Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8
с-в в открито съдебно заседание, на тринадесети юни, през две хиляди и двадесет
и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при секретар Цветелина Добрева- Кочовски,
като разгледа докладваното от съдия КЮРКЧИЕВ гр. д. № 12242
по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно и евентуално
съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД:
Ищцата
Р.К.А.- П. поддържа твърдение, че с ответницата Г.Р.Б. са сестри и наследници
по закон на починалата на 02.11.2008г. тяхна майка Л.Г.А.. Приживе, наследодателя
А.била собственик на недвижим имот – апартамент № 4, с местонахождение в гр.
София, ж.к. „*****, а според нотариалния акт с адрес- София, ж.к. „Разсадника“
бул. „*****, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и баня- слозет със
застроена площ от 70, 66 кв.м., заедно с мазе от 19, 63 кв.м. и 2, 34% ид.
Части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху
което е застроен блокът с площ от 950 кв.м. Няколко дни преди смъртта си, която настъпила настъпила
в резултат на развитието на тежко общо заболяване, наследодателката А.се разпоредила
с имота, сключвайки възмездна сделка с малолетната към този момент ответница. Според
твърденията на ищцата, сключеният между наследодателката А.и ответницата Б. Договор
за покупко-продажба от 29.10.2008г., който бил обективиран в съдържанието на Нотариален
акт № 60, том II, рег. № 19788, нот. дело № 225/2008г. на нотариус Д.С. с рег.
№ 267 при Нотариалната камара бил нищожен, понеже страните по него в
действителност не желаели настъпването на правните му последици, но правните
действия по сключване на договора били насочени към постигане на резултат на друга,
прикрита правна сделка за дарение на имота, чиято същност накърнявала правата и
законните интереси на ищцата, в качеството й на наследник по закон на
продавачката. В подкрепа на своята теза, за привидност на договора за покупко-
продажба, ищцата сочи на първо място
размера на уговорената продажна цена, която била нереално ниска и по
същество значително по- ниска от действителната пазарна стойност на привидно
продадения апартамент. При това – според твърденията на ищцата – непълнолетната
при сключването на сделката купувачка (ответницата) не разполагала със собствен
източник на средства, който да й осигури практическата възможност да заплати
дори споменатата, твърде ниска продажна цена, макар в съдържанието на
нотариалния акт да било записано, че цената е платена. По тази причина - според
тезата на ищцата следвало да се приеме, че ако договорът не е привиден, то
очевидно е сключен само за разпореждане с идеална част от процесния недвижим
имот, съответна на платената част от действителната пазарна цена на жилището, а
за останалата част от имота, равняваща се на 84 570/99 970 ид. части, сделката
осъществявала прикрит договор за дарение. При изложените фактически твърдения, и
с оглед правните последици на Решение № 374/15.01.2020г. по в.гр.д. №
8784/2017г. по описа на ІІ в отделение при Софийски градски съд, съдът е
сезиран да разгледа предявения от ищцата
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5
ЗЗД, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД
- за прогласяване нищожността на Договор
за покупко-продажба от 29.10.2008г., обективиран в съдържанието на Нотариален
акт № 60, том II, рег. № 19788, нот. дело № 225/2008г. на нотариус Д.С. с рег.
№ 267 при Нотариалната камара, поради относителна симулация, прикриваща договор
за дарение, както и с предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.
5 ЗЗД, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД - за прогласяване нищожност на Договор за
покупко-продажба от 29.10.2008г., обективиран в Нотариален акт № 60, том II,
рег. № 19788, нот. дело № 225/2008г. на нотариус Д.С. с рег. № 267 при
Нотариалната камара поради относителна симулация, прикриваща договор за дарение
на 84 570/99 970 ид. части от имота, който е предмет на договора. С оглед
очаквания от нея благоприятен изход на спора, ищцата претендира и за осъждане
на ответницата, да и заплати направените съдебни разноски.
