Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 95 10.10.2018 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесети септември 2018 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Иванка
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 158 по описа на
съда за
2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове
с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 92 ЗЗД и при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „Райфайзенбанк България” ЕАД срещу Р.П.П.. Ищецът
твърди, че на 14.06.2016 г. между „Райфайзенбанк България” ЕАД като
кредитодател и ответникът Р.П.П. като кретидополучател бил сключен рамков
договор № 1610031918591905 за издаване и ползване на безконтактна банкова карта RaiCardFix/VisaClassic/MasterCardGold/BillaVisaClassic,
с който банката е одобрила кредитен лимит от 1000 лв. срещу годишна
възнаградителна лихва в размер на 18,9% върху ползвания лимит. Твърди, че
сумата за лихва се начислява от усвояването на суми до тяхното погашение, която
се събира служебно от банката. Твърди, че при превишение на кредитния лимит
картодържателят дължал такса за надвишаване в размер на 10 лв. /чл. 37 от
договора/. Твърди, че минималната погасителна вноска е фиксирана на сумата от
20 лв. /чл. 42 от договора/, а срокът за плащане е 20 дни след края на отчетния
период /чл. 40 от договора/. Твърди, че при частично или непълно плащане на
минималната погасителна вноска се дължало обезщетение за забава в размер на 10
% на годишна база върху забавената сума /чл. 47 от договора/. Твърди, че
ответникът не погасил месечните погасителни вноски общо 6 на брой с падежи от
16.03.2017 г. до 16.08.2017 г., което представлявало виновно неизпълнение на
договорните задължения на ответника. Твърди, че настъпила предсрочна изискуемост
на всички вземания на 14.07.2017 г., която била обявена с писмо, изпратено на
адреса на длъжника, което се счита за връчено съгласно чл. 203 от договора.
Твърди, че за вземането на банката била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 805/2017 г. на РС-Раднево за сумите 1000 лв. главница,
ведно със законната лихва от 27.11.2017 г., сумата от 15,38 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода от 15.04.2017 г. до 15.05.2017 г., сумата от
0,39лв. такса за периода от 15.04.2017 г. до 15.05.2017 г., сумата от ,91 лв.
застрахователна премия за периода от 15.05.2017 г. до 15.06.2017 г. Твърди, че
предявил иска на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и иска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено вземането му спрямо ответника. При
условията на евентуалност предявява осъдителни искове за сумите, в случай, че
не се установи настъпване на предсрочната изискуемост. Претендира разноски.
Представя писмена защита.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р.П.П. чрез особения
представител адв. К., в който се взема становище за допустимост на иска и за
неговата евентуална основателност.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 805/2017 г. по
описа на РС-Раднево е видно, че за претендираното с исковата молба вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като длъжникът не е открит при
процедурата по връчване на заповедта за изпълнение, поради което на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са дадени указания до заявителя, сега ищец, да предяви
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. Такъв е предявен в едномесечния срок срещу длъжника
в заповедното производство и за вземането по заповедта за изпълнение, поради
това исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими за разглеждане и следва да се
разгледат по същество.
От приетия по делото рамков договор № 1610031918591905
от 14.10.2016 г. за издаване и ползване на безконтактна банкова карта
RaiCardFix/VisaClassic/MasterCardGold/BillaVisaClassic се установява, че между
страните е сключен договор за кредит, усвоим чрез кредитна карта, с който
банката е одобрила кредитен лимит от 1000 лв. /виж т.31 на договора/ срещу
годишна възнаградителна лихва в размер на 18,9 % върху ползвания лимит /виж
т.33 от договора/. В договора е било уговорена минимална вноска в размер на 20
лв. при отпуснат кредитен лимит до 1000 лв., а срокът за плащане е 20 дни след края
на отчетния период съгласно т.40 на договора. В чл. 195 от договора е
уговорено, че кредитополучателят дава съгласие банката да събира служебно
премията по сключена между тях застраховка „Живот“ на датата на дължимото
плащане на застрахователната премия от неусвоения кредитен лимит по картата. От
това следва извод, че между страните е сключен валиден договор за кредит,
усвоим чрез кредитна карта, и уговорено възнаграждение за банката за отпусната
сума.
От приетото заключение на СИЕ е видно, че ответникът
не е погасявал минималните вноски с падежи 16.03.2017 г., 16.04.2017 г.,
16.05.2017 г. и 16.06.2017 г. /4 броя/, то съгласно т.59 от договора банката е
имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез изпращане на писмено
уведомление. От приетото писмо /л.27/ е
видно, че банката е изпратила на ответника писмо, с което го уведомява за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради неплащане на минималните
вноски в срок за периода от 06.03.2017 г. до 18.08.2017 г. Видно от обратната разписка
писмото не е било потърсено от ответника на адреса, който същият е посочил в
договора за кореспонденция. В т.203 на договора е уговорено, че за адрес за
кореспонденция се счита посочения адрес в договора, а при смяна на адреса и
неоткриване на някоя страна, всички съобщения ще се считат за фингирано
връчени, поради виновно неизпълнение на страната да уведоми другата за новия си
адрес. Видно е и по заповедното производство и по настоящото производство, че
ответникът не е откриван на никой от известните по делото адреси, което води на
извод, че виновно се отклонява от адресите си. Поради следва да се приеме, че
връчването на писмото за настъпила предсрочна изискуемост е връчено на длъжника
на 14.09.2017 г., когато се е върнало в пощенската станция като непотърсено.
Поради това съдът намира, че банката е трансформирала кредита в изцяло
предсрочно изискуем на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
От заключението на СИЕ е видно, че към дата
23.11.2017 г. ответникът не е бил заплатил общо 9 броя погасителни вноски, към
12.03.2018 г. – 13 броя, а към дата 18.07.2018 г. – 17 броя.
От заключението на СИЕ е видно, че към дата
23.11.2017 г. задължението по кредита е било в размер на 1000 лв. главница,
15,67 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 15.04.2017 г. до
15.05.2017 г., 1,01 лв. застрахователна премия, и 71,94 лв. обезщетение за
забава /такса по т.47 от договора/ върху главницата от 1000 лв. за периода от
15.04.2017 г. до 15.05.2017 г., което не е погасявано до настоящия момент от
длъжника. Освен това ответникът не е представил доказателства за плащане на
тези суми.
С
оглед на всичко гореизложено ще следва да се уважат в цялост исковете по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, което пък налага не сбъдване на вътрешното условие за
разглеждане на евентуално заявената претенция за осъждане за падежиралите
вноски, по които съдът не дължи произнасяне.
По
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските за
държавна такса в общ размер на 200 лв. /25 лв. в заповедното и 175 лв. в исковото
производство/, юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 230 лв. /60 лв. в
заповедното производство и 170 лв. в исковото производство съгласно правната и
фактическа сложност на делото и съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25,
ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ/, както и сумите от
240 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице и 301,17 лв. възнаграждение за
особен представител.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.П.П., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на „Райфайзенбанк България” ЕАД,
вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София,
район Лозенец, ЕКСПО 2000, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/ - главница по
рамков договор № 1610031918591905 за издаване и ползване на безконтактна
банкова карта RaiCardFix/VisaClassic/MasterCardGold/BillaVisaClassic, ведно със
законната лихва върху главницата от 27.11.2017 г. до окончателното погасяване
на задължението, сумата от 15,38 лв. /петнадесет
лева и 38 ст./ - договорна възнаградителна лихва за периода от 15.04.2017
г. до 15.05.2017 г., сумата от 0,39 лв.
/нула лева и 39 ст./ - обезщетение за забава /такса за забава по т.47 от
договора/ върху главницата за периода от 15.04.2017 г. до 15.05.2017 г., сумата
от 0,91 лв. /нула лева и 91 ст./ -
застрахователна премия по застраховка „Живот“ за периода от 15.05.2017 г. до
15.06.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 592 от 28.11.2017 г. по ч.гр.д. № 805/2017 г. по
описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА Р.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „Райфайзенбанк България” ЕАД,
вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София,
район Лозенец, ЕКСПО 2000, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноски в исковото и заповедното производство в общ размер на 971,17 лв. /деветстотин и седемдесет и един
лева и 17 ст./.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: