№ 74
гр. Стара Загора , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501444 по описа за 2021 година
Производството се води по реда на чл.435, ал.2 от Граждански
процесуален кодекс / ГПК/ и сл.
Настоящото въззивно дело е образувано по повод жалба на „Г.ф.”, със
седалище и адрес на управление: *** срещу Постановление за разноски от
09.06.2021 г. по изпълнително дело № 20217660400388 на ЧСИ К.А. с рег.
№766 на Камара на частните съдебни изпълнители и район на действие при
Окръжен съд – Стара Загора.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното Постановление е
незаконосъобразно, като излага доводи, че предвид ниската фактическа и
правна сложност на делото, направеното от него възражение за прекомерност
на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е основателно, а
самото възнаграждение следва да бъде определено само за действия по
образуване на изпълнителното дело , а размерът му следва да бъде определен
на стойност 200 лева, който е законосъобразен и справедлив съобразно
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Счита, че определеният от частния съдебен изпълнител
адвокатски хонорар е прекомерен и не е съобразен с фактическата и правната
сложност на делото. Не са извършени действия с цел удовлетворяване на
вземанията, въз основа на които да се оправдае високият размер на
претендираното адвокатско възнаграждение. В подкрепа на своите аргументи
се позовава на съдебна практика.
Претендира за отмяна на обжалваното Постановление и определяне на
1
адвокатско възнаграждение в размер до минимума на 200 лева съобразно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При
редуциране на адвокатското възнаграждение, моли за изменение на размера
на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, съобразно размера на дълга. Също
така претендира за присъждане на разноски, направени в настоящото съдебно
производство в размер на 25,00 лева – държавна такса, 48,00 лева – авансови
такси и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок взискателят Т.Х.Т., чрез пълномощника си
адв. – М.З., е депозирал писмено възражение срещу жалбата, с което същата е
оспорена като неоснователна и необоснована. Изложени са съображения, че
размерът на признатото за разноски по изпълнението и заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като същото е в
предвидения съгласно разпоредбите на чл.10, т.1 и т.2 от НМРАВ минимален
размер. Приема, че с оглед интересите му е ангажирана адвокатска услуга за
образуване на изпълнително дело, за водене на производството и извършване
на различни изпълнителни действия по събирането на дълга. Съобразно това,
заплатеният адвокатски хонорар е определен като сбор от хонорара по чл.10,
т.1 и по чл.10, т.2 от Наредбата като същият е заплатен още преди
образуването на изпълнителното дело. Твърди, че действията на частния
съдебен изпълнител са съобразени с актуалната съдебна практика. Оспорва
твърденията на жалбоподателя, че процесуалното представителство по
изпълнителното дело се изразява само в написването на молба за образуване
на изпълнително дело и депозирането й пред съдебния изпълнител, което не
отговоря на действителността.
Претендира се оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, а
в случай на уважаването й се иска на основание чл.78, ал.5 от ГПК да се
намали претендираното от жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение
поради прекомерност. Моли за присъждането на направените в настоящото
производство разноски в размер на 200,00 лева за адвокатско възнаграждение.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ К.А.
обстойно изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага
доводи, че при уважаване на направеното от длъжника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е било намалено до размера на
671,39 лева. Като определеният размер съответствал с разпоредбата на чл.78,
ал.5 от ГПК във връзка с чл.36 от Закона за адвокатурата и чл.10 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Подробно са направени изчисления, въз основа на които да се направи извод
за законосъобразността на присъдения адвокатски хонорар. Законови
основания за повторно намаляване на него не били налице. Сочи се, че
пълномощникът на взискателя – адв. З. активно е участвал по воденето на
делото като е извършвал различни по вид изпълнителни действия и повторно
редуциране на размера на адвокатския хонорар не би бил справедлив с оглед
действителността.
Въз основа на аргументите си, счита че жалбата е допустима, но е
2
неоснователна и недоказана поради което следва да бъде оставена без
уважение.
След запознаване със становищата на страните и мотивите на съдебния
изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От материалите по приложеното копие на изпълнително дело с
№20217660400388 на ЧСИ К.А. се установява, че изпълнителното
производство е било образувано на 27.05.2021 г. по молба на адв. М.З.,
действащ като пълномощник на Т.Х.Т., въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 26.05.2021 г. по в.т.д.№1053/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Стара Загора, с което „ Г.ф.”, Булстат: *** със седалище и адрес на
управление: *** е било осъдено да заплати на Т.Х.Т. следните суми: 10 000
лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди ( болки и страдания),
вследствие от смъртта на брат му Д.Х.И., настъпила на 13.11.2018г., в
резултат на пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 11.04.2019 г. до окончателното плащане, както и 600
лева – разноски за процесуално представителство в първоинстанционното
производство, съразмерно с уважената част от иска и сумата от 1 000 лева,
представляваща разноски във въззивното производство.
В молбата за образуване на изпълнителното производство
пълномощникът на взискателя е поискал присъждане на направените по
делото разноски. Към молбата за образуване е приложен бланков договор за
правна помощ с пълномощно от 27.05.2021 г., от който се установява, че
Т.Х.Т. е възложил своята защита – образуване и водене на изпълнителното
дело на адвокат М.З., като му е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в
размер от 700,00 лева.
С Разпореждане от 31.05.2021 г. ЧСИ е приел като разноски по
изпълнението сумата от 700,00 лева – разходи за процесуално
представителство. Също така е присъединена държавата за публичното
вземане съгласно удостоверението на НАП ТД София. Издадена е покана за
доброволно изпълнение, с която е било съобщено на длъжника за дължимите
от него суми както и бил приканен да изпълни доброволно в двуседмичен
срок от връчването й, а в случай на неизпълнение ще последва принудително
изпълнение по реда на ГПК.
По молба на взискателя, чрез своя пълномощник - адвокат, е поискано
налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в различни банкови
институции. Също е направено искане за налагане на запор върху
имуществото на длъжника и по-конкретно върху моторните превозни
средства на длъжника, но частният съдебен изпълнител отказва да наложи
запор, тъй като въз основа на постъпило удостоверение от 09.06.2021 г. на
ЧСИ Б.А. с рег. №908 с район на действие Окръжен съд – Пловдив е
признато, че длъжникът „Г.ф.” е погасил изцяло задължението си по
изпълнителното дело чрез доброволно плащане.
3
На 07.06.2021 г. „ Г.ф.” е подал писмено възражение до съдебния
изпълнител за прекомерност на приетото като разноски по изпълнението
заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лева и
е поискано намаляването му до размера на 200,00 лева. Направено е искане и
за намаляване на дължимите обикновени такси от размер на 274,00 лева до
реално извършени действия, а именно в размер на 48,00 лева като разликата
да бъде покрита от взискателя.
С обжалваното Постановление за разноски, частният съдебен
изпълнител е постановил редуциране на адвокатското възнаграждение до
размера на 671,39 лева. До този краен извод е стигнал като е изчислил
материалния интерес към датата на образуване на делото както и е предвидил
законовите предписания, намиращи се в Закона за адвокатурата и Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящият въззивен състав намира, че жалбата е допустима, тъй като е
подадена от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл.435, ал.2 от
ГПК, а именно длъжник по изпълнително дело с №20217660400388 на ЧСИ
К.А. , срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, в
предвидения в закона срок за обжалване и се явява редовна.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения на съда:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се
прекрати по чл.433 от ГПК, освен в изрично посочените хипотези. С оглед на
това длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство,
само ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е
платил дълга преди това, а във всички останали случаи, дори когато е платил
в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК е
приложима на общо основание и в изпълнителния процес като предвижда, че
ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, то по
искане на насрещната страна може да бъде намалено и да се присъди по-
нисък размер за разноските в тази им част, но не по-малко от определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, препращащ от своя страна
към Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
09.04.2004г. Разпоредбата на чл.10 от Наредбата предвижда, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело,
възнаграждението е в размер на 200,00 лева за действие по образуване на
делото по т.1 и по т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания над 1000 лева, възнаграждението е ½
4
от съответните възнаграждения, посочени в чл.7,ал.2, т.2-т.7 от Наредбата.