Исковата
претенция е оспорена от ответницата Г.Р.Б.. Чрез процесуалния си представител,
ответницата оспорва изцяло фактическите твърдения на ищцата. По същество,
ответницата оспорва предявените искове, поддържайки тезата за тяхната
неоснователност. Отрича твърденията за привидност на договора и сочи, че
твърденията на ищцата не са придружени от доказателства, подкрепящи тезата за
наличие на някакво друго - прикрито съглашение между страните по атакувания
договор за покупко- продажба. Ответницата поддържа тезата за неоснователност на
доводите, че предоставилото продажната цена лице не разполагало с паричната
сума, която била уговорена като продажна цена, нито доводът, че имотът бил
продаден на занижена цена. Неоснователни били и доводите, че страните по
сделката били известени за непосредствено предстоящата смърт на
прехвърлителката. Ответницата поддържа тезата, че продажната цена на имота, която
е посочена в нотариалния акт й била предоставена от нейната баба. Самото
съдържание на нотариалния акт посочвал това фактическо обстоятелство, както и
отразявал факта, че продажната цена е била предадена на продавача, чрез неговия
пълномощник по сделката. Дори да се приеме противното, неплащането на
продажната цена не било основание за недействителност на договора за продажба.
Атакуваната правна сделка била изповядана чрез пълномощник, който не е
възприемал сделката като симулативна, нито за друга действителна воля на
страните, насочена към прикрита сделка. Ответницата сочи, че с получената от
продажната цена сума- продавачката погасила свои изискуеми задължения към трети
лица /Г.С., Д.С., Р.А.С., В.Г.М./, което обстоятелство косвено установявало, че
продажната цена е била платена. По изложените съображения, ответницата моли за
отхвърляне на исковете и претендира за осъждане на ищцата да й заплати
направените съдебни разноски.
Съдът
като прецени доводите на страните и съобрази събраните по делото доказателства
приема за установена следната фактическа обстановка:
Съдържанието на приетия като
доказателство Нотариален акт № 60, том II, рег. № 19788, нот. дело №
225/2008г. на нотариус Д.С. с рег. № 267 при Нотариалната камара, обективира сключения на 29.10.2008г.
между Г.Р.Б. и Л.Г.А..
Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.10.2008г., по силата на
който Ан., в качеството на собственик и продавач на имота прехвърля правото на
собственост на купувача върху недвижим имот – апартамент № 4, с местонахождение
в гр. София, ж.к. „*****, а според нотариалния акт с адрес- София, ж.к. „Разсадника“
бул. „*****, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и баня- клозет със
застроена площ от 70, 66 кв.м., заедно с мазе от 19, 63 кв.м. и 2, 34% ид.
Части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху
което е застроен блокът с площ от 950 кв.м. Уговорената продажна цена е в
размер на сумата от 15 400 лева, а двете страни в сделката са
представлявани от пълномощници. Нотариалният акт съдържа изрично волеизявление
на продавачката, чрез нейния пълномощник, че е получила уговорената продажна
цена изцяло и в брой, в деня на изповядване на сделката от пълномощника на
купувачката, а последният е заявил, че сумата на платената продажна цена му е
била предоставена за плащане от бабата на купувачката (малолетната в този
момент Г.Р.Б.).
Съдържанието
на приетото като доказателство Удостоверение за наследници № 9138/10.11.2008г.
на Л.Г.А.мотивира извода, че при откриване на наследството на 02.11.2008г. тя е
оставила за наследници по закон низходящите си /дъщери/ , които са
идентифицират със страните в съдебния спор - Р.К.А.- П. и Г.Р.Б..
Заключението
на приетата без оспорване съдебно- техническа (оценителна) експертиза мотивира
извода, че средната пазарна цена на процесния недвижим имот, към датата на
извършване на сделката, възлиза общо на 99 970 лева.
Съдържанието
на приетата като доказателство Епикриза на Л.Г.Ан., издадена на 10.04.2008г. от
„СБАЛО“ ЕАД - София, мотивира извода, че към датата на
издаване на документа, пациентката е била диагностицирана с аденосквамозен
карцином. Приетите като доказателства медицински документи, издадени на
пациента Л.Г.Ан., обективират данни за провежданите диагностични
изследвания в „СБАЛО“ ЕАД - София. Съдържанието на тези документи съдът
не обсъжда подробно, тъй като обективираната в тях специализирана медицинска
информация е обект на изследване от допуснатата специализирана съдебно-
медицинска експертиза.
Заключението на приетата без оспорване
съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещо лице Ц.Н.Г.мотивира извода,
че при откриване на заболяването на Л.Г.Ан., това заболяване е
било в обективно напреднал стадий и според преценката на специалиста и
медицинската наука – в такъв етап на развитието на болестта, летален изход може
да се очаква във всеки момент. Средната преживяемост на пациента в такъв етап
на развитие на болестта е от няколко месеца до няколко години (не повече от пет
години). Точната прогноза за развитието на заболяването, според вещото лице не
би могла да бъде направена, тъй като в конкретния случай липсват други
медицински документи, които да дадат ясна представа дали е провеждано лечение,
по какъв способ и с каква интензивност. Според становището на вещото лице,
дадено при изслушване на заключението, не са налице обективни данни, които биха
могли да мотивират извод, че заболяването е засегнало централната нервна
система на пациентката или че е възпрепятствало способността и да разбира
свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките си.
В дадените пред съда показания,
свидетелят Г.Й.С.заявява, че е познавал Л.Г.Ан., на която
(приживе) предоставил в заем сумата от 1000 лева, а в последствие още 1000
лева, с цел тя да покрие разходи по абитуриентски бал на дъщеря й Р., а също и
за лично нейни разходи за лечение. Свидетелят си спомня, че преди да почине, Л.върнала
сумите. Понеже станалото се случило преди 7 или 8 години, свидетелят не си
спомнял повече подробности около тези
събития.
В дадените пред съда показания,
свидетелят Д.Т.С.заявява, че е познавал Л.Г.Ан., на която
(приживе) предоставил в заем сумата от 3000 лева, с цел тя да покрие нуждите си
от разходи по сватбата на дъщеря си. Преди да почине, Л.върнала на свидетеля
сумата, а това се случило в края на есента на 2008г.
Съдържанието
на приетото като доказателство Удостоверение изх. № 301-БД-133/05.05.2016г. изд.
от „Обединена българска банка“ АД мотивира извода, че Л.Г.А.е била длъжник на
банката- издател на документа, а задължението й произтичало от два отделни
договора за кредит, съответно в размер на сумата от 4000 лева и в размер на сумата
от 1000 лева, които поради просрочие са били обявени за предсрочно изискуеми и
след снабдяване на кредитора с изпълнително основание и изпълнителен лист – са
били прехвърлени на трето лице „ЕОС М.“ ООД.
Приетото
като доказателство удостоверение, издадено от ЧСИ М.Б.по изп. дело №
20068380400097 съгласно описа на ЧСИ М.Б.с рег. № 838 при КЧСИ мотивира извода,
че споменатото изпълнително дело е било образувано по изпълнителен лист,
издаден в полза на „Обединена българска банка“ АД срещу Л.Г.Ан., както и че
изпълнителното дело е било прекратено, поради изпълнение на паричното
притезание, за което е било образувано.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на предявените искове;
Предявените искове са процесуално
допустими, тъй като са предявени от и срещу надлежно процесуално легитимирани
страни и доколкото с тях е сезиран родово и местно компетенттния да ги разгледа
съд. Тук е уместно да се отбележи, че не само въпросът за родовата подсъдност
на исковете, но и предметът на настоящото дело е определен /и ограничен/ от
правните последици на влязлото в сила Решение № 374/15.01.2020г.
по в.гр.д. № 8784/2017г. по описа на ІІ в отделение при Софийски градски съд. Правният интерес на ищцата е обективно
определен от направените от нея твърдения, че атакуваната правна сделка е
привидна и че прикрива друга правна сделка, засягаща правата и законните й
интереси.
Разглеждайки спора по същество, съдът
намира следното:
Релевираното от ищцата основание за
недействителност на договорите е твърдението, че атакуваната от нея правна
сделка била привидна и прикривала друга правна сделка, засягаща правата и
законните интереси на ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пред. 5
от ЗЗД, привидните договори, при които страните не желаят те да породят правно
действие са нищожни. Привидни са онези договори, при които страните нямат воля и
намерение да бъдат обвързани с правата и задълженията на сделката, която формално
сключват. В хипотезите, при които волята на страните е да се създадат привидни
правни последици на обвързаност, които те не желаят - симулацията се нарича
условно абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин
различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в
двата случая, ако се установи по надлежен начин твърдяната привидност, явната
сделка би била нищожна, а правилата на прикритата правна сделка биха били
приложими, ако тя самата не страда от друг порок, водещ до нейната нищожност.
В конкретния случай ищцата твърди, че е
налице относителна симулация по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, понеже сключеният Договор за
покупко-продажба от 29.10.2008г., обективиран в съдържанието на Нотариален акт
№ 60, том II, рег. № 19788, нот. дело № 225/2008г. на нотариус Д.С. с рег. №
267 при Нотариалната камара прикрива
договор за дарение, сключен между същите страни. Наличието на симулация в
правната сделка, по принцип следва да се установи от страната, която твърди
този факт.
За да се докаже симулация, според
правната теория, в общия случай трябва да е налице особен тип документ ( от
типа на т.нар. contre letter, обратно писмо), чието съдържание да установява
действителната, но прикрита, посредством външно обективираната привидната
сделка воля на страните. Обратното писмо е класическа обща предпоставка да
бъдат допуснати и свидетелски показания, чрез които да се установи каква всъщност
е била действителната обща воля на страните, за която се твърди да е останала
прикрита. Обратното писмо, ако такова бъде представено пред съда, предпоставя тезата
за симулацията на сделката, но в конкретния случай, такова не беше представено
в хода на съдебното дирене. Такова обратно писмо не е и необходимо на ищцата в
настоящия процес, която би могла да докаже симулацията на сделката дори посредством
свидетелски показания, тъй като има качеството на наследник, който твърди
сделката да е била насочена срещу него и по тази причина, за нея не се прилага
общото ограничение в допустимост на свидетелските показания /чл.165, ал.2 от ГПК/.
Прецизният и комплексен анализ на
събраните гласни и писмени доказателства не мотивира извода за привидност на
процесния договор за покупко- продажба. В
рамките на настоящия съдебен процес, не се установи по необходимия категоричен
начин, че страните са имали намерение да сключат договор за дарение, който да
прикрият като договор за продажба. Необходимо при обсъждане
на този краен извод да се посочи, че за да формира доказателствените си изводи
в процедурата по разглеждането на спора по същество - настоящият състав на съда
обсъди и доказателствата, които са били събрани в процеса на съдебното дирене
по гр. д. № 54796/2015г. съгласно описа на 79 състав при Софийски районен съд. Това
е така, доколкото по аргумент от разпоредбата на чл.118, ал.2, изр. второ от ГПК - настоящият състав на съда приема за формално редовни извършените от
районния съд процесуални действия за събиране на тези доказателствени средства
- независимо от факта, че крайният съдебен акт по съществото на спора е бил
обезсилен на основание чл. 270, ал.3, изр. второ от ГПК.
Обективираният в съдържанието на Нотариален
акт № 60, том II, рег. № 19788, нот. дело № 225/2008г. договор за покупко- продажба
е формално редовен и не разкрива очевидно
наличието на твърдяната прикрита сделка. Уговорената
от страните по сделката сравнително ниска продажна цена на недвижимия имот,
може да намери логично обяснение не само в лансираното от ищцата твърдения за
привидност на сделката и наличието на друга /прикрита безвъзмездна/ сделка, но
също и в близката родствена връзка между страните по делото.
Без съмнение, няма забрана близки
роднини, каквито са продавачката и купувачката по сделката да извършват
възмездни разпоредителни сделки помежду си. В конкретния случай, уговорената продажна
цена очевидно не е пазарна, но този факт не следва да се възприема еднозначно
като белег за наличие на привидна сделка. В същия този контекст, не може да
бъде игнориран фактът, че страните в договора не са типични участници на
свободния пазар на недвижими имоти, а са много близки родственици (майка и
дъщеря). По тази причина, не е нетипично явление фактът, че продавачът и
купувачът са постигнали съгласие за продажна цена, която не е пазарна, а е
съобразена с моментните обективни икономически възможности на купувача. Доколкото
купувачът е непълнолетно лице, което поради своята възраст, не разполага със
собствени източници на финансови средства, според съдържанието на нотариалния
акт – то е използвало предоставен от
трето за сделката лице финансов ресурс, за да заплати уговорената сравнително
ниска (непазарна), но позволена от закона продажна цена на имота.
