Присъда по дело №407/2021 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ
към Присъда № 16 от 15.10.2021г.
по НЧХД № 407/2021г. по описа на РС-Н.
Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилата в
съда тъжба от А.А.Р., гражданин на Р.Ф., роден на **********г., подадена чрез
повереника му – адв.Д.Б. от АК-Б., със съдебен адрес: гр.Н., ул.“О.П.“ № **, офис №*
против АТ. М. Т. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.Н., ул.“Р.“ № *. С
тъжбата са повдигнати обвинения срещу подсъдимия Т. за това, че:
На 19.02.2021г., на външната площадка, находяща се на открито
пространство между сгради „В.А. 1, „В.А. 5“ и „В.А. 6“, с адрес: гр.М.В., КК Е.,
местност „К.“, по време на състояла се среща-разговор, в присъствието на А.А.Р. и на
свидетел, подсъдимият Т. нарекъл нееднократно пострадалия Р. „фар“ и
„некомпетентен“, използвайки остър и груб език, и неуважително отношение към него
– престъпление по 148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1, предл.1 от НК и
На 19.02.2021г., подсъдимият Т. разпратил до всички собственици в сграда
„В.А. 1“ неуважително спрямо пострадалия Р. писмо, разпространено по електронен
път чрез e-mail, съдържащо обидни квалификации по адрес на пострадалия, в
качеството му на представител на етажната собственост, по повод изпълнение на
служебните му задължения – престъпление по чл.148, ал.1 от НК.
Заедно с тъжбата, тъжителят Р. е предявил и граждански иск срещу
подсъдимия Т. за осъждане на последния да му заплати сумата в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за нанесените на тъжителя
неимуществени вреди, изразяващи се в: унижение на честта и достойнството му; 1
неготивни преживявания, включително унижение, потиснатост и срам;злепоставяне
пред голям кръг от хора, съседи, съжителстващи, познати и близки; емоционален
стрес, притеснение и загуба вна самочувствие; разсройство на психическото му здраве,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
19.02.2021г., до окончателното изплащане на сумата, както и заплатените по делото
разноски. Моли да бъде конституиран, като гражданки ищец по делото.
С Разпореждане № 633 от 17.08.2021г., след многократно давани указания за
изправяне нередовностите по тъжбата, съдът даде ход на тъжбата на А.А.Р. и насрочи
делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Със същото разпореждане съдът
указа на тъжителя, че в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението за
това, следва да конкретизира обидните квалификации, разпространени по негов адрес
по електронен път чрез e-mail до всички собственици в сграда "В.А. 1", както и да
уточни размера на претендираните от него неимуществени вреди за всяко едно от
извършените спрямо него престъпления. При неизпълнение следва прекратяване на
делото в посочените му части. Наред с това, съдът е указал на тъжителя, че това е
последната дадената му от съда възможност за изправяне нередовностите по
подадената тъжба.
В хода на производството, по делото постъпи отговор от подс.Т., с който
оспорва тъжбата, като неоснователна и необоснована. Заявява, че изложените в същата
твърдения са неверни и противоречат на обективната истина. Оспорва, като
неоснователен и предявения граждански иск. Представя писмени доказателства.
В съдебно заседание тъжителят А.Р. се явява лично и с повереника си.
Последният заявява, че от името на доверителя си поддържа тъжбата, ведно с
1

