Р Е Ш Е Н И Е № 680
07.07.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 23.06.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Бояна Дамбулева
като разгледа докладваното от съдия Георгиева в.гр.дело № 246 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК
Образувано е по жалба на „Кредитреформ България“ ЕООД,
представлявано от юрк. Н.Х. против Решение № 3871 от 15.10.2019 г., постановено
по гр. дело 17060/2018 г. по описа на РС– Пловдив, с което са отхвърлени
предявените от „Кредитреформ България“ ЕООД против Е.Д.К. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във връзка чл. 6 ЗПФУР и по чл. 92 ЗЗД, във
вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 350 лв.- неплатена главница
по Договор за кредит № ********** от
29.09.2015 г. и сумата от 80, 24 лв. – наказателна лихва за периода 30.10.2015
г. до 31.01.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 29.10.2018 г., до окончателно изплащане
на вземането.
С въззивната жалба се излагат подробни съображения за
неправилност, необоснованост на обжалваното решение, поради което се иска
неговата отмяна и постановяването на друго, с което да бъде уважен предявения
иск. Претендират се направените в двете съдебни инстанции разноски.
Въззиваемата страна – Е.Д.К. не ангажира становище по
постъпилата въззивна жалба.
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл. 236 ГПК и е
действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск
е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК и оплакванията в жалбата, въззивният съд намира,
че решението е правилно.
Производството е
образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 6
ЗПФУР вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.
Дружеството-
жалбоподател претендира процесните суми на основание сключен договор за цесия с
„4финанс“ ЕООД, с който същото е прехвърлило вземанията си по договор за кредит
№ ********** / 29.09.2015 г. , сключен с ответника Е.Д.К..
За да обоснове
претенциите си, ищецът е твърдял в исковата молба, че че на 29.09.2015 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и Е.Д.К. е сключен процесния договор за кредит по реда на чл. 6 от ЗПФУР, от разстояние, за което била подадена заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата
„Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя www.vivus.bg. Посочил е, че е била предоставена цялата преддоговорна информация - стандартен европейски
формуляр, общи условия, проект на договора. След подаване на заявката, проект
на договора за кредит се предоставил на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. С натискане на бутон „подпиши“ се считало, че той е подписал
договора, както и, че се е запознал с Общите условия. По силата на договора в
полза на ответника била отпусната сумата в размер от 350 лв., за период от 30
дни с падежна дата 29.10.2015 г. Сумата била предоставена на кредитополучателя
чрез паричен превод посредством Изипей. С настъпване на падежа на договора –
29.10.2015 г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава, за което и на основание т. 13. 3 б. „а“ от ОУ, дължал надбавка за наказателна лихва, изчислима като сбор от
наказателния лихвен процент, в размер на законната лихва – 10, 01% и уговорения
в специалните условия на договора лихвен процент – в случая 0%, като общият
размер на наказателната лихва възлизал на 80, 24 лв. дължима за периода
30.10.2015 г. – 31.01.2018 г. На 01.02.2018г. „4финанс“ в качеството си на
цедент, прехвърлило на “Кредитреформ България” ЕООД – цесионер вземанията по
процесния договор, за което прехвърляне било изпратено уведомление до длъжника.
Очертаният в
исковата молба договор за кредит попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит / ЗПК/, както и на Закона за за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗПК "договорът за
потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане.
Формата за действителност на
договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако
документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин
сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по
начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на
целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото
възпроизвеждане на съхранената информация/.
ЗПК допуска сключването на договор
за потребителски кредит от разстояние – по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР)
- арг по чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на
определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от
разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на
доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит
от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя
стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК.
Съдът приема, че по делото не е
установено страните да са сключили действителен договор за потребителски
кредит, сключен от разстояние. Изискванията за сключване на такъв договор са
посочени в чл. 5, чл. 10, чл. 11 от ЗПК. Твърденията на ищеца, че договор е сключен от
разстояние по смисъла на ЗПФУР, не водят до извод, че за ищеца е отпаднало
задължение за предоставяне на ответника на преддоговорната информация по
стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, както и за информацията по чл. 10 и чл.
11 от договора. При оспорване на автентичност на договора в тежест на
кредитодателя е да установи същата в хипотеза, в която се твърди, че договорът
е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕП. По делото не е установено ищецът да е
предоставил на ответника необходимата преддоговорна информация, нито че е
получил неговото съгласие за сключване на договора. Твърденията на ищеца за
разменени по електронна поща с ответника документи не са установени по делото.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е изпълнил
задълженията си предоставяне на информация на потребителя; че е спазил срокове
по чл. 12 и че е получил съгласието на потребителя за сключването на договора.
За доказване на електронни изявления, каквито са твърденията на ищеца по делото
се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), като
изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Електронното изявление съгласно
чл. 2 и чл. 3 от ЗЕДЕП е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ. Електронното изявление се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, съгласно който в редакцията му към
сключване на процесния договор, за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис, но и допуска страните да се съгласят в отношенията помежду
си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен - чл.
13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП. При установяване на тези предпоставки, следва да се
обоснове извод, че е създаден и подписан електронен документ. Възпроизвеждането
на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно
чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху
такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (В
този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г.
о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
В конкретния случай по делото не е
установено страните да се съгласили да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен, поради което и не може да се приеме, че
клиентът-кредитополучател е изявил своята воля за сключването на договора и е
приел Общите условия. Представени са само договора и общите условия, които не носят подписа на нито една от страните. По
делото не са представени изявления на ответника, че е запознат с условията по
договора, с Общите условия и че ги приема, не са представени доказателства за
потвърждение на договор и на Общи условия, а доказателствената тежест за същото
е на ищеца. Знанието на ищеца за лични данни на ответника само по себе си не
може да обоснове извод, че страните са постигнали съгласие за договора. Следва
да се посочи, че потвърждението на заявката чрез активиране на линк от сайта на
ищеца съгласно чл. 4. 8 от ОУ не е сключване на договора. Такова съгласие от
ответника съгласно чл. 4. 10 от ОУ е потвърждение на изпратения му договор -
Стандартен формуляр за предоставяне на информация по потребителски
кредити". Доказателства за такова потвърждаване от ответника по делото не
са ангажирани и съдът приема, че не е установено да е направено.
Едва във въззивната
си жалба въззивникът въвежда твърдения, че на
кредитополучателя били предоставени предварително общите условия и договора за кредит на
подсигурен PDF формат, които твърдения по
арг.от чл.266, ал.1 ГПК не следва да се обсъждат.
Следва да се посочи, че разписката
за получена сума не е от естество да обоснове извод за валидно сключено
правоотношение по договора за кредит с индивидуализиращи белези посочени от
ищеца. Разписката не
е подписана от ответника, съответно не доказва факта на получаване на сумата.
Но дори в аванс на ищеца да се приеме, че сумата е била получена, то сам по
себе си този факт не е достатъчен, за да възникне между страните договор за
потребителски кредит. Последният за разлика от договора за заем е формален с
изисквания за конкретно минимално съдържание и форма, постигане на съгласие за
съществени белези на правоотношението. Тези обстоятелства не са установени по
делото, поради което и правилно районният съд е приел, че валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние с
белези, посочени от ищеца по делото не е установено да е възникнало между
страните.
До същите изводи е
достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението е правилно и като такова следва да се
потвърди.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3871 от 15.10.2019 г., постановено по гр. дело 17060/2018
г. по описа на РС– Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: