Определение по дело №262/2023 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 229 и сл. по глава XIII от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 248, ал.1 от ГПК.

Основното производство по делото е било образувано след подадена касационна жалба от И. В. П. срещу Решение № 357/22.05.2023г., постановено по а.н.д. № 448/2023 г. по описа на Районен съд- Русе, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № BG17042022/4000/Р8431 от 14.10.2022г., издадено от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София срещу И. В. П. за извършено от него нарушение по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, поради което му е наложено административно наказание Глоба в размер на 1800лв на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.

С решение №443 от 12.02.2025г. по настоящото дело е отменено Решение № 357/22.05.2023г., постановено по а.н.д. № 448/2023 г. по описа на Районен съд- Русе и е отменено НП№ BG17042022/4000/Р8431 от 14.10.2022г., издадено от Директора на Национално ТОЛ управление към АПИ .

В съдебния акт касационната инстанция е присъдила в полза на И. В. П. - сумата от 600 /шестстотин/ лв разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции, като за това е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, при поискани от касационния жалбоподател 1560лв/ по 780лв с ДДС за всяка една съдебна инстанция/. Намаляването на присъдените разноски е подробно мотивирано в касационното решение.

На 13.03.2025г. в АС Русе е постъпила молба от касационния жалбоподател И. П. чрез неговия процесуален представител адв.Й.Л. от АК Хасково, с която се иска изменение на касационното решение в частта за разноските. Твърди се, че неправилно съдът е намалил размера на присъдените разноски, тъй като възражението на другата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е бланкетно и не е мотивирано. Според молителя, процесуално представителство е налице и в случаите, когато упълномощеният представител на страната не се е явил в съдебна зала, но е извършил определени действия по повод упълномощаването му, като писмен отговор, становище по спора/нарочна молба/. На следващо място се сочи, че са били налице пречки, поради които адвокатът не се бил явил, но без доказателства в тази насока. Молят съдът да измени решението си в частта за разноските, като ги присъди в пълен размер, алтернативно молят да бъде присъдена сума в размер на минималното адвокатско възнаграждение по реда на чл.7, ал.2,т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Наредбата/, ведно с дължимия ДДС.

Ответникът в касационното и в това производство – Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез процесуален представител в отговор по реда на чл.248, ал.2 от ГПК, вр. чл. 144 АПК счита искането за неоснователно. Излага също подробни съображения в подкрепа на мотивирането си становище.

След като обсъди оплакванията в искането и събраните по делото доказателства, Административният съд намира следното:

Искането е подадено в законния срок по чл. 248. ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, след представен списък за разноски по чл. 80 ГПК, поради което производството е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е частично основателно.

Позовавайки се на задължителното тълкуване на съюзното законодателство - чл.101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл.4, § 3 от ДЕС, дадено в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, касационният съд е намалил претендираните от И. П. съдебни разноски, като в полза на касационния жалбоподател е присъдел сумата от 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното НП пред РС-Русе и сумата от 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на въззивното решение пред АС-Русе.

С решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че чл. 101, чл. 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Настоящият съдебен състав поддържа тезата си, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо претендирането на възнаграждение, формално под минимума, предвиден в наредбата на ВАдС, не обвързва съдебната инстанция с присъждане на възнаграждение до този мининум, а възнаграждението следва да се съобрази с горецитираните обстоятелства по делото.

Подаденото искане по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК е частично основателно, тъй като при присъждане на разноските не е съобразено предл.2-ро от разпоредбата на §2а от Наредбата, според което „…за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Във въззивното и в касационното производство са налице данни/фактури/, че процесуалният представител на касационния жалбоподател е регистриран по ЗДДС. Следователно, върху сумата от 300 лева, съдът следваше да съобрази и 20% ДДС или дължимата сума от АПИ към И. П. за адвокатско възнаграждение следва да бъде в размер на 360 лева за всяка една инстанция.

Неоснователни са аргументите на адв. Л., че независимо дали като процесуален представител ще се яви в съдебна зала или само ще представи писмено становище, това са идентични случаи и действия, извършени в подкрепа на упълномощителя и неин клиент. Служебно известно е, че са налице множество дела, по идентични ли близки казуси, не само в настоящия съд, а и в останалите районни и административни съдилища в страната, касаещи санкционни актове на АПИ, за част от които дела процесуален представител е адв. Л.. По съществото си касационната жалба и след това молбата по хода на делото съдържат идентични данни. Идентични по съдържание, с изключение разбира се на конкретни факти, обстоятелства и аргументи са и други жалби, подадени от същия адвокат или адвокатско дружество. Това не омаловажава труда на процесуалният представител, но неявяването му в съдебна зала, идентичността на казусите и на участието на адвоката в еднотипни производство безспорно дава възможност за съда да редуцира исканото и договорено адвокатско възнаграждение, при наличието на възражение от ответната страна.

По изложените съображения, с настоящото определение следва да бъде допуснато изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В полза на И. В. П. с [ЕГН] от гр.Суворово, обл.Варна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв с ДДС за всяка съдебна инстанция или общо 720 лева.

Водим от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 63в и чл.63д от ЗАНН, чл.144 АПК, вр. с чл.248, ал.1 от ГПК и чл.253 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ решение №443 от 12 февруари 2025г. по к.а.н.д. №262/2023г. по описа на АС Русе в частта за разноските, както следва :

ОТМЕНЯ същото в частта, с която Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София е осъдена да заплати на И. В. П. с [ЕГН] от гр.Суворово, обл.Варна сумата от 600лв - разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна и касационна инстанция.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на И. В. П. с [ЕГН] от гр.Суворово, обл.Варна сумата от 720/седемстотин и двадесет/лв с включен ДДС - разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна и касационна инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.