Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 02.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря В.А., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1481 по описа на ВрРС за 2018 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск
от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНШ ГРУП”, гр.София, ЕИК ********* против против
Агенция „Пътна инфраструктура”, гр.София, ЕИК ********* за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 148,47 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по щета № 470417171751535, на основание договор за имуществено застраховане
„Каско Стандарт”, обективиран в полица № 4704170400000672/06.07.2017 г.,
със срок на застрахователното покритие от 07.07.2017 г. до 07.07.2018 г. за настъпила повреда по лек автомобил марка „Мазда“, модел
„5“ с рег.№ ****, вследствие на ПТП, настъпило на 08.10.2017 г. на републикански път Мездра-Враца, преди разклона за с.****, в посока
гр.Враца, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателната изплащане на сумата.
В исковата
молба ищецът твърди, че на 08.10.2017 г., движейки се по републикански път
Мездра-Враца, преди разклона за с.****, в посока гр.Враца, лек автомобил марка „Мазда“, модел „5“ с рег.№ ****,
собственост на А.М.И.и управляван от К.Й.П., пропаднал в необезопасена и
необозначена неравност /дупка/ на пътното платно, стопанисвано от ответника.
Поддържа се, че в резултат това са причинени материални щети на автомобила – по
предна и задна десни гуми и джанти, предна дясна ходова част и др. Сочи, че
мястото не било посетено от органите на МВР и не бил съставен протокол за ПТП
по аргумент от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. За
настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество образувало щета № 470417171751535 по негов опис, стойността на която възлязла
на 148,47 лева, която сума била определена като обезщетение за плащане на
застрахованото лице. От този сума била прихваната дължимата от застрахования
трета вноска от застрахователна премия в размер на 93,29 лева, като останал
остатък за плащане от 55,18 лева. Последната сума била преведена на собственика
на увредения автомобил с преводно нареждане от 24.10.2017 г. Счита, че
отговорност за вредите носи ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ –
гр.София, тъй като съгласно Закона за пътищата има задължение да изгражда,
ремонтира и поддържа републиканските пътища. В случая ответникът не е
обезопасил и обозначил с необходимите маркировки препятствието (дупката) по
републиканския път, като с бездействието си е станал причина за възникване на
ПТП, при което са причинени щети на застрахования в ищцовото дружество
автомобил. Твърди се, че с писмо от 08.01.2018 г., получено от ответника на
15.01.2018 г. последния бил уведомен, че ищецът встъпва в правата на увредения
и бил поканен да възстанови доброволно сумата от 148,47 лева, но същата не била
платена и до настоящия момент. По изложените в исковата молба факти и
обстоятелства ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на иска. Претендира се законна
лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане и направените по производството разноски.
В срока по
чл.131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, в който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на иска. Изразява се становище, че
от приложените към исковата молба доказателства не се установява по безспорен и
категоричен начин, че повредите по процесния автомобил, за чието отстраняване
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в посочения от него размер, са
действително претърпени вследствие на това произшествие. Сочи се още, че
приложените доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин и
причинната връзка между действия и бездействия на длъжностни лица, работници и
служители на ответника, или лица, на които Агенцията е възложила някаква работа
и настъпилите увреждания по процесния автомобил, които ищецът е обезщетил.
Излагат се доводи, че представените доказателства – заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, декларация за настъпване на застрахователно
събитие, опис на претенцията, не се подкрепят от други доказателства. Същите са
частни документи, удостоверяващи факти и обстоятелства в полза на съставилата
ги страна, поради което за ищеца не отпада задължението да докаже в процеса
настъпването на описаните в същите повреди. Изразява се становище, че от
представените по делото доказателства не става ясно дали исковата сума е
изплатена на застрахования именно като обезщетение, а не за „нещо друго“. По
изложените в отговора доводи ответникът оспорва изложените в исковата молба
твърдения, наличието на причинно-следствена връзка между действия и бездействия
на длъжностни лица на Агенция „Пътна инфраструктура“, или лица, на които от
последната е възложена някаква работа. Относно размера на исковата претенция се
изразява становище, че не е посочен методът на оценка на повредените части от
застрахователя-ищец и каква база данни са ползвали оценителите. При горните
съображения ответникът моли за отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан. Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Врачанският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената по делото застрахователна
полица № 4704170400000672/06.07.2017 г. е, че между ищецът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНШ
ГРУП” и А.М.И.– собственик на л.а. „Маздра 5“, с рег.№ *****е сключен договор за застраховка „Булстрад
Каско Стандарт”, материализираща и удостоверяваща
възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12 месеца и обвързваща
страните за периода от 07.07.2017 г. до 07.07.2018г.
По делото са представени и Общи условия, приложими към
застраховка„Булстрад Каско Стандарт”.
Видно от представеното по делото
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, отправено до ищеца на
10.10.2017 г. е, че застрахователното дружество е било уведомено, че на
08.10.2017 г. застрахованото МПС е било увредено по време на движение по пътя
от гр.Мездра до гр.Враца, преди разклона за с.*****, чрез попадане в необозначена
и необезопасена дупка на пътното платно. В заявлението е посочена банкова
сметка ***, с титуляр А.М.И..
По делото е представена и декларация за
настъпване на застрахователно събитие, подадена от лицето К.Й.П. до ищцовото
дружество, с която е декларирано настъпило на 08.10.2017 г. ПТП с процесния лек
автомобил, поради попадане в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно на пътя гр.Мездра – гр.Враца. В декларация са посочени материални щети
по автомобила: „предна и задна десни гуми и джанта, ходова част – предна
дясна“.
По делото са приложени още свидетелство
за регистрация Част I за л.а. „Мазда 5“, с рег.№ *****,
от който се установява, че собственик е лицето А.М.И., талон за техническа
изправност на процесния автомобил, от който се установява, че същия е преминал
на технически преглед на 09.09.2017 г.
По делото е представено свидетелство за
управление на МПС на лицето К.Й.П., валидно до 07.06.2020 г.
Видно от представения по делото опис на
претенция № 51-0400-00918/17/10.10.2017 г. е, че застрахователят – настоящ ищец
е констатирал конкретни повреди по л.а. „Мазда 5“, с рег.№ *****, вследствие
ПТП от 08.10.2017 г., подробно посочени и описани в описа по пет пункта, както
и степента на деформация на съответните части на автомобила.
По делото е приложен опис-заключение по
претенция № 51-0400-00918/17/10.10.2017 г., в който е калкулирана стойността на
повредите по процесния автомобил, материалите и труда за тяхното отстраняване,
възлизащи на сумата от общо 148,47 лева.
По делото е приложен доклад по щета №
470417171751535/20.10.2017 г., подписан от експерт в ищовото дружество, от
който се установява, че калкулираното обезщетение по повод настъпилото застрахователно събитие
е в размер на 148,47 лева, от което следва да бъде удържана сумата от 93,29
лева – премия /вноски/ за удържане. С оглед предходното изготвилия доклада експерт
е предложил на собственика на увредения автомобил - А.М.И.да бъде изплатена сумата от 55,18
лева по посочена в доклада банкова сметка ***.
Видно от приложеното по делото писмо
изх.№ 8425/20.10.2017 г. е, че собственика на застрахования автомобил е
уведомен за размера на обезщетението и сумата за плащане.
От приложеното по делото преводно нареждане /л.35 / се установява, че на 24.10.2017 г.
ищцовото дружество е изплатило на собственика на автомобила обезщетението в
размер на 55,18 лева. Като основание за плащане е посочен № на щета и рег.№ на процесния
автомобил.
Настоящият съд не обсъжда приложените по
делото 30 броя черно-бели снимки /л.23-30/, тъй като видно от постановеното по
реда на чл.140 ГПК определение, същите не са приети като доказателство по
делото.
По делото е представена регресна покана
изх.№ 00093/08.01.2018 г. от ищцовото дружество до Областно пътно управление –
гр.Враца, с която последното е уведомено, че е встъпило в правата на увреденото
лице след изплащане на застрахователно обезщетение за настъпило на 08.10.2017
г. ПТП, поради което следва да възстанови на застрахователя сумата от 148,47
лева. Приложено е и известие за нейното доставяне на 15.01.2018 г.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля К.Й.П. – водач на процесния лек
автомобил. В показанията си свидетелят разказва, че през лятото на 2017 г.
управлявайки лекия автомобил на пътя от гр.Мездра за гр.Враца, малко преди
изкачването за гр.Враца автомобилът попаднал последователно в две дупки на
пътното платно, след което понесъл на дясно. Когато спрял и слязъл от автомобила установил,
че предната дясна гума и джанта били повредени. Веднага сигнализирал за
случилото се на тел.112 и КАТ – Мездра, но органите на полицията не посетили
произшествието, тъй като разбрали, че няма ПТП с друг автомобил. Свидетелят не
може да каже с каква скорост се е движел, но твърди, че е било с намалена
скорост, тъй като преди това забелязал сигнализация от аварийни светлини на
други автомобили. Свидетелят разказва още, че на следващия ден уведомил застрахователя,
тъй като автомобила имал застраховка „Каско“ в ищцовото дружество и бил
извършен оглед на автомобила. Свидетелят разказва, че е имал няколко ПТП-та с
попадане в необозначени дупки на пътното платно, поради което не си спомня
конкретни подробности за случая. Помни обаче, че за причинените по автомобила
щети застрахователят превел на собственика на автомобила частична сума, тъй
като били приспаднати дължимите вноски по договора, сключен на разсрочено
плащане. Свидетелят е категоричен, че на пътното платно не е имало поставено
обозначение за дупките, в които е попаднал автомобила. При предявяване на
приложения по делото опис на претенция от 10.10.2017 г. свидетелят е
категоричен, че подписа е негов. Потвърждава посочените в описа щети по
автомобила и отново заявява, че не си спомня подробности около процесното
ПТП, тъй като по това време е имал няколко подобни пътни инцидента.
По делото е изслушано заключение на допуснатата
САТЕ, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и
компетентно дадено, в което вещото лице е посочило, че от техническа гледна
точка имуществените вреди, нанесени на застрахования автомобил малка „Мазда 5“,
с рег.№ *****се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и са
получени по начина и механизма, посочен от водача – минаване през пътна
неравност /дупка/ на платното за движение. Вещото лице е констатирало че при
определяне на пазарната стойност на щетата на лекия автомобил са приложени
общите правила на сключената застрахователна полица № 4704170400000672 от
06.07.2017 г. „Каско Стандарт“, съгласно които автомобилът има право да
отстрани получените увреждания при станалото ПТП на 08.10.2017 г. след
извършване на оценка на щетата. Вещото лице е посочило, че увреждане на
„амортисьор преден десен“ не е имало. В заключението на вещото лице са
обективирани в табличен вид наименованията на увредените части, стойността на
резервните части и положения труд, които възлизат на сумата от общо 148,47
лева. В заключение вещото лице е посочило, че пазарната стойност на щетите по
л.а. „Мазда 5“, с рег.№ *****вследствие ПТП от 08.10.2017 г. възлиза на
горепосочената сума, като изплатеното застрахователно обезщетение отговаря на размера
на причинените вреди и нормативната база в тази насока.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ.
За да бъде уважена предявената искова претенция ищецът следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество, настъпване на
застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие на договора, за
което застрахователят носи риска, източника
на имуществената вреда, претърпяна от застрахования и изпълнение на договорното
задължение - застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
Между
страните не се спори и от представената по делото застрахователна полица № 4704170400000672/06.07.2017
г. безспорно се установява, че между ищцовото дружество и собственика на
увредения лек автомобил е налице валидно облигационно правоотношение по договор
за застраховка „Булстрад
Каско Стандарт”, обвързващо страните за периода от
07.07.2017 г. до 07.07.2018г.
От
събраните по делото писмени доказателства – заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение от 10.10.2017 г., декларация за
настъпване на застрахователно събитие, опис на претенция №
51-0400-00918/17/10.10.2017 г., опис-заключение по претенция №
51-0400-00918/17/10.10.2017 г. и доклад по щета № 470417171751535/20.10.2017 г.
и гласни доказателства – показанията на св.П. – водач на процесния автомобил, безспорно
се установява фактът на настъпване на твърдяното от ищеца ПТП, наличието на
неравности на пътното платно, ударът в дупката, настъпилите, вследствие на
произшествието имуществени вреди, както и причинността между наличието на
препятствие на пътното покритие и последвалото вредоносно събитие, за което застрахователят
носи риска.
В писмения
отговор от ответното дружество описаните по-горе писмени доказателства са
оспорени с доводи, че представляват частни документи, удостоверяващи факти и
обстоятелства в полза на съставилата ги страна. Следва да се има предвид, че
същите се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства и заключението
на изслушаната и приета по делото САТЕ. Видно от показанията на св.П. е, че
вследствие попадане на автомобила в две необозначени и необезопасени дупки на
пътното платно на пътя от гр.Мездра за гр.Враца, са били повредени предна и
задна гуми и джанти на автомобила. Действително, в показанията си св.П. сочи,
че ПТП се е случило през лятото на 2017 г., докато видно от писмените
доказателства е, че същото е настъпило на 08.10.2017 г. Съдът обаче намира, че
констатираното противоречие не променя извода за настъпилите конкретни увреждания
по лекия автомобил и причината за това, тъй като при предявяването на опис на
претенция № 51-0400-00918/17 от 10.10.2017 г. свидетелят бе категоричен, че
подписа в описа е негов. Нещо повече, при разпита свидетелят изрично уточни, че
през кратък период от време е претърпял няколко подобни инцидента с процесния
автомобил и не се спомня точно какви са били повредите от процесния. Ето защо,
съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото
същите се подкрепят и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза
относно обстоятелството, че нанесените на застрахования лек автомобил имуществени
вреди са в причинно-следствената с процесното ПТП и са получени по начина и
механизма, посочен от водача – преминаване през неравност /дупка/ на платното
за движение.
Действително,
за реализираното произшествие не са сигнализирани органите на полицията и не е
съставен протокол за ПТП, но следва да се има предвид, че дори и такъв да бе
съставен, то с оглед обстоятелството, че съставителят му не отразява лично
възприети от него факти във връзка с механизма на събитието, то в тази част същия
не се ползва с материална доказателствена сила. Ето защо, съдебната практика е
безпротиворечива, че няма процесуална пречка съдът да приеме настъпването на
събитието за доказано само въз основа на свидетелските показания, щом не са налице
основания за не кредитирането им и доколкото причинната връзка между механизма,
възпроизведен от свидетеля, и щетите се потвърждава от експертното заключение. С
оглед предходното, по отношение вида на настъпилите щети, съдът взе предвид,
освен показанията на св.П., приложените към исковата молба писмени
доказателства и експертното заключение като приема, че е налице пълно
припокриване на фактите, установими от писмените доказателства и от събраните
гласни доказателства и доказателствени средства. Фактът, че дупката е била
необозначена и необезопасена се установява от показанията на св.П., в които
същият категорично заявява, че на пътното платно са липсвали обозначения за
дупките.
От
представените по делото писмени доказателства - опис-заключение по претенция № 51-0400-00918/17/10.10.2017 г. и доклад
по щета № 470417171751535/20.10.2017 г., които се подкрепят и от заключението
на приетата САТЕ, съдът намира за безспорно установено, че пазарната стойност
на щетите по лекия автомобил възлизат на сумата от общо 148,47 лева, от която
сума застрахователят е удържал една от разрочените вноски по договора – в
размер на 93,29 лева.
От представеното по делото преводно
нареждане за кредитен превод /л.35/ безспорно се установява, че ищецът е
изплатил на увреденото лице остатъкът от обезщетението в размер на 55,18 лева.
Съдът намира за неоснователно наведеното с писмения отговор от ответника
възражение, че не става ясно дали ищецът е изплатил на застрахованото лице
именно обезщетение, „а не нещо друго“. Видно от преводното нареждане е, че като
основание за плащане ищецът е посочил номера на заведената в дружеството щета във връзка с
процесното ПТП.
Между страните
не се спори, че пътят, на който е
реализираното произшествието, е част от републиканската
пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа от ответната агенция.
На основание чл.30 и сл. от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на републиканските пътища се осъществяват от Агенция „Пътна
инфраструктура”. Следователно именно ответната Агенция се явява пасивно легитимирана
по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка.
Същото се обосновава и от факта, че служители на ответната агенция не са
положили дължимата грижа да обезопасят дупката в пътното платно, като по този
начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от
нея. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на
пътя” по смисъла на §1, т. 19 ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното
покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се
установи, че тази дупка е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да
указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от
чл.52, ал.1 ППЗДвП/, налице е бездействие на служителите на ответната агенция,
натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и
на основание чл.49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди.
При така установената правна уредба, се налага изводът, че за поддържането
и ремонта на пътя е отговорна ответната Агенция „Пътна инфраструктура“.
Безспорно причините, провокирали нарушаването целостта на пътната настилка,
биха могли да бъдат от различен характер: да се коренят както в измененията,
които тя е претърпяла с течение на времето и под въздействие на други обективни
фактори, като например атмосферни условия и тежестта на преминаващите пътни
превозни средства, така и от човешко въздействие върху нея. За настоящия правен
спор тези причини са без значение, тъй като във всички случаи е налице виновно
поведение /бездействие/ на служители от Агенцията. Следователно, налице е
основание за ангажиране отговорността, като без значение пред застрахователя е
обстоятелството дали ремонтът и поддръжката е възложено на договорно основание
на трето за спора лице, към което ответникът би могъл да упражни регресните си
права.
По изложените по-горе
съображения предявения иск следва да бъде уважен в пълния претендиран размер,
ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 05.04.2018 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, които съгласно представения по делото списък на
разноските по чл.80 ГПК са в размер на общо 575,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш
И:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“,
Булстат *********, с адрес: гр.София, бул.“Македония“ № 3 да заплати на ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.“Позитано“ № 5 на основание чл.410, ал.1, т.1, КЗ сумата
от 148,47 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане „Булстрад Каско Стандарт“,
обективиран в полица № 4704170400000672,
със срок на застрахователното покритие от 07.07.2017 г. до 07.07.2018 г., за
претърпени щети по лек автомобил „Мазда 5“ с рег.№ *****, вследствие попадане в
необезопасени и несигнализирани неравности /дупки/ при движение по
републикански път от гр.Мездра за гр.Враца, ведно със законната лихва, считано
от 05.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“, Булстат *********, с адрес: гр.София, бул.“Македония“ № 3 да
заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ № 5, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 575,00 лева, представляваща направените по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: