ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /
, гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, проведено на 21.06.2016 г. , в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
след като разгледа гр.
д. № 702 по описа на ВОС за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Ищецът
ЕООД „Алфа 04“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Варна,
ж.к.Чайка, бл. 18, вх. Г, ет.4, ап. 66, представлявано от К.В.Ш. е предявило установителен иск за собственост срещу „ Ел Ка Фе Транс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул. „България“ № 158, ет. 12, ап. 50 представлявано от Г.К.Н.,
върху следния недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор 10135л4507.203,
стар номер 025099 с площ по скица 4 003 кв. м., находящ се в
гр. Варна, ПЗ "Метро", а съгласно описание по документи за
собственост - представляващ НИВА с площ от 4 600 /четири хиляди и шестстотин/
кв. м, съставляваща имот № 025009 /нула, две, пет, нула, нула,
девет/ по плана за земеразделяне на землище "Владиславово"
- четвърта категория на земята, ЕКАТТЕ 97662, при граници и съседи: № 025008 -
нива на Румяна Йосифова Великова и др.; № 000135 - път IV кл.
на РБ; № 025010 - нива на наследници на Христо Костадинов Георгиев; № 050032 –
полски път на общинска земя, по твърдението, че е придобил собствеността чрез
непрекъснато владение от датата на сключване на договора за покупко
продажба 23.03.2005 г. до датата на отнемане на владението – 14.06.2016 г., на
основание чл. 79 , ал.1 от ЗС и в уславията на
евентуалност на основание чл. 79, ал.2 от ЗС.
В обстоятелствената част на
исковата молба излага следните фактически твърдения: Собствеността върху имота
ищецът придобил от купувача купувача „АЛФА 04"
ЕООД. В деня на сделката 23.03.2005 г. започнал да владее имота. С решение № 180/20.04.2010 г., постановено по
т. д. № 1417/2009 год. на Варненски окръжен Съд било открито производство по несъстоятелност
относно „ХАЙ ОЙЛ" ЕООД - ВАРНА, ЕИК *********. На 01.01.2005
г. била обявена неплатежоспособността на дружеството и постановена обща
възбрана и запор на имуществото му. С решение № 871/10.08.2011 г. е назначен
временен синдик. Синдикът на „ХАЙ ОЙЛ" ЕООД - ВАРНА (в несъстоятелност) е входирал под № 29206/16. 09.2011 год. във ВОС искова молба
с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 от ТЗ против „АЛФА 04" ЕООД -
ВАРНА, с което е инициирал образуването на търг. д. № 2500/2011 год. С решение
№ 763/17.05.2012 год., постановено по т. д. № 2500/2011 год. Варненският
Окръжен Съд е прогласил относителната недействителност по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „ХАЙ ОЙЛ" ЕООД - ВАРНА /в
несъстоятелност/, на извършената от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността /01.01.2005 год./ сделка с
имуществени права от масата на несъстоятелността, обективирана
в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24, том II, вх. per. 1126, дело № 224/23.03.2005 год. на нотариус №148 - Росица
Табакова, вписан в Служба по вписванията - Варна под №138, том XX, дело
№4694/23.03.2005 год. /Приложен/. Решението на Варненски окръжен съд по т. д. №
2500/2011 год. е оставено в сила от Варненски апелативен съд, чрез потвърдително Решение № 37/11.02.201 Зг. по т. д. №
486/2012г. Обявяването на процесния нотариален акт за
покупко-продажба за относително недействителен по отношение на кредиторите на
Хай-Ойл ЕООД е настъпило с влязъл в сила съдебен акт едва на 26.06.2014г.,
когато ВКС, Второ ТО е постановил Определение № 420 по т. д. № 2943/2012г., с
което е отказал да допусне до касационно обжалване касационната жалба на Алфа
04 ЕООД срещу въззивното Решение № 37/11.02.201 Зг.
на Варненски апелативен съд по т. д. № 486/2012г. Именно на тази дата -
26.06.2014г. - следва да се счита за окончателно постановена относителната
недействителност на придобивния титул на Алфа 04 ЕООД
по отношение на процесния недвижим имот. На
05.11.2015г., без да е във владение на процесния
недвижим имот синдикът на Хай-Ойл ЕООД е провел търг с явно наддаване по реда
на чл. 717ж от ТЗ. Търгът е спечелен от ответника Ел Ка
Be Транс ЕООД, ЕЖ *********. С Постановление за възлагане от 27.11.2015г. по
т. д. № 1417/2009г., Окръжен съд - Варна възлага на спечелилия търга купувач Ел
Ка Be Транс ЕООД недвижимия имот
описан подробно в т. 1 по-горе. Към настоящия момент възлагателното
постановление е влязло в сила и е вписано в Служба по вписванията на
02.03.2016г., видно от приложената към настоящата молба Справка от Агенцията по
вписванията. На 14.03.2016г., възползвайки се от привидния титул на купувача Ел
Ка Be Транс ЕООД (Възлагателното постановление по т. 7) и на основание
разпоредбата на чл. 717л от ТЗ, синдикът на Хай-Ойл ЕООД въвел Ел Ка Be Транс ЕООД във владение на
имота по т. 1, като отстрани от него досегашния му владелец Алфа 04 ЕООД. Към
настоящия момент ответникът Ел Ка Be Транс ЕООД продължава да
владее процесния недвижим имот.
Ищецт твръди,
че от деня на придобиване на имота по т.
