Р
Е Ш Е Н И Е
№ 199 21.07.2022 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на седми юли две хиляди двадесет и
втора
год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Гриша Мавров, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №172 по описа
за 2022 год., за да се произнесе, съобрази
следното
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на Т.Б.В. *** против решение №216/12.05.2022 год.,
постановено по АНД №134/2022 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което
е потвърдено наказателно постановление №20-1228-002191/10.09.2020 год., издадено от Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР
Стара Загора, с наложени на касатора административни наказания глоба в общ размер
на 130.00 лв. за нарушения на разпоредби от Закона за движение по пътищата.
В касационната жалбата на Т.В.
се
съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението,
като се излагат съображения, че районния съд не се е произнесъл и по всички
наведени от негова страна оплаквания. Никъде в решението не е обсъдено приетото
по делото доказателство – схема на бул.“Методи Кусев“ и ул.“Свети княз Борис“,
от която е видно, че улиците не се пресичат, а е налице завой в който има два
броя паркоместа за инвалиди. Счита, че така приетото от накацващият орган
кръстовище не отговаря на законовата дефиниция за това. Не било ясно също така
как е било определено разстоянието, на което е бил паркиран автомобила му. По
второто нарушение, твърди, че е имал пожарогасител, но същият е бил с изтекъл
срок на годност. Твърди също така, че няма годност на пожарогасителя. Що се
отнася до не представянето на контролния талон, твърди, че не е имал такъв, тъй
като му е бил отнет заради извършено то негово страна друго нарушение на ЗДвП,
въз основа на който му е бил съставен АУАН, с който е управлявал автомобила. По
отношение на четвъртото нарушение, че със спирането си е създавал опасност или
е пречка за движението, излага доводи, че е трябвало да е посочена конкретната
хипотеза, която е нарушил за да реализира в пълен обем правото си на защита. По
подробно изложени съображения по наведените оплаквания е направено искана за
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление.
Ответника
Началник група в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Стара Загора не
изпраща представител, а в представеното възражение срещу касационната жалба
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно
заседание дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по
делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – Стара Загора се
е развило по жалба на Т.Б.В. *** против Наказателно постановление №20-1228-002191 от 10.09.2020
год. на Началник група
в сектор
“ПП” към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което въз
основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ АA 614207 от 01.07.2020 год., на жалбоподателят
са
наложени
четири административни наказания “глоба” в общ
размер на 130.00 лв. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на
наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 01.07.2020 год. в 12.43
часа, в гр. Стара Загора, по бул.“Митрополит
Методи Кусев“ на кръстовището с ул.“Свети княз Борис“, като водач на лек автомобил „Тойота МР2“ 400 в с рег.№***, е паркирал собствени си автомобил
Тойота, като спира за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от
кръстовището, МПС не е оборудвано с пожарогасител, не носи контролен талон към
СУМПС и престоява на място, където превозното средство създава опасност или е
пречка за движението.
За
да потвърди наказателното постановление, Районен съд Стара Загора е приел за
доказани вменени във вина на В. административни нарушения, а при съставянето на
акта за установяване на административното нарушение и издаването на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Всичко това го е мотивирало да постанови решение за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление.
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Неоснователно е
касационното оплакване, че не е обсъдена приетата като писмено доказателство
схема, представена от страна на Община Стара Загора, в която са отразени
разположени пътни знаци на кръстовището на бул.“Митрополит Методи Кусев“ и
ул.“Свети княз Борис“. Същата няма отношение към вменените във вина на касатора
административни нарушения. Безспорно е, че е налице кръстовище по смисъла на
закона, тъй като съгласно §6, т.8 от ДР на ЗДвП, „кръстовище“ е място, където
два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво, а съгласно
§6 т.1 от ДР на ЗДвП, „път“ е всяка земна
площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и
улиците. Безспорно е че мястото на нарушението е кръстовище, като
обстоятелството, че бул.“Митрополит Методи Кусев“ продължава на юг като
пешеходна зона, а ул.“Свети княз Борис“ на изток продължава като алея,
представляваща част от парк „Пети октомври“, не променя качеството им на улици. И двете улици са на едно
ниво, поради които е налице първата хипотеза от легалната дефиниция на законовото
понятие кръстовище. Що се отнася до разстоянието на което е бил паркиран
собствения автомобил на касатора, видно от депозираното от негова страна възражение
срещу съставеният АУАН, същото е било паркирано на два метра. Доколкото се
касае за признание на факт от негова страна в развилото се административно
наказателно производство, то за наказващият орган не е било спорно това
обстоятелство и не е било наложително допълнително разследване в тази насока.
Оспорването му едва в съдебното производство, предполага доказването му от
негова страна, което не е сторено, дори и чрез разпита на поисканият от негова
страна свидетел.
Неоснователно е и второто
касационно оплакване, че липсва законово изискване, пожарогасителя да е в срока
на годност. Нормативната
регламентация в тази област се съдържа в Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014
год. на Министъра на вътрешните работи и стандарта СД ISO/TS 11602-2:2015 Защита
от пожар. Носими и возими пожарогасители. Част 2: Контрол и техническо
обслужване. Съгласно горепосоченият стандарт пожарогасителите следва да се
обслужват минимум веднъж годишно, но на интервали не по-кратки от 6 месеца. В
противен случай същите не биха могли да бъдат използвани по предназначението
си, поради негодността си. В чл.10, ал.1, т.6, б.“п“ от ППЗДвП, е предвидено,
че моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически
неизправно, ако няма
пожарогасител или е неизправен. В случая, правилно районният съд е приел, че
притежаването на такъв с изтекъл срок на годност /съгласно залепеният стикер на
самия пожарогасител/. Липсата на заверка за техническа годност на
пожарогасителя сочи, че същият е неизправен, респ. негоден за употреба, поради
което наличието на неизползваем пожарогасител в автомобила съставлява
неизпълнение на задължението на водача, посочено в чл.139, ал.2, т.3 от ЗДП във
вр. с чл.10, ал.1, т.6, б.„п“ от ППЗДП.
По отношение на
оплакването, за нарушението, че е управлявал МПС без контролен талон.
Твърдението на касатора, че е показал, акт за установяване на административно
нарушение, въз основа който талона му е бил отнет, правилно е прието като
недоказано от страна на районният съд. Видно от приложената справка за нарушител
на Т.Б.В., предишният такъв съставен АУАН, преди процесния е на 30.12.2011
год., като на същата дата е издадено и наказателното постановление. Абсурдно е
да се твърди, че от 30.12.2011 год. до 01.07.2020 год. касаторът е управлявал в
този акт. Нещо повече, АУАН замества контролния талон за срок от един месец от
издаването му съгласно чл.157, ал.6 от ЗДвП. В хода на съдебното производство
такъв акт за установяване на административно нарушение не е представен, нито е
инвидуализиран като номер, дата на издаване, респективно от кого е бил издаден.
По отношение на
нарушението, изразяващо се в престояване на място, където превозното средство
създава опасност или е пречка за движение. Съдът намира, че оплакването е
основателно. Това деяние е квалифицирано като нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съдът намира, че в случая е налице обща хипотеза, която забранява
принципно престояването и паркирането на места, където паркираното превозно
средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал. Същата ще е приложима само в
случаите, ако не е налице някоя от останалите специални хипотези на чл.98,
ал.1, т.2-8 от ЗДвП. В случая, с оглед на установените факти, правилно
наказващият орган е приел, че е налице паркиране на МПС в нарушение на чл.98,
ал.1, т.6 от ЗДвП, за което е наложил и съответното наказание. Нормата на чл.98, ал.1, т.1
от ЗДвП, касае хипотези, в които няма изрична забрана за паркиране на
съответното място, но въвежда допълнителен критерий за оценка – „където
превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от
другите участници в движението пътен знак или сигнал“, т. е. законодателят е
преценил, че в останалите хипотези на чл.98, ал.1 от ЗДвП, паркирането на
превозното средство винаги би създавало опасност и затруднение на движението,
като изчерпателно са посочени местата със забрана. Ето защо при наличие на
нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, не може да бъде нарушен и чл.98, ал.1,
т.1 от ЗДвП. Въз основа на гореизложеното, решението на районният съд в тази му
част, следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отмени
наказателното постановление с наложено на касатора наказание в размер на 50.00
лв. на основание чл.180, ал.1, т.1, предложение второ от ЗДвП за нарушение на
чл.98, ал.1, т.1 от същия закон.
При извършената служебна
проверка на решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, осигурено е участието на жалбоподателя, чрез
редовното му призоваване, същият е взел участие в съдебното заседание чрез
процесуалният си представител, изложил е своите доводи, като по този начин е
гарантирано и правото му на защита.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо и
чл.222, ал.1 от
АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№216 от
12.05.2022
год.,
постановено по АНД №134/2022 год. по описа на Районен съд
Стара Загора, в частта, в която е
потвърдено наказателно постановление №20-1228-002191/10.09.2020 год. на
Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с
наложено на Т.Б.В. *** административно наказание глоба в размер на 50.00 лв. на основание
чл.180, ал.1, т.1, предложение второ от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.1
от същия закон, като вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №20-1228-002191/10.09.2020 год. на Началника на група
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с наложено на Т.Б.В. *** административно
наказание глоба в размер на 50.00 лв. . на основание чл.180, ал.1, т.1,
предложение второ от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от същия закон.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №216 от 12.05.2022 год., постановено
по АНД №134/2022 год. по описа на Районен съд
Стара Загора в останалата му част.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.