С.В.Д., ЕГН**********, с адрес: ***, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Е.Д.Й.,***, насочена срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 05.06.2018 г., издадено по изпълнително дело № 20147520400069 по описа на ЧСИ В.А., рег. № 742, с район на действие – ОС Кюстендил.

Решението не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК.

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                ЧЛЕНОВЕ: