ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2663
гр. Пловдив, 15.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20235300502719 по описа за 2023 година
Производството е образувано по частна жалба на съделителя К. И. А. срещу
Определение № 260 243/14.08.2023 г., пост. по гр.д. № 17 773/2017 г. на РС – Пловдив, с
което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател съдът да отмени
определението си по чл. 344 ал. 2 от ГПК – обективирано във влязлото в сила решение по
допускането на делбата, с което за предоставеното на частния жалбоподател ползване на
съсобствения имот същият е осъден да заплаща на другия съделител И. И. А. месечна сума в
размер на 154, 53 лева – до извършването на делбата.
Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането е за отмяна на обжалваното
определение и уважаване на молбата по чл. 344 ал. 3 от ГПК.
Ответникът по частната жалба е депозирал отговор същата де е неоснователна.
Съдът установи следното:
Частната жалба е допустима - в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от
ГПК.
Разгледана по същество е основателна.
Молбата по чл. 344 ал. 3 от ГПК – отказана с обжалваното определение, се основава
на твърдения, че считано от 01.08.2023 г. молителят е освободил имота / не живее в него и е
изнесъл вещите си /, поради което привременната мярка по чл. 344 ал. 2 от ГПК няма
основание да действа и занапред – до приключване на извършването на делбата. В молбата
са заявени искания за ангажиране на доказателства в насока твърдението, че съсобственият
имот вече не се ползва от него.
В отговора на молбата ответникът по същата не е изразил становище по така
твърдяния факт. Поддържа довод за неоснователност на молбата, тъй като дори и
ползването на съсобствения имот да е преустановено от молителя, преустановяването само
по себе си не е основание за отмяна на привременната мярка доколкото не се твърди
1
молителят да му е предоставил достъп до имота - ключ за него.
Районният съд е възприел становището на ответника по молбата за нейната
неоснователност и без да събере доказателства относно релевираното основание за отмяна
на привременната мярка – освобождаването на имота от съделителя К. А., е оставил
молбата без уважение с мотиви, че продължавайки да държи ключ от имота, молителят
пречи на съсобственика си И. А. да ползва имота съобразно правата си и така продължава
да осъществява еднолично ползване върху целия имот.
В отговора на частната жалба ответникът по същата – съделителя И. А., също не е
изразил становище за наличие на релевираното основание за отмяна на мярката, като
поддържа възраженията си по отговора на молбата по чл. 344 ал. 3 от ГПК.
Съдът приема следното:
Към датата на постановяване на решението по допускането на делбата
предпоставките за постановената привременна мярка са били налице – К. А. е ползвал
еднолично целия съсобствен имот съобразно предназначението му – живеел е него, поради
което е постановено той да продължи да го ползва и до извършването на делбата, като
заплаща на съсобственика И. А. обезщетение за притежаваните от него 5/12 ид.ч. от имота.
Съгласно чл. 344 ал. 3 от ГПК определението досежно постановената привременна
мярка по чл. 344 ал. 2 от ГПК може да бъде изменено от същия съд, при изменение на
обстоятелствата. Възведеното в случая изменение е, че К. изцяло е преустановил ползването
на имота, като считано от м. август 2023 г. не живее в него и е изнесъл вещите си, поради
което иска постановената привременна мярка по чл. 344 ал. 2 от ГПК да бъде отменена.
Събраните пред настоящата инстанция доказателства установяват горното твърдение.
Свидетелят П.П.Р. депозира показания, че е колега на К. от около 10 години. К.
живеел в процесния имот, находящ се на ***, но на 10 август тази година се изнесъл оттам
и оттогава живее в село ***, ***. Свидетелят помагал при преместването на вещите на К. от
имота, наета била транспортна фирма, която извозила вещите в къщата на село, като
свидетелят помагал при товаренето и разтоварването им. Къщата в *** била оставена
празна – на голи стени и паркет, К. вече не я ползва.
Представено е и удостоверение за адресна регистрация на молителя в село ***,
община ***, считано от 16.10.2023 г..
Горните промени съставляват основание за изменение – отмяна, на постановената
привременна мярка по чл. 344 ал. 2 от ГПК. Целта на нормата е ползващия съделител да
заплаща на неползващия съответната сума за ползването с краен момент извършването на
делбата. Чрез нея обаче не би могло да се задължава единият съделител да ползва делбения
имот – изцяло или отчасти, до така посочения краен момент, съответно да заплаща
обезщетение на другия за неползването на имота. След като осъществяваното еднолично
ползване е преустановено и не са налице данни другият съделител да е препятстван да
ползва имота съобразно правата си, няма основание привременната мярка да продължи
своето действие. В тази насока следва да се отбележи, че твърдението на ответника да не му
е предоставен ключ от имота не е равнозначно на пречене да го ползва, респ. ползването да
продължава да се осъществява еднолично от молителя. Всеки съсобственик сам решава дали
да ползва общия имот, съответно сам обезпечава достъпа си до него – в т.ч. и се снабдява с
ключ за имота. Затова доказаното по делото преустановяване на ползването на имота от
частния жалбоподател и липсата на поведение от негова страна, препятстващо правото на
ответника да го ползва, налага отмяна на определението по чл. 344 ал. 2 от ГПК.
Предвид изложеното обжалваното определение е неправилно и се отменя, като
молбата по чл. 344 ал. 3 от ГПК се уважава.
2
И съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение № 260 243/14.08.2023 г., пост. по гр.д. № 17 773/2017 г. на РС –
Пловдив, вместо което Постановява:
На основание чл. 344 ал. 3 от ГПК Отменя Определението по чл. 344 ал. 2 от ГПК,
обективирано в Решение № 260 659 от 30.09.2020 г. по гр.д. № 17 733/2017 г. на РС -
Пловдив, с което за предоставеното ползване на делбения имот съделителят К. И. А., ЕГН -
********** е осъден да заплаща на съделителя И. И. А., ЕГН ********** ежемесечна сума в
размер на 154, 53 лева / сто петдесет и четири лева и петдесет и три стот./.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3