С присъда № 130/04.12.2008 година, постановена по н.о.х.д. № 912/2008 година, Кърджалийският районен съд е признал Орхан Мехмед Ферад от с.Глухар, общ. Кърджали за виновен в това, че на 08.12.2007 година в гр. Кърджали, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи- мобилен телефонен апарат „Алкател Е 101 СВМ” с поставена в него СИМ-карта, на обща стойност 79.00 лева, от владението на Борис Георгиев Величков от гр. Кърджали, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, буква "б" от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяването му на основание чл.47, б."б" от ЗИН. На основание чл. 25, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, съдът е определил едно общо наказание измежду наложените му наказания лишаване от свобода с присъди по н.о.х.д. № 36/2008 година по описа на Районен съд- Ардино, по н.о.х.д. № 277/2008 година на Районен съд- Кърджали и по н.о.х.д. № 912/2008 година по описа на Районен съд- Кърджали, като е наложил на Орхан Мехмед Ферад най-тежкото- наказанието лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяването му. Присъдени в тежест на осъдения подсъдим са направените по делото разноски в размер на 140 лева. Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Орхан Мехмед Ферад, който обжалва присъдата като неправилна поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничили правото му на защита. Поддържа се становището, че при направено искане от страна на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 370, т.2 НПК, провеждането му от съда било задължително. Оставяйки без уважение искането на подсъдимия и защитника му в този смисъл, първоинстанционният съд допуснал съществено нарушение на правото му на защита и го лишил от възможността да получи по-леко наказание, съобразно разпоредбата на чл. 55 НК. Моли съда да отмени обжалваната присъда и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд с указание за приложение на съкратеното съдебно следствие. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си поддържат жалбата. Правят алтернативно искане, ако не бъдат възприети развитите в жалбата съображения, наложеното наказание да бъде намалено по размер. Представителят на Окръжна прокуратура- Кърджали оспорва жалбата като неоснователна. Предлага първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна, да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 НПК, констатира следното: Делото е изяснено от фактическа страна, като спор по отношение на фактите няма. Установено е, че на 08.12.2007 година след обяд, св. Борис Геориев Величков вървял по левия тротоар на бул. „Беломорски” в гр. Кърджали, в посока от автогара „21 век” към съдебната палата. В себе си имал мобилен телефон „Алкател”, модел „ Е 101СВМ”, който носел закачен на връзка през врата си. Вървейки, свидетелят откачил телефона от връзката и го взел в ръката си, за да погледне колко е часа. В този момент, подс. Орхан Ферад, който вървял след него и го наблюдавал, изскочил от лявата му страна, измъкнал телефона от ръката му с думите „боклук” и побягнал в посока кв. „Студен кладенец”, пресичайки булеварда. Св. Величков побягнал след него, но не успял да го догони, като подсъдимият се укрил между жилищните блокове. Св. Величков се прибрал в дома си и разказал на родителите си за случилото се, след което с майка си посетили РПУ-Кърджали, където съобщили за кражбата. По-късно през деня подс. Ферад посетил заведение „Перла”, намиращо се в кв. „Студен кладенец” и предложил телефона за продажба на собственика на заведението- св. Любомир Емилов Иванов от гр. Кърджали, за 20 лева. Свидетелят дал парите на подсъдимия и взел телефона. След разкриване на подсъдимия като извършител на кражбата, на 11.06.2008 година, телефонът бил предаден от св. Иванов на разследващия полицай с протокол за доброволно предаване. От заключението на съдебно-оценителната експертиза, прието от първоинстанционния съд се установява, че стойността на телефонният апарат към датата на извършване на кражбата е 69.00 лева, а на поставената в него СИМ-карта- 10 лева. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, прието по делото, се установява, че св. Борис Величков се води на учет в ДПБ-Кърджали с диагноза „Параноидна шизофрения у интелектуално непълноценна личност”. Към момента на извършване на деянието и експертизирането, можел правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Горната фактическа обстановка се установява от частичните самопризнания на подсъдимия Орхан Мехмед Ферад; от показанията на свидетелите Борис Георгиев Величков, Георги Борисов Величков и Любомир Емилов Иванов, които са еднопосочни, последователни и непротиворечиви; от писмените доказателства- договор и фактура за закупуване на мобилен апарат, предмет на кражбата, протокол от 15.04.2008 година и фотоалбум за извършено процесуално-следствено действие разпознаване на лица и предмети, при което пострадалият свидетел е разпознал като извършител на деянието Орхан Мехмед Ферад, протокол за доброволно предаване на инкриминираната вещ от св. Иванов, от заключението на съдебно- оценителната и съдебно-психиатричната експертиза, характеристична справка, справка и бюлетини за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние и др. От посочената доказателствена съвкупност по несъмнен начин се установява престъплението, обстоятелствата, при които е извършено и извършването му от подсъдимия. В този смисъл не се възприемат обясненията на подс. Ферад в частта им, в която твърди, че св. Величков сам му предложил да продаде телефона, тъй като са нелогични- няма логика в това свидетелят сам да е предложил телефона си на подсъдимия, с когото не са се познавали да го продаде и след това да не изчака да получи парите си от продажбата на телефона, а и обясненията на подсъдимия в тази им част са опровергани от показанията на св. Величков, които съдът кредитира изцяло. По така описания начин, подс. Орхан Мехмед Ферад е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, буква "а" от НК, като на 08.12.2007 година в гр. Кърджали, при условията на опасен рецидив- след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, отнел чужди движими вещи- мобилен телефонен апарат „Алкател Е 101 СВМ” с поставена в него СИМ-карта, на обща стойност 79.00 лева, от владението на Борис Георгиев Величков от гр. Кърджали, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои. Подс. Ферад е отнел чужда движима вещ, без съгласието на собственика й с намерение противозаконно да я присвои, като е установил трайна фактическа власт върху нея. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „б” от НК, вместо по б. „а” на същата разпоредба. От значение за определяне на опасния рецидив по чл. 29, ал.1, б. „а” от НК са присъда по н.о.х.д. № 69/1998 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, в сила от 08.12.1999 г., с която за извършено престъпление по чл.199, ал. 1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, подсъдимият е осъден на наказание лишаване от свобода за срок шест години и присъда по н.о.х.д. №136/1998 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, в сила от 05.02.1999 г., с която за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б”, е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от пет години. С определение 169/30.05.2006 година по ч.н.д. 130/2006 година, Кърджалийският окръжен съд на основание чл. 306, ал.1, т.1 от НПК във вр. с параграф 90 от ПЗРЗИДНК е определил на подс. Ферад едно общо наказание, представляващо сбора от наложените наказание лишаване от свобода по посочените присъди и определението е влязло в сила на 17.06.2006 година и така определеното наказание е изтърпяно в периода от 12.03.1998 година до 30.03.2007 година, т.е. не е изтекъл петгодишния срок от изтърпяване на наказанието по чл.30, ал.1 от НК. В този смисъл, с оглед правилната квалификация на деянието, опасният рецидив следва да бъде преквалифициран в такъв по чл. 29, ал.1, б. „а” от НК, което няма пречка да бъде сторено от въззивната инстанция, тъй като по същество не се утежнява положението на подсъдимия. При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът е отчел всички обстоятелства от значение за обществената опасност на деянието и дееца. Отчетена е висока обществена опасност на деянието и дееца, предвид извършване на кражбата при условията на опасен рецидив, многократните осъждания на дееца за извършени престъпления от общ характер, лоши харакеристични данни. От друга страна отчетени са смечаващи отговорността на дееца обстоятелства: частични признания относно извършване на кражбата, ниска стойност на отнетата вещ. Наказанието е определено към минималния размер на предвиденото наказание по чл. 196, ал.1, т.1 от НК, за срок от две години и шест месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието на основание чл. 47, б.”б” от ЗИН. Във връзка с така определеното от районния съд наказание, с въззивната жалба се прави оплакване, че като не е провел съкратено съдебно следствие и е наложил наказанието на подсъдимия в този размер при условията на чл. 54 от НК, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на правото на защита на подсъдимия. Оплакването е неоснователно. От протокола за проведеното по делото съдебно заседание на 06.11.2008 година става ясно, че след даване ход на делото, производството се е развило по общия ред за провеждане на съдебно следствие, като след прочитане на обвинителния акт от прокурора, подсъдимият е дал обяснения. Едва след извършването на това процесуално действие, защитникът на подсъдимия е заявил, че желае производството да се проведе по реда на глава ХХVІІ НПК, без разпит на свидетелите, като подсъдимият признавал фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изявлението на адвоката относно признанието на фактите не съответства на вписаните в съдебния протокол обяснения на подсъдимия, в които същият е направил частични самопризнания на отделни фактически обстоятелства, свързани с извършената кражба. По същество, подсъдимият е отрекъл факта на противозаконното отнемане на инкриминираната вещ без съгласието на собственика й, което е елемент от състава на престъплението кражба. В тази връзка, съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК може да бъде проведено, само когато подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По съществото си, обясненията, дадени от подсъдимия по реда на чл. 277 НПК, не съдържат такова признание- напротив, подсъдимият отрича, че е отнел мобилния телефон от пострадалия свидетел по начина, по който е описано в обвиния акт и развива защитна теза, опровергана от доказателствата, че свидетелят сам му бил предложил телефона си, за да бъде продаден от дееца. При това положение, макар първоинстанционният съд да не е изложил съображения за отказа си да проведе съкратено съдебно следствие, то правилно производството е протекло и приключило по общия ред. Процесуално нарушение от вида на съществените, но отстраними по своя характер от въззивната инстанция, би било такова нарушение, при което при едно своевременно искане за провеждане на предварително изслушване на страните и валидни самопризнания на подсъдимия по чл. 370, т.2 НПК, подкрепени от останалите доказателства, събрани на досъдебното производство, съдът откаже провеждането му. Това не би било основание за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като при констатация за наличието на предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие и неоснователен отказ за това от първоинстанционния съд, няма пречка за въззивната инстанция да определи наказанието при условията на чл. 55 от НК, което по съществото си представлява намаляване на наказанието по смисъла на чл. 337, ал.1, т.1 НПК, което е в правомощията на тази инстанция. В случая такова нарушение не е допуснато от първоинстанционния съд именно поради изложените съображения за липса на валидни самопризнания от подсъдимия по смисъла на чл. 370, т.2 НПК. Следва да се посочи, че в конкретния случай наложеното наказание е явно несправедливо, но не поради поддържаните от защитника на подсъдимия съображения. Определеното наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца е завишено по размер и очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на целите на наказанието. Ето защо, с оглед на данните по делото, че отнетата вещ е върната, ниската й стойност, липсата на други общественоопасни последици, размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъде намален в минималния предвиден размер по чл. 196, ал.1, т.1 от НК- от две години. В този смисъл следва да бъде изменена обжалваната прсъда. С присъдата, на основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е определил за изтърпяване от подсъдимия едно общо наказание- лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца при първоначален „строг” режим, което се явява най-тежкото от наложените му с присъди по н.о.х.д. № 36/2008 година по описа на Районен съд- Ардино- лишаване от свобода за срок от една година, по н.о.х.д. № 277/2008 година на Районен съд – Кърджали- лишаване от свобода за срок от една година, и по настоящото н.о.х.д. № 912/2008 година по описа на Районен съд- Кърджали. Определянето на едно общо наказание е правилно, макар районния съд да не е изложил съображения за взетото решение, а именно: престъпленията по посочените дела са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съответно извършени са на 28.01.2008 г.- 05.02.2008 година, на 05.01.2008 година и на 08.12.2007 година, като първите две присъди са влезли в сила на 10.07.2008 година, съответно на 23.09.2008 година. Тъй като наказанието лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца по последната невлязла в сила присъда се явява най-тежко, с оглед наложителното му намаляване до размер от две години, то следва и определеното най-тежко наказание да бъде намалено до този размер. Предвид изложеното, следва постановената присъда да бъде изменена в частта й, с която подс. Ферад е осъден за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б” от НК, което следва да бъде преквалифицирано в такова по чл. 196, ал.1, т.1, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” от НК; в частта, с която е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяването му, което следва да бъде намалено на лишаване от свобода за срок от две години; както и в частта й, с която на основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК е определено за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което следва да бъде намалено с оглед намаляване размера на най-тежкото наказание до размер от две години. В останалата й част, присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл. 337 , ал.1, т.1 от НПК и чл. 338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА присъда № 130/04.12.2008 година, постановена по н.о.х.д. № 912/2008 година по описа на Районен съд- Кърджали в частта й, с която Орхан Мехмед Ферад от с.Глухар, общ. Кърджали, ЕГН **********, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б.”б” от НК, като го преквалифицира в такова по чл. 196, ал.1, т.1, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” от НК; в частта й, с която за извършеното престъпление е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, като намалява размера на така наложеното наказание лишаване от свобода от две години и шест месеца на лишаване от свобода за срокдве години при първоначален „строг” режим на основание чл. чл.47, б."б" от ЗИН; както и в частта й, с която му е определено за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, като намалява размера на така определеното общо наказание лишаване от свобода от две години и шест месеца на лишаване от свобода за срок две години при първоначален „строг” режим чл.47, б."б" от ЗИН. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|