№ 618
гр. Варна, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100502929 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното производство е образувано по жалба вх.рег.№ 301251/ 01.12.2021г от ИВ.
Н. АНГ. ЕГН ********** против решението на ВРС-10с-в № 262634/15.10.2021г по гр.д.№
13423/2020г, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от него срещу АТ. Т. Л. ЕГН **********
насрещен иск за осъждането на Ат.Л. да му заплати сумата от 19 900лв, представляваща
дължима сума по договор за правна услуга от 26.02.2013г, на осн.чл.286 ЗЗД.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо
това бъде постановено друго за уважаването на иска.
Претендират се сторените за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№ 302813/25.11.2021г
от АТ. Т. Л., в който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за
неговото потвърждаване.
При служебната проверка редовността на насрещната искова молба на Ив.А.,
1
произнасянето по която само е предмет на въззивното обжалване, съответно на
постановеното решение, въззивният съд е поставил в о.с.з. уточняващи въпроси към
ищцовата страна относно фактическите основания и заявения петитум, за да бъде
определена правилната правна квалификация на иска и съответно да се прецени евентуално
необходимостта от нов доклад и разпределяне на доказателствената тежест със съответните
указания.
В тази връзка страна е дал възможност на ищеца чрез неговия процесуален
представител да уточни дали вземането за спорната сума произтича от факта на сключения
договор за адв.услуга от 2013г или от факта на преводното нареждане с дата 20.05.2015г,
поради което е дадена без правно основание.
След направеното изявление на адв.В. като процесуален представител на ищеца, че
двете основания са свързани, като договорът за правна помощ съдържал уговорка под
условие, ако адв.Ив.А., проведе успешно производство срещу КПКОНПИ, има право да
получи присъдените с ИЛ суми, въззивният съд прие че е сезиран с иск с правно осн.чл.286
ЗЗД.
Производството е образувано по предявена искова молба от АТ. Т. Л. срещу ИВ. Н.
АНГ. за осъждането на последния да му заплати сумата от 19 900лв, представляваща
присъдени в полза на ищеца съдебно-деловодни разноски по гр.д.№ 16953/2012г по описа
на СГС.
В срока за отговор, на 5.01.2021 И.А. е оспорил предявения срещу него иск /л.32-I/ и
същевременно е предявил насрещен такъв срещу А.Л. /л.22-I/ за осъждането на последния
да му заплати сумата от 1000лв, представляваща частичен иск от сумата от 19 900лв
В срока за отговор, на 1.04.2021г, А.Л. е оспорил предявения срещу него насрещен иск
/л.45-I/.
Счита, че клаузата, на която се позовава Ив.А. била неморална и затова нищожна.
Получаването на търсената сума водело до неоснователно обогатяване. Процесуалният
представител следвало да получава единствено хонорар. След получаване на хонорара си
всякакви уговорки за получаване на други суми били неморални.
Прави възражение за погасяване на задължението по давност.
Същевременно със заявление от същата дата,1.04.2021г, е заявил оттеглянето на
предявения от него първоначален иск.
С определение на ВРС-10с-в № 264782/11.06.2021 от з.з. производството по
първоначалния иск е прекратено; същото не е обжалвано и е влязло в закона сила.
Така предмет на делото е останала претенцията, заявена по насрещния иск от отв.И.А.
срещу Ат.Л..
Твърди се в исковата молба на И.А., че с договор за правна услуга на адв.А. било
2
възложено от Ат.Л. да го представлява пред всички органи, включително пред съда, във
връзка с производството по реда на чл.23 и сл. от ЗОПДИППД, образувано срещу Л. и В.
ИВ. Л.а по искане на КПКОНПИ, и в частност по ч.гр.д. №43/2012г на СГС и гр.д.№
16953/2012г на СГС.
За изпълнение на задълженията било уговорено възнаграждение в размер на 53
857,13лв за една инстанция, платими както следва: след подписване на договора –
половината сума и преди първото съд. заседание – остатъкът. Уговорено било, че
довереникът може да организира и да проведе изп.производство и да получи присъдените
суми за себе си. Ат.Л. не изпълнил своите задължения.
С определение на съда производството било прекратено. Окончателно присъдените
разноски били в размер на 19 990лв.
С нарочна декларация Л. уведомил КПКОНПИ, че сумата следвало да се преведе по
сметка на Адвокатското дружество.
След постъпването на сумата по сметката на адв.дружество „А. и Ко“, последното я
превело по личната сметка на Л., като уговорката била след това Л. да я преведе по личната
сметка на ищеца Ив.А., което задължение не било изпълнено.
В о.с.з. на 16.09.2021г по искане на Ив.А. е допуснато изменение на иска му по размер,
като е допуснато неговото увеличение до пълната претендирана сума от 19 900лв.
Така предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.286
ЗЗД.
СЪДЪТ, предвид събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната
съвкупност, както и нормативните разпоредби, уреждащи процесните отношения, приема за
установено от фактическа страна:
По делото е приет като доказателство договор за правна услуга от 26.02.2013г /л.26-I/,
сключен между АТ. Т. Л. и адв.И.А., по силата на който първият упълномощава втория
изрично за представителство и защита пред всички органи във връзка с производство по
реда на чл.23 и сл. ЗОПДИППД, образувано срещу А.Л. и В. Л.а по искане на КПКОНПИ и
в частност по ч.гр.д.№ 43/2012 на СГС и гр.д.№ 16953/2012г на СГС-21с-в до окончателното
свършване на делата във всички инстанции. Уговорено е било, че възнаграждението в
размер на 53857,13лв, изчислено въз основа на материален интерес от 2 692 856,49 лв, е
платимо на части, както следва:
-след подписването на договора–26928,56лв, но не по-късно от 15.04.2013г;
- преди първото съд.заседание, насрочено за 28.06.2013–остатакът от 26 928,56лв.
- при положителен резултат се договаря начин на плащане за всяка следваща инстанция.
След приключване на делото с положителен резултат, довереникът, въз основа на този
договор, има право да организира и проведе изп.производство и да получи присъдените
3
суми за себе си.
От приетите като доказателство по делото с определение от з.з. на 11.06.2021 писмени
доказателства – 3бр платежни нареждания е видно, че на 20.05.2015г Ат.Л. е наредил
превеждането по сметката на адв.дружество „А. и Ко“ сумата от 19 900лв /л.6-I/ и с 2бр
последователни преводни нареждания от дата 25.05.2013г /л.7 и 8-I/ са били преведени по
см-ката на дружеството още по 10 000лв с посочено основание договор за правна услуга и
защита по гр.д.№ 16 953/2012г на СГС-21с-в.
Не е спорен между страните фактът, че производството по реда на ЗОПДИППД е било
прекратено с влязло в сила определение от 25.06.2015г и КПКОНПИ е била осъдена да
заплати на Ат.Л. сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 39 900лв, чийто
размер след оспорване от КПКОНПИ, е бил редуциран на 19 900лв, потвърдено от ВКС с
определение № 102/4.04.2017 по ч.гр.д.№ 875/2017г.
Макар по делото да липсват писмени доказателства, от съвпадащите изложения на
двете страни става ясно, че горепосочената сума е била преведена от КПКОНПИ по сметката
на дружеството „А. и Ко“, в което е съдружник адв.Ив.А..
От извлечение от банкови операции е видно, че на 16.08.2018г /л.27-I/ сумата от 19
900лв е била наредена с банков превод от набирателната сметка на адв.дружество „А. и Ко“
по личната сметка Ат.Л. с посочено основание за превода - „възстановяване на присъдени
такси и разноски“.
СЪДЪТ, въз основа на горната фактическа установеност, достига до следните правни
изводи:
Няма спор, че между настоящите страни по спора е съществувало облигационно
правоотношение, възникнало от договор за правна услуга. По силата на същия страните са
договорили адвокатът-пълномощник да поеме задължението да осъществи правната защита
и съдействие на своя доверител в производството по реда на ЗОПДИППД, образувано
срещу А.Л. и В. Л.а по искане на КПКОНПИ и в частност по ч.гр.д.№ 43/2012 на СГС и
гр.д.№ 16953/2012г на СГС до окончателното свършване на делата във всички инстанции, а
последният поема задължение да заплати на адвоката уговореното в договора
адв.възнаграждение.
Съобразно нормата на чл.286 ЗЗД право на адвоката е да получи това възнаграждение
и право на доверителя е да получи адекватна правна защита.
От приложения по делото Договор за правна помощ се установява, че страните са
уговорили адв.възнаграждение в размер на 53 957,13лв, платимо на два пъти към дати
15.04.2013г. и 28.06.2013г.
От представените пл.нареждания с дати от 20.05.2015 и 25.05.2015г се налага изводът,
че отв.Л. е изпълнил задължението си, като е превел по см-ката на адв.дружество сумата
общо от 39900лв. Макар да липсват доказателства за остатъка до договорените общо
53857,13лв, следва да се съобрази фактът, че за втората част от сумата е било договорено да
4
бъде заплатена преди първото съд.заседание. До такова, очевидно, не се е стигнало, след
като производството по делото е било прекратено поради оттеглянето на иска от страна
КПКОНПИ, т.е. не е настъпил юридическият факт за дължимостта на втората част от сумата.
Тълкувайки общата воля на страните по договора съдът приема, че договореното в
текста „след приключване на делото с положителен резултат, довереникът, въз основа на
този договор, има право да организира и проведе изп.производство и да получи присъдените
суми за себе си“ е във връзка с предходната уговорка „при положителен резултат се
договаря начин на плащане за всяка следваща инстанция“. Така се налага извод, че реалното
заплащане адв.възнаграждение на сумата от 53 857,13лв, очевидно касае защитата за
първата инстанция /за това се съди от позоваването на страните на Наредба № 1/2004г, в
която в раздел III са посочени размерите на минималните адв.възнаграждения по гражд. и
админстр.дела за една инстанция/. При евентуално последващо продължаване
производството по делото пред по-горните инстанции, след като липсва изрична уговорка
/казано е само, че начинът на заплащане ще се договаря за всяка следваща инстанция/, може
да се мисли, че в тези случаи, ако бъде договорено довереникът да не заплаща размера на
адв.възнаграждение, то същото да бъде търсено от адвоката направо от КПКОНПИ.
Така се налага извод за недължимост на претендираната от адв.А. сума доколкото не се
установява производството по делото по иска на КПКОНПИ да е продължило пред
следващите инстанции, за да се ползва от горепосочената клауза.
При положение, че Ат.Л. е превел предварително сумата за адв.възнаграждение за
първата инстанция, то възложената върху КПКОНПИ сума от 19900лв като присъдени
разноски основателно е била преведена по сметката на Ат.Л.. Да се мисли противното би
довело до неоснователното обогатяване на довереника за сметка на доверителя.
По делото няма твърдения, нито доказателства посочената сума да представлява или да
включва и разноски за производството във вид на заплатени държавни такси или депозити за
събиране на доказателства, които да са били сторени от адв.А., за да има основание да ги
претендира извън полагащото му се възнаграждение според уговореното между страните.
На сл.място.
Доколкото, съобразно поддържаното и пред въззивната инстанция твърдение, че
вземането за процесната сума да произтича от договора за правна услуга от 26.02.2013г,
следва да бъде даден отговор и по направеното от Ат.Л. правопогасяващо възражение,
заявено още пред първата инстанция, което ВРС не е обсъдил.
Същото е основателно. Договореното възнаграждение за защита и представителства за
първата инстанция е било заплатено и, следователно, е погасено чрез плащане. Дори да се
приеме, че не е имало такова, то с оглед договорените дати за дължимостта на всяка от
сумите /втората от м.06.2013г/, то към датата на подаването на ИМ 5.01.2021, очевидно са
погасени поради изтеклата обща 5-годишна погасителна давност, съгл.чл.110 ЗЗД.
Поради изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан по
основание.
5
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване
решението на ВРС.
По разноските:
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция разноски в полза на въззиваемия не
следва да бъдат присъждани в полза на въззиваемия Ат.Л. поради липсата на искане и
доказателства за това.
Воден горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-Хс-в № 262634/15.10.2021г по гр.д.№
13423/2020г, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от ИВ. Н. АНГ. ЕГН ********** срещу
АТ. Т. Л. ЕГН ********** насрещен иск за осъждането на Ат.Л. да му заплати сумата от 19
900лв, представляваща дължима сума по договор за правна услуга от 26.02.2013г
Разноски за въззивната инстанция не се присъждат.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН
СЪД в едномесечен срок от уведомяването на, арг.чл.280 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6