МОТИВИ по НОХД № 5140/2019г. на
СГС, НО, 7-ми състав
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №
15118/2019 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр, № 14181/2019 г. по описа на СГП, срещу
Б.У. /В. W./ - родена на *** г. в Китайската народна република, ЕГН: **********,
ЛНЧ: **********, китайска гражданка, със статут на постоянно пребиваваща в Р.
България, омъжена, работеща, неосъждана за това, че на 19.07.2019 г., около
11.15 часа, в магазин № 1069, находящ се на територията на „Стоков Базар -
Илиянци“, гp. София, бул. „******, дала подкуп от 2000 /две хиляди/ лева на
длъжностно лице, в качеството му на полицейски орган: -В.З.П., заемаща
длъжността разузнавач III степен в 02 сектор „Търговия, услуги, туризъм“ към
отдел „Икономическа полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, за да
не извърши действие по служба, а именно — да бъде преустановена започналата в
горепосочения магазин полицейска проверка по реда на Закона за министерство на
вътрешните работи за нерегламентирана продажба на стоки, обозначени със знаци
на валидно регистрирани търговски марки без знанието и съгласието на носителите
на това право, и да не бъдат предприети действия за изземването на такива
стоки, продавани в Търговския обект - престъпление но чл. 304а, вр. чл. 304,
ал. 1 от НК.
В
разпоредителното заседание подсъдимата и нейния защитник са направили искане
делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие – чл. 371,
т. 2 от НПК. Настоящият състав, като прецени, че не са налице основания за
спиране или прекратяване на наказателното производство, както и че не са налице
допуснати нарушения на процесуалните правила и на основание чл. 252, ал. 1 от НПК разгледа делото незабавно по реда на глава 27 от НПК.
Подсъдимата У.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и се признава за виновна, а с определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК,
като e намерил, че направеното от подсъдимата У. самопризнание се подкрепя от
всички събрани на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че
при постановяване на настоящата присъда ще ползва самопризнанието на
подсъдимата У., без да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния
акт.
В хода по
същество представителят на Софийска градска прокуратура поддържа обвинението и
счита същото за доказано по един безспорен и категоричен начин. Същият прави
разбор на доказателствата в следствие накойто прави извода, че подсъдимата е
извършил инкриминираното деяние както от обективна, така и от субективна
страна. По отношение на наказанието, прокуратурата счита, че същото следва да
бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно на ЕДНА година ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде отложено на основание
чл. 66 от НК за срок от ТРИ години, както и да й бъде наложена ГЛОБА в размер
на 2000 лева, колкото е и предмета на престъплението, а самият предмет да бъде
отнет в полза на държавата.
Адв. И. се
съгласява с анализа на доказателствата, така както е направен от представителя
на СРП. Моли съда да прецени, дали извършените от нея действия сочат на
извършено деяние така, както е квалифицирано от прокуратурата, а именно, дали
същата е дала подкуп. Защитата сочи, че подсъдимата е признала вината си,
оказала е пълно съдействие и няма никакви индиции, същата да е с престъпни
нагласи, поради което заявява, че счита посоченото от СГП наказание за твърде
строго. Счита, че дори самото присъствие на подсъдимата в съдебно заседание е
изиграво своя възпиращ и превъзпитаващ ефект върху нея.
Подсъдимата У.
лично в своя защита заявява, че поддържа казаното от нейния адвокат.
В последната
си дума подсъдимата У. моли да й бъде наложено минимално наказание.
Съдът след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното :
От фактическа страна :
Подсъдимата Б.У.
/В. W./ - родена на *** г. в Китайската народна република, ЕГН: **********,
ЛНЧ: **********, китайска гражданка, със статут на постоянно пребиваваща в Р.
България, омъжена, работеща, неосъждана.
На
18.07.2019 г. в ІІІ сектор „Търговия, услуги, туризъм“ към отдел „Икономическа
полиция“, при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ постъпил по
електронната поща сигнал за това, че в гр. София, в магазин № 1069, находящ се
на територията на „Стоков Базар - Илиянци“ се продават стоки, обозначени със
знаци на валидно регистрирани търговски марки без знанието и съгласието на
носителите на това право.
По този
повод в СДВР била планирана специализирана полицейска операция, която следвало
да се проведе на 19.07.2019г., като в нея участвали следните длъжностни лица, в
качеството им на полицейски органи, а именно:В.З.П. иН.К., заемащи длъжността
разузнавач III степен в 02 сектор „Търговия, услуги, туризъм“ към отдел:
„Икономическа полиция“ при Столична дирещия на вътрешните работи и К..К, заемащ
длъжността разузнавач V степен в 02 сектор „Търговия, услуги, туризъм“ към
отдел „Икономическа полиция“ при СДВР.
В изпълнение
на изготвения план, на 19.07.2019 г., около 10.30 часа, посочените свидетели
отишли в магазин № 1069, находящ се на територията на „Стоков: Базар -
Илиенци“. гр. София, бул. „*******В магазина били подсъдимата Б.У., както и
нейния син С.Ч.. Свидетелите, полицейски служителиВ.З.П.,Н.К. и К..К се
легитимирали, като полицейски служители, показвайки служебните си карти пред Б.У.,
след което свидетелкатаВ.П.уведомила подсъдимата, че ще извършат проверка в
магазина за наличието и продажбата на стоки, обозначени със знаци на валидно
регистрирани търговски марки без знанието и съгласието на носителите на това
право и пристъпили към нейното осъществяване.
В хода
проверката полицейските служители установили, че в магазина се съхраняват голям
брой часовници, запалки и ключодържатели, обозначени със знаци на различни
търговски марки, за които подсъдимата не представила документи за техния произход
и начин на придобиване, поради което свидетелкатаВ.П.уведомила по телефона Г.Г.-
началник сектор 02 към О „ИП“ при СДВР, който й заявил, че ще изпрати дежурната
оперативна група и й разпоредил да запазят местопроизшествието.
Докато
изчаквали идването на оперативната група, която да извърши претърсване в
магазина и да изземат намерените стоки, подсъдимата У., около 11.15 часа на
19.07.2019 г., се приближила в непосредствена близост до свидетелката П.и с
дясната си ръката посегнала да сложи в чантата й пачка с пари, като банкнотите
били с номинал 20 лева, прихванати по средата с жълт ластик.
Виждайки това, свидетелкатаВ.П.отблъснала
ръката на подсъдимата и я запитала какво прави, на което последната отговорила,
че парите са „да има за кафе и вода, да
почерпи и да не взима стока“ и добавила, че камерата в магазина не работи.
Свидетелката П.й заявила, че това как да стане, след което подсъдимата Б.У. прибрала посочената сума в
десния преден джоб на дънките си. Свидетелката П.незабавно докладвала, за
случилото се на своя началник й застанала непосредствено до подсъдимата, за да
й попречи да изхвърли или премести гореспоменатите парични средства. На
подсъдимата бил извършен личен обиск, при който в предния десен джоб на дънките
й била намерена пачката с пари, която същата предложила на свидетелката П.,
като било установено, че същата съдържа 100 банкноти с номинал 20 лева, или
обща сума в размер на 2000 лева.
По доказателствата :
Съдът прие
изложената фактическа обстановка по силата на императивната норма на чл.373,
ал.3 от НПК, която го задължава да приеме за установена фактическите
обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Съгласно чл.372, ал.4 от НПК съдът
прецени, че направеното от подсъдимата признание на фактите, изложени от
прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от
събраните на досъдебното производство и в съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства, които са следните
:
Гласни : Самопризнанията на подсъдимата У., направени в
производството пред СГС, показанията на свидетелитеВ.З.П., К.Л.К.,Н.К. К., А.М.И.,
И. П.Ш.и С.Ч..
Писмени : ПРОТОКОЛ ЗА ОБИСК И ИЗЗЕМВАНЕ – стр. 16 / оригинал на
38 стр./ : намерени в предния десен джоб на дънките пачка пари 100 банкноти с
номинал 20лв. – Обект № 1, както и други банкноти; ПРОТОКОЛ ЗА ОГЛЕД НА
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА – стр. 53 – описват се банкнотите по Обект 1; Заповед
за встъпване в длъжност на К.Л.К. – стр. 89; Акт
за встъпване в длъжност на К.Л.К. – стр.
90; Протокол за встъпване в длъжност на К.Л.К. – стр. 91; Заповед за встъпване
в длъжност наВ.З.П. – стр. 92; Акт за встъпване в длъжност наВ.З.П. – стр. 93; Протокол
за встъпване в длъжност наВ.З.П. – стр. 94;
Заповед за встъпване в длъжност
наН.К. К. – стр. 95; Акт за встъпване в длъжност наН.К. К. – стр. 96; Протокол
за встъпване в длъжност наН.К. К. – стр. 97; СПЕЦИФИЧНА
ДЛЪЖНОСТНА ХАРАКТЕРИСТИКА – стр. 99; Справка за заемани длъжности – стр. 101; Удостоверение
за актуално състояние на фирма „Б.Б.Ф.“ ООД – 105; Договор за наем на обекта и
анекс – стр. 111; Справка НОИ – стр. 116.
Заключението
на ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА ЗА ИСТИННОСТ по Протокол № 857/2019г., изготвена от К.К.К..
ЗАКЛЮЧЕНИЕ : банкнотите са истински – стр. 85
Веществени : Банкноти и монети, описани в протокол за обиск и
изземване на л. 28 от ДП, на съхранение в СДВР – Приемо – предавателен протокол
- стр. 135
В посочения
доказателствен материал липсват каквито и да било съществени противоречия, като
направените от подсъдимата У. пълни самопризнания се подкрепят изцяло от
свидетелските показания на посочените по-горе свидетели, приетата по делото
експертиза и писмените доказателства, приложени по делото.
Съдът
намери, че горепосочените доказателства, категорично и без съществени
противоречия, установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота,
поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Установено е
по категоричен начин длъжностното качество на св. П., което се устанаовява от посочените
по-горе писмени доказателства : Заповед за встъпване в длъжност, Акт за
встъпване в длъжност и Протокол за встъпване в длъжност наВ.З.П., както и Специфична
длъжностна характеристика и Справка за
заемани длъжности.
Установена е
и целта на предложената неследваща се облага в размер на 2000 лева, а именно да
бъде преустановена започналата в горепосочения магазин полицейска проверка по
реда на Закона за министерство на вътрешните работи за нерегламентирана
продажба на стоки, обозначени със знаци на валидно регистрирани търговски марки
без знанието и съгласието на носителите на това право, и да не бъдат предприети
действия за изземването на такива стоки, продавани в Търговския обект, за което
са събрани гласни доказателствени средства.
По
категоричен начин се доказва авторството на деянието – доказа се, че именно подсъдимата
У. e лицето се е приближило до св. П.и опитало да пъхне в чантата на
свидетелката сумата от 2000 лева.
По тези
причини съдът намери, че категорично е установено както авторството на деянието
така и обстоятелствата около извършването му и въз основа на възприетата
фактическа обстановка изгради своите правни изводи.
От правна страна :
С оглед на
изложеното по-горе настоящият състав достигна до извода, че подсъдимата Б.У. е
осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.
304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК.
Обектът на
правна защита на престъплението по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 НК, както и на
всички престъпления от раздел ІV от глава осма от Особената част на НК са
отношенията, осигуряващи правилното функциониране на държавния и обществения
апарат и точното, еднакво и безкористно осъществяване на правата и задълженията
на длъжностните лица в кръга на тяхната
компетентност. Поради това, за да е осъществено деяние от посочения раздел на
НК, на първо място се изисква деянието да е насочено срещу отношенията,
свързани с упражняване на държавна власт от съответните държавни органи, с
осъществяването на други публични функции, с функционирането на обществените
организации или на администрацията, която подпомага дейността им, каквото
несъмнено е деянието, извършено от подсъдимата Б.У..
От обективна страна :
Подсъдимата
на На 19.07.2019 г., около 11.15 часа, в магазин № 1069, находящ се на
територията на „Стоков Базар - Илиянци“, гp. София, бул. „******, предложила подкуп от 2000 /две хиляди/
лева на длъжностно лице, в качеството му на полицейски орган: -В.З.П., заемаща
длъжността разузнавач III степен в 02 сектор „Търговия, услуги, туризъм“ към
отдел „Икономическа полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, за да
не извърши действие по служба, а именно — да бъде преустановена започналата в
горепосочения магазин полицейска проверка по реда на Закона за министерство на
вътрешните работи за нерегламентирана продажба на стоки, обозначени със знаци на
валидно регистрирани търговски марки без знанието и съгласието на носителите на
това право, и да не бъдат предприети действия за изземването на такива стоки,
продавани в Търговския обект.
Посочената
сума от 2000 лева безспорно представлява подкуп – дар, който не се следва на
св. П.и който има паричен еквивалент, разпределени в 100 броя банкноти с
номинал 20 лева и получаването му не произтича от нейните служебни задължения.
Налице е и
другия квалифициращ признак от състава на престъплението по чл. 304а от НК е
полицейски орган по смисъла на чл. 56 от ЗМВР и е длъжностно лице по смисъла
на чл. 93, ал. 1, б.”а” от НК –В.З.П. е
полицейски служител, заемащ длъжност разузнавач III степен в 02 сектор
„Търговия, услуги, туризъм“ към отдел: „Икономическа полиция“ при Столична
дирещия на вътрешните работи, изпълнява задълженията си по закона за МВР,
описани в длъжностната й характеристика.
С оглед
заеманата длъжност, важността на осъществяваните правомощия и функции в
системата, в която работят, тя е длъжностно лице, заемащо отговорно служебно
положение. Подобен извод държи сметка за задължителните за съда указания,
съдържащи се в т. 8 от ППВС № 8/1981г. и имплицитно се съдържа в текста на чл.
304а от НК. С последната законодателна промяна в този текст (обн. Д.В., бр. 26/
06.04.2010г.) сред лицата, заемащи отговорно служебно положение изрично са
изброени и полицейските органи. Подобен законодателен подход е обясним, тъй
като спецификата на служебната дейност на полицейските органи е с изключително
значение за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността
и опазване на обществения ред.
Установява
се и целта на дадения подкуп, а именно, да не бъдат предприети от страна на
полицейските органи определени действия, които спадат в кръга на неговата
служба – да бъде преустановена започналата в горепосочения магазин полицейска
проверка по реда на Закона за министерство на вътрешните работи за
нерегламентирана продажба на стоки, обозначени със знаци на валидно
регистрирани търговски марки без знанието и съгласието на носителите на това
право, и да не бъдат предприети действия за изземването на такива стоки,
продавани в Търговския обект. Целта на подкупа е обективирана с думите „да има за кафе и вода, да почерпи и да не
взима стока“ и добавила, че камерата в магазина не работи.
По отношение на изпълнителното деяние, настоящият състав
намери, че извършеното от подсъдимата У. представлява „предлагане“, а не
„даване“ на подкуп. В тази връзка настоящият състав взе предвид следното :
Нормите
на чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК
инкриминират т.н. активен подкуп,
представляващ противоправно посегателство върху обществените отношения,
уреждащи дейността на държавни органи,
обществени организации и лица, изпълняващи публични функции.
Разгледано в
исторически аспект, „предложи“ и „даде“, като форми на изпълнителното деяние на
активния подкуп, са били възведени в
чл.261 на отменения НК от 1951г. С приемането на сега действащият Наказателен
кодекс (обн. ДВ. бр.26 от 2 април 1968г.),
е била създадена нормата на чл.304 от НК, в която е бил криминализиран
активния подкуп при единствената форма на изпълнителното деяние -даването на
подкуп. С ДВ, бр. 51 от 2000 г., е създадена разпоредбата на чл.304а,ал.1 от НК, с която се криминализира предлагането
на подкуп.
В сега
действащите норми на чл.304,ал.1 от НК и 304а, ал.1 от НК /ДВ бр. 92 от 2002
г./, са предвидени и двете форми на
изпълнителното деяние на активния подкуп-„предложи“ и „даде“.
При
„предлагането“ на подкуп се касае до
отправено едностранно недвусмислено изявление на субектът на активния подкуп
към длъжностно лице, целящо мотивиране на последният да извърши или да не
извърши действия по служба. При тази форма на изпълнителното деяние не е нужно
съгласуване на насрещните воли между субекта на активния подкуп и адресата,
като за довършването на престъплението е необходимо единствено недвусмисленото
изявление, с което се предлага подкупа, да е достигнало до длъжностното лице.
Ирелевантно за съставомерността на активния подкуп, при тази форма на
изпълнителното деяние, длъжностното лице да се е съгласило или не, да получи
неследващия му се дар или облага, респективно да се е съгласило с предложението
на дееца. Предложението може да бъде изразено както в словесна форма, така и
чрез конклудентни действия. За осъществяване на активния подкуп при тази форма
на изпълнителното деяние, не е необходимо да са предприети от дееца действия по
фактическо предаване на предмета на престъплението на длъжностното лице, но ще
е налице „предложение“ за подкуп и когато деецът е индивидуализирал и
обективирал волята си чрез конкретни фактически действия за предоставянето на
облагата, в конкретния случай, подсъдимата У. се е опитала да постави инкриминираната сума от 2000 лева в
затворената чанта на св. П.. При „даването“ на подкуп е необходимо съгласието
на длъжностното лице, което да приеме подкупа.
Двете форми
на изпълнително деяние на активния подкуп - „предложи“ и „даде“, се намират в
условията на градация помежду си на една и съща инкриминирана деятелност, два
отделни етапа на едно и също престъпление, като при първият-престъплението ще
бъде довършено с отправеното едностранно недвусмислено изявление на субекта на
активния подкуп към длъжностно лице, целящо мотивирането на последният да извърши
или да не извърши действия по служба, като е без значение дали същият е изразил
съгласие или не да получи неследващия му се дар или облага, респективно да се е
съгласил с исканията на дееца. Когато длъжностното лице фактически е приел
подкупа, тогава ще е налице довършване на престъплението при третата предвидена
в чл.304,ал.1 от НК и в чл. 304а, ал.1 от НК форма на изпълнителното деяние
-„даде“. Като в тази връзка е необходимо да се уточни, че се касае за едно
престъпление, като даването на подкупа поглъща предлагането му.
С оглед на изложеното, настоящият състав прие, че от
обективна страна Б.У. е осъществила формата на изпълнителното деяние на
престъплението по чл 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК „предлагане“, а не
„даване“, поради което и съдът я призна за виновна за това, че предложила
подкуп на св. П.и я оправда за това да е дала такъв на св. П..
От субективна страна :
От
доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че Б.У. е извършила
деянието умишлено, при форма на вината пряк умисъл. За наличието му съдът
изходи от обективно установените действия на дееца, които представляват външен
израз на представите и мисловната му дейност. Действията на подсъдимата са били
осъществени в строга логическа последователност и ясно показват, че тя е
съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е и е искала
настъпването на общественоопасните последици.
В тази
връзка съдът съобрази, че св. П.се е легитимирала като полицейски служител,
поради което съдът приема, че подсъдимата ясно е съзнавала длъжностното
качество на тази свидетелка – полицейски орган, както и че предлага на същата
дар, който не й се следва – подкуп в размер на 2000 лева. Подсъдимата е
съзнавала и обстоятелството, че осуетяването на проверката и неизземването на
стоките, за които същата не е разполагала с разрешение и съгласие на носителите
на правото върху марките да продава, е правно запретено, но въпреки това е
извършила инкриминираното действие с ясната цел да мотивира полицейския орган в
лицето на св. П.да не изпълни своето задължение по служба, а именно – да бъде
преустановена започналата в горепосочения магазин полицейска проверка по реда
на Закона за министерство на вътрешните работи за нерегламентирана продажба на
стоки, обозначени със знаци на валидно регистрирани търговски марки без
знанието и съгласието на носителите на това право, и да не бъдат предприети
действия за изземването на такива стоки, продавани в Търговския обект. Съдът не
се съгласява с тезата на защитата, че подсъдимата не е съзнавала, че даването
на подкуп на полицейски служител е незаконно в България, за което е
показателно, че действията на У. са били извършени така, че парите да бъдат
предложени на св. П., без други лица да видят, както и уверението, че камерата
не работи, т.е., че това незаконосъобразно действие няма да бъде забелязано и
съответно санкционирано.
По вида и размера на наказанието :
За престъплението по чл. 304а, пр. 3, вр. чл. 304, ал. 1
от НК законът е предвидил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до ДЕСЕТ ГОДИНИ и ГЛОБА
до 15 000 лева.
Разпоредбата
на чл. 54 от НК задължава съда да определи наказанието в рамките, посочени в
съответната специална норма, като прецени наличието на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, освен ако не се установи наличието на многобройни или
изключителни такива, като в този случай
следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Настоящата
инстанция намира, че по настоящото дало не са налице основания за прилагане на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като не са налице нито
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключителни такива.
Действително, подсъдимата е неосъждана, но само по себе си това обстоятелство
следва да е налице за всеки гражданин, дори и същият да не е гражданин на
Република България. Отделно от това, направеното самопризнание е елемент от
процедурата по глава 27, по чл. 371, т. 2 от НК, поради което и не следва да се
взима предвид при индивидуализирането на наказанието.
Императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 НПК изисква при определяне на наказанието при
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК да се приложи
разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК, освен ако не са налице и едновременно
основания за прилагане на чл. 55 от НК и това е по-благоприятно за дееца, а
както беше посочено горе, основания за определяне на наказанието при
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства не е налице.
Ето защо
настоящият състав намери, че наказанието следва да бъде определено на по реда
на чл. 54 от НК в рамките, посочени в съответната специална норма, след което
на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, да бъде редуцирано с 1/3.
С оглед на
конкретните обстоятелства по настоящия случай съдът счете, че на подсъдимата
следва да бъде определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, като от една страна
отчете чистото съдебно минало на подсъдимата и инцидентния характер на
деянието, но от друга страна съобрази високата степен на обществената опасност
на извъшеното, тъй като даването на подкуп на полицейски служител е елемент от
фактическия състав на престъпление с по-висока степен на обществена опасност с
оглед на която и нормата е квалифицирана.
Изложеното
мотивира съда да наложи наказание по-високо от законовия минимум за наказанието
„Лишаване от свобода“, посочен в нормата на чл. 39 от НК /тъй като текстът от
особената част на НК – чл. 304а не съдържа законов минимум/, а именно в размер
на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като след редукцията на чл.
58а, ал. 1 от НК, беше определено окончателно наказание на подсъдимата -
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА.
Настоящият
състав прецени, че са налице всички основания на чл. 66 от НК, което е
предпоставка институтът на „Условното осъждане“ да бъде приложен. Наложеното
наказание е до 3 години и подсъдимата е неосъждана, като настоящия състав
прецени, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдената не е наложително наказанието да бъде изтърпяно ефективно, поради
което отложи изтърпяването на същото за изпитателен срок от ТРИ години, който
беше преценен от настоящия състав като адекватен, с оглед постигане на целите
на наказанието.
Съдът наложи
и кумулативно предвиденото в нормата на чл. 304а от НК наказание ГЛОБА, като по
изложените по-горе съображения и като съобрази размера на предложение подкуп,
същото беше определено в размер на 2000 лева.
Съдът
намери, че са налице основанията за прилагане и на императивната разпоредба на
чл. 307а от НК, поради което отне в полза на държавата инкриминираната сума.
С оглед
изхода на делото, съдът възложи на подсъдимата да заплати държавната такса за
издаване на изпълнителен лист, доколкото други разноски не бяха направени, а
разноските за преводач на ДП, съдът възложи на съответния орган на досъдебното
производство, а тези в съдебната фаза на процеса – в тежест на държавата, на
основание чл. чл. 189, ал. 2 от НПК.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: