МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1334/15г ПО ОПИСА НА СГС,НК,18 СЪСТАВ
Против
подсъдимата А.П.В. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 б.Б
вр.чл.343 ал.1 Б.В вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК,за това
,че на 17.12.2011г. в гр.С., на ул.Д.,в района на кръстовището с ул.М.П.,при
управлението на МПС-л.а. автомобил Фолксваген,модел Таурег
с ДК № ***,в пияно състояние,в нарушение на правилата за движение,визирани в
чл.20 ал.2 от ЗДвП по непредпазливост е причинила смъртта на С.Д. М..
В
съдебно заседание,представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение като
счита ,че същото е доказано по безспорен начин ,с оглед на събраните
доказателства по делото.Намира ,че подсъдимата следва да бъде призната за виновна
по повдигнатото й обвинение като й бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер на седем години.
Повереника на частните обвинители,също счита ,че по делото
е несъмнено установена вината на подсъдимата за настъпилото ПТП ,поради което
моли на същата да бъде наложено наказание лишаване от свобода в близък до
максималния размер..
Защитника
на подсъдимата ,счита ,че същата следва да бъде оправдана ,тъй като от
доказателствата ,по делото се установява ,че се касае за деяние по смисъла на
чл.15 от НК..
Подсъдимата
В. не се признава за виновна и не дава обяснения.Моли съда да бъде оправдана.
Съдът
,след като обсъди събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната
съвкупност ,намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата
А.П.В. е родена на ***г***,,българка,българска гражданка,със средно
образование,управител на фирма,неомъжена.Осъждана е както следва:
1.със споразумение по нохд №
И-1030/09г. на СРС за извършено престъпление по чл.343Б ал.1 от НК на наказание
пробация,
2.със споразумение по нохд № 5479/09г.
на СРС за престъпление по чл.194 ал.1 от НК на наказание-пробация
3. по нохд № № 6768/10г за
престъпление по чл.194 ал.1 от НК на наказание пробация
Подсъдимата В. не е правоспособен
водач на МПС,поради което и на същата не е издавано свидетелство за управление
на МПС.
На 17.12.2011г.,вечерта ,подсъдимата
А.В. управлява МПС-л.а. марка Фолксваген,модел Таурег
с ДК № ***,собственост на св.К.К. *** с посока на
движение от ул.*************.Пътната настилка била мокра,без дупки и
неравности,времето било дъждовно,но с добра видимост.Уличното осветление било
включено.
Подсъдимата се движела със
скорост от около 30 км/ч.Непосредствено преди кръстовището с ул.М.П.,по посока
движението на автомобила,пострадалия С. М. предприел пресичане от дясно на ляво
в посока движението на автомобила.Подсъдимата не предприела каквито и да е било
действия,за да намали скоростта или да спре ,така ,че да предотврати удар между
пешеходеца и автомобила.От удара,пострадалият паднал на асфалта,с главата
напред в посока на движение на автомобила.Автомобилът преминал над
него,завличайки го под купето.Подсъдимата продължила движението си по ул.Д.,когато
тялото на пострадалия ,закачено под автомобила ,управляван от подсъдимата било
забелязано от св.С.,която й съобщила този факт.Едва тогава,подсъдимата преустановила
движението на автомобила и слязла от него.Свидетелката С. се обадила на тел.112
и съобщила за инцидента.На място пристигнали служители на Пътна полиция СДВР и
Спешна помощ.След като тялото на пострадалия било извадено под автомобила ,лекарския
екип констатирал смъртта му.Подсъдимата била тествана за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер
7510.Пробата дала положителен резултат от 0.78 промила.Подсъдимата била
откарана в Първа градска болница за кръвна проба,която отказала да даде.
Според заключението на СПЕ ,към
датата на инцидента,подсъдимата е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.Същата се е намирала в състояние на
обикновено алкохолно опиване-лека степен,при което е налице леко изразено
нарушение в концентрацията на вниманието и неточности в движенията.
Съгласно назначената СМЕ на
пострадалия, същият е получил тежка черепно мозъчна и гръдна травма,счупвания
от четвърто до десето ребра,счупване на дясната хълбочна кост,счупване на
горното рамо на срамната кост в ляво и отваряне на симфизата,множество
кръвонасядания и размачкване на тъкани и органи.От
заключението на КМАТЕ се установява,че уврежданията са причинени вследствие на
падане на тялото върху терена/асфалт/ и от последвалото притискане от
окачването,предния мост,двигателя и други ниско лежащи елементи на процесното МПС.
Съгласно заключението на СХЕ, в кръвта
на пострадалия М. е констатирана концентрация на алкохол-2.30 промила.
Според заключението на КМАТЕ между
причинените травматични увреждания при станалото ПТП и причината за смъртта на М.,има
пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
До гореустановената фактическа обстановка,съдът достигна след
прецизен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства:протокол
за оглед на пътна обстановка/л.15 т.1/,протокол за оглед на
местопроизшествие/л.17,т.1/,скица,,албум,,констативен протокол/л.45 т.1/,удостоверение
за наследници/л.89 т.1/,препис –извлечение от акт за смърт / л.90 т.1/,заключение
на трасологична експертиза/л.128 т.1/,СМЕ на труп
/л.135 т.1 /,заключение на СХЕ/л.141 т.1/,заключение на АТЕ с фотоалбум /л.145
т.1/,заключение на КМАТЕ,/л.150 т.1 /,заключение на СПЕ на подсъдимата/л.19
т.2/,заключение на КАТЕ,/л.31 т.2/,заключение на допълнителна КМАТЕ/л.44 т.3/
показанията на свидетелите С.,Б.,Б.,С.,И.,А.,К.,Б.,К.
, Г.,А.М.,М.М.,Е.М..
Описаните
по-горе доказателствени източници,макар и малобройни
по отношение на механизма на ПТП дават възможност да се направят категорични
изводи за авторството на престъплението и вината на подсъдимата.
Съдът прие,че по време на удара
между пешеходеца и автомобила ,пешеходеца е бил в изправено положение.Съдът
даде вяра на заключението на основната КМАТЕ,която се базира на протокола за
оглед на местопроизшествие и направените снимки на процесния
автомобил ,непосредствено след инцидента от вещото лице ,изготвило АТЕ.В
протокола е описано ясно изразено забърсване в предна дясна част на бронята на процесния автомобил,което е онагледено и на снимковия
материал.Констатирани са подбитости и нарушено
никелово покритие на решетката,които дават основание да се приеме,че след
инициалния удар,вследствие на инерцията на пешеходеца,той е полетял в посока си
на движение,след което е придобил посоката на движение на автомобила.Според
експертите ,от техническа гледна точка,пешеходецът се е движел от дясно на ляво
спрямо траекторията на автомобила,извършвайки първо вертикално, а след това
хоризонтално забърсване на предния спойлер.
Откритите находки при огледа на
автомобила и илюстрирани от вещите лица са забелязани и от св..К.К. който
в показанията си,депозирани в хода на досъдебното производство, заявява ,че
след като автомобилът му е бил върнат от разследващите органи е констатирал следи
от удари по предната броня на автомобила.В хода на съдебното следствие,св.К.
заяви ,че въпросните следи са съществували и преди процесния
инцидент,тъй като е управлявал автомобила по черни пътища.За противоречието в
показанията си ,в различните фази на наказателното производство,свидетелят даде
незадоволително обяснение,свързано с притесненията от разпита му в
полицията,което съдът прие за недостоверно.При преценка на показанията му,съдът
отчете обстоятелството ,че от една страна,свидетелят е в приятелски отношения с
подсъдимата , а от друга факта ,че е
предоставил управлението на автомобила си на неправоспособно лице,при това ,в
нетрезво състояние го поставя в положение сам да бъде обект на наказателно
преследване.В светлината на тези факти,показанията на св.К. не могат да бъдат
ценени безкритично,тъй като същият се явява заинтересован от изхода на делото..
Според съда заключението на КМАТЕ
дава ясен и убедителен отговор на въпроса за механизма на ПТП,отговор ,който
кореспондира с констатираните увреждания по тялото на пострадалия и тези по
предната част на процесния автомобил.Въпреки,отсъствието
на очевидец на нещастния инцидент,съдът счете ,че КМАТЕ е съобразила всички
открити находки и е изложила категорични изводи,които съдът кредитира.
Заключението на допълнителната
КМАТЕ по убедителен начин,изключва възможността/хипотезата ,тялото на
пострадалия да е било в легнало положение преди сблъсъка с автомобила
,управляван от подсъдимата или да е имало съприкосновение преди това с друго
МПС.Установените травматични увреждания на пострадалия и находките по
автомобила ,управляван от подсъдимата,кореспондират със описания от вещите лица
механизъм на получаването им.
Съдът прие за установено и,че
подсъдимата се е движела с процесния автомобил по ул.Д.
с посока ул.Т..В подкрепа на такъв извод са както писмените доказателства по
делото-констативния протокол и протокол за оглед на местопроизшествие,така и
гласните доказателства- показанията на свидетелите
С.,,Б. и А.,които съдът кредитира като правдоподобни.Показанията на свидетелите
С. и Б. са подробни и максимално точни.Липсват основания ,които да мотивират
съдът да приеме,че показанията им са лишени от обективност.Св.С. живее в близост до мястото на ПТП ,водач на
МПС ,добре познава улиците в района и пътните знаци,поради което показанията й
са много конкретни.Същото се отнася и за показанията на св.Б. и А..В техен противовес
са единствено показанията на св.Г.,които съдът не кредитира.Освен приятелските
му отношения с подсъдимата ,този свидетел бе посочен от защитата в качеството
на такъв едва в хода на съдебното следствие,след като по делото бяха изслушани
и приети изготвените експертизи ,с тяхната
насоченост и изводи.Няма как да бъде пренебрегнат и факта ,че свидетеля демонстрира
изключително ясен спомен както за датата,часа и продължителността на разговора
си с подсъдимата,така и за посоката в която същата е потеглила след края
му.Завидните спомени на свидетеля освен със собственото му признание,че решил
да запомни случилото се ,защото на следващия ден узнал ,че подсъдимата е
участвала в ПТП се обясняват и с приятелските му отношения с подсъдимата.Решаващо
значение обаче ,за да не бъдат кредитирани показанията му е противоречието им с
тези на св.С. , св.Б. и А..
С оглед на възприетото по
отношение на движението на автомобила,управляван от подсъдимата по ул.Д.,съдът
кредитира и изложеното от КМАТЕ, че подсъдимата е имала техническа възможност
да спре преди мястото на удара,с оглед избраната от нея скорост на
движение,опасната зона за спиране, когато пешеходецът е стъпил за първи път на
платното за движение на ул.Д. и с това де предотврати настъпването на ПТП.
Съдът прие,че управляваният от подсъдимата
автомобил към датата на произшествието е бил технически изправен,в какъвто
смисъл е заключението на АТЕ и приложените към него снимки на процесното МПС.
Съдът прие за безспорно
установено,че подсъдимата е управлява МПС
след консумация на алкохол.Това обстоятелство се установява от показанията на
техническото средство ,с което подсъдимата е тествана ,непосредствено след
ПТП.Съгласно Наредба № 30/01г.,показанията на техническото средство са годно
доказателство за установяване на употребата на алкохол. Според заключението на СПЕ,независимо от консумацията на алкохол ,подсъдимата
е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си..Същата се е намирала в състояние на обикновено алкохолно опиване-лека
степен,при което е налице леко изразено нарушение в концентрацията на
вниманието и неточности в движенията,което според заключението на КАТЕ не й е
попречило да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП.
Съдът прие,че пешеходеца също е
бил употребил алкохол ,състояние, като в тази връзка цени заключението на СХЕ.Твърденията
на близките му ,че същият е бил на работа преди инцидента,не може да оспори заключението
на химическата експертиза в този смисъл.
Съдът възприе фактическите изводи
на КМАТЕ относно ,опасната зона на
спиране,скоростта на автомобила ,мястото на произшествието,причината за смъртта
на пострадалия и причините за настъпване на произшествието.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка,съдът прие,че подсъдимата А.В. е осъществила състава на
престъплението по чл.343 ал.3 пр.1 б.Б вр.чл.343 ал.1 б.В вр.чл.342 ал.1
пр.3 от НК,както от обективна,така и от
субективна страна.
Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП задължава водачите на МПС при възникване на опасност на пътя да намалят
скоростта на движение и в случай на необходимост да спрат,за да предотвратят
настъпването на ПТП..Това от една страна е налагало управление на автомобила
при повишено внимание,така ,че на водача да не убягнат всички рискови фактори и
опасности на пътя,/подсъдимата е управлява автомобила в тъмната част на
денонощието ,в гъсто населен жилищен район,при наличието на паркирани
автомобили/ а от друга е съществувала необходимост от бърза реакция,с цел
избягване на нежелан вредоносен резултат.Подсъдимата В. се е движела със
скорост ,която й е позволяла както да намали скоростта на движение на
автомобила ,така и да спре, за да предотврати удара с пешеходеца ,което тя те е
сторила.
Подсъдимата е управлявала МПС след
употреба на алкохол ,което дори в неголямо количество води до снижаване на възможността
за точна и бърза преценка и реакция на пътната ситуация.Управлявайки МПС в това
състояние и без придобита правоспособност,подсъдимата грубо е пренебрегнала правилата
за движение по пътищата,поради което е настъпил вредоносния резултат.Подсъдимата
е имала техническа възможност да спре преди мястото на удара,когато пешеходецът
е стъпил за първи път на платното за движение на ул.Д. и с това да предотврати
настъпването на ПТП.Причината за настъпването на ПТП са субективните действия
на подсъдимата,с органите на управление на МПС.
Няма никакво съмнение,че
допуснатото нарушение на правилата за движение е в непосредствена причинна
връзка със съставомерния резултат.Подсъдимата, макар
и да не е предвиждала общественоопасните последици е
била длъжна и е могла да ги предвиди.Затова няма основание за изключване на
вината й при условията на чл.15 от НК.
За подсъдимата не са съществували
никакви основания здравословни,психофизични или други ,които да й попречат да
реагира правилно.Вярно е,че законът не я задължава да реагира правилно,но
изисква спазването на правилата за движение,които подсъдимата е нарушила-управление
с повишено внимание ,непрекъснат контрол върху превозното средство и управление
на МПС в трезво състояние.По този начин ,подсъдимата виновно е причинила
вредоносният резултат- смъртта на пострадалия.
.Автомобилът е бил технически
изправен ,поради което,настъпилото ПТП се дължи единствено на субективните
действия на подсъдимата върху кормилната уредба,повлияни и от консумацията на
алкохол.
Подсъдимата е управлявал
автомобила в „пияно състояние“ по смисъла на чл.343 ал.3 от НК,като
консумацията на алкохол в кръвта й е безспорно установена,съгласно изискванията
на Наредба № 30/01г.При наличност на алкохолна концентрация ,надвишаваща 0.5
промила,макар и да не е свързана с външни прояви на опиване,психифизическото
състояние на водача е повлияно и той не е пригоден да управлява безопасно
моторното превозно средство.Поставяйки се сама в това положение ,подсъдимата се
е лишила от възможността да направи
правилна преценка на пътната обстановка и да осигури безопасно шофиране.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието ,съдът взе предвид следното:
Висока е степнатта на обществена
опасност на извършеното ,която се определя от ръстта и динамиката на
престъпленията по транспорта и от личността на подсъдимата ,която е трикратно
осъждана,включително и за престъпление по транспорта/управление на МПС след
употреба на алкохол/, а и не е правоспособен водач на
МПС.Последното,съпоставено с настоящото деяние и предходното осъждане за
извършено престъпление по чл.343Б ал.1 от НК я поставя в категорията на лица с
устойчиви престъпни навици, при които предходните осъждания не са изиграли
необходимото поправително и най-вече възпиращо въздействие.Следва да се
отбележи и ,че до този момент,въпреки съдебното си минало,подсъдимата не е
наказвана с наказание лишаване от свобода,макар ,че за извършените от нея престъпления се предвижда
такова.Налице е снизходително третиране на подсъдимата,подчинено на
изискванията на чл.36 от НК и постигане на целите на наказанието.Очевидно е,обаче
че целите на наказанието не са постигнати , а извършеното от подсъдимата процесно деяние и тежките последици от него изискват
засилено репресивно въздействие и изолиране на подсъдимата в местата за
лишаване от свобода..
Съдът счете ,че по делото липсват
смекчаващи отговорността обстоятелства ,които да бъдат отчетени,поради което
определи наказанието на подсъдимата при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, а именно четири години и шест месеца лишаване от свобода.
Предвид констатацията на съда за
липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства е безпредметно обсъждане на
приложението на чл.55 от НК.
Съдът на осн.чл.59
ал.1 вр.чл.61 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определи първоначален
общ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в затвор
или затворническо общежитие от открит тип.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото,подсъдимата
В. беше осъдена да заплати направените разноски в размер на 2250лв.-възнаграждения
за вещи лица по сметката на СГС, както и
по пет лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист на основание чл.189
ал.3 от НПК и Тарифа № 1 т.7 към ЗДТ.
Воден
от гореизложените съображения,съдът постанови присъдата си.
Председател: