Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./11.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на дванадесети март
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 780 по описа на ВОС за 2018 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.8 ТЗ/.
Образувано е по предявен от Н.П.З. от гр.София срещу „НЕКСТЕ“ ООД, ЕИК *********, гр.Варна и Г.С.Г. положителен установителен иск, на
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК,
за приемане за установено, че ответниците солидарно дължат на ищеца сумата от
45 555 евро, представляваща неплатено
парично задължение по запис на заповед, издаден на 28.10.2016 год., с падеж
28.03.2017 год., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 01.11.2017 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е
издадена Заповед № 378. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 18.01.2018 год.,
постановена по ч.гр.д № 767/2018 год. на Варненски районен съд, 25-ти
състав.
Ищецът твърди, че първият
ответник по делото се е задължил по запис на заповед, издаден на 28.10.2016
год., да заплати на ищеца сумата от 45 555 евро, на падеж 28.03.2017 год.,
която заповед е авалирана от втория ответник по делото. Сочи се, че записът на
заповед е и предявен на двамата ответници, но въпреки горното плащане не е
постъпило. Поради горното, ищецът се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д № 767/2018
год. на Варненски районен съд, 25-ти състав, по което е постъпило възражение от
ответниците. С оглед горното, за него е налице правен интерес от предявяване на
иск за устанояване на вземането му.
В срока по чл. 367 ГПК, ответниците депозират писмен отговор, с който оспорват исковите претенции. Позовават се на недействителност на записа на заповед, тъй като не отговаря на изискванията на чл.535 ТЗ за задължителни реквизити и форма. Навежда твърдение и за недължимост на сумата по записа на заповед, която не представлява действителна сума по възникнали и развили се отношения между страните. Твърди, че правоотношенията между страните са започнали през есента на 2015 год. по повод дейността на „НЕКСТЕ“ ООД в „АБА МАРКЕТИНГ“ ЛТД, за което ищецът сключил договор за спонсорство. По договора за спонсорство ищецът внесъл сумата от 50 000 евро, за което щял да получава около 2 % месечна печалба и да получи кредит, равен на приблизителната печалба на компанията за следващите 3 години – 30 000 евро. Тъй като договорката между страните била ответникът да се занимава с дейността в „АБА Маркетинг“ /проучване, договаряне и разработване/, ищецът поискал да бъде сключен договор за револвиращ заем, който ответното дружество подписало на 14.12.2015 год. Сочи, че след горното ищецът е превел на ответното дружество чрез два превода на 16.12.2015 год. сума в размер на 12 860 евро и на 22.12.2015 год. сума в размер на 17 691 евро, които суми се твърди да са именно по договора за спонсорство и с които суми ответното дружество започнал финансирането на няколко лица, които започнали да изпълняват длъжността консултанти в отдел маркетинг на компанията. Излага, че месец след сключване на договора ищецът пожелал да развали договора за спонсорство и да му се върнат дадените по него пари, което било непосилно за ответника с оглед необходимостта от време за да бъдат връщани вложените пари от консултантите на ищеца. След заплахи от страна на ищеца, ответникът започнал да връща получените общо 32 000 евро като през месец юли 2016 год. превел по сметка на З. сумата от 15 000 евро. Излага, че въпреки горното ищецът поискал среща уточнение, на която заплашвал ответника, нападали го словесно и го обиждали, като настоявали да подпише анекс към договора за револвиращ заем и запис на заповед за сумата от 45 000 евро, начислявайки някакви лихви. Така сочи, че след използване на заплахи за него и неговото семейство бил подписан запис на заповед за сумата от 45 000 евро, като по време на подписването ответникът бил и с 93 % загуба на зрението вследствие на което за него било тъмнина, виждал силуети, чувал много силни закани и заплахи. Потвърждава, че парите, получени от Н.З. са вложени в консултанти, с които поради разваляне на договора от ищеца ответникът не се занимава, като излага получените вътрешни плащания в АБА Маркетинг към З.. Потвърждава, че не е получавал сумата, посочена в записа на заповед, както и че нито той, нито представляваното от него дружество е получавал или се е възползвал от посочените суми, нито му е ясно начина, по който е формирана крайната сума.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва твърденията за недействителност на записа на заповед, както и подписването му при заплаха и при невъзможност да го прочете. Излага, че сумата е дължима на основание договор за револвиращ заем и анекс към него като размерът й по записа на заповед е формиран от предоставените на ответното дружество суми в общ размер от 30 551 евро /чрез два превода – на 16.12.2015 и 22.12.2015/ ведно с дължимите за периода на ползване лихви на 0.133 %, които са лично предложени от ответника Г.. Оспорва твърдението посочените 15 000 евро, платени по лична сметка на ищеца на 06.07.2016 год., да са върнати по договора за заем като сочи, че същите не съставляват плащане на задължение по договора за заем, а задължение на Г., в неговото лично качество, по споразумение за партньорство от 30.10.2015 год., сключено месец и половина преди договора за заем. Излага, че единствените суми получени по договора за заем са сумите от 514 евро /на 18.01.2016 год./, 706 евро /на 22.01.2016 год./, 514 евро /на 19.02.2016 год./ и 706 евро /на 22.02.2016 год./, които суми представляват лихви за м.01/2016 год. за сумата от 12 860 евро, за м.01/2016 год. за сумата 17 691 евро, за м.02/2016 за 12 860 евро и лихва за м.02/2016 год. за сумата от 17 691 евро. Не оспорва участието си в дейността на АБА Маркетинг, но оспорва връзката й със сключения договор за заем. Сочи, че на 29.10.2015 год. е подписал клиентстки договор с Аба Маркетинг, за активацията на който е заплатил сумата от 3 170 евро, която Г. е превел по вътрешна сметка месец и половина преди подписване на договора за заем; вследствие активизацията по инвестиционната му сметка са постъпили 3 000 евро, след пирспадане на разходи от х170 евро и при кредит от 1 800 евро, общо 4 800 евро започнали да му носят печалба; след настояване от страна Г.Г. на 15.12.2015 год. превел още 50 000 евро във връзка с подписване на клиентстки договор с АБА Маркетинг, срещу която сума и кредит от 30 000 евро, или общо 80 000 евро трябва да му носи печалба. Излага също така, че до договорът за заем се е стигнало след като Г. му е представил разработен от него проект за агресивното развитие на дейността на АБА Маркетинг и отказ на ищеца да участвува в него, поради което Г. помолил за пари на заем. Оспорва твърдението за наличието на правоотношения между страните по договор за спонсорство на каквато и да е дейност на Г., представляваното от него дружество или АБА Маркетинг, както и твърди, че такъв не е подписвал. Настоява, че договорът за заем не е гаранция по договор за спонсорство, а основание за предоставяне на сумата, по която впоследствие и поради спиране на плащанията е издаден записа на заповед.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва посочената в записа на заповед дата на предявяване, като твърди, че същата е положения при съставянето на документа, което се потвърждава от липсата на записване на датата на предявяване. Оспорва твърденията сумата от 15 000 евро да е платена по споразумението за партньорство и твърди, че е изплатена по договора за револвиращ заем, съставляващ посочения в отговора на исковата молба договор за спонсорство /с цел финансиране на хора,, които не притежават собствени средства за да изпълнят минималните изисквания за агентски права/. Сочи, че претенциите на ищеца са по договор, който е развалил и по отношение на който е попречил да се осъществи дейността. По отношение на подписването на записа на заповед твърди, че го е подписал в състояние на уплаха, несигурност, непреценяване на сериозните последици от полагане на подписа, при здравословен проблем, свързан със зрението и пред много хора.
В
о.с.з., ищецът, чрез
процесуалния си представител, моли за уважаване на исковата претенция.
В о.с.з., ответниците, чрез процесуалния си представител,
моли за отхвърляне на предявения иск. Не навежда твърдение за унищожаемост на
записа на заповед, но счита за доказан симулативния характер на договора за
заем, като обезпечение на който е издаден ЗЗ, като пиркриващ договор за
спонсорство, както и твърди нищожност на договорената в чл.2 от договора
лихва.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 111/11.01.2019 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира
следните фактически изводи:
Със заповед № 378 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 18.01.2018 год., ВРС – 25-ти състав по ч.гр.д. № 767/2018
год., е осъдил „Нексте“ ООД и Г.С.Г.
солидрано да заплатят на Н.П.З. сумата от 45 555 евро, дължима по запис на
заповед, издаден на 28.10.2016 год. с падеж 28.03.2017 год., ведно със законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 01.112017 год. до окончателното
заплащане на задължението, ведно с разноски в заповедното производство в размер
на 4291.80 лева,п редставялваща заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, като с разпореждане № 2525/18.01.2018 год. е
постановил на
основание чл.418, ал.1 ГПК незабавно изпълнение и е издал изпълнителен лист.
Видно от
приобщеното ч.гр.д. № 767/2018 год., длъжниците са
подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което с разпореждане № 15170 от 19.04.2018 год.,
получено от заявителя на 02.05.2018 год., съдът е указал на кредитора за
постъпилите възражения и че в едномесечен срок от получаване на възражението
следва да предяви иск относно вземането си като довнесе държавната такса.
Записът на
заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, е приложен на
л.9 от делото и видно от същия, ответникът „НЕКСТЕ“ ООД има качеството на негов
издател, а ответникът Г. е авалирал задължението по него. В сезиралото съда
заявление кредиторът не е навел твърдения за наличие на каузално правоотношение
между страните, но с оглед възраженията на ответниците навежда такива в
проведеното по делото първо съдебно заседание. Сочи, че процесният запис на заповед
е издаден като обезпечение на задълженията по договор за револвиращ заем
от 14.12.2015 год. и анекс към него от 28.10.2016 год., като сумата по записа
на заповед представлява сбора от предоставената в заем сума и дължимите за
периода на ползване лихви в размер на 0.133 %. Навежда твърденията също така,
че предоставените в заем суми са направени съгласно чл.8 от договора за заем с два
вътрешни превода на 16.12.2015 год. за сумата от 12 860 евро и на
22.12.2015 год. за сумата от 17 691 евро по сметка на първия ответник в ABA MARKETINNG.
Сключването на
договора за заем не се оспорва от ответниците, като именно същите го представят
/л.42 от делото/. Видно от представения договор, ищецът, в качеството си на
заемодател, предоставя на първия ответник по делото, в качеството му на
заемател, сума в размер на 32 150 евро, срещу възнаграждение в размер на
0.133 % лихва за всеки започнал ден от ползването на сумата. Посочено в чл.3 от
договора е, че заемателят има право да ползва цялата или част от сумата по
договора, като по чл.8 от договора заемодателят е длъжен да направи вътрешен
превод по сметка в ABA
MARKETING GROUP INC BG98ABA20151019100399
NEXTE LTD. Сумите по договора се връщат чрез вътрешен превод по сметка на
заемодателя в ABA
MARKETING GROUP INC BG98ABA20151026100414 NIKOLAY ZAFIROV /чл.6/.
Реалното
превеждане на сума в общ размер на 30 551 евро по договорения между
страните начин, чрез два превода – на 16.12.2015 год. и 22.12.2015 год. също не
се оспорва от ответниците. Обратното, същите изрично го признават чрез
изявление на процесуалния им представител в депозирания по делото писмен
ответника /л.38 от делото/.
Представен също от
тях е и анекс към договор за револвиращ заем от 28.10.2016 год., съгласно който
в срок до 28.03.2017 год. заемополучателят „НЕКСТЕ“ ООД се задължава да предаде
на заемодателя сумата от 45 555 евро, която следва да бъде преведена по
посочената в чл. 6 от договора сметка на заемодателя. Не се спори между
страните и че процесният запис на заповед е подписан при подписване на анекса
към договора.
Твърдейки, че
част от сумата е върната на ищеца ответниците представят платежно нареждане от
06.07.2016 год. за сумата от 15 000 евро, изходящо от сметка на „Нексте“
ООД в Първа инвестиционна банка до сметка на ищеца в „Уникредит Булбанк“ АД
/л.45/. Посоченото в преводното нареждане основание за превода е плащане по
заем.
Посоченото
плащане не се оспорва от ищеца, който обаче представя писмени доказателства /споразумение
за партньорство от 30.10.2015 год., сключено между „Колос -33“ ЕООД, представлявано
от ищеца и Г.Г./ за наличието на други правоотношения между страните и оспорва
коментираното плащане да е в изплънение на договора за заем.
Като твърди, че
договорът за заем има симулативен характер като прикриващ договор за спонсорство,
касаещ дейността на ищеца в АБА МАРКЕТИНГ, ответниците представят писмени
доказателства - електронно извлечение за структурата на ищеца в АБА МАРКЕТИГН, договори
от 30.12.2015 год., наименовани като договори за активиране на сметка с
финансова помощ, сключени между първия ответник по делото и трети лица, както и
писмо от АБА МАРКЕТИНГ /л.77/. В последното, чийто превод е обявен на страните
с определение № 626/19.02.2019 год. /л.82/, се сочи, „е ищецът е клиент на ABA MDRKETING GROUP INC, регистриран на
26.10.2015 год. под шапката на „Нексте“ ООД, като регистрираната в компанията
негова банкова сметка ***, считано от 29.10.2015 год; след този период същият е
извършил регистрации на два клиента – 05.11.2015 и 09.12.2015 год., които
обстоятелства не се оспорват от ищеца.
За установяване на твърденията на ответниците, ангажирани по делото са и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите И.С.Б., В. И. Б., В. Г. Д. и Ю. К. Г.,
чиито показания съдът кредитира доколкото същите кореспондират с останалия
събран доказателствен материал и касаят обстоятелствата, при които е подписан
процесния договор за заем, анекса към него и записа на заповед.
В показанията си всички разпитани свидетели сочат, че правоотношенията
между страните по делото са предхождани от такива във връзка с участието на
ищеца в АБА МАРКЕТИНГ, което е започнало по давление на ответникът Г.. Сочат, че
същият е вложил първоначално определена сума пари, срещу която, според
дейността на структурата, може да получи кредит в размер на 60 %. Такъв кредит
е получил и З., като според показанията на свидетеля Б., свидетелят Д. и
свидетелката Г. /съпруга на ответника Г./ същият е даден отново на Г., под
формата на заем, за влагане в структурата на АБА МАРКЕТИНГ. Присъствалият на
сключване на договора свидетел Б. сочи, че разговорите между страните във
връзка с предоставянето на парите са били от вида „необходима ми е сума, за да
развия бизнес, аз ще ти я върна след определен период от време със съответната
печалба за теб“, като самият договор за заем е бил изготвен лично от ответника Г..
Свидетелят В.Д.сочи,
че се е включил по спонсорска програма в дейността на АБА МАРКЕТИНГ, за
възможността за която бил уведомен от Г. в началото на месец декември 2015 год.
Сочи, че реално се включил след две – три седмици, към структурата на З., като
парите са били осигурени по договор за заем на Г. със З., на която основа е
функционирала програмата, а последващо Г. сключва договори за заем с наетите
като агенти лица. Че парите на З. са били вложени отново в АБА МАРКЕТИНГ, по
договорки с Г. под формата на „кредит“ се сочи и от свидетелката Г. – съпруга
на ответника.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи
правно си основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим
с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 767/2018 год. на ВРС – 25-ти състав.
Предмет на предявения иск е фактическата, материалната и
действителната дължимост на сумите – предмет на издадената заповед за
изпълнение. В конкретния случай, видно издадената заповед за незабавно
изпълнение е обоснована с представен по чл.417 т.9 ГПК документ - запис на
заповед, издадена на 28.10.2016 год. от ответника по делото за сумата от 45
555 евро. Същата, съдът намира, че съдържа всички предвидени в чл. 535 от ТЗ
реквизити и обуславя извод за наличието на валидно менителнично правоотношение
между ищеца и ответниците. Записът на заповед е с определен по реда на чл.486,
ал.1 т.4 ТЗ падеж
– на определен ден 28.03.2017 год., който към
датата на сезирането на заповедния съд е изтекъл.
С отговора на
исковата молба ответникът релевира възражение за нищожност на менителничния
ефект без обаче да конкретизира конкретния порок в съдържанието или формата. Релевираното
възражение за неговата унищожаемост, поради подписването му след заплаха, не се
поддържа от ответниците съгласно изричното изявление на процесуалния им
представител в първото проведено по делото с.з.
С допълнителния
отговор се въвежда твърдението, че записът на заповед не е предявен на
посочената в него дата, което обстоятелство обаче е ирелевантно за неговата
действителност.
С оглед дадените в т.3 на ТР № 1/28.12.2005 год. по т.д. № 1/2004 год. на ОСГТК
на ВКС разяснения, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане не е
необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане, тъй като
предявяването по своята правна природа представлява покана за изпълнение на
менителничното задължение. Предявяването на записа на заповед за плащане
поставя длъжника в забава и представлява необходимото кредиторово съдействие за
изпълнение на задължението, но не се отразява върху възможността да бъде
ангажирана отговорността на издателя на записа на заповед и неговия авалист.
Така и разпоредбата на чл.514 ал.1 ТЗ, съгласно която непредявяването на
менителничния ефект за плащане в определените за това срокове води до загубване
на правата по ефекта по отношение на регресно отговорните лица – джирантите и
техните авалисти /така, решение № 1 от 1.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 520/2009
г., II т. о., ТК, решение № 61 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6485/2007
г., IV г. о., ГК, др./.
При горното, за да
предизвика отхвърляне на предявения срещу него иск, ответникът, освен своите абсолютни възражения
досежно формата или съдържанието на менителничния документ, може да направи
и лични
такива, произтичащи от отношенията им с кредитора по ефекта и основаващи се на
дефект в правата му. Последното е независимо от обстоятелството, че записът на
заповед е абстрактна сделка, тъй като той може да бъде издаден при наличието на
възникнали между страните взаимоотношения по каузална сделка. В тази връзка,
длъжникът по такъв менителничен документ може да възрази на кредитора, на който
го е дал, че задължението му е изплатено или не съществува, което възражение
срещу кредитора, с който е уговорена гаранцията, действува праворазрушаващо.
Същевременно,
съгласно дадените в т.18 на ТР 4/2013 на ОСГТК разяснения, при редовен
от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от
ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по
каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод
или във връзка, с което е издаден записът на заповед. Когато вземането
е заявено за изпълнение като произтичащо от запис на заповед, който съставлява
самостоятелно основание за дълга, записът на заповед е едновременно и основание
и доказателство за съществуване на вземането. Вътрешното каузално отношение,
послужило като повод за издаване на ценната книга, не е елемент от основанието
на предявения иск, нито изискване за неговата редовност. Изследването на каузалните
правоотношения при реализиране на менителничните права по записа на заповед при
предявен иск по реда на чл.422 ГПК е въпрос, свързан с процесуалните позиции на
страните.
Така,
при наличие на въведени твърдения или възражения от поемателя или от издателя
за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е
издаден редовният запис на заповед, на изследване подлежи и самото каузалното
правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха
имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото
на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест обаче всяка от
страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и
които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за
съществуването, респективно несъществуването на вземането по записа на заповед.
Ето защо, при оспорване от ответника
на дължимостта на вземането по записа на заповед и при въведено от самия ищец и
поемател по записа на заповед твърдение за конкретно
каузално правоотношение между страните и функционалната му обвързаност с
менителничния ефект, в тежест на последния е да докаже твърденията си:
наличието на каузално правоотношение с посочените характеристики, че ценната
книга е издадена като обезпечение на изпълнението на конкретно каузално
правоотношение и че е породено задължението на ответника по каузалното
правоотношение. При положително доказване на горните твърдения, в тежест на
ответника е да докаже погасяването на задължението.
В конкертния
случай, релевираните
от ответниците по иска /издател и авалист по записа на заповед/ възражения
срещу търсената от тях сума са идентични. Самостоятелният, неакцесорен характер на задължението
на менителничния поръчител обаче обуславя извода, че не е допустимо авалистът
да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи
от каузалното правоотношение между него и издателя на записа на заповед. От
страна на авалиста са допустими всякакви възражения във връзка с каузалното
правоотношение на хонората и приносителя единствено, когато авалистът е страна
по него. И при съвпадащи твърдения, че записът на заповед е издаден за
обезпечение на договор за
револвиращ
заем от 14.12.2015 год. и анекс към него от 28.10.2016 год., сключен между ищеца и
ответника “НЕКСТЕ“,
съдът намира, че релевираните от ответника Г. възражения
са недопустими. Същите обаче подлежат на разглеждане като направени от
хонората, който е страна по каузалното правоотношение.
Както се
посочи, налице са съвпадащи твърдения на страните относно наличието на
правоотношения между ищеца и ответното дружество «НЕКСТЕ» по повод сключен договор за револвиращ заем
от 14.12.2015 год. и анекс към него от 28.10.2016 год., както и за получени по
договора суми в общ размер на 30 551 евро, предоставени съгласно клаузите
на договора. Твърденията на ответното дружество за симулативност на договора за
заем, като прикриващ договор за спонсорство /каквото твърдение включително се
поддържа в пледоарията по същество/, съдът намира за недоказани.
Договорът за
спонсорство не е уреден изрично в нашата правна уредба. Съгласно общоприетото
обаче, със същия спонсорираното
лице
получава
икономическа помощ /пари,
предоставяне на материална база и др./
от спонсора за реализиране на своите нестопански цели срещу което се задължава
да рекламира спонсора като популяризира неговото име, търговска марка,
дейността или продуктите му по подходящ начин. Подобно съдържание на
взаимоотношенията между ищеца и ответното дружество, при сключване на договора
за заем, не се разкриват. Обратното, сочи се от всички разпитани по делото
свидетели, че предоставените по договора суми са били предоставени на ответника
Г. /чрез неговото дружество/ като заем или кредит, според съпругата на
ответника. Какво е било инвестиционното намерение на заемополучателя,
респективно какъв е бил произходът на предоставените в заем пари е ирелевантно
за основанието на сключената между страните сделка. Ирелевентно за
правоотношението между страните е и придаденото от страните наименование
/спонсорска програма/ на последващите развили се между заемателя и трети лица
правоотношение по повод на получените пари, както и обстоятелството дали при
вложението им от Г. в структурата на АБА МАРКЕТИНГ ищецът е извличал икономическа
облага. Само следва да се посочи, че свидетелят Д. изрично сочи, че получените
в заем от Г. пари от З. са били основата, въз основа на която Г. последващо е
сключвал договори за заем с привлечените като агенти лица.
Не
се споделя и възражението на ответника за нищожност на клаузата на чл.2 от
договора за заем, с който е договорена лихва в размер на 0.133 % на ден за
ползваната сума поради прекомерността й. Настоящият състав на мира, че като
най-ниското ниво на цена за ползване на заети средства /извън банковите
кредити/ следва да се преценява законната лихва, доколкото размерът й е
формиран като долен праг на вредите, които собственикът на парични средства
понася поради невъзможността да извлича доходи при служене с тях или чрез
влагане в банка. Доколкото този законов
размер се формира като поне 10 пункта над лихвите по междубанкови заеми
/основен лихвен процент на БНБ/, обичайната минимална цена за предоставяне на
собствени пари назаем следва да е поне 10 % годишно. В практиката на ВКС /напр.
Решение № 378 от 18.05.2006 год. на ВКС по гр.д. № 315/2005 год., II г.
о./ се приема, че съществува икономическа
основа и за по-скъпо финансиране с цел генериране и на печалба до двукратен
размер на законната лихва /20 % годишно/ и поради носене на риск при
необезпечено кредитиране до трикратен размер /30 % годишно/. Съдът съобразява и
законодателството в областта на потребителската закрила и в частност, 19
ЗПК, който обявява като нищожни уговорки за размер на годишни разходи,
надхвърлящи пет пъти размера на законната лихва. В настоящият случай е договорен лихвен процент, надхвърлящ 38 пъти
законната лихва, което обуславя извода на съда, че цената на
кредитирането не е свръх прекомерна.
Необосновани са
доводите и за неяснота относно формиране на сумата по записа на заповед,
доколкото само ответникът твърди, че е подписал ценната книга при подписване на
анекса към договора за револвиращ заем, в който е поелб задължението за върщане
на сумата от 45 555 евро в срок до 28.03.2017 год., която сума и който
падеж са идентични на посочените в записа на заповед.
При това
положение, доколкото не се установява плащане по договора за заем
/представеното платежно нареждане за сумата от 15 000 евро, макар и с
посочено основание «плащане по заем», доколкото предхожда по време процесният
договор за заем е неотносимо/, се налага извод за основателност на предявения
иск.
Съобразно задължителните указания в т.12 от ТРОСГТК 4/2013 год., сезираният с установителен иск по чл. 422 ГПК съд при определяне
на отговорността за разноските следва да отчете както направените разходи за защита в исковото, така
и в заповедното производство. Това задължение на съда включва както разноските
направени от заявителя и вече включени в подлежащата на стабилизиране с исков
процес заповед, така и разходите,
направени от длъжника, ако такива са били заявени при подаване на възражението
по чл. 414 ГПК. В този смисъл е установената практика /напр. определение № 98 от 16.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
3139/2015 г., II т. о., ТК/. Ищцовата
страна обаче е възразила за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което възлиза в общ размер на 8 500 лева, от които 2 500
лева в заповедното производство /при общ размер, вкл.държавна такса,
4 291.80 лева/ и 6 000 лева за защита пред настоящата инстанция /при общ
размер, вкл.държавна такса, 7 782 лв./. Така направеното възражение се
споделя от съда, доколкото минималното възнарграждение за подаване на заявление
в заповедното производство съгласно чл.7, ал.7 вр. ал.2 т.3 от Наредбата възлиза
на 1 866.44 лева. Същевременно, пред настоящата инстанция не са извършени
множество фактически действия, обуславящи възнаграждение над минимума. Ето
защо, възнаграждението за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция
следва да бъде намалено до минималното за един адвокат – 3 202.87 лева.
Или, общият размер на признатите за възстановяване разноски за заповедното
производство възлиза на 3 658.24 лева, а в исковото – 4 984.87 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска
на Н.П.З. ***
срещу „НЕКСТЕ“ ООД, ЕИК *********,
гр.Варна, ул.“Цани Гинчев“ № 18, ет.5, ап.22 и Г.С.Г., ЕГН: **********, с адрес ***4, на
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК,
че ответниците солидарно дължат на ищеца сумата от 45 555 евро,
представляваща неплатено парично
задължение по запис на заповед, издаден на 28.10.2016 год., с падеж
28.03.2017 год., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 01.11.2017 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е
издадена Заповед № 378 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 18.01.2018 год.,
постановена по ч.гр.д № 767/2018 год. на Варненски районен съд, 25-ти
състав.
ОСЪЖДА
„НЕКСТЕ“
ООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул.“Цани Гинчев“ № 18, ет.5, ап.22 и Г.С.Г., ЕГН: **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Н.П.З. *** сумата
от 4 984.87
лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, съразмерно уважената част
от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както
и разноски в заповедното производство в
размер на 3 658.24 лева лева, които
разноски са включени в издадената по ч.гр.д
№ 767/2018 год. на Варненски районен съд, 25-ти състав заповед № 378
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 18.01.2018 год. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: