Р Е
Ш Е Н
И Е
№
……./ 30.01.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети
октомври през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ Н.
мл.съдия
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Н. гражданско дело
номер 5786 по описа за 2014 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № І-38-76 от 05.08.2013 г. постановено
по гр.д. № 54295/2010 г. на СРС, 38 състав, е отхвърлени предявените от Л.Н.Ц. и Д.Н.Ц., срещу
В.Х.К. и Е.Х. С.- У., субективно съединени
искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане ищците
да бъдат признати по
отношение на ответниците за собственици
по давностно владение на спорните
4 кв.м., заключени между техния имот с идентификатор №
68134.513.477 и имота на ответниците
- с идентификатор № 681314.513.490 по КК на района, както
и субективно съединени искове с правно основание чл.
109, ал. 1 от ЗЗД ответниците да не извършват действия по премахване
на оградата между имоти с
идентификатор №68134.513.477 и № 681314.513.490 по КК на района. С решението са уважени
насрещните искове, като са осъдени
Л.Н.Ц. и Д.Н.Ц., да предадат на В.Х.К. и Е.Х. С.- У., на основание чл. 108 от ЗС, владението на реална част от имот УПИ V-4, кв.65 по регулационния
план на гр. София, м.”Зона ЦГЧ-В-16”, заключена между
букви А-Б-В-Г-А, оцветена в
червено по скица № 2, неразделна част от заключението
на СТЕ по присъединено гр.д.
№ 16301/2011г. на СРС, 38 състав, която
да се счита неразделна част
и от решението, както и са осъдени Аюбка
Н.Ц. и Д.Н.Ц., на основание чл. 109, ал. 1 ЗС да преустановят
по отношение на В.Х.К. и Е.Х. С.- У., всички действия,
които смущават правото им на ползване на собствения им имот УПИ V-4, кв.65
по регулационния план на гр. София, м.”Зона ЦГЧ-В-16”, с административен
адрес гр. София, ул. ********и да премахнат изградената масивна ограда
означена по букви Е-Ж-А-Г-В-Д на скица
№ 2 към заключението на СТЕ
по гр.д. № 16301/2011г.на СРС, която
се счита неразделна част от
решението.
С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил Л.Н.Ц. и Д.Н.Ц., да заплатят на В.Х.К. и Е.Х.
С.- У., 858.60 лв. разноски общо.
Това решение е
обжалвано в срок изцяло от ищците по
главния иск и ответници по насрещния иск Л.Н.Ц. и Д.Н.Ц., чрез пълномощника им адв.Г.С., с оплаквания за неправилност на решението поради
неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорват извода по
първоинстанционното решение, че не бил доказано да са
придобили по давност спорната част от 4 кв.м. според ищците/ и 7 кв.м. според
приетата съдебно-техническа експертиза/, като поддържат, че придобиването по
давност е установено с показанията на двамата свидетели, и владението на техния
наследодател от 1955г., присъединено към тяхното, и тяхното от 1993 г. било
установено за време повече от 10 години. Оспорват след 1993 г. да има приложена
регулация за имота, при което съдът е следвало да зачете придобивната
им давност. Оспорват и извода на съда, че не можели да придобият по давност
реална част от парцел, защото доколкото тази спорна реална част била част от
техния имот, ограден и който имот те владеят от 1993 г. Оспорват и по делото да
е доказано, че ответниците по иска и ищци по
насрещните искове притежават 100% от правото на собственост върху съседния
имот, а само 44% според представените документи, и то от площ 338 кв.м., и
нямало доказателства да са придобили по придаване по регулация разликата до 374
кв.м. от площта на съседния имот. Молят решението да се отмени, като се уважат
исковете им.
Въззиваемите страни
– ответници по главния иск и ищци по насрещния иск, чрез пълномощника си адв.Е.Д., оспорват жалбата с писмен отговор, с доводите, че
оплакванията в жалбата са неконкретизирани, и че решението не страда от
сочените с въззивната жалба пороци. Възразяват, жалбоподателите да са доказали
10 годишна придобивна давност от 2000-2001 г. до
подаване на исковата молба. Считат още, че не може да се приложи пар.8, ал.1 от ЗУТ в случая, тъй като нямало придаване на
част от имота на насрещната страна към техния имот, а изводите в обжалваното
решение правилно са основани на приложението на чл.59 от ЗТСУ/отм./. Молят
жалбата да не се уважава.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо.
При произнасянето си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания,
дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните
във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения
на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
Ищците
Л.Н.Ц., и Д.Н.Ц. твърдят, че по силата на договор за дарение с нот.акт № 144, том I, рег.10634, дело № 113/2001г. са
собственици на имот с площ от 267, 62 кв.м. представляващ дворно място, находящо се в гр. София, ул.********съставляващо парцел
VIII-8, 6в. 65 по плана на гр. София, м. ЦГЧ, Зона 16, заедно с едноетажна
масивна жилищна сграда със ЗРП 57 кв.м., при съседи по скица: от юг парцел V-4,
от запад парцел VI-7, от еевер улица Козлодуй и от
изток парцел VIII-9. Излагат, че в имота живеят и го владеят от раждането си
при равни квоти (по една втора) необезпокоявано до м. VI.2010., когато от
община Сердика им поискали документи за собственост и скица на имота, поради
постъпила жалба от съседи. При направено от тях контролно замерване на владяния от тях имот се установило, че владеят 271 кв.м.,
което било с 4 кв.м. повече от размера на имота по нот.
акт, но в рамките на закона. Твърдят, че имотът от юг е ограден преди 2001г. и
няма ново разрешение през 2010 г. за същата ограда, защото по ЗТСУ са
възстановили старата съществуваща ограда с нова масивна, която разделяла двата
имота-техния и на ответниците. Спорът между ищците и
съседите им от юг е именно за тези 4 кв.м., които са в двора на ищците и се
владеят от тях, поради което претендират, че са ги придобили по давност от 1993
г., като твърдят да са присъединили и давностното
владение на наследодателите им-родители от 1955 г. Молят съда на основание чл. 124, ал. 1 ГПК да
признае за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на спорните 4 кв.м./ а спорде
заключението на приетата по делото СТЕ 9 кв.м./, заключени между техния имот с
идентификатор № 68134.513.477 и имота на ответниците
- с идентификатор № 681314.513.490 по кадастралната карта на района, който владеят
още от 1993г. като добросъвестни владелци и са изградили масивна ограда и на
основание чл. 109 ЗС искат да се задължат ответниците
да не премахват тази ограда.
Ответниците В.Х.К. и Е.Х.С. оспорват жалбата с
писмен отговор чрез адвокат Е.Д.. Оспорва се изцяло твърдението в исковата
молба, че ищците-който и да било от тях, били владели процесната
реална част чрез своите майка и баща още от 1955г. при равни квоти
- по една втора ид.ч. необезпокоявано и неоспорвано в
периода от 1993 година до датата на завеждане на исковата молба - 10.11.2010
г., както и че са придобили по давност претендираните
от тях 4 кв.м. Възразяват, че ищците без основание са заградили с ограда,
построена без строителни книжа, част от имота на ответниците,
заключена между линии, обозначени на приложеното към отговора-молба геодезическо заснемане с размери 0.42 метра от запад, 9.27
метра от север, 9.86 от юг и 0.85 метра от изток или с приблизителна площ от
около 7 кв.м., която част ищците не спорят, че съставлява реална част от
урегулиран поземлен имот - този на ответниците. Ето
защо намират, че в случая не е налице явно, необезпокоявано, неоспорвано
владение по смисъла на чл. 69 ал. 1 от ЗС, както и че са налице императивни
забрани в закон, които речат ищците да се позоват на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
За
съвместно разглеждане към настоящото дело е присъединено гр.д. № 16301/2011г.
на СРС, 38 с-в, което е образувано по насрещна искова молба от ответниците по настоящото производство срешу
ищците по него. В насрещната искова молба ищците В.Х.К. и Е.Х. С.- У., чрез
адвокат Е.Д. от САК, предявяват субективно съединени искове против Л.Н. Ц. – М.
и Д.Н.Ц., с правно основание чл. 108 от
Закона за собствеността и чл.109 от Закона за собствеността. Ищците по
насрещните искове твърдят, че са собственици на урегулиран поземлен имот с площ
от 374 кв.м., находящ се в гр.София, с административен
адрес:София, ул."********, съставляващ урегулиран поземлен имот /УПИ/ V,
отреден за имот с пл.№ 4 в КВ.65 по плана на София, Централна градска част.
Зона В-16, при съседи по скица: от север, УПИ VI, отреден за имоти с пл.№ 5,6 и
7 , имот с пл.№ 8, имот с пл.№9, от изток- имот с пл.№ 18, попадащ в парцел
1-ви, отреден за представителен магазин на Фармахим,
трафопост и магазини, от юг УПИ XII, отреден от имот с пл.№3, от запад-
ул."********Твърдят ищците по насрещния иск, че правото на собственост притежават по наследство от Х.К.П.,
дарение и възстановяване на собствеността върху одържавената по реда на ЗОЕГПНС
/отм./ за идеална част в размер на 44.4 % от описания имот. Твърдят още, че ответниците по насрещните искове са завладели без правно
основание реална част от описания техен собствен имот, находяща
се завзетата част в северната му част, с площ от около 12 кв.м, като ответниците са изградили без строителни книжа ограда с
височина над 2.20 метра. Тази реална част от имот с пл.№ 4, собственост на
ищците, е била отразена върху скица-контролно заснемане от 2008 г., извършено
във връзка с изработване на трасировъчен карнет за прилагане на действащия
регулационен план, и съставлява реална част от УПИ V-4 в кв.65 по плана на
гр.София, одобрен със заповед № РД-50-09т130а/18.03.1998 г., изменен със
заповед № РД- 50-09-132/21.04.1993 год., актуален и понастоящем, видно от
приложената скица № АС-94-00-446 от 08.04.2011 г. Тази реална част е с размери дължина
1.20 линейни метра от изток,9.80 линеални метра от юг и 2 метра от запад
съобразно измерване в констативен протокол по чл. 196 ал. 1 и 2 от ЗУТ № 15 от
29.11.2010 г. на Столична община - район Сердика, приложен към насрещната искова
молба и е със съседи: от север - имотната граница на имот с пл.№ 8 -
собственост на ответниците и от всички останали
страни имот с пл. № 5, собственост на ищците, като на копие от приложената
скица в мащаб 1: 500 отбелязват цроцесната част като
защрихована. Така твърдят, че с изграждането на незаконната ограда в границите
на имота на ищците и упражняването на фактическа власт върху част от имота им,
без да е налице правно основание за това, ответниците
възпрепятствали упражняването на правото на собственост на ищците, което
поведение ставало причина за невъзможност да се осъществи цялостното
застрояване на урегулирания поземлен имот с предвидените по плана за
застрояване паркоместа за нуждите на етажните
собственици в новопостроената в имота щест етажна
жилищна сграда. Незаконната ограда правела и невъзможно да се осъществи
ограждането на имота съобразно издаденото разрещение
за строеж № 40 /2009 година. Тези действия на ответниците
обуславят правния интерес за предявяване на насрещните искове. Молят съда да
постанови решение, с което да осъди ответниците: да
предадат на ищците владението върху реална част от имот с пл.№ 4, за който е
отреден УПИ V-4 в кв.65, с площ на тази част около 12 кв.м, находяща
се в северната му част при граници на тази част от север-регулационната линия,
разделяща УПИ V-4 от УПИ VII-8 по действащия регулационен план и от изток,
запад и юг-имот с пл.№ 4, както и да премахнат незаконно поставената ограда с
височина 2.20 м., находяща се в границите на имота на
ищците с пл.№ 4, за който е отреден V-4.
Ответниците по насрещния иск
- Д.Н.Ц. и Л.Н. Ц. - М. оспорват насрещната искова претенция с писмен отговор,
с възраженията, че ищците не са собственици изцяло на съседния им имот, а на идеални части – само 44 % , и то от имот с
площ от 338 кв.м., в който размер е призната им реституция от кмета на София от
1993г. възразяват, че неправомерно ищците сочат, че имотът им е с площ 374кв.м.,
без да твърдят, че към имота да е имало придаване на имот по регулация. Отделно
от това сочат в нотариалния акт от 1949г. дворното място е посочено и с площ от
238 кв.м. Не оспорват да са изградили на място сочената ограда, но възразяват,
че тя е на правилното място, на границата между двата имота.
За да отхвърли предявените установителен иск за
собственост по чл.124 от ГПК и иска по чл.109 от ГПК от първоначалните ищци
срещу ответниците, първоинстанционният съд, след
анализ на събраните по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните,
е приел, че между границите на двата съседни имота на страните по делото по кадастралната карта и регулационния план
има несъответствие, посочено в скица № 2, която е неразделна част от
заключението на СТЕ от 27.04.2011г. Несъответствието се изразявало в това, че
регулационната линия между парцели V-4 и VII-8 преминава по линията Е-А-Ж-Б, а
имотната граница между поземлените имоти по кадастралната карта с
идентификатори последни цифри №№ 490 и 477, преминава по линията Е-Ж-А-Г-В-Д,
т.е. процесната спорна част от около 12 кв.м./ която
според началните ищци е 4 кв.м./ по регулационния план е част от УПИ V-4, а по
кадастралната карта имотната граница между двата имота №№ 490 и 477, съвпада с
изградената на място ограда и така определя спорната част като част от имот с
идентификатор, завършващ на 477, като имотната граница по кадастралната карта
между имотите с идентификатори завършващи на 477 и 490 съвпада с изградената на
място ограда. При липсата на довод от началните ищци да имат правно основание
за владението си на спорната част, предмет на исковете по чл.124 от ГПК и насрещния
иск по чл.108 от ЗС, първоинстанционният съд е
преценявал дали е доказано по делото, с оглед и приложимия материален закон, че
Д.Н.Ц. и Л.Н. Ц. - М. са придобили поради 10 годишно владение по давност
спорната част. Приел е, че е налице законова забрана за придобиване на спорната
част от парцел с оглед забраната на чл. 59 ЗТСУ (отм.) за приложението на този придобивен способ спрямо реално определени части от дворищнорегулационни парцели до изменението й ДВ, бр.34 от
25.04.2000 г. със ЗКИР, както и че е без правно основание е и владението от
тази дата до влизане в сила на ЗУТ, считано от 01.04.2001г., тъй като процесната част не отговаря на изискванията за минимални
размери за площ и лице съгласно ППЗТСУ. След тази последна дата е приел, че за
времето от 01.04.2001г. до м.6.2010г.- датата на която е възникнал спора между
страните, не е изтекъл предвидения в
закона 10-годишен срок, макар и да е допустимо вече реално определени части от
поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат
да се придобиват чрез правни сделки или по давност при спазване на определени
изисквания, който в случая не е обсъждал и изследвал с оглед на
обстоятелството, че не е изтекъл период повече от 10 години. При тези изводи е
приел, че предявените искове от Д.Н.Ц. и Л.Н. Ц. - М. подлежат на отхвърляне
като неоснователни, доколкото не се сутановява ищците
да са собственици по давност на спорната част от поземлен имот. По насрещните
субективно и обективно кумулативно предявени искове по чл. 108, ал. 1 ЗС и чл.
109, ал. 1 ЗС от В.Х.К. и Е.Х. С.- У., чрез адв. Д., срешу Л.Н. Ц. - М. и Д.Н.Ц. съдът намира, че ищците по тези
искове доказват, че са собственици на спорните реални части и че ответниците със създаденото състояние - построената масивна
ограда в нарушение на закона без строителни книжа, им пречат да упражняват
своето право според предназначението на имота в пълен обем. Изводът за правото
на собственост на ответниците върху спорната част е
обоснована с приетите по делото писмени доказателства и заключение на СТЕ,
сочещи че съгласно действащия и приложен регулационен план, спорната реална
част е част от УПИ V-4 / собственост на ищците по насрещния иск/, а съгласно
кадастралната карта имотната граница между двата имота с последни
идентификационни цифри №№ 477 и 490 съвпада с изградената на място масивна
ограда и е несъответстна границата по кадастралната
карта на границата на имотите по регулационния план. Така е приел, че ищците по
насрещния иск са собственици на спорната част по букви обозначена по А-Б-В-Г-А
в скица № 2 на СТЕ, оцветена в червен цвят на скица № 2 към заключението на СТЕ
по присъединеното гр.д.№ 16301/2011г./това по насрещната искова молба/, и
доколкото оградата между двата имота, изградена от ответниците
по насрещния иск, навлиза в имота на ищците и същата е изградена без строителни
книжа, за което е съставен протокол № 15/29.11.20Юг. по чл. 196, ал. 1 и 2 от ЗУТ, издаден от СО-район “Сердика” за премахването й, а и пречи според СТЕ за реализиране предвижданията за строителството
на паркинга в мястото на ищците по проекта за вертикално планиране, е уважил и
двата насрещни иска с основание по чл.108 от ЗС за спорната част, оцветена в
червено по заключението на СТЕ, и по
чл.109 от ЗС за премахване на оградата от ответниците.
Въззивният съд, предвид оплакванията с въззивната
жалба, и възраженията с отговора по нея на въззиваемите страни, намира, че
предмет на спора пред въззивната инстанция са фактите относно упражняване на давностно владение от началните ищци и ответници
по насрещния иск, върху спорната част от 1993 г. нататък до м.06.2010 г.,
заключена между регулационната граница между УПИ VІІ-8 и УПИ V-4 по рег.план от
1993 г. и границата по кадастралната карта от 2011 г. между поземлени имоти с
идентификатори завършващи на 477 и 490, правото на собственост на ответниците по главния иск и ищци по насрещния иск върху
УПИ V-4 по рег.план от 1993 г., както и за правилното приложение на материалния
закон относно пречките за придобиване по давност на реална част от дворищно
регулационен парцел.
Въззивният съд, при съвкупната
преценка на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания, и
съдебно-техническа експертиза, и като съобрази доводите и възраженията на
страните, достигна до същите фактически и правни изводи като тези на първоинстанциониня съд, и на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на обжалваното решение, като ги споделя без да е нужно да
ги преповтаря изцяло.
Пред въззивната
инстанция е починала ищцата по насрещния иск Е.Х. С.– У. и на основание чл.229
от ГПК по делото са конституирани като страни законните й наследници Б.П.У. , П.Б.У.
и Б.Б.У.. Пред въззивната
инстанция адв.Г.С. е направи отказ от пълномощия
спрямо началния ищец Д.Ц..
По наведените с жалбата оплаквания и
възраженията по отговоря й, въззивният съд допълва
следното :
Правото си на собственост върху спорната
част от поземлен имот по началния установителен иск
за собственост на Л.Н. Ц. - М. и Д.Н.Ц. ищците основават на давностно
владение от 1993 г. до м.06.2010 г., съобразно изложеното в исковата молба, уточнителната молба от 06.08.2012 г./ налична след л.129 от делото на СРС, и докладвана и приета в
открито съдебно заседание на 05.04.2013 г. пред СРС като изпълнение указания на
съда по отстраняване нередовност на исковата молба/ и по уточнителната
молба до въззивния съд от 27.02.2018 г.,
осъществявано върху спорната част обозначена в червен цвят на скицата към
заключението на СТЕ с площ според ищците 4 кв.м.,и сочена от СТЕ като 9 кв.м.,
като южната граница на тази спорна част, към имота на ответниците,
представлява изградена от ищците ограда през 2010 г. на мястото на стара такава
ограда от 1955 г. Така обозначен и индивидуализиран предмета на спорната част
по началния установителен иск за собственост, съвпада
с предмета на насрещния осъдителен иск за собственост на В.Х.К. и Е.Х. С.– У..
Разминаването в площта на спорната част- сочена от началните ищци на 4 кв.м./или
на 9 кв.м./, а от ищците по насрещния иск на 12 кв.м., не е от значение за тази
индивидуализация, доколкото площта на спорната част се установява със
заключението на приетата СТЕ и се сочи да е около 12 кв.м./ поправен е размера
от около 9 кв.м. по писменото заключение устно от вещото лице при изслушването
му в о.с.з. на 10.07.2012 г. /.
По спорния въпрос за отчуждителното
действие на приложен дворищно-регулационния план по ЗТСУ/отм./, въззивният съд намира следното:
Двамата ищци се легитимират като
съсобственици- Д.Н.Ц. по наследяване и Л.Н. Ц. – М. - по наследяване и дарение,
на този УПИ VІІ-8, съгласно н.а. № 103/1955 г. на името на техния наследодател
и баща Н. Д.Ц. и н.а. за дарение на 1/ 2от него на Л.Н. Ц. – М. № 144/2001 г. В двата нот.акта
дворното място за имот VІІ-8 е посочено с площ 267, 62 кв.м. От показанията на
свидетеля В.М./ вкл. и по присъединеното гр.д.№ 16301/2011 г. на СРС по
насрещната искова молба/ се установява, че съществуващата сега на място ограда
е направена през 2000-2001 г. на същото място като старата ограда от мрежа и
бетонни колове, която стара ограда свидетелят сочи да е съществувала откакто се
помни / свидетелят живее в къщата на ул.Козлодуй № 99 от раждането си около
1987 г./, като живее там с родителите си - ищцата Л.Н. Ц. – М. е негова майка, а родителите му живеели в
къщата от преди раждането му. . Свидетелят сочи спор за оградата да е възникнал
около 2009 г. когато имало проверка от общината. До ищците е изпратено писмо от
СО-Сердика м.06.2010 г. относно оградата и представяне на документ за
собственост.
Съседен на УПИ VІІ-8 от юг е УПИ V-4 съгласно рег.план от 1993 г. за
този имот като съсобственици се легитимират от преди образуване на настоящето
дело, като ищцата В.Х. притежава по дарение и наследство 50% или 1/ 2 идеална част
от имота, а ищцата Е.Х. притежава по дарение другите 50% или 1/ 2 идеална част от имота. Това се установява от
събраните писмени доказателства за придобиване на вещни права по силата на наследяване
от Х.К.П. на възстановената на наследодателя по ЗВСОНИ през 1992 година
одържавена от него 44.4% идеални части от имота-наследени от законните му
наследници В.Х.К.- ищца по делото и М.Х. К., и с последваща
сделка придобити изцяло от ищцата В.Х.К. по дарението то
сестра й с нотариален акт № 57 от 1993 -
ищца по делото. За останалите неотчуждени 55.6 % идеални части от имота, ищцата
Е. С.се легитимира като съсобственик по силата на н.акт № 172 том XVIII от 1975
година и н. акт №° 42 том XV, дело № 2258/1980 година, с които по дарение от
тези 55.6 % идеални части от имота. В последствие с н.акт № 194, том XXVI дело
№ 5025/1997 година ищцата Е.Х. дарява на другата ищцата В.Х. 5,6 % идеални
части от целия имот, и така дяловете им в съсобствеността стават равни. По
различните документи за собственост, дворното място за УПИ V-4 се сочи да е 338
кв.м., 374 кв.м. , а по скица от 08.03.2004 г. по същия рег.план от 1993 г. е с
площ 374 кв.м.
Събраните по делото доказателства, вкл.
и СТЕ, установяват, че за двата имота на насрещните страни по делото- УПИ VІІ-8
и УПИ V-4, следва да се счита приложена дворищната регулация съгласно рег.
план, одобрен със заповед № РД-50-09-132/21.04.1993 г. за ЦГЧ-Зова В-16. Така е
твърдението на ищците, и така следва и от приетата СТЕ и др. писмени документи,
изходящи от СО-р-н Сердика, доколкото не се сочи този рег. план да е отменян
или изменян. Според този рег.план от 1993 г., УПИ VІІ-8 е с площ 263 кв.м.,
съгласно скица към исковата молба от 14.06.2010 г. на СО-р-н Сердика, а УПИ V-4
се сочи да е с площ 374 кв.м. съгласно скица от 08.03.2004 г. на СО-р-.н
Сердика, по същия рег.план от 1993 г.
При одобряване на кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр. София, район “Сердика” със заповед №
РД-18-53/23.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, УПИ V-4, кв. 65 по
регулационния план на м. “Зона ЦГЧ-В-16 е нанесен с идентификатор №
68134.513.490, а УПИ VII-8, кв.65 по регулационния план на м. “Зона ЦГЧ-В-16 с
идентификатор 68134.513.477. По кадастралната карта процесният
имот е заснет като част от поземлен имот с идентификатор с последни цифри №
477, оцветен с червено и по букви А-Б-В-Г-А на скицата към заключението
представено в съда на 27.04.2012Г. по присъединеното дело № 16301/2011г. на
СРС. Тази спорна част е при граници: север - имот с идентификатор последни
цифри № 477; изток - имот с идентификатор последни цифри № 478, от юг и изток -
имот с идентификатор последни цифри № 490. Площта е около 12 кв.м. на тази
спорна част по главния и насрещния иск за собственост.
Въззивният съд, предвид
така установеното, и при съобразяване на разясненията по ТР № 3/15.07.1993 г. по
гр. д. № 2/1993 г., ОСГК на ВС приема, че по силата на дворищната регулация,
съгласно одобрения рег.план със заповед
№ РД-50-09-132/21.04.1993 г. за ЦГЧ-Зона В-16, която се счита в случая и
приложена, при липсата на обратни твърдения и доказателства, и при липсата на последващ рег.план за изменение или отмяна, е настъпило отчуждителното действие на дворищната регулация, при което
правото на собственост върху имота, от който е образуван УПИ VІІ-8 с площ по
скица 263 кв.м., се е трансформирало в право на собственост върху този УПИ
VІІ-8, като ако дворното място е било с по-голям размер от тези в очертанията
на УПИ VІІ-8 по рег.план от 1993 г., то собствеността върху тях е преминала по
силата на дворищната регулация към съседните имоти, образувани по силата на същия
този рег.план, и така парцелните граници между имотите на ищците и на ответниците са се трансформирали в имотни граници / в този
смисъл освен горепосоченото ТР № 3/1993 г. и ТР № 3/28.03.2011 г. по т. д. №
3/2010 Г., ОСГК на ВКС/. Така дори и част от имота, послужил за основа на УПИ
VІІ-8, да е преминала към съседния от юг УПИ V-4, то по силата на дворищната
регулация тази част се счита придадена към и става собственост на собствениците
на съседния УПИ V-4, и се губи собствеността върху нея от собствениците на УПИ
VІІ-8. Без значение в случая е дали ищците са упражнявали фактическа власт
върху реална част от съседния УПИ V-4, т.е. върху спорната реална част от около
12 кв.м., по б.АБВГ от заключението на СТЕ, оцветена в червено, тъй като такава фактическа власт/владение, не
може да има за последица придобиване правото на собственост върху тази реална
част, поради забраната по чл.56 от ЗТСУ/отм./, в сила до 01.01.2001
г., а след тази дата е допустимо с изм. на чл.59 от ЗТСУ/отм./ реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията
за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на
закона. В случая обаче тази спорна реална част не отговаря на изискванията на
посочения изм. текст на чл.59 от ЗТСУ/отм./, на първо място, и на второ място,
от 01.01.2001 г. до м.06.2010 г. - когато ищците
сочат да е оспорено необезпокояваното им владение върху спорната част, не е
изминал период от 10 и повече години и не могат да придобият по давност
спорната реална част от около 12 кв.м./сочена от ищците като 4/ 9 кв.м./ по
б.АБВГ от заключението на СТЕ по делото и попадаща в очертанията на УПИ V-4,
собственост на ответниците по началния иск и ищци по
насрещния иск за собственост. Така ищците не могат да придобият правото на собственост
върху тази спорна част, която се установи по делото да владее само ищцата Л.Ц.
от 1993 г. /като владението е без правно значение до 01.01.2001
г./, като спорната част е и оградена откъм УПИ V-4 ограда - изградена 200-2001
г. и налична към приключване на устните прения. За ищеца Д.Ц. не се събраха гласни
доказателства същия да е осъществявал фактическа власт върху спорната част за
исковия период-такива данни не следват от показанията на свидетеля М..
Предвид изложеното, предявените от Л.Ц. и
Д.Ц. искове като неоснователни подлежат на отхвърляне изцяло, като по иска по
чл.109 от ЗС и поради това, че ищците не са собственици на спорната част и не
могат да получат защита изградената на границата на тази спорна част ограда,
която попада в имот, собственост на ответниците.
По насрещните искове се допълва
следното: Според изложеното вече по-горе, ищците по насрещния иск се
легитимират като съсобственици при равни дялове на УПИ V-4, като по силата на
приложената дворищна регулация по плана от 1993 г., регулационните граници се
трансформират в имотни такива, независимо от това дали имотът, който е послужил
за основа на УПИ V-4, е бил с по-малки размери. Установи се по делото, че
нанесеният в кадастралната карта имот с идентификатор завършващ на 490, е
частично идентичен с УПИ V-4, доколкото част от УПИ V-4 с площ около 12 кв.м. и
оцветена с червено по скица № 2 към заключението на СТЕ по присъединеното гр.д.№
16301/2011 г. в кадастралната карта попада в очертанията на съседния имот с
идентификатор завършващ на 477. Или налице е разминаване между регулационните
граници и границите по кадастралната карта за двата съседни имота, УПИ VІІ-8 и
УПИ V-4, и съответно нанесени като имоти с идентификатори 68134.513.477 и
681314.513.490 по кадастралната карта /КК/ на района. Това разминаване не е пречка за
предявените искове за собственост-главен и насрещен, за реална част от поземлен
имот, съгласно т.4 от ТР № 8/ 23.02.2016 г. по тълк.
д. № 8/2014 г., на ОСГК на ВКС,
доколкото по делото се установи и че границите по кадастралната карта не
съответстват на имотните граници, които имотни граници на правото на собственост
върху двата съседни имота се определят от рег.план от 1993 г. в очертанията на
съседните УПИ VІІ-8 и УПИ V-4. Така предявеният насрещен иск за собственост се
явява основателен и доказан и подлежи на уважаване. Доколкото наличната ограда,
предмет на насрещния иск по чл.109 от ЗС, се установи да е изградена от ответниците по насрещния иск, и същата е разположена изцяло
в имот собственост на ищците по насрещния иск, то и този иск подлежи на
уважаване, тъй като наличната ограда смущава упражняване правото на собственост
на ищците по насрещния иск и им пречи да реализират предвиденото мероприятие
върху имота, съгласно приетата СТЕ.
Според мотивите по т.4 на същото ТР,
което е постановено след обжалваното първоинстанционно
решение „3аснемането на имотите в
кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за
последица промени в правото на собственост … Затова, ако в производството по
иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те
следва да се съобразят при произнасянето на съда, въпреки че претендираната от ищеца част представлява по плана реална
част от урегулирания поземлен имот на ответника, като се извърши преценка дали
кадастралната карта отразява вярно границите на имота…При уважен иск за
собственост на недвижим имот, в диспозитива на
съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният
интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта
непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата.“. Това налага въззивният съд, в съответствие с това ТР, служебно да
добави в диспозитива на потвърденото първоинстанционно решение и установеното неправилно
отразяване на спорната част като част от имот с идентификатори 68134.513.477,
като това няма характер на допълване по смисъла на чл.250 от ГПК, а изпълнение на
служебно задължение на съда да се произнесе по целия обем на търсената защита с
иск за собственост и при установена грешка в кадастралната карта.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди, също и в частта за раноските, определени според
изхода на спора.
Страните не са заявили
искания за разноски и съдът не дължи произнасяне за такива по чл.81 от ГПК.
Воден от горните мотиви, СГС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
І-38-76 от 05.08.2013 г. постановено по гр.д. № 54295/2010
г. на СРС, 38 състав,
като в диспозитива на същото, на стр.9, на ред 9-ти,
след крайния израз „настоящото решение .“ се добавя следното, което да се счита неразделна част от решението : „и която реална част по букви А-Б-В-Г, оцветена в червено по скица № 2, посочена по-горе, с площ около 12 кв.м., е погрешно нанесена в очертанията на имот с
идентификатор 68134.513.477 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.София, одобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011
г. на изп.директор на АГКК.“.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните, съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.