Решение по дело №126/2020 на Районен съд - Белоградчик

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                            02.10.2020 г.                           гр.Белоградчик

                                        В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

Белоградчишкият  районен съд                                               втори състав

На двадесет и трети септември                две хиляди  и двадесета година

В публичното заседание в  следния състав:

                                                                       Районен съдия : Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова,

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр.дело №  126  по описа за 2020 година, 

и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

              Предявеният иск е за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от извършена дискриминация под формата на “тормоз” с пр. осн. чл. 74 ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ в размер на 1 411.03лв.  

              Ищцата Т.К.В. излага в предявената искова молба: Работила по трудов договор на длъжност “соц. работник” в ДСХ с. Гара Орешец.

На 18.11.2015г. и е връчена заповед № 6/18.11.2015г. на Директора на ДСХ с. Гара Орешец, обл. Видин  за прекратяване на трудовия и договор на осн. чл. 188 т.3 КТ, чл. 187 т.т. 3 и 8 КТ, чл. 190 ал.1 т.т. 3,4 и 7 КТ, във вр. с чл. 330 ал.2 т.6 КТ.

Заповедта е отменена като незаконосъобразна с Решение № 8/15.02.2016 г. по гр. д. № 511/2015 г. на БРС, потвърдено с Решение № 53/10.06.2016 г. по в. гр. д. № 134/2016 г. на ВОС, влязло в законна сила на 26.08.2016 г.

След възстановяването и на работа, считано от 02.09.2016 г., ответника още два пъти е прекратявал трудовото и правоотношение със заповед № 160/16.09.2016г. и заповед № 13/31.03.2017г.

С решение № 445/14.11.2018г. на КЗД е установено, че през периода 18.11.2015г. - 31.03.2017г. директора на ДСХ и на ДЦСХ е извършила спрямо ищцата акт на дискриминация под формата на “тормоз” при упражняване правото на труд по см. на чл. 5 ЗЗДискр. във вр. с § 1 от ДР на ЗЗДискр. на основата на признак „лично положение“ и „политическа принадлежност“

Ответника е причинил имуществени вреди на ищцата, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение - същата е останала без работа, поради уволнението, което впоследствие е обявено за незаконосъобразно за периода 19.05.2016 г. – 01.09.2016 г

Моли, съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника, да й заплати сумата в размер на 1 411.03 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучаване на трудово възнаграждение за периода 19.05.2016 г. – 01.09.2016 г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 28.05.2020г. – датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане.

Представя писмени доказателства, претендира разноски.             

            Вещото лице по допуснатата и изслушана ССЕ е представило заключение по поставената задача. Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

            Ответника е оспорил предявения иск.

Брани с правни доводи/твърди, че от изложените факти не следва претендираното от ищеца право/ :

- ищцата е получила обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ

- извършила е дискриминация спрямо ищцата, но в качеството на Директор на ДСХ/която длъжност вече не заема/, но не и в лично качество

 

             Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба и преценявайки събраните по делото писмени доказателства поотделно  и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна :

             Ищцата е работила по трудов договор на длъжност “соц. работник” в ДСХ с. Гара Орешец.

На 18.11.2015г. и е връчена заповед № 6/18.11.2015г. на Директора на ДСХ с. Гара Орешец, обл. Видин  за прекратяване на трудовия и договор на осн. чл. 188 т.3 КТ, чл. 187 т.т. 3 и 8 КТ, чл. 190 ал.1 т.т. 3,4 и 7 КТ, във вр. с чл. 330 ал.2 т.6 КТ. Заповедта е отменена като незаконосъобразна с Решение № 8/15.02.2016 г. по гр. д. № 511/2015 г. на БРС, потвърдено с Решение № 53/10.06.2016 г. по в. гр. д. № 134/2016 г. на ВОС, влязло в законна сила на 26.08.2016 г.

След възстановяването и на работа, считано от 02.09.2016 г., ответника още два пъти е прекратявал ТПО с ищцата със заповед № 160/16.09.2016г. и заповед № 13/31.03.2017г.

С решение № 445/14.11.2018г. на КЗД, потвърдено с Решение № 26/22.02.2019г. по адм.д. № 332/2018г. на АС Видин, влязло в сила на 22.03.2019г. е установено, че през периода 18.11.2015г. - 31.03.2017г. директора на ДСХ и на ДЦСХ е извършила спрямо ищцата акт на дискриминация под формата на “тормоз” при упражняване правото на труд по см. на чл. 5 ЗЗДискр. във вр. с § 1 от ДР на ЗЗДискр. на основата на признак „лично положение“ и „политическа принадлежност“

С влезли в сила решения на БРС на ищцата е присъдено обезщетение по  чл. 225 ал.1 КТ за периоди извън исковия период.

Ищцата не е работила през периода 19.05.2016 г. – 01.09.2016 г., останала без работа, поради уволнението извършено със заповед № 6/18.11.2015г. на Директора на ДСХ с. Гара Орешец, обл. Видин, което впоследствие е обявено за незаконосъобразно с Решение № 8/15.02.2016 г. по гр. д. № 511/2015 г. на БРС, потвърдено с Решение № 53/10.06.2016 г. по в. гр. д. № 134/2016 г. на ВОС, влязло в законна сила на 26.08.2016 г.

              Видно от заключението на в. лице по изслушаната ССЕ обезщетението за времето, през което ищеца е останал без работа след уволнение със заповед № 6/18.11.2015г. за периода 01.10.2016 г. – 31.07.2017г. е в размер на 1 411.03 лв. като от последното получено брутно трудово възнаграждение  са приспаднати дължимите данък общ доход и осигурителни вноски.

Когато уволнението е признато за незаконно, работникът или служителят има право на обезщетение за причинените му от това вреди, но само за имуществените, изразяващи се в пропуснат доход от възнаграждение за престиране на труд, съответно разликата между получавано преди уволнението и по-ниското по размер възнаграждение по нововъзникнало правоотношение.

Когато действието по уволнението е признато и за дискриминационно, тогава се прилага специалният ЗЗДискр. и исковете се разглеждат по чл. 71, ал.1, т.3 или 74, ал.1, съответно ал. 2 ЗЗДискр., като могат да се предявят, както срещу прекия извършител на дискриминационното действие, така и срещу работодателя - възложител. Няма ограничение за вида на вредите, за които може да се претендира обезщетение - важи общият принцип на чл. 51, ал.1 ЗЗД.

Имуществените вреди от незаконно уволнение, което е признато за дискриминационно могат да се изразяват, както в пропуснати доходи от труд, така и в разликата между пропуснатите и действително получените. При положение, че има и присъдено обезщетение с решение по чл. 225 КТ, присъденият размер следва да се съобрази при определяне на вредата по чл. 74 ЗЗДискр.

В случаите, когато дискриминационното действие е установено от КЗД или от административен съд по пътя на обжалването, претенцията за обезщетение за вреди се квалифицира по чл. 74 ЗЗДискр. и се разглежда съответно от общите или от административните съдилища /чл. 74, ал.1 и ал.2 ЗЗДискр./ в зависимост от вида на отношенията, по повод на които е осъществено дискриминационното третиране - дали са отношения на равнопоставеност или на власт и подчинение.

В тези хипотези съдът не установява повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и срещу кого, а преценява единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка последица ли са от дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението. / така Решение № 73/12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 311/2012 г., IV г.о./

              Съдът приема, че ищеца е доказал всички обстоятелства вменени му в тежест на доказване с доклада по делото.

              Фактът на осъщественото дискриминационно противоправно и виновно поведение от представляващия ответника спрямо ищцата, е безспорно установен с влязло в сила решение на АС Видин, с което е оставена без уважение жалба против решение № 445/14.11.2018г. на КЗД и е установено, че през периода 18.11.2015г. - 31.03.2017г. директора на ДСХ и на ДЦСХ е извършила спрямо ищцата акт на дискриминация под формата на “тормоз” при упражняване правото на труд по см. на чл. 5 ЗЗДискр. във вр. с § 1 от ДР на ЗЗДискр. на основата на признак „лично положение“ и „политическа принадлежност“, в резултат на издадена заповед № 6/18.11.2015г. на Директора на ДСХ с. Гара Орешец, обл. Видин, с която трудовият и договор е бил прекратен едностранно, като уволнението е признато за незаконно с решение на БРС.

От представеното по делото копие от трудовата книжка на ищеца се установява, че през исковия период последният не е работил по ТПО, с което иска е доказан по основание. Видно от заключението по изслушаната ССЕ обезщетението за времето, през което ищеца е останал без работа след уволнение със заповед № 6/18.11.2015г. за периода 19.05.2016 г. – 01.09.2016 г. е в размер на 1 411.03 лв.

В конкретния случай, пропускането на възможността ищцата да получи доход от престиране на труд за времето от 19.05.2016 г. – 01.09.2016 г. се дължи на действията на представляващия работодателя ДСХ с. Орешец към Община Димово, обл. Видин във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, признати за дискриминационни, поради което причинно – следствена връзка, съдът приема за доказана.

              Поради изложеното съдът приема, че предявеният иск с пр. осн. чл. 74 ал.1 ЗЗДискр. е основателен и доказан, поради което го уважава изцяло.

              С оглед изхода на спора ответника следва да бъде осъден да плати по сметка на БРС разноски по делото в размер на 56.44лв. – държавна такса, 50.00лв. – възнаграждение за в. лице, 5.00 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда и 5.00лв. - държавна такса – за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца, който е освободен от заплащане на държавна такса.                  

Ответника следва да плати на ищеца направените по делото разноски в размер на 470.00 лв. -  адвокатско възнаграждение.                      

                                 Водим от горното съдът

                               Р Е Ш И  :

 

              Осъжда В.Н.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.К.В. с ЕГН ********** сумата 1 411.03лв.  – обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропусната ползва от реализиране на трудово възнаграждение от престиране на труд по чл. 74 ал.1 ЗЗДискр. за периода 19.05.2016 г. – 01.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

                   Осъжда В.Н.П. с ЕГН ********** да заплати по сметка на БРС разноски по делото в размер на 56.44лв. – държавна такса, 50.00лв. – възнаграждение за в. лице, 5.00 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда и 5.00лв. - държавна такса – за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца, който е освободен от заплащане на държавна такса .

              Осъжда В.Н.П. с ЕГН ********** да заплати на Т.К.В. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 470.00 лв. -  адвокатско възнаграждение.                      

              Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок  считано от връчването му на страните  

                            

                                        Районен съдия :