Определение по дело №414/2020 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 65 от НПК. Образувано е по молба на
адв. Добрева, защитник на Б. Д. Г. , обвиняем по ДП № 602/20 г. по описа на РУ на МВР –
Сливен, вх. № 851/20 г., пор.№ 107/20 г. на Окръжна прокуратура –Сливен. В молбата се
твърди, че обв. Г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.354а, ал. 1,
изр. 2, пр. 1 и 2 вр. изр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – тежко престъпление по смисъла на
чл. 93, т. 7 от НК. Видно от справката му за съдимост, той бил осъждан за престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества и за
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Защитникът счита, че взетата по отношение на обв. Г.
мярка за неотклонение е незаконосъобразна. Съдът не бил се мотивирал защо приема за
установено, че обвиняемият е „осъждан неколкократно за деяния, свързани с употреба на
наркотични вещества” и „заради това е с по – висока степен на обществена опасност и
трайно изразено отношение и склонност към осъществяване на престъпна дейност”. Двете
престъпления, за които бил осъден обвиняемият не били тежки престъпления, поради което
по отношение на него не била налице „реална опасност” по смисъла на чл. 63, ал. 2 от НПК.
Тъй като обв. Г. бил с мярка за неотклонение задържане под стража три месеца, това се
явявало търпене на наказание лишаване от свобода, а през този период не били извършвани
процесуално – следствени действия по събиране на доказателства. Марката за неотклонение
била изиграла функциите си и обезпечила нормалния ход на досъдебното производство. По
досъдебното производство се съдържали и доказателства за здравословното състояние на
майката на обвиняемия, която била трудно подвижна и й била необходима помощ, както и
други доказателства имащи отношение към семейното и социално положение на
обвиняемия и относими към налагането на по – лека мярка за неотклонение. Искането е
съдът е да измени наложената мярка за неотклонение задържане под стража в по – лека.
В съдебно заседание защитникът на обв. Г. поддържа молбата и моли за уважаването
й, на основанията, посочени в нея. Твърди още, че обвиняемият има постоянен адрес, не се
укрива за настоящото досъдебно производство и няма досъдебни производства или влезли в
сила присъди по отношение на престъпления, свързани с наркотици.

Прокурорът счита, че не са налице основания за изменение на мярката за
неотклонение „Задържане под стража”. При вземането й били налице хипотезите на чл. 63
ал.1 от НПК и към настоящия момент опасността обвиняемия да се укрие или да извърши
престъпление не била отпаднала.
Обв. Г. моли за по – лека мярка за неотклонение.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С постановление на разследващия орган от 25.05.2020г. Б. Д. Г. е привлечен в
качеството на обвиняем по Досъдебното производство № 602/20 г. по описа на РУ на МВР -
1

Сливен, вх. № 851/2020 г., пор. № 107/2020 г. на ОП – Сливен за това, че на 24/25.05.2020г.
в гр. Сливен, в съучастие с К. А. К., като съизвършител, без надлежно разрешително държал
прекурсори и материали за производство на високорисково вещество – метамфетамин с цел
разпространение – престъпление по чл.354а, ал. 1, изр. 2, пр. 1 и 2 вр. изр. 1, пр. 4, вр. чл.
20, ал. 2 от НК.
С постановление от 25.05.2020 г. на ОП – Сливен обв. Г. е задържан до 72 часа,
считано от 15:35 ч. на същата дата до довеждането му пред Окръжен съд – Сливен за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
С влязло в сила на 02.06.2020г. протоколно определение от 27.05.2020г. по ЧНД №
210/2020г. по описа на Окръжен съд – Сливен по отношение на обв. Г. е взета мярка за
неотклонение Задържане под стража.
Обв. Г. е на 47 години, български гражданин, с основно образование. Безработен.
Разведен. Видно от представената декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние обв. Г. е посочил, че не работи, няма доходи и не притежава недвижими имоти и
МПС.
Осъждан: - с влязла в сила на 01.10.2012г. присъда по НОХД № 306 / 2012г. на СлОС
за извършено в периода 12.03.2008г. до 24.06.2010г. престъпление по чл. 278а, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание глоба в размер на 500лв., а
на основание чл. 278в, ал. 1 от НК и допълнително наказание глоба в размер на 2 000 лв. По
досъдебното производство няма доказателства за плащането на така наложените глоби.
- с влязло в сила на 04.12.2017г. споразумение по НОХД № 1582 / 2017г. на СлРС за
извършено на 10.11.2017г. престъпление по чл. 343б, ал. 3, пр. 1 от НК /управление на МПС
след употреба на наркотични вещества/, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за изпитателен срок от три години и наказание ЛПУМПС за срок от една година и
четири месеца;
- с влязло в сила на 01.06.2018г. споразумение по НОХД № 38 / 2018г. на СлРС за
извършено на 25.08.2017г. престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок пет месеца, изпълнението на което на основание чл.
66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
С влязло в сила на 20.07.2018г. определение по ЧНД № 734 / 2018г. на СлРС на обв.
Г. е определено едно общо наказание по НОХД № 38 / 2018г. на СлРС и по НОХД № 1582 /
2017г. на СлРС , а именно лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
Формално обв. Г. има постоянен адрес. Обвиняемият има множество
криминалистически регистрации /видно от приложената по досъдебното производство
2

криминалистична справка/.
По досъдебното производство са разпитани множество свидетели /включително
някои от тях пред съдия – свид. А.Б., свид И.Ф., свид. Н.А.Я./. Обв. Г. е отказал да даде
обяснения в качеството му на обвиняем, Другият обвиняем също не е дал обяснения и е
заявил само, че не знае за какво му е повдигнато такова обвинение. Приложени са протоколи
за извършени процесуално-следствени действия и снимков материал. По съответния
процесуален ред са иззети или доброволно предадени веществени доказателства. Изискана е
и получена информация от мобилните оператори за използваните от двамата обвиняеми и
свид. Стефанка Д. телефонни апарати. Изготвена е една техническа експертиза от вещо
лице в НТЛ – ОДМВР – Сливен и е назначена друга техническа експертиза, изготвянето на
която е възложено на експерт от НИК - София и към настоящия момент все още не е
изготвена. Назначена е и допълнителна физикохимическа експертиза, която също не е
изготвена.
Свид. Д. е разпитана в качеството на свидетел пред съда. От нейните показания се
установява, че тя и нейният син са живели заедно; тя имала решение на ТЕЛК от 2009г. за 71
% инвалидност; той ходел на работа, но не знае къде е работил; разполагал с пари, но и тя
му помагала със парични средства от пенсията си.
Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Молбата за изменение на взетата по отношение на обв. Г. мярката му за неотклонение
от Задържане под стража в по-лека е неоснователна и като такава съдът я отхвърли.
Обвиняемият разполага с процесуална възможност по всяко време на досъдебното
производство да иска изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение
Задържане под стража /чл. 65, ал. 1 от НПК/. Съгласно чл. 65 ал. 4 от НПК в настоящото
производство съдът следва да прецени всички обстоятелства, свързани със законността на
задържането.
При първоначалното вземане на мярката за неотклонение окръжният съд е обсъдил
всички въпроси, свързани с определянето й. Аргументите на съда при вземане на
първоначалната мярка за неотклонение, касаещи деянието, авторството, личността на обв. Г.
и другите относими обстоятелства, се споделят и към настоящия момент. По делото не е
налице изменение на обстоятелствата, което да налага изменение на мярката за
неотклонение от Задържане под стража в по-лека.
Обвинението срещу обв. Г. е за тежко умишлено престъпление, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три до дванадесет години и глоба от
двадесет хиляди до сто хиляди лева.
3

От събрания по надлежния процесуален ред до момента доказателствен материал
може да се направи обосновано предположение, че обв. Г. е извършил деянието, за което в
конкретния случай му е повдигнато обвинения/законът не изисква категоричен извод в тази
насока/.
Към настоящия момент не е отпаднала и констатираната при първоначалното вземане
на мярката за неотклонение Задържане под стража реална опасност обв. Г. да се укрие или да
извърши престъпление. Реалната опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление е налице, предвид обстоятелството, че е привлечен като обвиняем за тежко
умишлено престъпление; представлява лице със завишена степен на обществена опасност
предвид предишните му осъждания за деяния, свързани с употребата на наркотични
вещества и с унищожаване на чужда вещ, както и множеството криминалистически
регистрации; деянието предмет на настоящото производство е извършено в изпитателния
срок, за който е отложено изпълнението на наложените му по НОХД № 1582 / 2017г. на
СлРС и по НОХД № 38 / 2018г. на СлРС наказания лишаване от свобода; липсата на
постоянна работа и легален източник на средства за препитание; системно употребява
алкохол и наркотични вещества, като след употребата им става раздразнителен и агресивен;
израстнал е и се движи в среда от криминално проявени лица. Наличието на адрес, не
гарантира изключването на реалната опасност обвиняемият да се укрие. Поради изложеното,
съдът прецени като неоснователни изтъкнатите от защитника доводи, за
незаконосъобразност на взетата мярка за неотклонение задържане под стража.
Предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК все още са налице.
Към настоящия момент няма основания обусловени от здравословното състояние на
обвиняемия, които да обуславят необходимостта от налагането на по – лека мярка за
неотклонение. Не са налице и новонастъпили специфични ангажименти към семейство – от
показанията на разпитаната свид. Д., се установи, че има решение на ТЕЛК от 2009г. и е
трудно подвижна, че няма кой да й помага в домакинството, но тя се справя сама, освен
това подпомага обв. Г. с парични средства от пенсията си. Т.е. твърдяните здравословни
проблеми на майката на обвиняемия са съществували и към момента, когато е взета мярката
му за неотклонение задържане под стража.
На основание чл. 63, ал. 4 от НПК съдът прецени, че изтеклият срок на задържане -
три месеца е в разумните граници и не се явява „търпене на наказание лишаване от свобода”
в какъвто смисъл е изложеното твърдение в молбата.
Цел на мярката за неотклонение е да се осигури присъствието на обвиняемото лице за
нуждите на наказателното производство, да му се попречи да се укрие или да извърши
престъпление. Евентуалното изменение на мярката за неотклонение в по-лека в конкретния
случай, с оглед обоснованото предположение за извършено от обвиняемия тежко умишлено
престъпление и реалната опасност от извършване на престъпление или укриване, съдът
намира, че не би могла да осигури постигането на целта по смисъла на чл.57 от НПК.
4

С оглед на изложените съображения, като не констатира наличие на новонастъпили
обстоятелства, които да налагат изменение на взетата по отношение на обв. Г. мярка за
неотклонение, съдът потвърди взетата по отношение на него мярка за неотклонение
Задържане под стража.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

Номер на акта:	306
Дата:	27 август 2020 г.
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20202200200414
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	25 август 2020 г.

Определение по дело №414/2020 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите