№ 350
гр. ХАСКОВО, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. Х.ВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20235600100312 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХІІІ от ГПК
Обстоятелства по иска
Делото образувано по искова молба от Л. Б. М.,ЕГН:********** от
*********** против Ю. Ф. Ю.,ЕГН:********** от *********** за изплащане
на претенции за сумата от 26 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и
обезщетение за имуществени вреди от 1 769.97 лева с твърдяно правно
основание чл.45 ал.I от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД- законната лихва от 18.V.2018 г.
до изплащането на главниците.
За да обоснове предявената претенция ищецът твърди,че на 18.05.2018 г.,
около 23:20 часа, на централния площад на село Ангел
Войвода, обл. Хасково, е настъпило ПТП, при което водачът Ю. Ф. Ю.
управляващ лек автомобил марка „****", модел „***", с рег. № ******,
поради недостатъчно упражнено внимание и движение с несъобразена
скорост, блъска с лявото
си странично огледало, пешеходец-ищеца Л. Б. М. причинявайки му средна
телесна повреда.За пътния инцидент били образувани ДП № 762/2018 г., по
описа на РУ на МВР-Хасково, съотв. прокурорска преписка № 1005/2018 г.,
по описа на РП-Хасково, разследването, по които приключило с одобрено от
съда протоколно споразумение, сключено по НОХД № 863/2019 г., по описа
на РС-Хасково, VIII с-в. По силата на одобреното от съда споразумение,
лицето Ю. Ю. признал своята вина за причинения от него пътен инцидент,
като му било наложено наказание лишаване от свобода.
Непосредствено след пътния инцидент Л. М., бил откаран по спешност
в „МБАЛ - Хасково" АД, където бил хоспитализиран за периода от 19.05.2018
1
г. до 23.05.2018 г. След направените му редица прегледи,изследвания и
рентгенографии, лекарите установили, че вследствие на пътния инцидент
ищецът е получил следното травматично увреждане: Счупване на дисталния
край на лява лъчева кост, закрито.
Предвид сложността и тежестта на получената от пострадалия
фрактура, още в деня на хоспитализацията си - 19.05.2018 г., Л. М. бил
подложен на оперативна интервенция, при която под пълна анестезия му било
извършено „открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус
иулна".
На 23.05.2018 г., ищецът бил изписан и продължил лечението си в
домашни условия при строг постелен режим. Лявата ръка на ищеца била
гипсирана и обездвижена за период от 30 дни.
Първият месец и половина след инцидента и поради получената
фрактура в областта на лявата гривнена става, Л. М. не можел да се грижи и
обслужва самостоятелно, поради което се налагало близките му да са
денонощно около него, като му помагат при извършването на ежедневните му
битови и хигиенни нужди. През този период пострадалият изпитвал много
силни и непрестанни болки вследствие на получените наранявания, което
налагало постоянно да приема обезболяващи и седативни медикаменти.
Спазвайки лекарските препоръки, на 20.07.2018 г. ищецът провел
физио терапевтични процедури, за което му бил издаден Амбулаторен лист
№ 591/20.07.2018 г. На 02.08.2018 г. Л. М. отново посетил д-р Георги Дунков,
при който отново провел рахабилитационни процедури, за което му бил
издаден Амбулаторен лист № 653/02.08.2018 г.
Според лекарските прогнози болките, които ищецът изпитва ще намалят
интензивността си, но има вероятност същите да останат доживот при
влошаване на времето и физическо натоварване. Отделно от това лекарите не
могат да дадат прогноза дали обемът на движенията в областта на фрактурата
ще се възстанови напълно и дали движенията няма да останат болезнени и
ограничени.
В резултат на преживяното ПТП здравословното състояние на Л. М. се е
влошило, което дало отражение и върху психиката му. Вследствие на
изживения шок, за продължителен период от време ищецът се оплаквал от
понижено настроение, потиснатост и безпричинна тревожност, връщал се към
спомена за злополуката, изпитвал нарушения на съня, вниманието и
концентрацията. Допълнително ищецът се тревожел за това, че няма да се
възстанови напълно и до края на живота си ще бъде в тежест на близките си.
Осен неимуществените вреди претьпени от ищеца, същият е понесъл и
значителни имуществени такива, които до момента възлизат на сумата в
размер на 1769.97 лв.
Ищецът сочи,че тъй като към датата на процесното ПТП, лекият
автомобил управляван от виновния за катастрофата водач, няма валидна
застраховка Гражданска отговорност и съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
84, ал. 4 ЗЗД, във вр, с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за Л. Б. М. е налице правен интерес да
претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение, за претърпените от
него неимуществени и имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП,
пряко от виновния за катастрофата водач, а именно Ю. Ф. Ю..
Ответникът Ю. Ю. взема становище,че предявеният иск е допустим,но
2
неоснователен по същество.
Същият не осорва настъпилото на дата 18. 05. 2018 г. ПТП в с. Ангел
Войвода, при което ответникът е причинил средна телесна повреда на ищеца.
Не спори, че вследствие на това, М. е претърпял увреждане на здравето.
Ю. оспорва основателността на иска, тъй-като като ищеца ако не се е
удовлетворил за претърпените болки и страдания и за претърпените
имуществени вреди, то това е станало единствено поради собствената му
незаинтересованост.
Оспорва се твърдението, че ответникът нямал валидна гражданска
застраховка към момента на ПТП. Ю. е имал валидна гражданска
застраховка, сключена със ЗК „Олимпик", която обяви фалита си на 18. 08.
2018 г. В подкрепа на казаното, ответникът прилага заверено копие от полица
за сключена гражданска застраховка № ВС/28/117002464502, валидна от 11.
09. 2017 г. до 24.00 часа на 10. 09. 2018 г.,като посочва,че ако ищеца заявил
правата си пред застрахователя в рамките на валидността на застраховката
/или до 18. 08. 2018 г., когато застрахователя е обявил фалит/, то той е щял да
получи обезщетението си.
Прави се още и възражение, че ищеца е упражнил правата си по
застрахователната ни полица. Ако не е успял да стори това, то вероятно го е
направил чрез претенция до Гаранционен фонд гр. София. Арбитражното
дело между българския и кипърския Гаранционен фонд по казуса „Олимпик"
е приключило още през месец октомври на 2021 г., като Решението на
арбитъра по делото е в полза на българския Гаранционен фонд. И от този
момент насетне, лицата, които са имали вземания по застрахователни
договори, сключени чрез българския клон на застрахователна компания
"Олимпик", са могли да получат съответни обезщетения.
Позовава се ответника и на изтекла погасителна давност за вземането.
Ответникът не следвало да отговаря за претърпените от ищеца вреди
заради това, че той евентуално не се е възползвал от механизмите които го
биха възмездили с изключително кратки срокове.
Оспорва се исковата претенция и по размер, тъй като е изключително
завишена и несъобразена с нормите на справедливостта.
Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените по
делото разноски.
Обстоятелства по делото
С определение №130 постановено в открито съдебно заседание от
31.VII.2019 г. Районен съд-Хасково одобрява постигнатото споразумение,
сключено между Районна прокуратура- Хасково, представлявана от прокурор
Мирослав Кръстев и адв. П. от АК - Хасково, служебен защитник на
подсъдимия Ю. Ф. Ю., по силата на което:признава подсъдимия Ю. Ф. Ю. с
ЕГН **********, роден на ******г. п *********, българин, български
гражданин, със средно образование, неосъждан, женен, безработен, постоянен
и настоящ адрес в ********* с ЕГН********** за виновен за това, че на
18.05.2018 г. в с.Ангел Войвода, общ.Минерални бани, обл.Хасково, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „****",
модел „***" с рег.№******, нарушил правилата за движение, като: не е
3
контролирал непрекъснато пътното превозно средство - моторно превозно
средство - лек автомобил, марка „****", модел „***" с рег.М******, което е
управлявал, нарушавайки чл.20, ал.1 от ЗДвП- „ Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват " и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Л. Б. М. с
ЕГН:**********, изразяваща се в закрито счупване на отдалечения край на
лявата лъчева кост, довело до трайно затрудняване на движението на лявата
ръка, като деянието е извършено в пияно състояние - престъпление по чл.343,
ал.3, предл 1-во, б. „а", предл 1-во, вр. ал.1, б. „б.", предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1
от НК,поради което и на основание чл.343, ал.3, предл.1-во, б. „а", предл.1-
во, вр. ал.1, б. „б.", предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от ПК,
му се налага наказание „лишаване от свобода" за срок от 8 (осем) месеца,
като на основание чл.66, ал.1 от НК се отлага изпълнението на така
наложеното наказание „лишаване от свобода" с изпитателен срок от 3 години.
На основание чл.343г, вр. чл.343, ал.З, предл.1-во, б. „а", предл 1-во, вр.
ал.1, б. „б.", предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.37, ал.1, г.7 от НК, обвиняемия
Ю. Ф. Ю. с ЕГН:********** се лишава от право да управлява МПС за срок от
15 месеца.
На основание чл.59, ал.4 от НК, се приспада времето, през което за
същото деяние обвиняемия Ю. Ф. Ю. с ЕГН:********** е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от
19.05.2018г.
В съдебния акт е посочено,че от субективна страна, деянието е
извършено виновно, при форма на вина-непредпазливост, във вида
осъзнавана непредпазливост (небрежност) по чл.11 ал.3 от НПК.
Видно от фактура издадена на 21.V.2018 г. от доставчика МБАЛ-
Хасково и посочен получател ищеца,както и от представен фискален бон,е
видно,че Б. е заплатил сучата 1 530 лева за анатомична заключваща
плака.Ищецът е закупил и медикаменти на стойност от 36.14 лв. съобразно
фактура от 23.V.2018 г.,14.46 лв. съобразно фактура от 28.V.2018 г.;33.31 лв.
по фактура от 13.VI.2018 г.27.99 лв. по фактура от 20.VI.2018 г.;28.07 лв. по
фактура от 03.VII.2018 г.;гипс на стойност 100 лв.-фактура2041/06.VI.2018 г.
Представена е и застрахователна полица от „Олимпик Иншурънс“
относно застраховка гражданска отговорност на името на ответника относно
процесния лек автомобил за периода 11.IХ.2017 г. до 10.IХ.2018 г.
В писмо до съда Гаранционен фонд по изискана информация по делото
посочва,че фонда не разполага с данни ищецът и ЗК“Олимпик“ клон България
и/или Кипърския гаранционен фонд относно уреждане на претенции към Ю.
Ф. Ю..Ищецът е попадал и в подадените и одобрени от фонда за изплащане
обезщетения, предоставени на ликвидатора на ЗК“Олимпик“.
Свидетелката М. Л. Р. установи пред съда,че разбрала за инцидента с дядо
си и от постъпването му в болницата била до него.Направили му
операция,като му сложили шина и трудно излезнал от упойката.Било го страх
от упойката,но приел същата,тъй-като операцията била необходима.При
инцидента в с.Ангело Войвода дядо й получил счупена лъчева кост на лявата
ръка.В болницата бил четири дни и в последствие се прибрал в дома си в
с.Ангел Войвода.Свидетелката го гледала няколко месеца,когато не можел да
се оправя сам,като му помагала за ядене,домакинска работа,тоалетни
нужди.И досега той имал болки в ръката и не можел да я използва
4
пълноценно.След инцидента ищецът се сринал психически,било го страх,че
ще му се случи нещо лошо,поради възрастта си поради другите му
заболявания.В момента не правел нищо,не излизал,не ходел до магазина,бил
го страх да пресича улици.Бил тревожен,мислел че няма да се възстанови
напълно.Преди инцидента ищецът се занимавал с цялата работа у дома,вкл.
режел дърва,грижел се за двора, всеки ден ходел до центъра на селото и
изкарвал там 2-3 часа да си общува с приятели.
