ОПРЕДЕЛЕНИЕ
21.03.2022 г.
№461
гр. Пловдив
Пловдивски административен съд, II отделение, ХХIХ състав,
На
двадесет и първи март, две хиляди двадесет
и първата година,
В закрито
съдебно заседание в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Светлана Методиева,
след като разгледа АД № 439/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХХIХ състав, намира за
установено следното:
Производството е образувано по
искова молба от Й.И.Б., депозирана чрез пълномощника му адв. С.Л., първоначално
насочен против РД „Автомобилна администрация“ Пловдив, с
правно основание на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и искане за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди от 350 лева, съставляващи разноски за заплатен
адвокатски хонорар в производство по АНД 2548/2021 г. по описа на РС Пловдив,
по което е отменен издаден срещу ищеца електронен фиш на ОД на МВР Пловдив.
С разпореждане от 21.02.2022 г.
исковата молба е оставена без движение до изправяне на няколко констатирани
нередовности, включително и конкретизиране на ответника. С молба от 07.03.2022 г.
ищецът е посочил, че предявява иска си срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ - София. С оглед посоченото в исковата молба, съдът е изискал и
по делото е приложено адм. дело № 2548/2021 г. по описа на РС Пловдив.
От материалите по АНД № 2548/2021
г. по описа на РС Пловдив е видно, че същото е било образувано през месец април
2021 г. по постъпила жалба срещу електронен фиш, като по делото е било
проведено производство по чл.59 от ЗАНН, с последно съдебно заседание от
18.05.2021 г., в което се е явил пълномощник на жалбоподателя и ищец по настоящото
дело. Делото е приключило с решение от 21.06.2021 г., с което е отменен
обжалваният електронен фиш, издаден от ОД на МВР Пловдив.
С оглед на посоченото, става
ясно, че към момента на провеждане на последното съдебно заседание по АНД №
2548/2021 г. на РС Пловдив вече в сила е била разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в редакцията ѝ, приета с ДВ бр.94/2019 г., съгласно която в
съдебните производства по обжалване на наказателни
постановления и електронни фишове страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Понастоящем това право е
предвидено в чл.63г от ЗАНН. Следователно и предвид изхода от
спора - отмяна на обжалвания електронен фиш, ищецът, в качеството му на жалбоподател в производството по ЗАНН, е имал
правната възможност да претендира присъждане на всички сторени от него разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение. Видно е, че макар да е имал
процесуален представител в последното съдебно заседание, ищецът не е поискал
присъждане на разноски, макар да е разполагал с тази възможност. Поради това и районният
съд с решението си по делото изрично е посочил, че не следва да присъжда
такива, защото не са били претендирани от страната, която има право на такива. Както
е имал възможност да посочи и ВАС в редица свои актове, отговорността
за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се
осъществи само по висящия процес, след като процесуалната възможност за това е
изрично предвидена, както е било в случая. Изключение
от това правило бе въведено действително по
тълкувателен път от Върховния административен съд с посоченото в
исковата молба ТР № 1/2017 г., предвид липсата към момента на
постановяването му на предвиден процесуален ред за
присъждане на разноските в съдебното производство по ЗАНН и с
цел да се даде възможност за защита на имуществения интерес на гражданите да
бъдат възмездени за понесените от тях разноски по повод отмяната на
незаконосъобразни наказателни постановления, респ. електронни
фишове. Доколкото с изменението на ЗАНН с ДВ бр.94/2019 г. вече бе предвидена изрично
законова възможност разноските да се претендират в производството, в което са
сторени, то следователно и е налице законово предвидено ефективно правно средство за защита на
имуществения интерес на жалбоподателя, поради което и отпада нуждата от прилагане на ТР № 1/2017 г. на ВАС и съответно приложението
на исковия ред за защита. Предвиденият специален ред,
съгласно чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, се явява пречка за приложение на защитата,
предвидена в чл.1 от ЗОДОВ и прави искът по чл.1 от ЗОДОВ недопустим. Неизползването
на въведеното правно средство за присъждане на разноски по ЗАНН поради
процесуално бездействие на жалбоподателя в тази насока не прави
искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ допустим /в този смисъл са напр. Определение №
1656/2021 г. по адм. дело № 12597/2020 г., Определение № 7213/2021 г. по адм.
дело № 5944/21 г., Определение № 2057/2021 г. по адм. дело № 1421/2021 г. на
ВАС и др./ Ето защо и предявеният от Б. иск с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото касае претенция за обезщетяване на заплатени в друго
производство разноски, ще следва да се остави без разглеждане и производството
да се прекрати, като образувано по недопустим иск.
Само за прецизност следва да се посочи и че ищецът не е отстранил напълно
посочените нередовности на исковата му молба касателно фактическите основания
за определяне на конкретен ответник, указани му с разпореждането за оставяне
без движение на исковата молба, като по никакъв начин не е обосновал искането
си за осъждане на ИА „Автомобилна администрация“ за разноски по делото, в което
страна е била ОД на МВР Пловдив, като издател на отменения електронен фиш.
С оглед на изложеното и Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Й.И.Б. с ЕГН **********
***.2022 г. иск, въз основа на който е образувано адм.д.439/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като недопустим.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №439/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, ІІ отд.,
ХХІХ състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд на РБ в 7 - дневен срок от съобщението до ищеца за постановяването му и връчването на препис от съдебния
акт.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: