РЕШЕНИЕ
№ 27
Разград, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - III състав, в съдебно
заседание на двадесети декември две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
|
Съдия: |
МАРИН МАРИНОВ |
При
секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИН МАРИНОВ
административно дело № 20237190700201 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на „ПИАРЕС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес гр. Разград, ж.к. „Лудогорие” № 6, ет.4, ап. 16, чрез адв. А. С. от АК
Търговище, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №
23-0819-0001288 от 10.10.2023 год., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР
– Варна, сектор „Пътна полиция”, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е прекратена за срок от 6 месеца регистрацията на МПС - специален
автомобил „Нисан Калстар” с рег. № Р 7015 КР, собственост на дружеството –
жалбоподател. Делото е изпратено по подсъдност с Определение № 3217 от
14.11.2023 год. по адм.д. № ********* год. по описа на Административен съд –
Варна.
В жалбата и по
същество се твърди, че оспореният административен акт е нищожен, а алтернативно
незаконосъобразен, като издаден при неспазване на предвидената в закона форма,
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Сочи се, че заповедта не е мотивирана, тъй като не ставало ясно на
кой субект е наложена ПАМ, не ставало ясно кой не притежава валидно СУМПС –
дали собственикът на МПС или водачът. Не било посочено кога е издадено
процесното свидетелство за правоуправление и кога изтича срокът му на
валидност. Наред с това в АУАН било посочено, че нарушението е повторно, а в
мотивите на оспорената заповед не било посочено такова обстоятелство. От съда
се иска да обяви оспорения акт за нищожен, а като алтернатива да го отмени като
незаконосъобразен. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна – не
заявява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди
становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 07.10.2023 год. мл. автоконтрольор при
ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, съставил срещу С. Н. К. с ЕГН ********** от гр. Р. Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия GA, № 1080545 за
това, че на 07.10.2023 год. в 17:15 часа в гр. Варна, по бул. „Осми приморски
полк” в посока центъра на града на КПП „Стадиона” , е управлявал специален
автомобил „Нисан Калстар” с рег. № Р 7015 КР, собственост на „Пиарес” ЕООД без
да притежава валидно свидетелство за правоуправление на МПС за категорията към
която спада управляваното от него МПС, поради това, че управлява с национално
СУМПС с № KOLEV907171S99ZM, издадено от Великобритания, която не е
страна членка на ЕС или държава по споразумението на ЕИП или Конфедерация
Швейцария, повече от три месеца от датата на влизането му в страната –
14.09.2020 год., съгласно справка от ОДЧ.
На 10.10.2023 год., въз основа на
описаните в АУАН факти, полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
– Варна е издал оспорената
заповед, с която спрямо собственика на автомобила „ПИАРЕС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес гр. Разград е
приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията
на ППС специален автомобил „Нисан Калстар” с рег. № Р 7015 КР за срок от 6
месеца.
Като фактическо основание за издаване ѝ е
посочено, че срещу С. Н. К. от гр. Р. е съставен АУАН GA,
№ 1080545 от 07.10.2023 г. за това, че на 07.10.2023 год. в 17:15 часа в гр.
Варна, по бул. „Осми приморски полк” в посока центъра на града на КПП
„Стадиона”, управлявал специален автомобил „Нисан Калстар” с рег. № Р 7015 КР,
собственост на „Пиарес” ЕООД, като след извършена справка в АИС „АНД” и „БДС” –
МВР се установило, че С. Н. К. с ЕГН ********* не притежава
валидно СУ на МПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС,
поради това, че управлява с чуждестранно национално свидетелство № KOLEV907171S99ZM, издадено от Великобритания, която не е
страна членка на Европейския съюз или страна по споразумението на ЕИП или
Конфедерация Швейцария, повече от три месеца от датата на влизането му в
страната, поради което СУ на МПС е невалидно на територията на република
България, съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на оспорващия на
18.10.2023 год. и е обжалвана непосредствено пред АС – Варна на 30.10.2023
год., видно от входящия печат.
С оглед на така установените по делото
факти, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна,
в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок и срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, е
процесуално допустима.
Съдът намира, че заповедта е издадена от
компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица.
Полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, какъвто е
ответника по жалбата, са оправомощени със Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021
год. на директора на ОДМВР – Варна да прилагат принудителни административни
мерки по ЗДвП. Тази заповед е издадена на основание Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи, с която
областните дирекции на МВР са определени като служби за контрол по смисъла на
чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо твърдението на жалбоподателя за нищожност на
оспорената заповед е неоснователно и недоказано.
Оспорената заповед е в установената форма
и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването ѝ. В заповедта са
описани подробно и ясно фактическите основания за прилагането на процесната
ПАМ, както и правните норми под които те са подведени. Посочено е във връзка с
кое нарушение се налага ПАМ, кой е адресат на мярката, видът на ПАМ, както и
спрямо кое МПС и срокът, за който е наложена. Доколко посочените в заповедта
фактически основания са доказани и правилно ли са подведени под съответните
правни норми е въпрос на материална законосъобразност на оспорения акт.
В АУАН, въз основа на който е издадена и
оспорената заповед, на който административният орган изрично се е позовал в нея
и който е част от административната преписка, е посочена датата на влизането на
К. в страната – 14.09.2020 г., от която контролните органи са отчели трите
месеца. Безспорно е, че част от мотивите на оспорения административен акт могат
да се съдържат и в друг акт от административната преписка, на който
административният орган изрично се е позовал, какъвто в случая е АУАН. В този
смисъл е и т. 3 от ТР № 16 от 31.03.1975 год. на ОСГК на ВКС, което не е
загубило задължителната си сила.
Непосочване на срока на издаване и на
срока на валидност на представеното от водача К. СУ на МПС, издадено от
Великобритания, е без значение за правния спор, тъй като административният
орган е приел, че това свидетелство е невалидно на територията на Република
България не поради изтичането на срока му на валидност, а на друго основание.
Ето защо твърдението на оспорващия за
несъответствие на оспорената заповед с изискваната от закона форма, е
неоснователно и недоказано.
При издаването ѝ не са допуснати
съществени процесуални нарушения, а и оспорващият не сочи конкретни такива.
По отношение на материалната
законосъобразност на оспорената заповед съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство.
Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да
управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от
право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
При проверката водачът е представил СУМПС,
издадено във Великобритания. Съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ЗДвП
свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга
държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за
която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща
страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на
изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при
условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е
придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е
международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за
движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
Посочените хипотези от т. 1 до т. 5 от разпоредбата са алтернативни, т. е.
наличието на която и да е от тях е основание да бъде призната валидност на
издадено свидетелство за управление на МПС на територията на Република
България.
На първо място не са налице хипотезите на
чл. 161, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗДвП, тъй като няма данни водачът К. да е член на
въоръжена сила или цивилен компонент на НАТО, британското му СУМПС не е
придружено с легализиран превод на български език, нито пък е международно
такова.
На следващо място, на 31.01.2020 год.
влезе в сила Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за
атомна енергия, при което Обединеното кралство напусна Европейския съюз.
Последва преходен период до 31.12.2020 год., през който правото на ЕС продължи
да действа за Великобритания. С изтичането на този единадесетмесечен преходен
период, считано от 31.12.2020 год., по отношение на Обединеното кралство вече
не са приложими нормите на правото на ЕС. Поради това и при липса на изрично
споразумение между ЕС и Великобритания, СУМПС, издадени от последната, по
времето когато все още е била член на ЕС, не се третират като издадени от
държава-членка на ЕС. Предвиденото в чл. 2, § 1 от Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства
за управление на превозни средства и взаимно признаване на свидетелствата за
управление на МПС, издадени от държавите-членки, занапред също не намира
приложение. Следователно към датата на извършване на проверката – 07.10.2023
год., подобно взаимно признаване не следва от правото на ЕС, поради което и не
е налице хипотезата на чл. 161, т. 5 от ЗДвП.
Великобритания не е страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, и британското свидетелство
за управление на МПС не следва да се признава в срока му на валидност на
основание чл. 151а от ЗДвП. Първо - целта на Споразумението за Европейското
икономическо пространство (ЕИП) е да разшири обхвата на вътрешния пазар на ЕС,
за да включва държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ).
В този смисъл членството на Великобритания в ЕИП бе последица от членството в
ЕС. Съгласно чл. 126, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, споразумението се
прилага на териториите, в които се прилага Договорът за създаване на
Европейската икономическа общност, при определените условия в този Договор,
както и на териториите на Република Австрия, Република Финландия, Исландия,
Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия и Кралство Швеция. Следва да се има предвид,
че тази разпоредба на Споразумението не е актуализирана и под Договорът за
създаване на Европейската икономическа общност следва да се разбира Договорът
за функциониране на Европейския съюз, както се нарича той от 01.12.2009 год.,
както и че междувременно Австрия, Финландия и Швеция се присъединиха към ЕС
през 1995 год. и единствено Исландия, Норвегия и Лихтенщайн останаха членове
ЕАСТ. Съответно, тъй като беше член на ЕИП на основание членството си в ЕС,
Великобритания престана да бъде договаряща страна по Споразумението за ЕИП на
31.01.2020 год., но запази правата си по Споразумението до изтичането на
преходния период до 31.12.2020 год. Междувременно договарящите страни по
Споразумението за ЕИП – членове на ЕАСТ сключиха отделно Споразумение за разделяне
с Обединеното кралство на 28.01.2020 год., което до голяма степен преповтаря
релевантните части от съдържанието на Споразумението за оттеглянето на
Обединеното кралство от ЕС. От изложеното следва, че считано от 01.01.2021 год.
Великобритания не е договаряща страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, не се ползва с правата на такава, и съответно
свидетелствата за управление на МПС, издадени от нея, няма как да се признават
на територията на Република България на основание чл. 151а от ЗДвП.
Действително, по отношение валидността на
територията на Република България на притежаваното от водача британско СУМПС,
приложение след 31.12.2020 год. намира Виенската конвенция за движение по
пътищата от 1968 год., по която както Република България, така и Великобритания
са договарящи страни. Конвенцията обаче не предвижда неограничено във времето
признаване на валидността на чуждестранното национално или международното
свидетелство за управление, като националното законодателство на всяка от
договарящите държави може да ограничи валидността на чуждестранното
свидетелство за управление и това е направено от повечето държави при различни
срокове, често в зависимост от визовата им политика. В националното ни
законодателство също е предвиден такъв срок за признаване валидността на
националните свидетелства за управление, издадени на територията на друга
договаряща по конвенцията страна, след изтичането на който те не се признават –
това е тримесечният срок по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП от влизането им в страна, в
който българските граждани могат да управляват МПС с чуждестранното
свидетелство.
Водачът К. е български гражданин, който
управлява МПС на територията на Република България, поради което следва да
съобрази поведението си с разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Според нея,
българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство,
когато то не е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава
- страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната. Пряка последица от изтичането на тримесечния срок, визиран в
цитираната национална разпоредба, е дерогиране валидността на чуждестранното
свидетелството за управление на МПС за територията на Република България.
Действително, това не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но
същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не
притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство. Тоест
управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП – с
чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му
в страната, е равнозначно на управление на МПС без валидно свидетелство за
правоуправление.
В случая от доказателствата по делото се
установява, че К. е влязъл на територията на Република България на 14.09.2020
год., съгласно АУАН, който в настоящото производство има качеството на
официален документ, ползващ се с формална доказателствена сила на основание чл.
179 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Наред с това съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове, какъвто е настоящият, има
доказателствена сила относно установените в тях факти до доказване на
противното. Следователно към 07.10.2023 год. тримесечният срок по чл. 162, ал.
1 от ЗДвП е бил изтекъл.
В хода на настоящото производство този
факт не е опроверган, което е в тежест на оспорващия, поради което съдът намира
за безспорно установено, че на 07.10.2023 год. в гр. Варна, С. Н. К. от гр. Р.
е управлявал специален автомобил „Нисан Калстар” с рег. № Р 7015 КР,
собственост на „Пиарес” ЕООД, без да притежава валидно за територията на
Република България СУ на МПС за категорията, към която спада управляваното от
него МПС.
С оглед установеното съдът намира, че
оспорената заповед е постановена при осъществяването на фактите, визирани в
хипотезата на нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. След като посочените
там предпоставки за прилагането на процесната ПАМ са безспорно установени и са
били налице към момента на издаване на оспорената заповед, то същата е
материално законосъобразна.
Обжалваният акт е издаден и в съответствие
с целта на закона, която е да се осигури безопасността на движението по
пътищата и да се преустанови извършването на нови нарушения, особено на такива
от неправоспособни водачи, какъвто е оспорващия в случая. При прилагането на
принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП административният орган
действа в условията на обвързана компетентност. След като в хипотезата на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП органът разполага с една единствена възможност за
законосъобразно произнасяне, а именно – при констатация за наличие на
предвидените в хипотезата на посочената норма юридически факти да приложи
предвидената в закона ПАМ, и законът е приложен правилно, то заповедта
съответства и на целта на закона.
По изложените съображения съдът намира, че
оспорената заповед е валиден административен акт и не са налице основанията,
посочени в чл. 146 от АПК, изискващи неговата отмяна, поради което оспорването,
като неоснователно, следва да се отхвърли.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „ПИАРЕС” ЕООД с
ЕИК **********, със седалище и адрес гр. Разград, ж.к.
„Лудогорие” № 6, ет.4, ап. 16, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0819-0001288 от 10.10.2023 год., издадена от
полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция
Решението не подлежи на обжалване.
|
Съдия: |
/п/ |