Съобразно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и разпита
на вещото лице пред съда,се извежда,че ищецът е получил закрито счупване
на отделечения крайна лявата лъчева кост,което е причинило затруднение в
движението на този крайник за повече от 30 дни.Проведено било оперативно
лечение,като оздравителния и възстановителни процеси не били приключили
и досега.Бил налице имплант,който не бил отстранен.Настъпилата увреда
била в пряка причинна връзка с пътния инцидент.Според вещото лице поради
напредналата възраст и наличието на имплант в крайника,вероятно щели да
продължат оплакванията от болки и затрудненост на
движението.Отстраняването на въпросния имплант ставало по преценка на
лекуващия лекар и със съсгласието на пациента.Вещото лице посочва и че
извършените разходи от 1 769.97 лв. са били необходими и относими за
правилното протичане на лечението на ищеца.
Правни съображения
Предявеният основен осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е
частично основателен.
Налице е хипотезата на чл.300 от ГПК в настоящия случай,предвид
обсъденото и влязло в сила определение по НОХД №863/2019 г. на РС-
Хасково,което обхваща като фактическа обстановка изцяло обстоятелствата
относно правопораждащия за търсените обезщетения деликт.Поради това за
настоящия съд е задължително изведеното в акта на наказателно
правораздаване относно дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.От горното гражданския съд по
силата на закона приема,че описаното деяние в исковата молба е настъпило на
18.V.2018 г. като време, място, участници,същото съставлява престъпление от
общ характер в наказателно правен аспект и деликт в гражданско правен
аспект,като виновността за причиняването му от страна на Ю. Ю. е също така
доказана.
Следва да се установи доколко описаните неимуществени и имуществени
вреди са пряко и непосредствена последица от противоправното поведение на
Ю..
Разпитаната по делото свидетелка,приетото заключение на вещото лице
по съдебномедицинската експертиза,така и останалите приети по делото
доказателства недвусмислено извеждат,че ищецът е претърпял като пряка и
непосредствена последица от инцидента настъпил на 18.V.2018 г. описаните в
исковата молба ивуществени и неимуществени вреди.Същият е получил в
следствие противоправното поведение на Ю. при управлението на процесното
МПС закрито счупване на отдалечения край на лявата лъчева кост, довело до
трайно затрудняване на движението на лявата ръка.Тази телесна увреда от
характера на средните е лекувана съобразно изискванията,като в хода
5
медицинската процедура ищецът е претърпял операция с пълна упойка по
поставяне на имплант в крайника.В следствие на счупването Л. М. е
претърпял и още търпи сериозна модификация в живота си в изцяло
негативен аспект.От една страна в първите няколко месеца след инцидента
същият е търпял значителни болки и почти пълна невъзможност да използва
по предназначение лявата си ръка,което е предпоставило и оказването на
непрестанна помощ от близките му за осигуряване на базови дейности в
ежедневието ме-хранене,тоалетно обслужване,обличане и др. под.От друга
страна в последствие и досега оздравителния процес не е завършил,в ръката
все още стои поставения имплант,което води ограничени възможности на
функцията на левия горен крайник,което продължава да създава пречки в
ежедневнието на ищеца.Така М. не може и сега както преди инцидента да е
активен в поддръжката на дома,да върши домакинската работа,да реже
дърва,да се грижи за двора.Същевременно процесното ПТП е довело и до
значима травма от психологическо естество у ищеца,обуславяща негативни
преживявания.Така преди инцидента М. е общувал ежедневно с познати и
приятели,ходел е до магазина и т.н.След това обаче същият преустановява
това ежедневно свое поведение,лишава се от възможността да общува с
приятелите си,изпитва страх,неувереност при пресичане на пътища,очакване
да си случи нещо лошо.
Доказани са и имуществените вреди,очертани като документи от
представените фактури и фискални бонове,които са за свързани с лечението
материали и лекарства.В тази насока и самото вещо лице по съдебно
медицинската експертиза изрично сочи,че направение разходи от 1 769.97 лв.
са били за необходими за лечението на счупването лекарства и материали.
Съобразно изложеното се доказа,че причинените телесни увреди и
всички претърпени неимуществени и имуществени вреди от страна на М. са
резултат само и единствено противоправното поведение на ответника,довело
до настъпване на описаното ПТП.Същите са пряка последица от
осъществения деликт,поради което Ю. трябва да понесе гражданска
отговорност за тези си действия.
По силата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.В случая безспорно е осъществената хипотезата
на този текст,тъй-като се установи че Ю. Ю. виновно и противоправно е
причинил описаните имуществени и неимуществени вреди на Л. М.,които са
пряка последица от действията на първия.
Предявения размер от 26 000 лв. обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от страна на М. не е съразмерен на същите.При анализ
на тяхната тежест,характер и обхват,продължителност,както и интензитета на
негативно въздействие в живота на пострадалия,което продължава и
досега,обсъдени по-горе и при съобразяване на икономическата конюнктура в
страната,се налага извода,че съобразно правилата справедливостта
приложими съобразно чл.52 от ЗЗД адекватно мерило на същите в материален
план се явява сумата 15 000 в.Същата конкретно ще репарира в пълен обем
неимуществените вреди,претърпени от ищеца за времето от инцидента
досега, съставлява точно измерение на гражданската отговорност и
съставомерното поведение на ответника ,а в общ план е в синхрон с
обществените условия и морал.Ето защо Ю. трябва да се осъди да заплати на
ищеца 15 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди,ведно
със законната лихва от датата на непозволеното увреждане - 18.V.2018 г. до
6
окончателното й изплащане,като претенцията до пълния предявен размер от
26 000 лв. се отхвърли като неоснователна.
Направените от ищеца разходи по осъществяване на лечението в размер
на 1 769.97 лева са изцяло основателни,поради което и претенцията за
претърпените от процесния деликт имуществени вреди следва да се уважи
изцяло,ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане -
18.V.2018 г. до окончателното й изплащане.
Възражението на ответника Ю. Ю. за погасяване на предявените искове
по давност е неоснователно,предвид чл.110 от ЗЗД,чл.114 ал.III от ЗЗД,като
правнорелевантния срок от пет години изтича в деня след представяне на
исковата молба,депозирана в съда на 18.V.2023 г.
Възражението на ответника относно наличието на застрахователно
правоотношение по отношение на процесния автомобил и неоснователността
на претенциите е правнонеотносимо.С поведението си същият е осъществил
деликт от гражданско правен характер по смисъла на чл.45 от ЗЗД и
престъпление в наказателно правен аспект.Дори да се установи валидно
застрахователно правоотношение от категорията на гражданска отговорност
за процесния автомобил,то въпросния деликт би имал значението на
застрахователно събитие по покрит застрахователен риск по силата на
договорни отношения между посочения застраховател и ответника.Това обаче
не е препятствие от каквото и да е естество за ищеца да упражни правата си
породени от причинените му увреди по начин,по който той прецени-чрез
иск,директно насочен към извършителя на правнорелевантното деяние по
чл.45 от ЗЗД или чрез иск по чл.432 от КЗ насочен към носещия риска
застраховател.Поради това дори и да има застрахователно правоотношение
между Ю. и посочения застраховател,то не отнема правото на избор на
носителя на субективното право на обезщетение за репарация на
претърпените имуществени и неимуществени вреди М. да предяви прекия иск
по чл.45 от ЗЗД. В тази насока следва да се съобрази,че прекият иск по чл.432
от КЗ и деликтният иск по чл.45 ЗЗД са различни по своето правно основание,
предмет и ответници, съществуват паралелно, принадлежат на едно и също
лице и възникват като правна възможност за защита субективни права в един
и същи момент при наличие на общи правопораждащи ги факти. Налице е
разделност в отговорността на делинквента и на застрахователя на
гражданската му отговорност.Именно тази разделност на тези искове и
различната им правна природа води до липса на предвидена от законодателя
солидарна отговорност между делинквента и застрахователя на гражданската
му отговорност,поради което и обективното им съединяване при условията на
кумулативност е недопустимо, както е прието и в т.11 на ППВС № 7/77 год.В
тази насока са и мотивите на т.1 от ТР №1/ 23.ХII.2015 г. по т.д. №1/2014 г. на
ОСТК на ВКС.
Не се доказа и изведеното възражение от страна на ответника,че е налице
репариране на процесните вреди в рамките на ползване на правата на
пострадалия пред застрахователя.
Съобразно изложеното заявените за защита пред съда сублективни права
на ищеца са основателни за основния осъдителен иск по чл.45 ал.I от ЗЗД за
размер от 15 000 лв. за неимуществените вреди,1769.97 лв. за имуществените
вреди,ведно със законната лихва от датата на деликта 18.V.2018 г. до
окончателното им изплащане.
Съобразно чл.83 ал.І т.4 от ГПК ищецът е освободен от всякакви
7
държавни такси и разноски по делото,поради което същият не дължи
такива.Според чл.83 ал.ІІІ от ГПК разноските в хипотезите на целия текст се
поемат от съда.Държавните такси обаче остават извън този особен ред,тъй-
като правилото изрично третира само съдебните разноски,не и следващите се
такси.Този извод се налага освен от изричността на правилото,така и от
логическото и сравнително тълкуване на ал.І и ал.ІІІ на чл.83 от ГПК.В
първата алинея изрично са обхванати и разграничени като отделни величини
разноски и такси,а в ал.ІІІ-само разноските.Следва да се има предвид и
фискалното естество на обсъдените норми,поради което разширително
тълкуване не е допустимо.Тъй-като ищецът е изцяло освободен от такси и
разноски,само последните остават за съда,то таксите следва да се поемат от
ответника в рамките на основателността на претенцията.Ето защо Ю. трябва
да заплати държавната такса по чл.1 от Тарифа за ДТКССГПК от 4% върху
уважената част на осъдителния иск от 15 000 и този от 1769.70 лв. или 670.80
лева,както и 194 лв. разноски за вещо лице.Съобразно чл.38 ал.II от ЗА,чл.7
ал.II т.3 вр.с §2А от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и чл.66 от ЗДДС, предвид на уважената част от
иска ще следва да адвокатско дружество „Г. и
Марков“,Булстат177430738,гр.София,район „Красно село“, бул. “Македония“
№10 вх.2 ет.1 ап.12,регистрирано по ДДС да се изплати възнаграждение в
размер на 2 291.16 лв. от ответника по делото.
Водим от изложеното и на основание чл.271 от ГПК,Окръжен съд-
Хасково
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. Ф. Ю.,ЕГН:********** от ******** на основание чл.45
ал.I от ЗЗД да заплати на Л. Б. М., ЕГН:********** от *********** сумата
от 15 000 – петнадесет хиляди лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди,причинени от пътно-транспортно
произшествие,настъпило на 18.V.2018 г. в ***********,ведно със
законната лихва върху сумата от датата на непозволеното увреждане-
18.V.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск по чл.45 ал.I от
ЗЗД от Л. Б. М., ЕГН:********** от *********** против Ю. Ф.
Ю.,ЕГН:********** от ******** за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди,причинени от пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 18.V.2018 г. в *********** за горницата на присъдения
размер от 15 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА Ю. Ф. Ю.,ЕГН:********** от ******** на основание чл.45
ал.I от ЗЗД да заплати на Л. Б. М., ЕГН:********** от *********** сумата
от 1 769.97 –хиляда седемстотин шестдесет и девет лева и деветдесет и
седем стотинки обезщетение за претърпени имуществени
вреди,причинени от пътно-транспортно произшествие,настъпило на
18.V.2018 г. в ***********,ведно със законната лихва върху сумата от
датата на непозволеното увреждане-18.V.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ю. Ф. Ю.,ЕГН:********** от ******** да заплати на
Държавата по сметка на съда сумата от 670 лв. държавна такса върху
8
уважените искове и 194 лв. за възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Ю. Ф. Ю.,ЕГН:********** от ******** да заплати на
адвокатско дружество „Г. и Марков“,Булстат177430738,гр.София,район
„Красно село“,бул.“Македония“ №10 вх.2 ет.1 ап.12,сумата от 2 291.16 лв
с ДДС на основание чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
9