направените уточнения на същата, както и предявения с нея граждански иск. Ангажира
гласни доказателства.
Подсъдимият А.Т. също се явява лично в съдебно заседание и с
упълномощен от него защитник, който оспорва тъжбата и поддържат отговора на
същата. Също ангажират гласни доказателства.
Съдът прикани страните към постигане на помирение, но такова не бе
постигнато.
С влязло в сила протоколно определение № 464 от 15.10.2021г., съдът като
взе предвид, че в дадения на тъжителя седмодневен срок, считано от уведомяването му
за постановеното по делото разпореждане № 633 от 17.08.2021г., не е постъпила
конкретизация на обидните квалификации, предмет на повдигнатото срещу
подсъдимия Т. обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.2 вр. чл.146,
ал.1 от НК, счете, че са налице основанията на чл.24, ал.5, т.2 от НПК, съгласно които
ПРЕКРАТИ производството по НЧХД № 407/2021г. по описа на РС-Н., досежно
повдигнатото срещу подсъдимия Т. обвинение за това, че на 19.02.2021г. подс.АТ. М.
Т. разпратил до всички собственици в сграда „В.А. 1“ неуважително спрямо
пострадалия А.Р. писмо, разпространено по електронен път чрез имейл, съдържащо
обидни квалификации по адрес на пострадалия, в качеството му на Управител на
Етажната собственост, в изпълнение на служебните му задължения.
С протоколно определение от същата дата /15.10.2021г./, съдът като взе
предвид, че приемането за съвместно разглеждане на гражданския иск и конституиране
на тъжителя, като граждански ищец по делото би затруднило настоящото съдебно
производство, ОСТАВИ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за съвместно разглеждане на
предявения от тъжителя А.Р. против подс.А.Т. граждански иск за присъждане на
обезщетение в размер на 1500 лева, представляващи обезщетение за нанесените на
тъжителя неимуществени вреди, изразяващи се в унижение на честта и достойнството
му, негативни преживявания, включително унижение, потиснатост и срам,
злепоставяне пред голям кръг от хора, между които познати и близки, емоционален
стрес, притеснение, загуба на самочувствие, разстройство на психичното му здраве,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане –
19.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Наред с това съдът ОСТАВИ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на тъжителя А.Р. законституирането му като граждански ищец
по делото.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО
ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият А. М. Т. е със средно-специално образования. Неженен.
Осъждан-реабилитиран. Работи, като управител на „А. М.“ ООД.
Тъжителят А.А.Р. е етажен собственик и бивш Председател на Управителния
съвет на Етажната собственост на „В.А. 1“ /вж.Протокол – л.118-123 вкл./. Същият
установява пред съда, че на 19.02.2021г. се състоял разговор между него и подс.Т. по
повод водоснабдяването на комплекс „А. 1“, което било преустановено, за което
етажните собственици писали редица писма по ВиК ЕАД – Б., Кметство-М.В., Община
Н., и Президенството, за да не се допусне хуманитарна катастрофа. Ден преди това,
тъжителят Р. се обадил в Зора Феникс“ – дружеството, с което имали сключен договор
за поддръжка, за да поиска информация за случващото се с водоподаването в
2

комплекса, от където бил уведомен, че управителят Т. /подсъдимият/се намира във
„ВиК“ ЕАД-Б. и като се върне ще направи съобщение. На 19.02.2021г., тъжителят
видял подс.Т. в комплекса и се приближил към него заедно със свид.Н., за да го попита
какво решение са взели в „В и К“ ЕАД – Б.. Вместо отговор, тъжителят твърди, че бил
нападнат от подс.Т., който му отговорил, че не бил длъжен да им разказва и започнал
да упреква тъжителят, че бил некомпетентен и че в качеството му на Председател на
ЕС получавал възнаграждение в размер на 600 лева месечно, за което нищо не правел и
обърквал собствениците, като ги призовавал да не си плащат такса „поддръжка“, за
която подсъдимият заплащал ДДС. Тъжителят твърди, че подс.Т. викал и размахвал с
ръце, като му заявил, че било по-лесно да се говори с електрически стълб, отколкото с
него, от което Р. се почувствал оскърбен. В тази връзка тъжителят твърди, че като
Председател на УС на ЕС винаги е работил безкористно и безплатно и отрича да е
призовават етажните собственици да не плащат такса „поддръжка“. Твърди, че бил
представен пред етажните собственици, като лъжец и измамник. Върнал се в жилището
си с повишено кръвно налягане. При последващите им срещи в комплекса, тъжителят
сочи, че поздравявал подс.Т., но последният не му отговарял, при което и Р. спрял да го
прави. Твърди, че грубото поведение на подс.Т. не е рядко явление.
Защитникът на подсъдимия Т. твърди в съдебно заседание, че причина за
завеждане на настоящото дело не е затова, че тъжителят се е почувствал обиден, а
заради заведено срещу него и съпругата му дело за незаплатени задължения към „А.
М.“ ООД за поддръжката на комплекса. В подкрепа на това представят входирана в
съда искова молба против тъжителя и съпругата му /л.112-113 вкл./.
В показанията си пред съда, воденият от ищеца свидетел И.М. установява
пред съда, че на 19.02.2021г. сутринта бил на терасата на четвъртия етаж, срещу офиса
на подс.Т., когато видял тъжителят Р. и свид.Н. да вървят срещу подс.Т.. Недалеч от
офиса на подсъдимия лицата се спрели и тъжителят го попитал за водата, а Т. му
отвърнал високо с агресивен тон: „Нищо не съм ви длъжен. Вие мътите водата.“ Тогава
тъжителят му казал да се успокои, но подсъдимият му отвърнал „Вие нищо не
разбирате от българско законодателство. По просто, по-лесно е да обясня на
електрически стълб /фанарны столб/, отколкото на вас. За всички вас плащам ДДС“.
Според свид.М. разговорът продължил около 3-5 минути. Последната фраза на подс.Т.
била: „Какво да ви обяснявам“ след което рязко се обърнал и тръгнал в посока „А. 6“.
Свид.Н. присъствал на разговора, но не взел участие в него. След приключването му,
тъжителят и свид.Н. също се прибрали, като Р. се навел и с неуверена походка тръгнал
към дома си. Свид.М. установява пред съда, че след разговора, тъжителят се почиствал
оскърбен и унизен, тъй като чул несправедливи думи.
В показанията си пред съда, водения от подс.Т. – свидетел С.Н. заявява, че
познава страните, както и че с двамата е в нормални отношения. Същият потвърждава,
че през месец февруари 2021г. се състояла среща между тъжителят и подсъдимия на
терен между „В.А. 1“ и „В.А. 5“, на която присъствал. Намирал се на два метра
разстояние от тъжителя и подсъдимия. Сочи, че не помни репликите, които си
разменили страните по делото, но споменава, че са обсъждали спорни въпроси между
управляващото дружество „А. М.“ и Управителния съвет на ЕС, свързани с
водоснабдяването на комплекса. Свид.Н.сочи, че не помни в този разговор да е имало
отправени обидни реплики между страните. Сочи, че слез разговора продължили да се
разхождат.
От показанията на водената от подсъдимия свидетелка Д. К. се установява, че
3

през месец февруари 2021г. страните били в обтегнати отношения. Сочи, че
семейството на тъжителя започнали да правят възражения относно действителността
на договора им за поддръжка, като твърдяли, че е недействителен, както и че нямали
нищо за плащане. Отричали да имат задължения към управляваното от подс.Т.
дружество „А. М.“. Така започнал конфликта помежду им. Заведени били дела от „А.
М.“ срещу нередовните платци – етажни собственици. На едно от делата, свид.К. сочи,
че тъжителят Р., се приближил до подсъдимия и му казал: „Нямах намерение да те
съдя, но сега вече съм решил и ще те съдя“. Възникнал конфликт между К. и М., който
бил свидетел по делото, което наложило да се извика полиция. Свид.К. сочи, че
заплахите от И.М. били персонално към нея във връзка с работата й в „А. М.“, като
думите му били „Ще те унищожа“, за което същата подала жалба в полицията.
Воденият от подсъдимият свидетел П.М. установява пред съда, че в средата
на месец февруари 2021г. заедно с градинаря почиствали градинката до паркинга,
когато по пътеката, която идва от „А. 3“ и минава между „А. 5“ и „А. 1“ пристигнали
тъжителят Р. и свид.Н. с щеки. Двамата започнали разговор за тока и водата с подс.Т.,
като били на разстояние около метър и половина един от друг. Разговорът се водел на
българо-руски език. Свид.М. сочи, че не бил чул обиди и закани между разговарящите.
Твърди, че свид.М. живее на гърба на „А. 1“, която страна не гледа към мястото, на
което са разговаряли страните. Същият допълва, че за две години работа, тъжителят Р.
бил единственият човек, който създавал интриги и конфликти в тяхната фирма.
В обясненията си пред съда, подс.Т. заявява категорично, че разговора му с
тъжителя не е бил на висок тон, нито го е обиждал. В последната си дума сочи, че не се
счита за виновен и очаква справедливо решение от съда.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се
установява наличието на личен конфликт между страните по делото. Не се спори по
делото, че на 19.02.2021г. между подсъдимия и тъжителя се е състояла среща на
открито между комплекси „В.А. 1“ и „В.А. 5“, която е протекла в присъствието на
свид.Н. и е касаела водоснабдяването на комплекс „А. 1“. При преценка на събраните
по делото гласни доказателства, съдът не кредитира показанията на водения от
тъжителя свидетел И.М., както и на водените от подсъдимия свидетели Диана К. и
П.М., работещи в управляваното от подсъдимия дружество „А. М.“, с оглед тяхната
заинтересованост от изхода по делото. С оглед на това, съдът кредитира изцяло
показанията на свид.С.Н., който заявява пред съда, че по време на разговора между
тъжителя Р. и подс.Т. не е имало отправени обидни реплики между страните. Преди да
срещнат подс.Т., свид.Н. сочи, че вървели с тъжителя по улицата, като след
приключване на разговора продължили да се разхождат. С оглед на това недоказани
останаха твърденията на тъжителя, че след разговора му с подс.Т. се почуствал
оскърбен и се прибрал в дома си с повишено кръвно налягане.
Обидата е престъпление против честта и достойнството на личността, което
се изразява в казване или извършване нещо на другиго в негово присъствие, което е
унизително за честта или достойнството му. При това престъплението има
обстоятелства, без доказването на които е невъзможно постановяване на осъдителна
присъда. Задължително е във всички случаи установяването на съдържанието на
казаните обидни думи и характера и естеството на извършените обидни действия.
Извън обхвата на обидата остават случаите, при които деецът изказва
мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право
4

на искания, от които произтичат определени правни последици. В тези случаи деецът
упражнява права, гарантирани му от Конституцията и законите, като например,
правото да се изказва свободно, да сигнализира компетентните органи при
закононарушение или престъпление, да търси защита на свои накърнени права, като
реализира предоставените му за тази цел правни възможности.
В настоящият случай, мотивирайки искането си проблемите в повереното му
дружество да се решат с помощта на етажните собственици, подс.Т. е упражнил свои
процесуални права да изрази своята оценка относно постъпките на тъжителя Р., в
качеството му на Председател на ЕС на „В.А. 1“, за което не може да му се търси
наказателна отговорност. Изключая показанията на свидетелите М. и М., които си
противоречат, от останалите сабрани по делото писмени и гласни доказателства не се
установи между страните да са били разменени обидни реплики по време на срещата
им на 19.02.2021г. в комплекса. В потвърждение на това са показанията на свид.Н..
Предвид гореизложеното, съдът призна подсъдимия Т. за невиновен по
повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр.
чл.146, ал.1 от НК, поради което го оправда.
С оглед резултата по делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът
възложи в тежест на тъжителя Р. заплатените от подсъдимия разноски за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	16
Дата:	15 октомври 2021 г.
Съдия:	Мария Маркова Берберова Георгиева

Дело:	20212150200407
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	2 юни 2021 г.

Присъда по дело №407/2021 на Районен съд - Несебър

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите