РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. ХАСКОВО, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20225600500689 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив.
С Решение № 274/14.10.2022 г., постановено по гр.д. № 692/2022 година, РС
Димитровград е признал за установено, че М. Г. Т. от с. ***, обл. Хасково не дължи на
„Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив сумата от 643,06 лв. с ДДС, представляваща
стойността на допълнително начислена ел.енергия по фактура № ********** от 25.02.2022
г. за периода от 11.01.2022 г. до 22.03.2022 г. за потребител с ИТН ***, обект в с.***, обл.
Хасково, ул. ***.
Със същото решение съдът е осъдил ответника „Електроразпределение Юг”, ЕАД
гр. Пловдив да заплати на М. Г. Т. сумата от 350 лв. направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът
„Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив, който чрез процесуалният си представител
обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният съдебен акт,
поради неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Въззивникът твърди,
че е неправилен изводът на решаващият съд,че не са налице предпоставки за корекция на
сметката. Твърди,че неправилно съдът приел, че след като не е доказано по надлежния ред
виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за корекция на сметката.
1
Този извод на съда противоречал и на константата практика на ВКС. Твърди още,че с
промяната на ПИКЕЕ правомощието да извършва преизчисляване на количеството
доставена енергия е предоставено именно на „ Електроразпределение Юг“ , а не на „ ЕВН
България електроснабдяване“ ЕАД. Моли съда да постанови решение, с което да отмени на
атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли да бъдат присъдени направените по
делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна
разноски, представляващи платено възнаграждение на адвокат.
В срок е постъпил писмен отговор, с който въззиваемия оспорва подадената въззивна
жалба. Моли съда да потвърди постановеното от РС Димитровград решение и да присъди
направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемия не се явява. В с писмено становище вх. №
9400/13.12.2022 г., подадено от адв. К., пълномощник на въззиваемия, оспорва подадената
въззивна жалба. Моли да бъде потвърдено постановеното от РС Димитровград решение и да
бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно
и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия направените по делото разноски, за въззивната инстанция в
размер на 400 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.12.2022 г.
РС Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, предявен
от М. Г. Т. от с.***, обл. Хасково против „ Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е
уважил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават
основание да се направи извод, различен от направеният от решаващия съд.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на
отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на
остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и
той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на
ел.енергия без да установи ,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от
потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния
период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н.
В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в
2
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е, още, че
поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на
потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1
от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с
електрическа енергия. Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на
сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания
в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Абсолютно противоречие със
закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ,
отговорността да се прехвърля върху потребителя. Ответното дружество е собственик и
оператор с единствен достъп до измерващото устройство, поради което същия следва да
полага необходимите грижи за правилното функциониране на измервателното устройство,
като констатираните неизправности бъдат своевременно отстраняване и да не възлага
тежестта за тези неизправности на потребителя. Представените в съдебно заседание
решения не формират задължителна за съда практика, не се споделят и не дават основание
за изводи, различни от направените.
На следващо място при констатирано неточно измерване на средството за техническа
измерване на доставената електрическа енергия ответникът в качеството си на оператор на
електроразпределителната мрежа следва на основание чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ да издаде на
доставчика в качеството му на ползвател на мрежата фактура за покриване на
технологичните му разходи по чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ заедно със справка за преизчислените
количества електрическа енергия, който пък следва да издаде фактура на крайният клиент за
неотчетената ел. енергия и за стойността на мрежовите услуги. От изложеното се налага
извод, че ответникът в качеството си на оператор на електразределителна мрежа няма
вземане срещу ищеца като краен клиент за допълнително начислената ел. енергия, което
вземане принадлежи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД като продавач по договора
за продажба по чл. 15 ПТЕЕ и което изрично е предвидено в чл.98а, ал.6 от ЗЕ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 274/14.10.2022 г. на РС Димитровград, постановено
по гр.д. № 692/2022 година.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, ДА ЗАПЛАТИ
на М. Г. Т., ЕГН ********** от с. ***, обл. Хасково сумата от 400 лв. направени по делото,
пред въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4