Номер 28620.10.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПазарджикII Граждански състав
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана И. Димитрова
Секретар:Ана З. Ненчева
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20205200500587 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
С Решение № 91 /24. 06. 2020г . на районен съд Панагюрище , постановено по гр. д. № 395/ 2019г. по описа на
същия съд е уважен изцяло иска ,предявен от „ ДЗИ- Общо застраховане „ ЕАД , ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление на дейността гр. София , р-н „ Триадица „ , бул. „ Витоша “№89Б ,против Г. А.
Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Панагюрище , ж. к. „Оптикоелектрон ІІ“, № 8 , ет.3,ап. 10. С
решението са присъдени разноски в полза на ищеца.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Г. А.
Г. , ЕГН **********, чрез назначения особен представител на страната. Във въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на обжалването решение поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от
въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск . Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски в двете инстации. Във въззивната жалба не се правят
нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна . В отговора се оспорва
въззивната жалба . Искането е да бъде потвърдено решението на районния съд ,като правилно и законосъобразно .
Ответната страна няма нови доказателствени искания .
В открито съдебно заседание жалбоподателя , чрез пълномощника си, поддържа въззивната жалба . Не прави
нови доказателствени искания .
В открито съдебно заседание пълномощника на противната страна оспорва въззивната жалба и поддържа
отговора . Моли съда решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Не
прави нови доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната страна, изразено в писмения
1
отговор по чл. 263ал. 1 от ГПК и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба е неоснователна.
Правното основание на предявения иск е нормата на чл. 274 ал. 2 от КЗ/ отм./ Чрез предявената искова молба
застрахователното дружество е упражнило правото си на регрес против застрахованото лице . В тази връзка
следва да се отбележи ,че районния съд е дал правилна квалификация на спорното право .
Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество съдът следва два се направи разграничение между
регресното право на застрахователя по чл. 227 от КЗ/ отм. / и чл.274 от КЗ /отм. / и чл. и суброгационното право
по чл.213 от КЗ/отм./.
Суброгационното право по чл. 213 от КЗ е допустимо само при имуществените застраховки . При увреждането
на застрахованата вещ застрахователя изплаща на застрахованото лице дължимото застрахователно обезщетение
. С изплащането на застрахователното обезщетение застрахователя покрива щетите на увреденото лице вместо
причинителя на вредата .Това дава право на застрахователя да встъпи в правата на застрахования /увреденото
лице / против причинителя на вредата. Суброгационното право не е част от застрахователното
правоотношение . Това е право , което възниква по силата на закона в полза на застрахователя . Чрез
суброгационното право застрахователя упражнява чужди права , правата на застрахования против
причинителя на вредата ,но от свое име . Тъй като застрахователя упражнява чужди права суброгационноно
право предполага отговорност на причинителя на вредата спрямо увреденото лице / застрахования / .Тази
отговорност може да е на договорно или на деликтно основание . Суброгационното право възниква след като
застрахователя е изплатил застрахователното обезщетение на застрахования .
При упражнено суброгационно право ответника може да прави два вида възражения- възражения, които
произтичат от неговата деликтна отговорност /липса на фактическия състав на непозволеното уреждане- вина ,
противоправност на деянието , вреда,причинна връзка ;може да се позове на изтекла погасителна давност;на погасяване на вземането
поради плащане / и които произтичат от застрахователното правоотношение /липсата на валиден застрахователен
договор; липсата на предпоставките по чл. 213 от КЗ / .
Регресното право по чл. 227 от КЗ / отм. /и по чл. 274 от КЗ/отм. / е коренно различно от суброгационното
право .
Посоченото регресно право е предвидено само при един вид имуществено застраховане-застраховката „ГО“.
При това право имаме възникнало застрахователно правоотношение по застраховка“ ГО“. Застраховката
„ГО“покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица ,участници в движението,
имуществени или неимуществени вреди . При настъпване на застрахователното събитие застрахователя покрива
отговорността на застрахования в рамките на застрахователното обезщетение спрямо третите лица . При
застраховката „ГО „ застрахователя не покрива вреди на застрахования причинени от трети лица , поради
това той не може да се суброгира в правата на застрахования против причинителя на вредата . При
застраховката „ГО“ принципното положение е , че застрахователя няма право на регрес против
застрахования . Правото та регрес е предвидено в закона само , като изключение.
Когато застрахователя предявява регресно право по чл. 227 или чл. 274 от КЗ/ отм. / извън предмета на
регресното право е да се изследва въпроса за вината на застрахования по застраховката „ ГО“ . Това
произтича от естеството на регресното право . Регресното право не е суброгационно право . Въпросът за вината на
деликвента може да бъде изследвана при суброгационното право ,тъй като в предмета на суброгацията влиза ,
както деликтното правоотношение ,така и застрахователното правоотношение . Това бе посочено по-горе . При
суброгацията причинителя на вредата може да прави възражения против застрахователя , които произтичат ,
както от причинения деликт, така и от застрахователното правоотношение.При регресното право не е така . В
този случай вината на застрахования , който е причинител на вредите няма никакво правно значение ,тъй като
отговорността на застрахования не е спрямо увреденото лице , за да се изследва неговата вина , а спрямо
2
застрахователя . В основата на регресното право не стои деликтната отговорност на застрахования
спрямо увреденото лице .Регресното право се основава на застрахователното правоотношение по
застраховката „ГО“ ,а въпросът за деликтната отговорност на застрахования няма отношение към
застрахователното правоотношение.
По тези съображения въззивната инстанция счита ,че извън предмета на повдигнатия правен спор е да се
изследва деликтната отговорност на причинителя на вредата/застрахованото лице/спрямо увредения .
Фактическият състав на регресната отговорност е следния:
1/ Валидно възникнало застрахователно правоотношение ;
2/ Настъпване на застрахователното събитие ;
3/ Изплащане на застрахователното обезщетение на увредените лица ;
4/ Основанията за регресната отговорност по чл. 227 или чл. 274 от КЗ /отм. /.
От доказателствата по делото съдът приема ,че са налице всички изисквания на регресната отговорност по
чл. 274ал.2 от КЗ / отм. / .
►Според текста на чл.184 ал. 1 от КЗ/ отм. / договора за застраховка е формален договор .Договорът следва да
бъде сключен в писмена форма,като „ застрахователна полица „ или друг писмен акт. Подписите на страните е
част от изискването за форма на застрахователния договор / чл. 184 ал. 3 т. 10 от КЗ/отм./ . Изискването за форма е
условие за действителност на сделката .
По делото е представен препис на застрахователна полица с дата 02. 02. 2014г. Застрахователната полица е
сключена между собственика на автомобила Танка Атанасова Стоилова и застрахователя . Договорът е сключен
в изискуемата писмена форма ,като е подписан и от двете страни по застрахователното правоотношение.
Неоснователно е възражението в писмения отговор на пълномощника на ответната страна за това ,че
ответника по иска не следва да носи имуществена отговорност , тъй като не е страна по застрахователния
договор.
Възражението е неоснователно , тъй като не отчита отговорността , която покрива
застрахователната полица . Застрахователната полица покрива не само отговорността на собственика на
МПС.Тя покрива отговорността и на всяко лице , което ползва МПС на законно основание ( чл. 257 ал. 2 от КЗ/ отм.
/) , включително покрива отговорността на лицата , посочени в текста на чл. 267 ал. 2 от КЗ/ отм. /.
►Налице е и следващото изискване на регресната отговорност, а именно настъпване на застрахователното
събитие в срока на действие на застрахователната полица. Застрахователната полица е със срок на действие от
03. 02. 2014г. до 02. 02. 2015г. Застрахователното събитие е настъпило на 14. 09. 2014г.
►От представената по делото ликвидационна преписка на застрахователя се установява,че на 13. 09. 2014г. с
нареждане за групово плащане застрахователя е изплатил на собственика на увредения автомобил Нено Петков
Пеновски обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 890, 87лв.
►Осъществено е и последното изискване на регресната отговорност , а именно – ответника да е управлявал
МПС без свидетелство за правоуправление. Това обстоятелство се установява от представения по делото препис
на Протокол за ПТП,съставен от органите на МВР, които са посетили произшествието . В протокола за ПТП е
посочено ,че ответника, който е управлявал МПС-то е неправоспособен водач. По отношение на това
обстоятелство съвсем правилно районния съд се е позовал на обвързващата съда материална доказателствена
сила на Протокола за ПТП. По своята правна природа Протокола за ПТП представлява официален свидетелстващ
документ ( чл. 179 от ГПК). По правило официалният свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда
3
материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства . В съдебното производство по
никакъв начин не е оборена материалната доказателствена сила на удостовереното в документа обстоятелство ,че
ответника е управлявал МПС без свидетелство за правоуправление.
Правилен е извода на районния съд за това ,че извънсъдебното признание на ответника, направено пред органа на
МВР , за това ,че не притежава свидетелство за управление на МПС следва да бъде ценено в съдебното
производство при хипотезата на чл. 175 от ГПК , тъй като признанието съдържа неизгодни за страната факти и
действа против автора на признанието.
По изложените по-горе съображения въззивната инстанция намира за неоснователни възраженията в отговора на
исковата молба за това ,че не са налице предпоставките на чл. 274 ал. 2 от КЗ/ отм./за ангажиране регресната
отговорност на ответника и че по делото не са събрани надлежни доказателства за това ,че ответника е
управлявал МПС без свидетелство за управление.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди
жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 460лв. , представляваща сторени
разноски пред въззивната инстанция .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91 /24. 06. 2020г . на районен съд Панагюрище , постановено по гр. д. № 395/
2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Г. А. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Панагюрище , ж. к. „Оптикоелектрон ІІ“, № 8 ,
ет.3,ап. 10 ,да заплати в полза на „ ДЗИ- Общо застраховане „ ЕАД , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на
управление на дейността гр. София , р-н „ Триадица „ , бул. „ Витоша “№89Б, сумата 460лв. , представляваща
сторени разноски пред въззивната инстанция .
На основание чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4