Съгласно чл.7,ал.2,т.4 по дела с определен интерес от 10 000 лева до
100 000 лева , минималният размер на възнаграждението е 830 лева плюс 3 %
за горницата над 10 000 лева. В конкретния казус адвокатското
възнаграждение, платено от взискателя Т.Х.Т., обхваща хипотезите на чл.10,
т.1 и т.2 от НМРАВ, тъй като по молба на пълномощника му – адв. З. е било
образувано изпълнително дело, с предмет събиране на парично вземане в общ
размер на 13 759,44 лв. към момента на образуване на изпълнителното дело
от 31.05.2021 г.
Предвид това размерът на минималното адвокатско възнаграждение се
определя по реда на чл.10, т.1 и т.2 от НМРАВ. Съгласно т.1 за образуване на
изпълнително дело, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на
200 лева, а съгласно т.2 отделно е предвидено заплащане на хонорар и за
процесуално представителство, защита и съдействие, което е в минимален
размер от 471,39 лв. за извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания.
В настоящия случай хонорарът е определен като сбор въз основа на
чл.10, т.1 и по чл.10,т.2 от НМРАВ, а при постановяване на постановлението
за разноските от 09.06.2021 г. ЧСИ е съобразил в пълна степен фактическата и
правна сложност на делото и е уважил направеното от длъжника възражение
за прекомерност, като е редуцирал претендираното в пълен размер до сумата
от 671,39 лева. Присъденият адвокатски хонорар е справедлив и съответства с
разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата.
Твърденията на жалбоподателя, че действията на процесуалния
представител от страна на взискателя –адвокат З. се изразяват само в подаване
на молба за образуване на изпълнително дело се явяват неприемливи. От
материалите по делото е видно, че пълномощникът е участвал активно в
производството като е извършвал различни по вид изпълнителни действия.
Освен това изпълнителното дело не може да се приеме, че е с ниска
фактическа и правна сложност поради това, че материалният интерес не е
минимален и са предприети действия, които са довели до доброволно
плащане от страна на длъжника. Поради тази причина, настоящият съдебен
състав не приема за релевантни доводите, наведени в жалбата. Също така
определеният от съдебния изпълнител размер на адвокатското
възнаграждение е в съответствие с нормативно уредените размери,
предвидени в Наредба №1 , които не могат да бъдат редуцирани. Следва да се
отбележи и фактът, че адвокатският хонорар е заплатен в брой още преди
образуването на делото, което е видно от представения договор за правна
защита и съдействие между страните, което от своя страна обуславя
претенцията от страна на взискателя да претендира възнаграждение за своя
процесуален представител.
Неоснователно се явява възражението и искането на длъжника за
изменение размера на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
5
Таксата, която е изчислил и постановил съдебния изпълнител е въз
основа за реално извършени действия – образуване на дело, налагане на запор
върху банкова сметка на длъжника, изготвяне и връчване на съобщения,
които са били необходими за реализиране на притезанието на взискателя.
Освен това предвид намалянето на вземането на взискателя е била намалена и
дължимата пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и
разноските км ЗЧСИ в размер на 1085,55 лв. без ДДС към датата на
образуване – 31.05.2021 г., представляващ сборът от вземането на взискателя
и присъденото адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения настоящият въззивен съд намира, че
жалбата на „ Г.ф.” срещу Постановление за разноските от 09.06.2021 г. на
ЧСИ К.А. е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без
уважение.
Относно разноските:
При този изход на делото въззиваемата страна по жалбата Т.Х.Т. има
право на разноски по силата на чл.78, ал.3 от ГПК, като съобразно
представения от него договор за правна помощ от 25.06.2021 г., в негова
полза следва да се присъди сумата от 200,00 лв., съставляващо платено
адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК ,
Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ Г.ф.”, Булстат №***, със
седалище и адрес на управление: *** представляван от законните си
представители – С.С. и М.К., чрез юрисконсулт К.Я. срещу Постановление за
разноски от 09.06.2021 г. по изпълнително дело № 20217660400388/202г. на
ЧСИ К.А., с рег.№ 766 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд –
Стара Загора.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „ Г.ф.” , Булстат: №***, със
седалище и адрес на управление: ***, представляван от законните си
представители – С.С. и М.К., чрез юрисконсулт К.Я. да заплати на Т.Х.Т.,
ЕГН: ********** с адрес: *** сумата от 200 лева ( двеста лева),
представляваща разноски, направени пред настоящата съдебна инстанция за
адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен
съд.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7