РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Кнежа, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20231430100227 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на Б. Л. К. от гр. Кн., чрез пълномощника – адв. Л.
Б. от САК, срещу Протокол № 273С от 24.02.2023 год. на Общинска служба
по земеделие – гр. Кн. по преписка по заявление вх.№ 2702/ 11.02.1992 год., в
частта, в която е отказано признаване правото на възстановяване на
собствеността с план за земеразделяне на следните имоти: 1. лозя 2.500 дка,
местн. „Дебело бърдо“; 2. ниви 5.000 дка, местн. „Лисичи валог“; 3. ниви
4.201 дка, местн. „Гостиля“. Иска се от съда да отмени решението в тази му
част като незаконосъобразно и да признае правото за възстановяване на
собствеността върху първите два от гореописаните земеделски имоти, а що се
касае до последния имот жалбоподателката заявява, че същият не е бил
собственост на наследодателя й и правото на собственост върху него не е
било претендирано.
В съдебно заседание оспорващата Б. К. не се явява, но се представлява от
адвокат Л. Б., която поддържа жалбата. Претендира присъждане направените
по делото разноски, съобразно представен списък.
Ответникът по оспорването ОСЗ – Кн. се представлява от началника
1
Ж.К., лично и с пълномощника юрк. И. Д., с представено по делото
пълномощно. Процесуалният представител оспорва жалбата, позовава се на
писмени доказателства и моли съда да остави същата без уважение, като му
бъде предоставен срок за представяне на писмена защита. Заявена е
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК единствено жалбоподателката, чрез адв.
Б., представя писмени бележки, в които са развити подробни съображения по
основателността на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени
събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването, поради което същата е допустима и следва да
бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна:
От представеното от ответната страна и прието по делото известие за
доставяне (обратна разписка) ИД PS 5835003ALM M до Б. К., с дата на
получаване 13.03.2023 год., се установява, че жалбата срещу оспореното
решение е депозирана в срок и за жалбоподателя е налице правен интерес от
оспорване на административния акт.
От представената и приета преписка по заявление вх. № 2702/ 11.02.1992
год. се установява, че с решение по Протокол № 68 от 25.06.1992 год. на
Поземлена комисия гр. Кн., постановено на основание чл. 18ж, ал.2 от
ППЗСПЗЗ, на наследниците на Кр. Ст. К. е отказано признаване правото на
възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на 102.540 дка
земеделска земя с мотиви, че земята е на партидата на братя Т., Т. и М. Кр. К.
– парт. 2251.
С уведомително писмо с изх.№ 300/ 31.10.1994 год. заявителят Ст. Кр. К.
бил уведомен от председателя на Общинската ПК, че заявената земя, внесена
в ТКЗС, е наследствена и е от партида № 2251 на името на братя Т., Т. и М.
Кр. Янк., и същата е възстановена с Протокол № 46/ 29.04.1992 год. на ПК –
Кн., а спорът за материално право следва да бъде разрешен по съдебен ред.
2
С Решение № 260083 от 08.04.2021 год. по в. гр. дело № 273/ 2019 год.
ОС – Пл. е признал за установено на основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ по
исковете, предявени от Ст. Кр. К., Стр. В. Х., Р. Стр. Х. и Вл. Стр. Х., че към
момента на колективизацията на земята в гр. Кн. наследодателят Кр. Ст. К.
/Кр. Ст. Кр. Янк./, б.ж. на гр. Кн., починал на **.**.1983 год., е бил
собственик на 12 земеделски имота, конкретно посочени в съдебния акт, вкл.
имоти под № 8 – 1/4 ид. част от Лозе от 10 дка в местността „Дебело бърдо“,
до съседи: Д. В. Н., М. Янк. и от две страни пътища и под № 9 – 1/4 ид. част
от Нива от 20 дка в местността „Лисичи валог“, до съседи: Ив. Б. Т., н-те на
Ив. Д. Т. и от две страни пътища. Решението е влязло в законна сила.
С решение по Протокол № 273С от 24.02.2023 год. за размера и
категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се
възстановява чрез план за земеразделяне в землището на град Кн., по
преписка по заявление вх.№ 2702 от 11.02.1992 год. и представените писмени
доказателства от Б. Л. К. за възстановяване правото на собственост на
наследниците на Кр. Ст. К., б.ж. на гр. Кн., предмет на обжалване в
настоящото производство, на основание чл. 18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ и съдебно
решение на Пл. окръжен съд № 260083 от 08.04.2021 год. по гражд. дело №
273/ 2019 год. Общинска служба по земеделие – гр. Кн. е отказала да признае
на наследниците на Кр. Ст. К. правото на възстановяване на собствеността с
план за земеразделяне на следните имоти:
1.лозя 2.500 дка, местн. „Дебело бърдо“;
2.ниви 5.000 дка, местн. „Лисичи валог“;
3.ниви 4.210 дка, местн. „гостиля“, с мотиви „… отказаните имоти
попадат в зона по пар. 4. Нива от 4.210 дка не е възстановена по преписка с
вх.№ 227“.
От ответника е представено и прието по делото заверено копие на
преписка по заявление с вх.№ 227/ 28.08.1991 год. Видно от материалите по
преписката, с решение по чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ по протокол № 46 от
29.04.1992 год. на наследниците на Т., Т. и М. Кр. К. е било отказано
признаване правото на възстановяване на собствеността с план за
земеразделяне на ниви с площ 36.582 дка, ІІІ категория, в местността
„Юсуфов геран“/ ІІ -43-нов, поради попадане във вилна зона по пар. 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Със същия номер (46) от 29.04.1992 год. е представено и решение
3
по чл. 18ж, ал.1, чл. 183, ал.1 от ППЗСПЗЗ, с което по т. ІІІ е отказано
възстановяване на насл. на Т., Т. и М. Кр. К. правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на общо 13 имота с
мотиви, че попадат в зоната на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Така представените
протокол и решение обаче не са подписани от членовете на състава на
Общинската служба по земеделие. Не може да се направи обоснован извод
дали същите са влезли в законна сила. Отделно от това, от съдържанието на
решение № 46/ 29.04.1992 год. по преписка по заявление вх.№ 227 от
28.08.1991 год. не може да се направи обоснован извод и че описаните в него
имоти са идентични с тези, чието право на възстановяване на собствеността е
отказано на наследниците на Кр. Ст. К. с оспореното решение по протокол №
273С от 24.02.2023 год.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Производството по делото е надлежно образувано срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на обжалване пред районния съд по
местонахождението на недвижимия имот – чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Жалбата е
подадена от легитимирано за това лице, чиито права са засегнати от акта, и в
преклузивния 14-дневен срок за обжалване. Оспореният акт е бил съобщен на
жалбоподателката чрез изпращането му по пощата с препоръчано писмо с
обратна разписка, получено на 13.03.2023 год. и жалбата е подадена в срок до
съда (вх.№ 930/ 21.03.2023 год.).
Жалбата е насочена срещу акт, обективиран в протокол № 273С/
24.02.2023 год., с който се отказва признаване на правото на възстановяване
на собствеността с план за земеразделяне на три имота – земеделски земи.
Чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ предвижда, че отказите на общинските служби по
земеделие могат да се обжалват пред районния съд, който решава спора по
същество. На обжалване подлежат само изричните откази. Позитивните
решения на общинската служба, т.е. решенията, с които се уважават
подадените заявления, са изключени от съдебния контрол по чл. 14, ал.3
ЗСПЗЗ. Отрицателните решения могат да се обжалват само от страната,
направила искане за връщане на земеделски земи. Очевидно е, че общинската
служба не може да атакува собствените си актове, а трети, неучаствували в
производството пред нея лица, нямат правен интерес да оборят решението,
4
тъй като с позитивен акт, но не и с отказ могат да се засегнат техни права или
интереси.
Решението, взето по протокол № 273С от 24.02.2023 год., с което е
отказано възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на лозя от
2.500 дка в местността „Дебело бърдо“, ниви от 5.000 дка в местн. „Лисичи
валог“ и ниви от 4.210 дка в местн. „Гостиля“, е издадено от компетентен
орган, действащ в кръга на правомощия си, от гледна точка на материална,
териториална и степенна компетентност. Актът е издаден в предвидената за
това писмена форма. По същество е налице волеизявление на органа,
съдържащо се в разпоредителната част на акта. Мотивите в протоколното
решение обаче са недостатъчни и не позволяват да се извлече волята на
органа защо е приел, че следва да откаже да признае правото на
възстановяване на собствеността на имотите на наследниците на Кр. Ст. К. и
не позволяват на съда да извърши съдебна проверка на неговата материална
законосъобразност. Посочено е единствено, че отказаните имоти попадат в
зона по пар. 4, а нива от 4.210 дка не е възстановена по преписка с вх. № 227.
Решението е валидно, но е постановено при нарушение на материалния
закон, поради което следва да бъде отменено.
Органът по реституция се е позовал на разпоредбата на § 4 и е отказал да
признае правото на възстановяване на собствеността на процесните имоти с
план за земеразделяне. Същевременно не са изложени никакви други мотиви,
прим. дали има или не изготвен план на новообразуваните имоти.
В разпоредбите от § 4 до § 4л от ПРЗ на ЗСПЗЗ, съответно чл. 28, чл. 28а
– чл. 28в от ППЗСПЗЗ, са уредени специални правила за възстановяване,
респ. придобиване право на собственост, в случаите, когато земеделски земи
са били предоставени за ползване на граждани по реда на някои от актовете,
посочени в § 63 от ПРЗ на ПМС № 456/1997 г, с което се изменя ППЗСПЗЗ
(ДВ, бр. 122/1997 год.). Нормите уреждат колизията на права на бившия
собственик, претендиращ реституция, и на лицето, на което имотът е бил
предоставен за ползване. Границите на териториите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
се определят от ОСЗ с решение по чл. 18г, ал.1, т.1 от ППЗСПЗЗ. Очевидно
такова решение няма постановено от ОСЗ – Кн., тъй като не е представено по
делото.
В първоначалната редакция на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ, вкл. и след
5
изменението с ДВ, бр. 28 от 03.04.1992 год., не съществува изискване за
съдържанието на решението на ПК, с което се възстановява собствеността
върху заявените за реституция земи. Такива изисквания са въведени с
последващите изменения с ДВ, бр. 45 от 16.05.1995 год. и ДВ, бр. 79 от 1996
год. – при възстановяване в стари реални граници в решението се описват
размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи)
и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това, като
към решението се прилага скица, а при възстановяване в нови реални граници
с план за земеразделяне се посочват размера и категориите на земеделските
земи и местността.
С измененията с ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 год. е създадена нова т. 3 на чл.
14, ал.1 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че за териториите по § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ
административният орган се произнася с решение за възстановяване правото
на собственост при условията на § 4-4л в срок до 31.01.1998 год. С
измененията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ с ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 год. е
създадена нова ал. 4, според която границите на имотите, върху които се
възстановява собствеността или се придобива по реда на § 4а и § 4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ, се установяват с план на новообразуваните имоти, изработен въз
основа на кадастралния план по чл. 28, ал.2 от ППЗСПЗЗ.
С изменението на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ и § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.
68 от 30.06.1999 год.) поземлената комисия вече няма право да възстановява
земеделските земи, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а само
признава правото на възстановяване на собствеността.
Решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи,
намиращи се в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението
на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68 от 1999 год., имат конститутивно
действие, щом отговарят на изискването на чл. 18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ, а след
изменението на ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 45/ 1995 год. е въведено изискване
възстановеният имот да се индивидуализира, като това се извършва било чрез
посочване на планоснимачен номер по стар кадастрален план, било по друг
начин, и пак имат конститутивно действие. Ако имотът не е
индивидуализиран, решението на поземлената комисия има само
установително действие (признава правото на възстановяване на
собствеността) и в тези случаи процедурата по възстановяване следва да
6
приключи със заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Описаната дотук законова регламентация, отнесена към спецификата на
настоящия случай, налага извод, че по същество липсва произнасяне по
заявлението, подадено от жалбоподателката, за възстановяване на имотите от
2.500 дка в местн. „Дебело бърдо“ и 5.000 дка в местн. „Лисичи валог“.
Решението по протокол № 273С/ 24.02.2023 год. не е било съобразено с
решението на съда (Решение № 260083 от 08.04.2023 год. на Пл. ОС), с което
е признато за установено по исковете на Ст. Кр. К. и др. срещу наследниците
на братя Т., Т. и М. Янк.и, че към момента на колективизацията на земята в
гр. Кн. наследодателят на ищците Кр. Ст. К. /Кр. Ст. Кр./, б.ж. на гр. Кн.,
починал на **.**.1983 год. (наследодател и на жалбоподателката в
настоящото производство, бел. на с.д.), е бил собственик на следните
земеделски имоти в землището на гр. Кн., а именно: … 8/ 1/4 идеална част от
Лозе от 10 дка в местността „Дебело бърдо“, до съседи: Д. В. Н., М. Янк. и от
две страни пътища; 9/ 1/4 идеална част от Нива от 20 дка в местността
„Лисичи валог“, до съседи: от две страни М. Янк. и от другите две страни
пътища. Що се касае до третия имот – Ниви с площ 4.210 дка в местн.
„Гостиля“, по делото не се събраха доказателства същият да е бил заявяван за
възстановяване от страна на жалбоподателката.
С решението по протокол № 273С от 24.02.2023 год. е отказано да се
признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне
на трите имота, предмет на оспорване в настоящото производство с мотиви,
от които не може да се изведе волята на органа, постановил решението.
Следователно, решението подлежи на отмяна и преписката следва да бъде
върната на ОСЗ – Кн., която да постанови решение за признаване правото на
възстановяване на собствеността върху следните имоти: лозя от 2.500 дка в
местн. „Дебело бърдо“ и ниви от 5.000 дка в местн. „Лисичи валог“, в полза
на наследниците на Кр. Ст. К.. В преписката липсва решение, с което в полза
на наследниците на Кр. Ст. К. да е признато правото на възстановяване на
собствеността върху тези два имота.
По разноските:
Жалбоподателката претендира разноски по списък, свеждащи се до
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Съгласно чл. 143, ал.1 от
АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните
7
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Претенцията е изцяло основателна, предвид
обстоятелството, че съдът следва да отмени обжалвания административен акт.
От договора за правна помощ, сключен между жалбоподателката Б. К. и адв.
Л. Б. е видно, че е платено 300 лева адвокатско възнаграждение, следователно
то следва да се възложи в тежест на ответната страна.
Претенцията на ответника да присъждане в негова полза на
юрисконсултско възнаграждение следва да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Б. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Кн., ул. „Д.
Б.“ № *, чрез адв. Л. Б. от САК, решение по протокол № 273С от 24.02.2023
год. на Общинска служба по земеделие – гр. Кн., постановено по преписка №
2702 от 11.02.1992 год., в частта, в която е отказано да се признае правото на
възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на следните имоти в
землището на гр. Кн., а именно: лозя от 2.500 дка, местн. „Дебело бърдо“;
ниви от 5.000 дка, местн. „Лисичи валог“; ниви от 4.210 дка, местн.
„Гостиля“, в полза на наследниците на Кр. Ст. К., б.ж. на гр. Кн..
ВРЪЩА преписката на ОСЗ – Кн. за произнасяне по заявлението за
възстановяване правото на собственост по отношение на лозя от 2.500 дка,
местн. „Дебело бърдо“ и ниви от 5.000 дка, местн. „Лисичи валог“ в полза на
наследниците на Кр. Ст. К., при съобразяване с указанията в мотивите към
решението.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие – гр. Кн. да заплати на Б. Л.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. Кн., ул. „Д. Б.“ № *, сумата от 300 (триста)
лева – деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ОСЗ – Кн. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – гр.
Пл. в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
8
Съдия при Районен съд – Кн.: _______________________
9