Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 2058 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 06.12.2019г., постановено по гр.д. № 13917/2015г.
на СРС, ГО, 178 състав, е уважен предявеният
от И.В.С. срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен
иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 545, 68 лева, представляваща
коригирана цена на ел. енергия, начислена служебно въз основа на констативен
протокол от извършена проверка за електроснабден имот
с клиентски номер 300017948261, начислена за периода от 26.03.2014г. до 23.06.2014г.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника „Ч.Е.Б.“ АД. Жалбоподателят поддържа
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост
на формираните изводи. На първо място се твърди, че съдът не е взел предвид
всички събрани по делото доказателства, както и заключението на вещото лице по
техническата експертиза, аргументите на ответника относно типа манипулация в
електромера и резултата от същата, поради което са направени неправилни
фактически констатации. В тази връзка се поддържа, че представеният констативен
протокол от БИМ е официален свидетелстващ документ, от който се установява, че
в електромера неправомерно е монтирано допълнително устройство, на което могат
да бъдат задавани команди по дистанционен път за преустановяване
функционирането на електромера, съответно – неотчитане на консумираната в обекта
ел. енергия. Именно поради това обстоятелството вещото лице е посочило, че след
установената намеса във вътрешността на електромера, същият вече не е от
одобрен тип. Жалбоподателят сочи, че обстоятелството, че при съставяне на
протокола от БИМ не е отчетена грешка над допустимата, не означава, че не са
налице основания за прилагане на корекционна
процедура. Напротив, установените факти водят до извод, че е налице хипотеза на
непълно или неточно отчитане или неотчитане на потребената
ел. енергия. На следващо място, жалбоподателят поддържа, че правото на
едностранна корекция било предоставено на доставчика по силата на нормата на
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и приетите въз основа на същата ПИКЕЕ, като всички
изисквания на посочените нормативни актове били спазени, а доколкото се касае
до реализиране на обективна отговорност, доставчикът не дължи да доказва
виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на
клиента и извършено преизчисляване на сметката му. Посочено е още, че с чл. 48
от ПИКЕЕ не се въвежда санкция за потребителя, а се създава заместващ метод за
измерване на ел. енергията, която поради установената манипулация върху
средството за търговско измерване, не може да бъде точно установена. Въззивникът се позовава на нормата на чл. 17, ал. 2 от
действащите Общи условия на „Ч.Е.Б.“ АД, в които счита, че е предвиден ред за
уведомяване на клиента за извършената корекция, който в случая бил спазен. По
изложените съображения прави искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният отрицателен установителен
иск да се отхвърли.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна И.В.С.
е подал отговор на въззивната жалба, с който същата
се оспорва по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното
решение за правилно и обосновано, поради което прави искане за неговото
потвърждаване. Заявено е, че се поддържа релевираното
възражение за погасяване на вземането по давност. Навежда аргументи, че без да
се държи сметка за периода на грешното измерване или неизмерване на потребената ел. енергия, без да се отчете реално
консумираната ел. енергия и евентуално виновното поведение на потребителя,
едностранното изчисляване и коригиране на сметките за ел. енергия за минал
период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и
неползвана реално от потребителя ел. енергия. Счита, че създадените в чл. 48 от
ПИКЕЕ правила водят до прехвърляне на риска от повреда на средството за
търговско измерване върху потребителя и то при положение, че собственик на
уреда е доставчикът на ел. енергия, който има и задължението да следи за
неговата изправност и метрологична годност съгласно изискванията на
нормативните актове. На следващо място, наведени са аргументи, че ПИКЕЕ са
издадени извън законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, поради което
не следва да се прилагат. Освен това, в случая не бил изпълнен и фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител за коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребена ел.
енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задължението по чл. 98а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря
на изискванията в цитираната разпоредба, доколкото в заварените Общи условия
липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция. Навеждат се и съображения, че според приетата в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, процесният
електромер бил негодно средство за търговско измерване към датата на извършване
на проверката. Счита, че по делото не е установено, че е имало намеса във
вътрешността на електромера, както и че ако такава е имало, то тя е повлияла върху
измерването. Вещото лице уточнило, че не може да се каже дали предполагаемото
допълнително устройство е използвано и кога, още повече, че ако е било
използвано това щяло да бъде отразено в протокола на БИМ. В тази връзка обръща
внимание и на обстоятелството, че потребителят няма достъп до електромера, тъй
като няма ключ от таблото. Поддържа се още, че не е спазена предвидената в чл.
48 от ПИКЕЕ процедура при съставянето на протокола, тъй като не е присъствал
служител на полицията. По тези съображения е направено искане за потвърждаване
на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане отрицателен установител иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сумата
от 545, 68 лева, представляваща коригирана цена на ел. енергия, начислена
служебно въз основа на констативен протокол от извършена проверка на 23.06.2014г.
за електроснабден имот, находящ се в гр. Банкя, кв. Градоман,
ул. „*****, с абонатен номер ********** и клиентски номер 300017948261,
начислена за периода от 26.03.2014г. до 23.06.2014г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че между страните по делото е установено
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение за продажба на
електрическа енергия за битови нужди за процесния имот. Кредитирал е
заключението на съдебно-техническата експертиза, съобразно което процесният електромер не съответства на одобрения тип и не
е годно средство за търговско измерване по смисъла на ЗИ. Освен това е прието,
че от събраните по делото доказателства се установява наличие на злоумишлено
въздействие върху средството за търговско измерване, но няма данни ищецът да е
имал достъп до електромера, който е бил изнесен и поставен на електрически
стълб. Развити са и съображения, че установените нарушения са били осезаеми,
поради което ответникът е могъл и е бил длъжен да ги констатира при
ежемесечното отчитане на потребената ел. енергия.
Направен и извод, че доставчикът не е доказал неправилно отчетена ел. енергия
за исковия период, както не било доказано виновно поведение на потребителя,
което да ангажира отговорността му по чл. 82 от ЗЗД.
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се
основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно
извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца,
съдът следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са
предпоставките за неговото упражняване.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, при отрицателен установителен иск, ответното дружество
следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно облигационно отношение
между страните по договор за продажба на електрическа енергия; че е налице
основание за преизчисление по нормативно предвидената методика на дължимите от
абоната суми поради констатирана нерегламентирана намеса в измерването на
доставените количества електроенергия, довела до неправилното й измерване или
неизмерване, както и че е спазил установените в нормативните актове и между
страните процедури за това.
Ищецът следва да докаже възраженията си срещу
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал.1 от ЗЕ
електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента.
Видно от представения констативен протокол
№ 1010721/23.06.2014г., на същата дата била извършена техническа проверка на
електромер, монтиран в заявения в исковата молба имот. Проверката е извършена
от Г.Д., Р.М.Я.и Р.Х.Д.- техници ел. системи, контрол НТЗ, както и на
свидетелите Г.С.Т.– Федерация на потребителите и Надя Н. Николова – Федерация
на потребителите. В протокола е удостоверено, че потребителят е присъствал на
проверката, но е отказал да подпише същия. При извършената проверка било
установено, че липсва пломбата на щита на ел. таблото, холограмните
стикери и пломбите на големия капак на електромера – метрологични и фирмени
били нарушени, пломбата на капачката на клемния блок
на електромера била нарушена. При измерване с еталонен уред в момента на
проверката било установено, че електромерът мери в класа си на точност. Удостоверено
е също така, че неизправният електромер с фабричен № 02255606 е демонтиран,
поставен в безшевен чувал, пломбиран с пломби и изпратен за метрологична проверка,
а на негово място е монтиран нов, изправен електромер с фабричен № **********. Съгласно
представения протокол констатациите били демонстрирани пред независимите
свидетели, присъствали на проверката. Констативният протокол е подписан от
представителите на ответното дружество и от горепосочените двама свидетели.
Представен е констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 65/19.01.2015г. на Български
институт по метрология /БИМ/, от който се установява, че на посочената дата била
извършена метрологична експертиза на статичен еднофазен двутарифен
електромер тип ZE 110 DU, с идентификационен № 02255606 за абонат: И.В., с адрес на доставка на
ел. енергия: гр. Банкя, ул. „*****, която проверка били извършена от служители
в РО-София на Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" на БИМ. В
протокола са обективирани констатациите на извършилите експертизата служители
относно следните обстоятелства: отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите
и на клемния блок на електромера; наличие на
необходимите обозначения на табелката на електромера; знакът от метрологична
проверка /пломба/ е унищожен, със следи от повторно пломбиране; фирменият знак
/пломба/ – унищожен, със следи от повторно пломбиране; допълнителните стикери
са нарушени /разлепени/. Удостоверено е
също така, че е бил осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като в
електрическата схема към напрежителната верига
допълнително е поставено устройство, което се състои от две релета, електронна
платка и проводник служещ за антена. По този начин била изменена електрическата
схема, което не съответства на одобрения тип. Посочено е, че при извършената
проверка на точността на електромера, не е констатирано отклонение от
максимално допустимата грешка.
От заключението по съдебно-техническата
експертиза, приета в първоинстанционното производство, се установява, че чрез
нарушаване на нормативноизискуемите пломби и стикери е осъществен достъп до вътрешността
на електромера, като е внесено и присъединено към електроизмервателната схема
на електромера чуждо тяло – електронно устройство, като по този начин схемата
на електромера е изменена спрямо фабричната. Вещото лице е направило извод, че
към датата на извършване на проверката, процесният
електромер не съответства на одобрения тип и не е годно средство за търговско
измерване, като при изслушване на заключението в съдебно заседание е уточнено,
че този извод се основава на факта, че е установено наличие на чужд елемент в
схемата на електромера. Посочено е още, че е възможно процесното
присъединено към измервателната вътрешност на процесния
електромер чуждо тяло да е дистанционно управляемо и да притежава способността
да контролира измервателната функция на електромера. Вещото лице е направило
извод, че ако се приеме, че към датата на процесната
проверка има вярно измерващ електромер /тъй като в констативния протокол е
посочено, че при контролно измерване процесният
електромер е мерел в класа си на точност/, няма основание за преизчисление на консумираната в обекта електроенергия,
респ. за доначисляване на електроенергия на абоната. Ако
се приеме, че в случая е налице хипотеза на липса на средство за търговско
измерване по смисъла на ЗИ /доколкото процесният
електромер не е одобрен тип към датата на проверката, тъй като има монтирано
допълнително устройство/, то следвало да се приложи корекционната
процедура по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, предл. 1-во
от ПИКЕЕ. Посочено е, че при преизчисление в хипотеза
на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, предл. 1-во от ПИКЕЕ,
определената за доплащане сума е различна от претендираната
от ответника. Математически вярното преизчисление възлиза
на сумата от 570, 49 лева с ДДС при неотчетена ел. енергия в размер на
3 312 KWh,
а в случая начислената за доплащане сума е в по-нисък размер от 515, 48 лева с
ДДС, определена при обем на неотчетена ел. енергия от 3 168 KWh. Посочено е още, че в периода от 90 дни
преди проверката не била извършвана проверка от служители на “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ” АД на изправността на средството за търговско измерване.
Във въззивното
производство е прието заключение на повторна съдебно-техническа експертиза,
което като пълно, обективно и неоспорено от страните, следва да бъде кредитирино. От същото се установява, че преизчислението на консумираната ел. енергия е извършено по
реда на чл. 48, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ /отм./. В случая номиналното напрежение
на конкретното средство за търговско измерване е 230 V и максимален ток 60 А, като при това
номинално напрежение и максимален ток и при осем часово ползване на ел.
енергия, количеството ползвана, но неотчетена ел. енергия за исковия период е
3 312 KWh.
Корекцията, извършена от ответното дружество, е изчислена при по-ниско
номинално напрежение от 220 V, поради което количеството ползвана, но неотчетена от средството
за търговско измерване ел. енергия, е определена в по-нисък размер от
3 168 KWh.
По тази причина стойността на неотчетената ел. енергия в лева, отразена в
издадената фактура, е в по-нисък размер с около 5 % от сумата, която е трябвало
да се начисли при съобразяване на номинално напрежение от 230 V.
Пред СРС са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Р.Д., чиито показания следва да се кредитират
като логични, непротиворечиви с останалите доказателства по делото и отразяващи
непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства.
Свидетелят Д.е работил в “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД като техник
електрически системи и контрол на нетехнически загуби и в това качество
извършвал проверки на електромерите и на свързващите ги инсталации. За
конкретния случай излага, че при проверката на процесното СТИ били констатирани
нарушения, които наложили демонтиране на електромера, монтирали нов, а
сваленият електромер поставили в безшевен чувал, който бил предаден за
метрологична проверка. За извършената проверка бил съставен констативен
протокол, подписан от служителите на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД и
присъствалите на проверката свидетели от Федерацията на потребителите.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
На етапа на въззивното
производство не е спорно обстоятелството, че ищецът е потребител на ел. енергия
за процесния обект по смисъла на §1, т. 2а от ДР на
ЗЕ и т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ за исковия период, както и че между страните съществуват
облигационни отношения по договор за продажба на електрическа енергия /арг. чл.92 от ЗЕ/ и ищецът е купувач
на такава. В този смисъл последният е носител на права и задължения по Закона
за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от клаузите на Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД /одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ – 059/07.11.2007г./ по арг. от чл. 298 от ТЗ.
По делото се установи, че при извършена на 23.06.2014г.
проверка от служители на “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД е установено
нерегламентирано въздействие и достъп до средството за търговско измерване, за
което е съставен обсъденият по-горе констативен протокол. Удостовереното в него
е потвърдено и от осъществената метрологична проверка от БИМ, съгласно която в
случая е налице изменение в електрическата схема на електромера.
Спори се между страните в производството дали е налице
основание за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия
от ответника или не, както и дали е извършена по нормативно установения ред за
това.
Обективната отговорност за вреди може да възникне
единствено по силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава
отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на гражданскоправните
субекти. В този смисъл е константната съдебна практика, формирана до
изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С оглед на това
корекциите на сметки до посочения момент са допустими, само когато отклоненията
в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно
действие на потребителя, доставчикът е установил периода на грешно измерване
или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал
период /така решение № 19/21.02.2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ГО,
решение № 97/28.07.2015г. по т.д. № 877/2014г. на ВКС, І ТО и др./. Тази практика
е останала актуална и за последващия период от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. –
до влизането в сила на Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ бр. 98/2013г., отм., ДВ, бр.
35 от 30.04.2019г./.
|
|
|
|
|
С решение № 115/20.05.2015г. по т д. №
4907/2014г. на ВКС, ІV ГО, са дадени разяснения, че през периода от 17.07.2012
г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012г., до 16.11.2013г., когато влизат в
сила ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 98/2013г., не съществува законово основание за
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и
без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя.
С решение № 111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г.;
решение № 173 от 16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение
№ 203/15.01.2016г., постановено по т.д. № 2605/2014г. на ВКС, ТК, І ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012г., в сила от
17.07.2012г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.
98, ал. 2, т. 6 и по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при
налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. След изменението на ЗЕ от
17.07.2012г. и влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013г. са изпълнени условията,
посочени в тълкувателното правило, изведено с посочените решения /определение №
860/30.11.2016г. по т.д. № 2474/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО/.
Предвидените в чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с
протокол № 147/14.10.2013г. /ДВ, бр. 98/12.11.2013г/. В раздел ІХ от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ
влизат в сила на 16.11.2013г. /понастоящем – отм. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г./
На същите не е придадено обратно действие нито със ЗИДЗЕ ДВ бр. 54/2012г., в
сила от 17.07.2012г., нито в ПИКЕЕ /ДВ бр. 98/2013г./. С оглед на това следва
да се приеме, че за периода до приемането на предвидените в разпоредбите на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правилата за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за извършването на
корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите
подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна
практика на ВКС.
Исковият период обхваща 26.03.2014г. – 23.06.2014г.,
през който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИД на ЗЕ,
обнародвани в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане
в сила на ПИКЕЕ.
С решение № 12897/01.12.2015г. по адм. д. №
9462/2014г. на ВАС, потвърдено с решение № 1500/06.02.2017г. по адм. д. № 2385/2016г.
на 5-членен състав на ВАС, са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на
нормите на чл.
48, чл.
49, чл.
50 и чл.
51 ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018г. по адм. д. № 3879/2017г. на ВАС,
ІV отд., потвърдено с решение № 13691/08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. на
5-членен състав на ВАС, са отменени и посочените четири разпоредби от ПИККЕ.
Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че отмяната на чл. 47
ПИКЕЕ с посоченото решение на ВАС няма обратно действие, тъй като съгласно
нормата на чл.
195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение. Тази разпоредба намира приложение и по
отношение решението на ВАС, с което са отменени нормите на чл. 48,
чл.
49, чл.
50 и чл.
51 ПИКЕЕ.
По изложените съображения следва да се приеме, че към
момента на извършване на процесната проверка – 23.06.2014г.,
ПИКЕЕ не са били отменени и представляват приложим нормативен акт. Изложените
от ищеца доводи в противен смисъл са неоснователни по изложените по-горе
съображения за действието във времето на решението на ВАС, с което се отменени разпоредби
от подзаконов нормативен акт.
Наведените от въззиваемата
страна възражения, че ЗЕ не установява хипотези на обективна отговорност на
потребителя, са неоснователни. Основанието на крайния снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия е въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр. 54/2012г., в сила
от 17.07.2012г., по силата на законовата делегация на чл.
83, ал. 1, т. 6 и ал.
2 ЗЕ, от компетентен орган – КЕВР. С оглед на това основанието за въвеждане
на обективна отговорност на потребителя е въведено със закон, а не посредством
подзаконов нормативен акт.
Неоснователни са доводите на ищеца, че
ответното дружество няма законово основание да коригира едностранно сметките на
потребителите за доставена през изминал период ел. енергия по изложените в
жалбата аргументи. В действителност съгласно трайна практиката на ВКС,
обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК / решение № 201/21.12.2013г. по т.д. № 799/2012г., решение №
165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г., решение № 57/28.05.2012г. по т.д. №
436/2011г., решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г., решение №
159/30.09.2013г. по т. д. № 773/2012г./, преди влизане в сила на измененията на
чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл.
98а, ал. 2, 6
ЗЕ, обн. с ДВ бр. 54 от 17.07.2012г. и в сила от 17.07.2012г., липсва
законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от
страна на доставчика на електроенергия, тъй като в съществуващата в този период
нормативна уредба, не е предвидено такова право, както и такава регламентираща
методика и правилата за нейното извършване, поради което се приемаше, че
коригирането на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и принципа за виновния характер на
договорната отговорност – чл. 82 ЗЗД.
Така формираната практика е останала
актуална и за последващ период от 17.07.2012г. до 16.11.2013г., т.е. до влизане
в сила на новите ПИКЕЕ – обн. ДВ, бр. 98 от 2013г. – така решение номер 115 от
20.05.2015г. по гр.д. номер 4907от 2014г., ІV ГО.
С изменението на ЗЕ от 2012г. вече
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и или неточно
измерена електрическа енергия.
Въззивният съд намира за неоснователен и доводът на ищеца,
че приемайки нормата на чл. 48
ПИКЕЕ, ДКЕВР е излязла извън рамките на законовата делегация, предоставена
с разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С посочената разпоредба на закона, а при тълкуването й
във връзка с чл.
104а, ал. 2, т. 5, б. "а" и чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, се налага изводът, че на ДКЕВР е делегирано правомощие
да уреди реда и методиката при правоотношения, възникващи при
"установяване случаите на неизмерена, неправилно и /или неточно измерена
електрическа енергия" в т. ч. и начините за извършване на корекция на
сметките за доставената електрическа енергия /в този смисъл и определение №
556/21.06.2016г. по дело № 2378/2015г. на ВКС, I ТО/. Процесните правила имат
характер на нормативен административен акт по смисъла на раздел
III, глава пета от АПК, тъй като са приети на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и имат задължителен характер за всички негови адресати.
Именно поради характера си на нормативен акт, то при прилагането им не се касае
за "договорна клауза" по смисъла на ЗЗП. При наличието на нормативен
акт, Директива
93/13 ЕИО от 1993г., не се прилага с оглед чл. 1, ал. 2 от същата, който
член е транспониран и в § 12а
от ДР на ЗЗП, според който разпоредбите на глава шеста от Закона – чл. 143
и сл. ЗЗП, не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват
законови и подзаконови разпоредби.
Настоящият съдебен състав в своето мнозинство отстъпва
от приеманото от него в предходни съдебни решения становище, че снабдителят не
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ да издаде и публикува
нови Общи условия или да измени действащите преди това такива, чието съдържание
да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в
заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция.
След приемане на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98 от
2013г./ и при предвиждане в Общите условия на ред за уведомяване, при
установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване е
налице въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент. В случая в чл. 17, ал. 2 от действащите Общи условия на ответника е
предвидено задължение на последния за уведомяване на потребителя за сумите,
които дължи, а редът за това е посочен в чл. 49, ал. 2 от същите, поради което
по делото е установено, че е предвиден ред за уведомяване на потребителя на
електрическа енергия за извършената корекция. В тази насока е и решение № 118
от 18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г. на ВКС, II ТО, в което е прието, че в
Общите условия на доставчика "Ч.Е.Б." ЕАД е предвиден ред за
уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция.
Действително, по делото няма данни констативният протокол и предложението за корекция на
сметка да са били надлежно връчени на потребителя. Настоящият съдебен състав
обаче приема даденото в решение № 124 от 18.06.2019г., постановено по гр.д. №
2991/2018г. по описа на ВКС разрешение относно въпроса дали е изпълнено
изискването по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а“ от ЗЕ, а
именно предвиждане в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента
при наличие на основание за корекция. В това решение е посочено, че ако в Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия в противоречие с чл.
98, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде
поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче
не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато
това задължение се установява по съдебен ред. Следователно, дори и да е налице
хипотеза на неуведомяване на ищците за съставения констативен протокол, не
следва извод, че не е възникнало правото на корекция.
В действащите към момента на извършване на
процесната проверка текстове на чл. 48
до 51
от ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98 от
2013г./ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на
корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено
преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се
свеждат до две групи - на констатирано обективно неизмерване, неправилно или
неточно измерване и на субективно въздействие върху измервателната система. С
първата е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от
общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди -
корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при
установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики
на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т. е. при
отчитане на грешки извън допустимите/. Втората група случаи обхваща тези, при
които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността
на измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства,
предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на
свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената
електроенергия. И в двата случая се съставя констативен протокол, подписан от
представител на оператора и потребителя /или от заместващи го две независими
лица, присъстващи като свидетели/ - чл.
47, ал. 1, ал.
3 ПИКЕЕ. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка
от страните по договора за продажба на електроенергия, в правилата е предвиден
съответен ред, гарантиращ обективното установяване наличието на
обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази
гаранция е постигната с участието на независим орган /така решение № 104 от
16.08.2016г. по т. д. № 1671/15г. I ТО на ВКС/. Ето защо следва да се приеме,
че отсъствието на потребителя при извършване на проверката, не опорочава
резултатите от същата, ако е изпълнено изискването за участие на независим
орган. В случая изискванията за спазване на формата и реда за извършване на
проверката са спазени, а правата на ищцата са гарантирани посредством участие
на представители на Федерацията на потребителите
Съгласно действащите към датата на
проверката разпоредби на чл. 43
и чл.
47 ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98 от
2013г./, операторът на мрежата извършва проверки на измервателните системи за
съответствието им с изискванията на правилата, за които съставя констативен
протокол, по описания ред и с нормативно установените реквизити. Документът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или
негов представител, а в случай на отсъствие на клиента или при отказ от негова
страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама
свидетели, които не са служители на дружеството. В настоящия случай това
условие е спазено, което е видно от представения по делото констативен протокол,
подписан от служителите на “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД и двамата
представители на Федерацията за защита на потребителите. Проверяващите служители на ответното дружество са свалили
средството за техническо измерване и последното е изпратено за проверка от
компетентен орган на метрологичния надзор. Съставеният констативен протокол от 19.01.2015г.
във връзка с осъществения контрол от Български институт по метрология, Главна
дирекция "Мерки и измервателни уреди", по своята правна същност
представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК и се ползва с обвързваща съда и страните материална
доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата, посочени в него, който
не са оборени в процеса. От този акт безспорно е установено по делото, че вследствие
на осъществения нерегламентиран достъп във вътрешността на електромера е
извършена промяна в схемата на измерване, което е довело до несъответствие с
одобрения тип – обстоятелства, които се потвърждават и от изслушаната пред СРС
съдебно-техническа експертиза.
Настоящият съдебен състав счита, че
разглежданият случай попада в приложното поле на чл.
47, ал. 5 ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98 от
2013г./, а именно при проверката са констатирани нарушения в целостта и/или
функционалността на измервателната система, включително и чрез добавяне на чужд
за системата елемент и тези нарушения са такива, при които не може да се
направи извод само въз основа на видимите белези за въздействие върху уреда за
търговско измерване дали те са довели до промяна в схемата на свързване,
намираща се във вътрешността на уреда. В този случай уредът за търговско
измерване се изпраща на Българския институт по метрология /БИМ/, който извършва
проверка на уреда, включително чрез разглобяването му, и се произнася по
въпроса за наличието или липсата на промяна в схемата на свързване, намираща се
във вътрешността на уреда. В частност изискванията на посочената норма са
изпълнени, като съобразно констативният протокол от метрологичната експертиза
от 19.01.2015г. на БИМ, във вътрешността на електромера към електрическата
схема допълнително е присъединено устройство, като е налице изменение на
електрическата схема, което не съответства на одобрения тип. Констатациите в
протокола са потвърдени и от заключението на приетата в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза. От
последното се установява, че допълнително монтираните елементи не са част от
средството за търговско измерване, като допълнителното им монтиране служи за
включване и изключване на доставената електрическа енергия, преминаваща през
измервателната система на електромера – това се осъществява чрез дистанционно
управление, което се извършва чрез допълнително монтираните елементи във
вътрешността на електромера; т. е. налице било изменение на електрическата
схема. Възражението на ищеца, че не е констатирано, че електромерът мери с
грешка, е неоснователно, защото това обстоятелство е ирелевантно,
при положение, че средството за търговско измерване не е одобрен тип.
Неоснователни са възраженията на въззиваемата страна, че в случая не била спазена
процедурата по изготвяне на констативния протокол, тъй като не е присъствал
представител на органите на реда. Съгласно чл.
48, ал. 2 ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98 от
2013г./ присъствието на полицията е задължително, когато при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване в хипотези,
когато външното вмешателство във веригата, от която е част и СТИ, може да бъде
установено с просто око и не касае нарушения в целостта и/или функционалността
на самия електромер или добавяне на чужд за него, а не за веригата елемент.
Присъствието им в хипотезата на промяна на схемата на свързване е обосновано от
обстоятелството, че те, независимо и безпристрастно, без да са необходими
специални знания, могат да удостоверят наличието на допълнителен проводник, или
друг елемент (шунт), позволяващ отклонение на част от електрическата енергия по
начин, който позволява тя да не преминава през иначе годно СТИ или липсата на
СТИ или неговото заобикаляне чрез неправилно свързване на проводници. В случая
при извършване на проверката не са били констатирани такива вмешателства във веригата,
която е част от СТИ, които да могат да бъдат установени с просто око. Напротив,
проверяващите са констатирали, че всички защити на електромера са
компроментирани, а обстоятелството, че към напрежителната
верига е налице допълнително поставено устройство, състоящо се от две релета,
електронна платка и проводник, е установено едва при извършване на метрологичната
експертиза от БИМ. Ето защо в случая не са били налице предпоставките за
приложение на нормата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98 от
2013г./ и не се е изисквало присъствие на органите на полицията.
Съгласно чл.
48, ал. 1 ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98 от 2013г./ при липса на средство за търговско измерване,
както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното
измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско
измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско
измерване, но не по - дълъг от 90 дни. Доколкото в случая не се твърди и
съответно не се установява извършването на предходна метрологична проверка
преди 23.06.2014г. на средството за търговско измерване, в какъвто смисъл е и
заключението на вещото лице, съдът намира, че количеството електрическа енергия
следва да се определи в посочения в чл.
48, ал. 1 ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98 от 2013г./ срок от 90 дни преди датата
на проверката. Съгласно заключението на първоначалната, както и на повторната СТЕ,
за посочения период доставената и неотчетена електроенергия, възлиза на сумата от 570, 49 лева с ДДС при неотчетена ел. енергия в
размер на 3 312 KWh , а в случая начислената за доплащане сума е в по-нисък размер от
545, 48 лева с ДДС, определена при обем на неотчетена ел. енергия от 3 168
KWh.
Настоящият съдебен състав счита, че с
оглед конкретиката на делото, обстоятелствата относно метрологичната годност на
електромера и годността на еталонния уред се явяват ирелевантни, тъй като
грешката при измерването е установена чрез метрологично изследване от БИМ,
което е достигнало до извода, че същата се дължи на осъществена външна намеса
във вътрешността на електромера, а не на негова неточност или негодност като
средство за търговско измерване.
Относно поддържания от ищеца довод, че не
се държи сметка за реално консумираната електрическа енергия за разглеждания
период, следва да се отбележи, че по делото е установено извършването на
доставка на електрическа енергия през процесния период, но това реално
доставено количество не е отчетено. Същевременно при неотчитане/неточно
отчитане, количеството на ползваната електрическа енергия се определя по
нормативно определен изчислителен метод. При липса на доказателства за
предходно извършена проверка на средството за търговско измерване, както е в
случая, периодът на корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, с цел да
бъде ограничена възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по
правоотношението, доколкото не може точно да се определи моментът, от който
започва неточното отчитане на електрическата енергия, респ. неотчитането на
същата. Предвидената регламентация относно обсъждания въпрос в чл. 48, ал. 1
ПИККЕ /обн. ДВ, бр. 98 от
2013г./ не въвежда санкция за потребителя, а разпределение на риска от
обективно установено неточно отчитане на електрическата енергия от средството
за търговско измерване между страните по доставките на електрическа енергия.
Неоснователен е релевираният
от ищеца довод за недължимост на вземането поради
погасяването му по давност. Разпоредбата на чл. 110 ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна
давност се погасяват вземания, за
които законът не предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна давност се погасяват вземания за
възнаграждение за труд, за което не е предвидена друга давност, вземания за обезщетения и
неустойки от неизпълнен договор, вземания за наем, за лихви и за други
периодични плащания /чл. 111 ЗЗД/. В случая процесното вземане по корекционната
сметка по своя характер се явява вземане за неоснователно обогатяване след като
процедурата по установяването на предпоставките за налагане на корекциите на
количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия,
цели да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да
ангажира отговорност на потребителя за негово виновно поведение, както и има
еднократен и самостоятелен характер и не съдържа признаците на периодично
плащане, съгласно постановките в ТР № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело №
3/2011г. на ОСГТК на
ВКС. При съобразяване на обстоятелствата, че за да се установи вземането за
корекция съгласно ПИКЕЕ е предвидена специална процедура,
свързана със съставяне на констативен протокол от оператора на съответната
мрежа по реда на чл. 47 ПИКЕЕ, както и изчисляване
количеството на електрическата енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната проверка на средството за
търговско измерване, но не по-дълъг от 90-дни, както и уведомяване на клиента
за корекцията, като му се изпраща констативния протокол, поради което в случая
при съставен констативен протокол на 23.06.2014г. и изготвено предложение за
корекция от 26.01.2015г. и издаване на фактура за процесната
сума от 18.02.2015г., от последната дата най-рано може да се установи вземането
по размер, за да е изискуемо. В случая давността за вземането е започнала да тече
най-рано на датата на издаване на фактурата, поради което от този ден е започнал да
тече петгодишният давностен срок. Давността за
вземането е прекъсната на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД с подаване на искова
молба с вх. № 2034064/31.12.2019г., въз основа на която е образувано гр.д. №
75590/2019г. по описа на СРС, с предмет – осъдителен иск на „Ч.Е.Б.“ АД срещу И.В.С.
за заплащане на сумата от 545, 68 лева, представляваща неплатено задължение по
фактура от 30.01.2015г. за потребена ел. енергия в
периода от 26.03.2014г. до 23.06.2014г., начислена въз основа на констативен
протокол от извършена проверка № 1010721/23.06.2014г.
По изложените съображения въззивният
съд приема, че ответникът надлежно е упражнил законово регламентираното му
право едностранно да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за
срока по чл. 48, ал. 1 ПИККЕ – не по-дълъг от 90 дни: за периода 26.03.2014г. –
23.06.2014 г., както и че "Ч.Е.Б." АД има вземане срещу ищеца за
сумата 570, 49 лева с ДДС, представляваща начислено количество електрическа
енергия за корекция за установеното неточно измерване на средство за търговско
измерване с констативен протокол от 23.06.2014г. В случая обаче ищецът оспорва дължимостта на вземане в по-нисък размер, поради което и с
оглед диспозитивното начало в процеса, съдът следва
да се произнесе по заявения в исковата молба размер от 545, 68 лева.
Като е достигнал до други изводи, първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да
се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и предвид изричното искане, в
полза на въззивника следва да се присъдят направените
във въззивното производство разноски в общ размер на
335 лева, от които 25 лева за държавна такса, 210 лева възнаграждение за вещо
лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед изхода на спора в полза на ответното дружество
следва да се присъдят сторените в първоинстанционото
производство разноски в общ размер на 400 лева, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ и 300 лева възнаграждение за вещо лице.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280,
ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 295200
от 06.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 13917/2015г. по описа на СРС, ГО, 178 състав и И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.С., ЕГН **********,*** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК *****, седалище и
адрес на управление ***, отрицателен установителен
иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост
на вземане в размер на 545, 68 /петстотин четиридесет и пет лева и 68 ст./ лева,
представляваща коригирана цена на електрическа енергия, начислена служебно за
периода от 26.03.2014г. до 23.06.2014г. по констативен протокол № 1010721 от 23.06.2014г.
от извършена проверка за електроснабден имот,
представляващ къща в гр. Банкя, ул. “*****, с абонатен номер ********** и
клиентски номер 300017948261.
ОСЪЖДА И.В.С., ЕГН **********,*** да
заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 335 /триста тридесет и пет/ лева – съдебни разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА И.В.С., ЕГН **********,*** да
заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 400 /четиристотин/ лева – съдебни разноски в първоинстанционното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.