Близките родствени отношения между
страните дават логично обосновано обяснение и за причината, поради която
продажната цена е била заплатена на продавача в брой, а не по банков път.
Налице са при това и косвени
доказателства, обосноваващи тезата на ответницата, че уговорената продажна цена
в действителност е била заплатена от нейно име и е била получена от
продавачката, а в последствие е била използвана за погасяване на нейни текущи
задължения. Показанията на разпитаните свидетели потвърждават възможния логичен
извод, че в относително кратък срок преди да почине, продавачката на имота е погасила
свои текущи задължения, за чието погасяване преди това не е разполагала със
средства. Изборът на страните за заплащане в брой на сравнително ниската продажна
цена, би могло да намери логично обяснение също и в намерението на
продавачката, да използва получената сума на продажната цена, за да погаси онези
свои изискуеми задължения към множество трети лица- кредитори, които са близки
и лично познати и които са й оказвали финансова помощ, предоставяйки неголеми
суми в заем в брой, за да покрие битови разходи и разходи за лечение. Налице са
косвени доказателства, обосноваващи тезата на ответницата, че с част от
получената сума на продажната цена (вероятно) е било погасено и кредитно
задължение, за което срещу продавачката е било водено изпълнително
производство.
Установените в хода на делото обективни
данни за тежко здравословно състояние на наследодателката Л.Г.А.в момента на
сключване на процесната сделка, също не би могло да се възприеме еднозначно –
като възможен мотив или индиция за намерение да се сключи привидна сделка. Логично
житейско обяснение за намерението на продавачката, да се разпореди възмездно с
процесния недвижим имот, прехвърляйки собствеността на близък роднина, може да
бъде свързано с намерението – този имот да остане „в човек от рода“.
Сравнително ниската продажна цена на
имота намира своето логическо обяснение и в договорната клауза за запазване на пожизнено
право на ползване върху имота, което по същество определя прехвърленото право
като една „гола собственост “ (nuda proprietas).
По
изложените съображения, при липса на обратно писмо и при липса на достатъчно
убедителни доказателства, подкрепящи тезата за наличие на привидна и прикрита
сделка - съдът намира за недоказани - както предявения главен иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД, за
обявяване за нищожен на договора за продажба, поради привидност, така и
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. 5 от ЗЗД, вр. с чл.17, ал.1 от ЗЗД, за обявяване за нищожен на договора
за продажба на 84 570/99 970 ид. части от имота, като приема.
При
това положение, предявените искове – както предпочитаният, така и евентуалният,
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на процеса и на
основание на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответницата направените в процеса на разглеждане на делото съдебни
разноски.
Така мотивиран, съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.К.А. - П. с ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Г.Р.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 2,
пр. 5 ЗЗД, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД за
установяване на нищожност на Договор за покупко-продажба от
29.10.2008г., който бил обективиран в съдържанието на Нотариален акт № 60, том
II, рег. № 19788, нот. дело № 225/2008г.
на нотариус Д.С. с рег. № 267 при Нотариалната камара.
ОТХВЪРЛЯ
предявения при условията на евентуалност
от Р.К.А. - П. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Г.Р.Б., с ЕГН **********,
с адрес: ***, иск
с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5
ЗЗД, вр. с чл. 17,
ал. 1 ЗЗД - за прогласяване нищожност на Договор за покупко-продажба от
29.10.2008г., обективиран в Нотариален акт № 60, том II, рег. № 19788, нот.
дело № 225/2008г. на нотариус Д.С. с рег. № 267 при Нотариалната камара поради
относителна симулация, прикриваща договор за дарение на 84 570/99 970 ид.
части от имота, който е предмет на договора.
ОСЪЖДА
Р.К.А. - П. с ЕГН **********, да
заплати на Г.Р.Б., с ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата
от 1879, 96 лева (хиляда осемстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и
шест ст.), представляващи съдебни разноски пред
Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд - София, чрез въззивна жалба, подадена до изтичане на
двуседмичен срок от връчването на препис от него.
СЪДИЯ: