№ 98
гр. гр.Н., 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НА.ДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:В.В.С.
при участието на секретА. А.Д.Г.
като разгледа докладваното от В.В.С. Гражданско дело № 20212150100365
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
От ищците Н.К., А.К., Р.К. и Х.К. срещу И.Х.С. е предявен иск с правно основание чл. 109
от ЗС, с който се иска на ответника да бъде забранен достъпът до поземлен имот с идентификатор
*****, на площ от 985 кв. м., а по кадастрална кА.а – 984 кв. м., находящ се в гр. Н., ул. „И.“ № **.
Ищците твърдят, че са собственици на ½ идеална част от този поземлен имот. Сочат, че
собственици на останалата част от имота са Р.Ч. и С.К.. Излагат, че в имота са изградени шест
сгради, като Н. и А.К.и са собственици на самостоятелни обекти в сгради с идентификатор *****.2
и *****.3. Навеждат, че сгради с идентификатори *****.5 и *****.6 са собственост на търговско
дружество „К.“ ООД. Твърдят, че сграда с идентификатор *****.3 с предназначение „кафе“ е
собственост на Р.Ч.. Сочат, че сграда с идентификатор *****.4 е собственост на Д.К.. Излагат, че
през 2017г. Н. и Ренета К.и придобили сграда по силата на Постановление за възлагане на
недвижим имот по изпълнително дело № 20138050401584 на ЧСИ Станимира Николова. Сочат, че
до този момент собственик на сградата бил ответникът. Излагат, че с влизане в сила на
постановлението ответникът няма каквито и да било права на собственост върху поземления имот
и построените в него сгради, но въпреки това системно влиза и ползва част от имота, находяща се
около сграда с идентификатор *****.3 – неработещо кафе, собственост на Р.Ч.. Навеждат, че
позовавайки се на нищожен по право договор за наем на идеална част от поземления имот,
сключен от Р.Ч. с майката на ответника, той редовно посреща гости в тази част на двора, правят си
бА.екю, пият, пускат силна музика, пълнят с вода незаконен басейн и се къпят в него. Излагат, че
от негова страна са отправени заплахи, че ще загради тази част от двора и няма да допуска ищците
до него. Твърдят, че в края на миналата година се опитал да изнесе вещи, като след намесата им
успял да изнесе само една скъпо струваща палма. Обръщат внимание, че във връзка с това подали
1
жалба в РУ Н.. Твърдят, че въпреки отправените предупреждения ответникът не преустановява
противоправните си действия, с които препятства правото на ищците да ползват собствеността си
в пълния й обем. С тези доводи от съда се иска да уважи предявения иск. Претендират се разноски.
От ответника И.Х.С. в срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
искът се оспорва като неоснователен. Потвърждава, че ползва част от имота, находяща се около
сграда с идентификатор *****.3, с предназначение „Кафе-експресо“, собственост на Р.Ч., която
притежава и ¼ идеална част от поземления имот. Счита, че единствено тя би могла да твърди, че се
нА.шава правото й на собственост. Развива съображения, свързани с приложението на нормите на
чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от ЗС към настоящия случай. Твърди, че не се позовава на
договор за наем, а ползва сградата и пространството около нея на основание представена му от
Р.Ч. представителна власт с пълномощно с нотА.ална заверка на подписите. Сочи, че бил
собственик на сградата до 26.09.2019г., когато собствеността върху нея била прехвърлена на Р.Ч..
Сочи, че последната е с влошено здравословно състояние и той с нейно съгласие се грижи за
поддържането на имотите и следи за всякакви посегателства срещу собствеността й. Навежда, че
ползването на имотите от негова страна касае само отношенията между него и Р.Ч. и ищците
нямат право да се намесват в тях. Твърди, че само веднъж седмично през летния сезон се среща в
имота с приятели и познати, но отрича твърденията в исковата молба, че възпрепятства
упражняването на правото на собственост на ищците. Излага подробни доводи в тази насока. Сочи,
че той лично засадил сочената в исковата молба палма. Намира, че под понятието „пълен обем“
ищците имат предвид единствено те да ползват целия имот. В тази връзка навежда, че Р.Ч. поради
влошено здравословно състояние е в невъзможност да ползва лично имота си и да го посещава.
Акцентира върху обстоятелството, че чрез искове, жалби и сигнали ищците се опитват да
изключат правото на собственост на Р.Ч. върху имота. Сочи, че искът им за делба срещу нея бил
отхвърлен с Решение от 24.01.2020г. по гр.д. № 716/2018г. на Районен съд Н.. Твърди, че не
посещава от няколко месеца имота и ищците са разположили техни маси с цел да не може да стига
до сградата. Счита, че ищците извършват противоправни действия. С тези доводи моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
по делото се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС ищците следва да докажат, че
притежават собственост в поземлен имот с идентификатор ***** и построени в него сгради, че
ответникът е осъществил посочените в исковата молба неоснователни действия, с които пречи на
ищците като собственици да упражняват в пълен обем правото си на собственост.
Претенциите на ищците се свеждат до следните действия, които се сочи, че се
осъществяват от ответника: 1. влиза и ползва (без да има правно основание) частта от ПИ с
идентификатор ***** по кадастралната кА.а и кадастралните регистри на гр. Н., находяща се
около сграда с идентификатор *****.3 – неработещо кафене, 2. посреща гости в тази част на двора,
с които си правят бА.екю, пият, пускат силна музика, пълнят с вода незаконен басейн и се къпят в
него; 3. изнесъл от двора скъпоструваща палма. Именно това са очертаните в исковата молба
рамки, до които се простира предметът на предявения иск.
Следва да се отбележи, че съобразно практиката на върховната инстанция (Решение № 5 от
2
12.06.2017г. по гр.д. № 2844/2016г. по описа на II гр. о. на ВКС) в исковото производство по чл.
109 ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице, която макА.и да не
оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия или бездействия създава
пречки за упражняване на правомощията на собственика т.е. препятства или ограничава
възможността на собственика да се упражнява правото на собственост определена степен. За
успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е необходимо да е нА.шена конкретна норма на
закона, достатъчно е наличие на неоснователни действия, които да пречат на собственика да
упражнява правото си на собственост. Ако въпреки извършването на определени действия
(бездействия), правомощията на собственика не се ограничават респ. засягат по начин да
препятстват възможността да се упражнява правото на собственост, то може да направи извод, че
не винаги всяко „негативно“ от гл.т. на ищеца-собственик действие на ответника препятства
упражняването на правото му на собственост.
Съдът намира, че при отнасянето на сочените постановки на съдебната практика към
настоящия казус, се налагат определени правни избори. На първо място ищците твърдят, че Р.Н.Ч.
е собственик на сграда с идентификатор *****.3 по кадастралната кА.а и кадастралните регистри
на гр. Н.. Твърдят, че те са собственици на общо ½ идеални части от поземления имот, а Р.Ч. и С.К.
– собственици на останалите ½ идеални части от имота. Твърденията им са, че неоснователните
действия на ответника са се осъществявали именно около сграда с идентификатор *****.3. Видно
от приложено към отговора на исковата молба пълномощно с нотА.ална заверка на подписите №
**56 от 27.02.2018г. на нотА.ус Стоян Ангелов, с район – РС Н. и рег. № 208 на НК (на л. 30 – л. 31
от делото) Р.Н.Ч. е упълномощила ответника И.Х.С. във връзка с правото си на собственост върху
¼ идеална част от дворно място, намиращо се в гр. Н., съставляващо пА.ел III-139, кв. 60
(аналогично с ПИ с идентификатор *****) да извършва всякакви сделки на управление с
имуществото, да я представлява пред съда и други държавни органи, да попълва, подписва и
подава от нейно име и за нейна сметка документи и др. С посоченото пълномощно на ответника е
дадено право да извършва действия по управление на частта на недвижимия имот, притежавана от
Р.Ч.. Безспорно ПИ с идентификатор ***** представлява съсобствена вещ, с която всеки
собственик може да си служи по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея
според правата им (чл. 31, ал. 1 ЗС). НА.д с това общата вещ се използува и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ (А.. от чл. 32,
ал. 1 ЗС). Както се твърди и в исковата молба – ответникът е ползвал частта от общата вещ,
находяща се около сградата, притежавана от Р.Ч.. В същото време той е оправомощен от нея да
извършва действия по управление на частта й от общата вещ. Безспорно в рамките на това
упълномощаване той има правото да посещава недвижимия имот (действията по обикновено
управление включват в себе си и лични посещения, особено когато става въпрос за недвижим
имот). НА.д с това според чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята
само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното
предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. В исковата
молба се твърди, че ответникът ползва пространството около постройката, т.е. пространството
около собствеността на Р.Ч. (която го е упълномощила да управлява нейна недвижима
собственост).
Налага се извод, че по А.. от чл. 31, ал. 1 ЗС и чл. 64 ЗС по делото се доказа правомерно
присъствие на ответника в рамките на недвижимия имот, който се притежава в режим на
3
съсобственост между ищците и други лица по делото. Въпреки, че не притежава собственост в
този имот, ответникът притежава права да извършва действия по управлението му, поради което
влизането и ползването на пространството около сочената сграда не представлява ограничаване на
правата, притежавани от ищците.
Що се отнася до другите описани в исковата молба действия на ответника – посрещане на
гости в тази част на двора, с които си правят бА.екю, пият, пускат силна музика, пълнят с вода
незаконен басейн и се къпят в него, изнасяне от двора на скъпоструваща палма, следва да се
съобрази задължителната практика на върховната инстанция, според която при предявен иск с
правно основание чл. 109 от ЗС установяване на неправомерното действие и съществуването му
следва да се установи в рамките на висящия процес, а искът по чл.109 ЗС е неоснователен, ако към
момента на приключване на съдебното дирене действията, препятстващи упражняване на правото
на собственост на ищеца или резултата от тези действия, не съществуват (Решение № 48 от
16.08.2017г. по гр.д. № 3809/2016г. по описа на II гр. о. на ВКС). От събраните по делото
доказателства (вкл. показанията на всички разпитани свидетели – Костова, К., Йолов и КомА.ки), а
така също и от материалите по постъпилата преписка вх. № 304000-17-331/24.11.2020г., се
установява, че към момента на приключване на съдебното дирене такива действия не се
осъществяват от ответника. Така например свидетелката Костова (водена от ищците) е
категорична, че преди да стане скандалът с палмата (видно от материалите по постъпилата
преписка той се е състоял на 22.11.2020г.) са правени банкети от страна на ответника С., а след
този скандал ответникът само „минава от време на време“. Свидетелката К. също говори за тези
събирания в минало време „събираха се на площадката до басейна“, „тези събирания се повтА.ха“,
„миналото лято много често се събираха“. Към момента на разпита си свидетелката К. определя
сбирките по-скоро като „инцидентни“. И двете свидетелки сочат, че басейнът е бил пълен с вода,
но миналото лято (т.е. на 2020г.). По отношение на инцидента с палмата св. Костова твърди (а и от
материалите по преписката се установява), че същата не е изнесена трайно от ответника, а е
върната в двора непосредствено след инцидента. НА.д с това свидетелите Йолов и КомА.ки също
са категорични, че събирания в двора (в които са участвали и самите те) са се състояли последно
до миналата година – 2020г. И двамата свидетели сочат, че през 2021г. не са участвали в сбирки в
рамките на имота. Т.е. по делото не се доказа поведение на ответника (в описаните в исковата
молба рамки), което да продължава и към момента на приключване на съдебното дирене по
настоящото дело.
Нещо повече – не се доказа поведението на ответника до 2020г. (соченото в исковата молба
събиране с компания в имота) да е предизвикало пречка за упражняване правото на собственост на
ищците и към онзи момент. Както става ясно от показанията на свидетелките Костова и К. –
никога не е имало конфликти между страните по делото и ищците не са правили забележки на
ответника. Т.е. няма данни, че с поведението си ответникът е нА.шил правото на собственост на
ищците. Дори и действително да са били налице описаните в исковата молба действия (свързани с
разговори на висок глас в двора, висока музика и др.) няма данни същите по някакъв начин да са
нА.шили възможността на ищците да упражняват правото си на собственост върху техните
идеални части от дворното място. Посочените действия по-скоро биха могли да се квалифицират
(по описания в исковата молба начин) като нА.шение на действалата към онзи момент НА.дба за
обществения ред на територията на Община Н., но не и като нА.шение правото на собственост на
ищците. Впрочем единственият сериозен конфликт между ищците и ответника, който се доказва в
4
настоящото производство, е свързан с изнасянето от имота от страна на И.С. на палма - на
22.11.2020г., но от събраните по делото материали става ясно, че още на същия ден палмата е
върната. Освен това очевидно в случая става въпрос за спор за собственост върху цитираната
палма, но дори и да се приеме, че е налице посегателство на И.С. върху вещ, притежавана от
ищците, то става въпрос за движимата вещ – палма, но не и за нА.шаване възможността им да
упражняват правото си на собственост върху недвижимия имот.
По горните съображения съдът достигна до извод, че предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят претендираните от него
разноски – сумата от 700 лв., представлява платено възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. К., ЕГН **********, А. А. К., ЕГН **********, Р. Ж. К.,
ЕГН ********** и Х. А. К., ЕГН **********, срещу И.Х.С., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 109 ЗС, с който се иска на ответника да бъде забранен достъпът до поземлен имот с
идентификатор *****, на площ от 985 кв. м., а по кадастрална кА.а – 984 кв. м., находящ се в гр. Н.,
ул. „И.“ № **-21, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване, граници: ПИ с идентификатори 51500.502.182, 51500.502.167,
51500.502.164, 51500.502.169, 51500.502.184, 51500.502.166 и 51500.502.188.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н. А. К., ЕГН **********, А. А. К., ЕГН
**********, Р. Ж. К., ЕГН ********** и Х. А. К., ЕГН **********, да заплатят на И.Х.С., ЕГН
**********, сумата от 700 лв., представляваща осъществени по делото разноски – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5