№ 49906
гр. София, 06.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. С.ОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С.ОВ Гражданско дело №
20241110145086 по описа за 2024 година
Производството е образувано, след като с Определение от 21.06.2024 г. по гр.д. №
6376/2024 г. на РС – П. е прекратено производството по делото, което е изпратено по
подсъдност на СРС поради подадено в срока за отговор на исковата молба възражение
за местна неподсъдност на делото по чл. 105 ГПК.
Съдът, след служебна проверка допустимостта на производството, намира
следното:
В определението на РС – П. е прието, че след като отрича съществуването на
облигационно правоотношение с ответника, в това число и сключването на договор за
потребителски кредит и ответникът също не сочи да е налице облигационно
правоотношение между страните, а прави възражение за изтекла давност и оспорва
твърдяното от ищеца плащане, спорът не касаел потребителски договор, съответно
ищецът нямал качеството на потребител, поради което ответниковото възражение по
чл. 105 ГПК било основателно.
Предметът на спора се определя от посочените от ищеца като основание на иска
обстоятелства и от търсената от него защита (Решение № 35 от 18.01.2024 г. на ВКС по
гр. д. № 4690/2022 г., IV г. о.; Решение № 217 от 12.10.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1151/2016 г., IV г. о.; Решение № 145 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5024/2014 г.,
IV г. о.). Несъстоятелен е мотивът на РС-П., че ответникът също не сочел да е налице
правоотношение между страните, след като спорът бива рамкиран от фактическите и
правни твърдения на ищеца, изложени в исковата молба.
Физическото лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и
физическото лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност не губят качеството си потребител, когато
търсят защита на правата си на извъндоговорно основание, когато претендират
недействителност или последиците от недействителността на потребителския договор,
както и други свои права извън основанията по съответния специален закон.
Потребителят има това качество и когато претендира права на деликтно основание по
отношение на лице, което не е страна по потребителската сделка (производителят на
увредилата здравето му стока). По отношение на доставчика на стока или услуга това
качество може да придобие и трето лице, за което възникват права по сключената
потребителска сделка (третото ползващо се и третото увредено лице по
застрахователния договор). Дори при липса на сключен потребителски договор,
предлагащият стоки и услуги отговаря за вредите от недобросъвестните си действия
при воденето на преговори с потенциален потребител на основание чл. 12 ЗЗД. Още
по-малко потребителят би загубил качеството си, когато се позовава или претендира
последиците от нищожност (пълна или частична) на сключената потребителска сделка
1
(нищожността на сделката не е равнозначна на липса на сделка, тя е осъществен
фактически състав на сделката + опорочаващ факт). Потребителят не губи качеството
си и когато доставчикът прехвърли свое вземане по потребителската сделка на трето
лице - и тези случаи са обхванати от забраната за възлагане на потребителски спорове
на арбитражен съд, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски
спорове по чл. 4, ал. 3 ЗМТА (Нова - ДВ, бр. 8/2017) (Определение № 160 от
30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о.; Определение № 30 от 7.01.2016 г.
на ОС - П. по в. ч. гр. д. № 14/2016 г.; Определение № 3491 от 16.07.2015 г. на ОС - П.
по в. ч. гр. д. № 1933/2015г.).
Дали ищецът ще отправи претенция на договорно или извъндоговорно
основание не предопределя неговото качество потребител, а именно дали претендира
вземане във връзка с договор за потребителски кредит, на чиято недействителност се
позовава, и съответно дали е заплатил процесната сума по договор за кредит, отпуснат
му не за извършване на търговска или професионална дейност (§ 13, т. 1 ДР на ЗЗП и
ТР № 3 от 23.02.2022 г по т.д. № 3/2019 г., ОСГТК на ВКС).
Несъстоятелен е мотивът на РС – П., че спорът няма потребителски характер
поради това, че ищецът претендирал плащане на извъндоговорно основание,
отричайки съществуването на облигационно правоотношение въз основа на договор за
потребителски кредит между страните по делото. В исковата молба на С. Б. се сочи, че
ищецът заплатил сумата от 1190,05 лв. по договор за кредит, сключен с ответника, но
част от нея – сумата от 50 лв. била неоснователно заплатена поради липса на валидно
правоотношение между страните по делото. Имайки предвид характера на спора,
настоящият състав преценява, че в случая ищецът търси защита, макар и на
извъндоговорно основание, в качеството на потребител на услуги във връзка с
отпуснат нему потребителски кредит.
От служебно извършена справка в Национална база данни „Население“ от
31.07.2024 г. се установява, че ищецът има регистриран настоящ адрес в гр. П. към
момента на подаване на исковата молба с вх. № 39101 на 09.04.2024 г., което населено
място не попада в съдебния район на сезирания съд. Предвид изложеното, следва
прекратяване на производството и изпращане на делото на Софийски градски съд за
произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 45086/2024 г. на СРС.
ПОВДИГА СПОР за подсъдност между Софийски районен съд и РС – П. пред
Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2