Решение по дело №156/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 646 от 14.12.2023 г., постановено по НАХД № 1558 по описа за 2023 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 15-2300098 от 23.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ на „Вълковстрой инженеринг“ ЕООД гр.Плевен, представлявано от В. В. В., е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“. Със същото решение Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен е осъдена да заплати на „Вълковстрой инженеринг“ ЕООД гр.Плевен направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, чрез ст. юрисконсулт П. Ч., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснован на събраните по делото доказателства. Считат се за неправилни изводите направени в мотивите на решението, като се сочи, че районният съд не е изследвал всички факти и обстоятелства по делото и не е взел предвид събраните доказателства. Посочва се, че за работата си във „Вълковстрой инженеринг" ЕООД работниците С. П. З. и К. Г. Д. е следвало да бъдат застраховани от "Вълковстрой инженеринг" за риска „трудова злополука“, а бездействието на последния е съставомерно деяние, подлежащо на санкция по общия състав на чл. 413, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредбата, които въвеждат правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, едно от които е задължението на работодателя да застрахова определена категория работещи лица за риска "трудова злополука". Посочва се още, че по делото са представени доказателства, които сочат, че лицата С. П. З. и К. Г. Д. всъщност са се намирали в трудови правоотношения с дружеството, което също е още една предпоставка за сключване на задължителна застраховка. Касаторът не счита, че С. З. и К. Д. са лица, самостоятелно упражняващи трудова дейност, тъй като не са представени никакви доказателства в тази насока. Посочва се също, че в разпоредбата от Наредбата е посочено, че на задължително застраховане подлежат всички работници и служители, като не става въпрос само за лица на трудов договор, а всички, които извършват работа. Счита се, че от представените с административно-наказателната преписка доказателства и показанията на актосъставителя и свидетеля по акта безспорно се установява, че има извършено нарушение и правилно с наказателното постановление е наложена имуществена санкция на дружеството. В заключение се моли за отмяна на обжалваното решение на Районен съд - Плевен и вместо него да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника, чрез адв. М., е подаден отговор по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност. Претендират се разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Ч., която счита, че решението на районният съд е неправилно и моли същото да бъде отменено по доводите, изложени в касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.М., която обосновава правилност на съдебния акт и моли същият да бъде оставен в сила. Излага подробни мотиви за неоснователността на възраженията на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като бъде потвърдено наказателното постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството за това, че при проверка на място, извършена на 20.02.2023г. в 13:20часа на обект строителен – Извършване на строително-ремонтни работи по фасадата на Склад на „Хрома“ ЕООД гр.Плевен, намиращ се в гр.Плевен, [улица], Северна промишлена зона, със строител „Вълковстрой инженеринг“ ЕООД, и проверка по документи в ДИТ-Плевен на 07.04.2023г. е установено, че работодателят „Вълковстрой инженеринг“ ЕООД е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: Работодателят не е сключил задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ на работниците С. П. З. и К. Г. Д., които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната, към 20.02.2023г. Констатираното е квалифицирано като нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че събраните писмени и гласни доказателства установяват, че дружеството е сключило граждански договори с двете лице, които са знаели, че са били наети за извършване на определена дейност, както и за определен период от време. Счел е, че не са налични доказателства, които да обосноват извод за доказано нарушение, за което е съставен АУАН и издадено НП. Направил е извод, че при граждански договор не се внасят осигуровки за трудова злополука, професионална болест, общо заболяване и майчинство, безработица и съответно изпълнителите по граждански договори нямат право на обезщетение от държавата на тези основания. Посочил е, че правилата за здравословни и безопасни условия на труд не важат при граждански договор и лицата работещи по граждански договор получават закрила по отношение на много по-малко рискове в сравнение с лицата по трудов договор. В заключение е счел, че инцидентът не може да се вмени във вина на работодателя, който е осигурил минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.

Решението е неправилно, тъй като не е съобразено с доказателствата по делото и материалния закон. Съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗЗБУТ, при определяне на условията и реда по ал. 1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки. Съгласно чл. 2, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ, на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Предназначението на застраховката по несъмнен начин предпоставя необходимостта от наличието на валидна и действаща застраховка във всеки един момент, в който работниците упражняват труд. Работодателят може да я сключи, когато намери за добре, но при започване на работа всеки един от работниците следва да е застрахован за трудова злополука; съответно, докато не сключи застраховка, работодателят не може да допуска работниците до упражняване на труд. Застраховката има за цел и затова е задължителна, за да осигури риска от упражняваната дейност.

По делото пред РС-Плевен безспорно е установено, че двамата работници - С. З. и К. Д. не са имали сключена задължителна застраховка за риска „Трудова злополука“ към датата на проверката - 20.02.2023г. Основният спорен въпрос по делото е дали сключените граждански договори с тези лица от 17.02.2023г. прикриват трудови правоотношения. В тази връзка следва да се посочи, че гражданският договор създава облигационно-правна връзка и сочи възникнало отношение от облигационен характер, а не трудово такова. Трудовите правоотношения и гражданските правоотношения, при които се полага труд, се отличават по своя предмет. Най-общо тази разлика е в това, че при трудовото правоотношение се дължи престиране на работната сила на работника или служителя в рамките на определено работно време и при спазване на трудовата дисциплина, а при гражданското правоотношение, се дължи престиране на резултат от труда. От доказателствата по делото се установява, че двете лица са работели заедно с други наети строителни работници на обекта, като на всички е проведен ежедневния инструктаж срещу подпис. Видно от приложените граждански договори, в последните липсват съществени елементи от съдържанието на договора за изработка, които го отличават от трудовия договор относно организационната независимост на изпълнителя и разпределението на риска, не е конкретизирана поръчката за работата, която ще се извършва, с какви материали, закупуването им, за чия сметка, при спазването на какви изисквания, как ще бъде контролирано изпълнението и приета работата и т.н. Също така по делото са представени два броя Постановления от 07.04.2023г. по реда на чл.405а ал.1 от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение за лицата С. З. и К. Д., за които актове не са налице данни да са обжалвани. На настоящата инстанция е и служебно известно, че с решения по КАД 958/2023г. и КАД №955/2023г. на Административен съд Плевен са оставени в сила решенията на Районен съд Плевен, с които са потвърдени наказателните постановления за наложените на „Вълковстрой инженеринг“ ЕООД гр.Плевен имуществени санкции за извършени нарушения на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ – допуснал до работа като работници строителство- С. З. и К. Д., без отношенията между тях да са уредени като трудовоправни, няма сключен трудов договор в писмена форма, двустранно подписан.

Предвид изложеното, се налага извода, че двете лица са предоставяли работна сила към датата на проверката по трудово правоотношение, без сключени договори в изискуемата писмена форма с работодателя в нарушение на трудовото законодателство, както и че в нарушение на чл.2 ал.1 от НЗЗРСРТЗ са допуснати да упражняват труд, без да са застраховани за риска „трудова злополука“.

Като е достигнал до различен правен извод, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.

При този изход на делото, своевременно направено искане за разноски и на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, следва в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лева за касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 646 от 14.12.2023 г., постановено по НАХД № 1558 по описа за 2023 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-2300098 от 23.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ на „Вълковстрой инженеринг“ ЕООД гр.Плевен, представлявано от В. В. В., е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.

ОСЪЖДА „Вълковстрой инженеринг“ ЕООД гр.Плевен, [улица], [ЕИК], представлявано от В. В. В., да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда” [населено място] направените по делото разноски в размер на 80лева /осемдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.