№ 12
гр. Благоевград , 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Георги
Василев Мадолев (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно
административно наказателно дело № 20201200600734 по описа за 2020
година
С решение № 7800/17.09.2020 година по н.о.х.д. № 269/2019 година по
описа на Районен съд – Гоце Делчев подсъдимият Г. Й. Ц. е признат за
виновен в това, че на 17.09.2019 година, в местността „Летището“ в
землището на гр. Гоце Делчев е проявил жестокост към гръбначно животно
/чл.7, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 от Закона за защита на животните/ като е
прострелял с огнестрелно оръжие - ловен полуавтомат м. „Бенели“, калибър
12 мм, с № М 632107/С915088, негова собственост, куче порода
„Средноазиатска овчарка“ на три години и осем месеца, на стойност 1 350
лева, собственост на В.А.М. от гр. Гоце Делчев, като на основание чл.78а
деецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Със същото решение Г.Ц. е осъден да заплати сторените в досъдебното
производство разноски в полза на ОД на МВР – Благоевград в размер на
864,98 лева, както и разноските в съдебната фаза на процеса в полза на
1
Районен съд – Гоце Делчев за сумата от 50 лв., и 5 лв. държавна такса за
служебното издаване на изпълнителен лист.
В срока за обжалване на посоченото решение е депъзирана жалба от
името на подсъдимия Ц. с която се оспорва неговата законосъобразност и
обоснованост. Изтъква се, че действията му са били продиктивани от опита
му да защити както себе си, така и собственото си куче от атаките на много
по-голямо и свирепо куче, поради което са налице основания да се приеме, че
е действал при условията на крайна необходимост по смисъла на чл.13 от НК.
Посоченото нарушение на матриалния закон от първостепенния съд е
основание за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново от
въззивната инстанция, с която Ц. да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение.
Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят Ц. се явява лично
и със защитник, който в пледоарията си поддържа изложените и в жалбата
аргументи. В предоставената му последна дума Ц. поиска да бъде оправдан,
защото се чувства невинен.
По искане на жалбоподателя в хода на съдебното следствие беше
допуснат до разпит като свидетел Георги Стоянов, възприел, но само отчасти,
случилото се на инкриминираните дата и място.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград счита
депозираната жалба за напълно неоснователна. Показанията на свидетеля
Стоянов не променят установеното от първата съдебна инстанция, защото са
на заинтересовано лице, което сочи неубедителни данни за това, че си спомня
подробности за случилото се, но най-вече, защото е установено, че Ц. е
стрелял втори път по отдалечаващото се куче на пострадалия, което изключва
необходимост от защита както на него самия, така и на собственото му куче и
подчертава наличието на умисъл да му причини смърт като проява на
собствените му представи за справедливост в създалата се ситуация.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира, че при постановяване на
решението си, първостепенният съд е допуснал отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до съществено ограничаване на
правата на подсъдимия в наказателния процес.
2
Разпоредбата на чл.305, ал.4 от НПК определя съдържанието на
диспозитива на съдебната присъда, който съдържа данни за самоличността на
подсъдимия и решението на съда по въпросите, посочени в чл.301 от НПК. От
своя страна, цитираната правна норма на чл.301 от НПК, определя
задължителните въпроси, на които се отговаря с крайния съдебен акт.
Първите две точки от посочената разпоредба изискват произнасяне от съда по
въпросите има ли извършено деяние от обвиненото лице, наличието на вина в
поведението му и представлява ли това деяние престъпление, както и
правната му квалификация. Посоченото безспорно е есенцията в
правораздавателната дейност и безусловно задължава съда да се произнесе
ясно и категорично като не само опише извършеното престъпно деяние, но и
правната му квалификация.
В конкретният казус Г.Ц. е признат за виновен в това, че е проявил
жестокост към гръбначно животно като го е прострелял на инкриминираните
дата и място, без съдът да посочи правната квалификация на извършеното. А
според правната доктрина и съдебната практика пълноценната защита на
всяко обвинено лице е по възведените в обвинението факти и правната им
квалификация. Всяко разкъсване на посоченото единство съществено засяга
правото на подсъдимия да знае в какво точно е обвинен и кой е приложимият
наказателен закон, който определя отговорността му. Според разбирането на
законодателя, изразено в нормата на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, такова
нарушение на правата на обвиняемия/подсъдимия в наказателния процес
винаги се определя като съществено, защото е пречка същият да разбере в
необходимата пълнота повдигнатото му обвинение. Пълноценното
упражняване на правото на защита безусловно изисква произнасяне на съда
както по фактическото поведение на дееца, така и по правната квалификация
на извършеното. Нарушаването на което и да е от посочените изисквания по
недопустим начин накърнява правата на страна на процеса и има за последица
отмяната на проверявания съдебен акт. Само за яснота следва да се отбележи,
че съдебната практика съблюдава изброените по-горе изисквания към
крайния акт на съда, независимо от това дали същият е присъда или пък
решение, както е в случая.
На второ място, първата съдебна инстанция е пропуснала в диспозитива
на решението си да посочи в пълнота изпълнителното деяние на повдигнатото
3
на Г.Ц. обвинение. Според чл.325б, ал.1 от НК изпълнителното деяние може
да се изрази в причиняване на смърт, на тежко или трайно увреждане на
гръбначно животно, извършено по определен начин – с проява на особена
жестокост. А в проверяваното решение първостепенният съд е възприел като
изпълнително деяние несъществуващото в закона „прострелял“ гръбначно
животно. По този начин отново се е създала неяснота, която се е отразила на
правото на защита на подсъдимия.
На трето място, начинът на извършване на престъплението по чл.325б
изисква проява на особена жестокост, чието съдържание се определя от
посоченото в други нормативни актове. В чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Закона за
защита на животните са изброени множество хипотези /особено като се има
пред вид и чл.151, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/, без да
става ясно кои точно се вменяват във вина на Ц.. Този въпрос е останал
изначално неизяснен във внесения от прокуратурата обвинителен акт, което е
задължавало съда при провеждането на разпоредително заседание да
процедира съобразно правомощията си по чл.248 и чл.249 от НПК. Като не е
изпълнил тези изисквания, той допълнително е ограничил процесуалните
права на подсъдимия Ц. опорочили и на това основание проверяваното
решение.
При установеното по-горе е безсмислено въззивната инстанция да се
произнася по направените пред нея възражения, които трябва да бъдат
обсъдени при повторното разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.1
от НПК Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7800/17.09.2020 година по н.о.х.д. № 269/2019
година по описа на Районен съд – Гоце Делчев и връща делото на същия съд
за ново разглеждане от друг състав при съблюдаване на дадените указания по
приложението на закона.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5