№ 20127
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110115469 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът ЗАД „А Б“ АД е предявил срещу Е. Г. Д. кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на
ответника да заплати сумата от 1107,86 лева, представляващи изплатено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди причинени на лек автомобил марка „Т..“, модел „К...“,
peг. № ... в размер на 1092,86 лева и обичайни (ликвидационни) разноски в размер на 15
лева, настъпили на 31.03.2018 г. в резултат на противоправно поведение на ответника, както
и мораторна лихва за забава за периода от 06.12.2021 г. до 24.03.2023 г. в размер на 149,49
лева, както и законна лихва от датата на исковата молба (24.03.2023 г.) до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 31.03.2018 г, около 15:00 часа ответникът се намирал в дома си в
гр. София, ул. „К..“ №.., вх. .., ет. 5, ап..., където празнувал рожден ден на майка си и бил
употребил алкохол. Под негово въздействие излязъл на балкона около 15:00 часа и
изхвърлил дървен стол, който паднал върху капака на лек автомобил марка „Т..“, модел
„К...“, peг. № ... и му причинил материални щети. Във връзка с посоченото е била заведена
преписка № ..2018 г. по описа на Първо Районно управление към СДВР, като същата е била
предадена на Софийски районен съд, където е било образувано НАХД № .. по описа за 2018
г., Наказателно отделение, 100-тен състав. Сочи, че с решение от 01.04.2018 г.,
обективирано в протокол от открито съдебно заседание от 01.04.2018 г. Е. Г. Д. е бил признат
за виновен в извършването на нарушение по смисъла на Указа за борба с дребното
хулиганство („УБДХ“) и му е било наложено административно наказание глоба, като
ответникът сам е признал посочената по-горе фактическа обстановка, като решението не
било обжалвано и е влязло в законна сила на 02.04.2018 г. Посочва, че за лек автомобил
марка „Т..“, модел „К...“, peг. № ... с „А Б“ АД е била сключена имуществена застраховка
„Каско“ на МПС, обективирана в застрахователна полица № ... със срок на валидност от
00:00 часа на 15.09.2017 г. до 23:59 часа на 14.09.2018 г. Във връзка с настъпилото
застрахователно събитие пред ищеца е било подадено Уведомление за щети по МПС от
04.04.2018 г., по което е образувана щета № ... В съответствие с установените по вид и
степен щети при извършения оглед на лекия автомобил е била съставена калкулация-ремонт
номер ... от 26.09.2018 г., като въз основа на посочените документи е било определено
1
застрахователно обезщетение в размер на 1092,86 лева, което било изплатено чрез банков
превод с платежно нареждане № .. от 14.01.2019 г. в полза на „А...“ ООД, официалният
сервиз на марка „Т..“, в който е бил извършен ремонтът на процесния автомобил. Твърди, че
след изплащане на застрахователното обезщетение „А Б“ АД е отправило покана за
доброволно плащане, съдържаща регресна претенция за заплащане на изплатеното
застрахователно обезщетение до Е. Г. Д.. Твърди, че от момента на изтичане на срока за
доброволно изпълнение ответникът е изпаднал в забава. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен
представител, с който се оспорва предявеният иск с твърдения, че поканата за доброволно
изпълнение не е връчвана на ответника, поради което той не е бил уведомен за дължимото
задължение, като съответно същото е било погасено по давност. С оглед на това моли за
отхвърлянето на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т.1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже,
че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие, по който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение
в размер на действителните вреди.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По делото са приложени материалите от нахд № ../2018 г. по описа на СРС, 100
състав, образувано въз основа съставен АУАН по реда на УБДХ, срещу ответника Е. Г. Д..
Приложеният по това дело акт за установяване на административни нарушение е бил
съставен на 01.04.2018 г. за това, че ответникът е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред, но не по смисъла на чл. 325 НК, изразяващи се в това, че на
31.03.2018 г., около 15.00 ч., в гр. София, ул. „К..“ №.., пред бл. ..., ВХ..., и под въздействието
на алкохол, е извършил непристойна проява като е „изхвърлил дървен стол по посока на
паркираните пред блока МПС-та, като е нанесъл материални щети по МПС марка „Т..“,
модел „К...“ с ДК № ....“, на публично място в оскърбително отношение, с което е
осъществил състава на чл. 1, ал. 2 УБДХ. В производството пред наказателния съд
ответникът се е явил лично в откритото съдебно заседание, проведено на 01.04.2018 г. и е
заявил, че на предния ден е празнувал рождения ден на майка си вкъщи, на пети етаж,
„понапил се е“, излязъл на балкона, спънал се в стол и изхвърлил стола през балкона, защото
се ядосал, като не е видял къде е паднал стола. С решението по нахд № ../2018 г. по описа на
СРС, 100 състав, съдът е признал ответника за виновен в това, че на 31.03.2018 г., около
15.00 ч., в гр. София, ул. „К..“ №.., пред бл. ..., ВХ..., и под въздействието на алкохол, е
извършил непристойна проява като е „изхвърлил дървен стол по посока на паркираните
пред блока МПС-та, като е нанесъл материални щети по МПС марка „Т..“, модел „К...“ с ДК
№ ...“, на публично място, поради което на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ му е наложил
административно наказание глоба в размер на 200 лв. Това решение е влязло в сила на
02.04.2018 г.
От приетата по делото застрахователна полица се установява, че към дата 31.03.2018
г. по отношение на процесния лек автомобил „Т..“, модел „К...“ с рег. № ... е съществувало
валидно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика
на автомобила. На 04.04.2018 г. при ищеца е постъпило уведомление за щети по МПС, в
което застрахователното събитие е било описано по следния начин: „от тераса се изхвърля
2
стол в кв. Редута и пада върху тавана на застрахования автомобил.“. Съгласно приетия опис
на щети по автомобила са били нанесени щети върху тавана и рамката над вратите. От
приетите калкулации на щета, фактура, приемо-предавателен протокол и преводно
нареждане се установява, че щетите са били отремонтирани в „Т...“ ЕООД, като ищецът е
заплатил стойността на ремонта в размер на 1092, 86 лв.
Приета е и покана за доброволно изпълнение на регресна претенция от ищеца до
ответника от 22.11.2021 г. (л. 33).
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че по
делото се установи наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
ответника, вследствие на което на процесния автомобил са били причинени щети, като
ответникът е изхвърлил дървен стол през прозореца на жилището си, който е паднал върху
автомобила. Това деяние се установява от приложените материали понахд № ../2018 г. по
описа на СРС, 100 състав, уведомлението и описа на щетите. Съгласно практиката на
Върховния касационен съд, обективирана в решение № 166 от 3.08.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1065/2010 г., III г. о., съдебното решение, с което по реда на Указа за борба с дребното
хулиганство (УБДХ) посоченият в последващ граждански спор ответник е бил признат за
виновен в извършване на непристойна проява, не обвързва гражданския съд по иска за
обезщетение на вреди от същата проява със задължението по чл. 222 от ГПК (отм.) – сега чл.
300 ГПК, но гражданският съд следва да вземе предвид като доказателства данните за
фактическата обстановка в акта за констатиране на дребно хулиганство, подписан от
нарушителя - ответник в гражданския процес, показанията на полицая, служебно съставил
доклад за възприетите при инцидента обиди и заплахи и свидетелствал по гражданското
дело, а също и изявленията на ответника относно фактически обстоятелства при инцидента,
отразени в протокола от съдебно заседание в производството по УБДХ или в констативния
акт, явяващи се от решаващо значение за гражданската му отговорност. Преценката на
всички относими доказателствата по делото е задължение на съда.
По делото е установено също така, че към датата на процесното деяние – 31.03.2018 г.
по отношение на процесния автомобил е действал договор за застраховка „Каско“ със
застраховател ищеца, като в изпълнение на поетите по договора задължения същият е
заплатил застрахователно обезщетение в размер стойността на вредите, причинени на
автомобила по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им без
прилагане на обезценка съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ, равняваща се на 1092, 86 лв., като по
делото не се спори между страните относно размера на това обезщетение.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, поради което ответникът дължи на ищеца възстановяване
на платената сума в размер на 1092, 86 лв. Неоснователно е възражението на ответника за
изтекла погасителна давност по отношение на това вземане. Съгласно изричната разпоредба
на чл. 378, ал. 5 КЗ регресните и суброгационни искове се погасяват в срок 5 години,
считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена
застраховка, т.е. в конкретния случай процесното право се погасява с изтичане на
петгодишен срок, считано от 14.01.2019 г. Исковата молба е била подадена на 24.03.2023 г.,
като към тази дата не е изтекъл период от 5 години,
По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съдът намира, че по делото липсват доказателства приложената на л. 33 по делото покана
изобщо да е била изпратена на ответника, каквото е и изрично наведеното с отговора на
исковата молба възражение. С обявения за окончателен доклад по делото съдът изрично е
указал на ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства приложената по
делото покана да е била връчена на длъжника, но въпреки това ищецът не е ангажирал
доказателства в тази насока. Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици от
разпределението на доказателствената тежест искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 149, 49
лв. следва да бъде изцяло отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
3
бъдат присъдени разноски в размер на 848, 72 лв., съразмерно на уважената част от
предявените искове, от общо направените разноски в размер на 963, 24 лв. (от които 50, 29
лв. държавна такса, 492, 95 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС и 420 лв. депозит за
особен представител).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л...“, бл. ...., вх.., ет. 6, ап..,
да заплати на ЗАД „А Б“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„С..“ №.. на основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ сумата от 1107, 86 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба (24.03.2023 г.) до окончателното плащане,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени
на лек автомобил марка „Т..“, модел „К...“, peг. № ... в размер на 1092,86 лева и обичайни
(ликвидационни) разноски в размер на 15 лева, настъпили на 31.03.2018 г. в резултат на
противоправно поведение на ответника, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
848, 72 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „А Б“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „С..“ №.. срещу Е. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л...“, бл. ....,
вх.., ет. 6, ап.., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 149, 49 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 06.12.2021
г. до 24.03.2023 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4