1 чрез покупко-продажба обективирана в нотариален акт
от 23.03.2005 год. до 16. 09.2011 год. (датата на входирането
на исковата молба по чл. 646, ал. 2, т. 4 от ТЗ на синдика във ВОС, на
основание на която е образувано търг. д. № 2500/2011 год.) са изминали шест години и шест месеца, през които
„АЛФА 04" ЕООД е владяло описания в т. 1 имот непрекъснато, явно, спокойно
и необезпокоявано. Управителят действайки от името и за сметка на Алфа 04 ЕООД
е демонстрирал по несъмнен начин, че смята, че то е единствен собственик на
имота като е извършвал следните деййствия:
От земеделска земя в момента
на придобиването, една част от нивата, описана в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 24, том II, вх. per.
1126, дело № 224/23.03.2005
год. на
нотариус №148 - Росица Табакова, е вкарана в регулация. Именно поради това тази
нива е с площ от 4 600 кв. м. съгласно нотариалния акт, но по скица (след
въвеждането на част от нея в регулация) става Поземлен имот с площ от 4 002 кв.
м. Алфа 04 ЕООД е започнала да заплаща данъци за имота в община Варна, в
Дирекция „Местни данъци и такси". В продължение на 1 година Алфа 04 ЕООД
изравнява съществуващата денивелация на закупения имот към лицето на главния
път от над един метър, със земна маса и в последствие я очакълява.
Разделя я на шест части и започва да я отдава под наем. Алфа 04 ЕООД прекарва
електричество до имота . Сключва договор с частен трафопост, като закупената
потребителска мощност е 110 киловата. Полага около 150 м. подземен кабел за
високо напрежение. За своя сметка прекарва над 200 м. собствен водопровод от
най-близкия колектор на ВИК-Варна. От 2006 год. имотът по т. 1 е с партиди във
ВИК -Варна и ЕОН-Варна, сега Енерго-Про.
Излага, че до извършения на
14.03.2016г. въвод във владение по чл. 717л от ТЗ, (ПОВЕЧЕ
ОТ 10 ГОДИНИ) течащата в полза на Алфа 04 ЕООД
придобивна давност по отношение на недвижимия имот по
т. 1 не е била
прекъсвана по никакъв начин и се позовава на презумпция за
наличието на владение - чл. 69 ЗС.
Поддържа правен извод, че
след като е отпаднало правното основание за придобиване на собствеността, владението
, което е започнало като добросъвестно се е превърнало в обикновено и счита, че
е собствеността е придобита с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, на основание чл. 79, ал.1 от
ЗС. Твърди се, че синдикът на Хай-Ойл ЕООД, не е прекъснал давността
чрез предявяване на иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Твърди се, че е
пропуснал да прекъсне давността, като не е съединил такъв иск с иск по чл. 646,
ал. 2 ТЗ въпреки наличието на възможността по чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ. Счита,
че вписването на исковата молба по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ както и уважаването
на този искане засягат фактическия
състав на течащата в полза на ищеца 10-годишна придобивна
давност, защото давностното владение давностното владение може да се
прекъсне единствено чрез иск за собственост.
По отношение на евентуално
съединения иск са изложени следните твърдения – относителната недействителност
на договора за покупко-продажба е факт след влизане в сила на решението, т.е.
26.06.2014г. Исковата молба на синдика на Хай-Ойл ЕООД по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (стара редакция) е вписана в имотния регистър на 21.09.2011г. До този момент
обаче вече са изтекли 5 години от датата на придобиване на недвижимия имот
поради което е осъществен и придобивния фактически състав по чл. 79, ал. 2 ЗС. Твърди
се, че настъпилата на 26.06.2014 г. относителна недействителност на придобивния титул на ищеца не разрушава наличието на
добросъвестно вледение за изминалия преди вписването
на исковата молба /повече от 5 години/.
Твърди се, че придобивните фактически състави са били завършени и са
породили погасителните си последици по отношение на Хай-ойл
ЕООД още преди формирането на придобивния титул на
ответника (Постановление за възлагане № 21/27.11.2015 год. по т. д. №1417/2009
год. на ВОС). Поради това ответникът е "придобил" процесния
недвижим имот от несобственик и доколкото придобивното
му основание има деривативен характер не е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот. Следователно, придобивният
титул на ответника не може да бъде противопоставен на ищцовото
дружество.
В писмен отговор
ответникът оспорва допустимостта на
иска. Твърди, че настоящия момент е висящо производството по гр.дело №
2680/2015г. на Варненския окръжен съд, по предявен от „Алфа 04" ЕООД срещу
„Хай Ойл" ЕООД - в несъстоятелност установителен
иск за собственост върху няколко имота, сред които е и процесният,
като по делото участва и "Ел Ка Be Транс"
ЕООД, в качеството си на трето лице-помагач на ответника. Производството по
делото в тази част е прекратено, но прекратителното
определение е обжалвано и не е влязло в сила.Излага, че искът по чл.108 от ЗС включва и
иск за установяване на спорното право, то е налице
съвпадение на предмета на двете дела в тази част. Счита, че по-късно заведеното ело,
т.е. настоящото следва да бъде прекратено, на основание чл.126, ал.1 от ГПК.
Поддържа се възражение за неоснователност на иска,
като се оспорва материално правната легитимация на ищеца на соченото от него
правно основание по твърдението, че е придобил собствеността възоснова на изтекла придобивна
давност. Ответникът счита, че не е осъществен фактическият състав на която и да
е от двете хипотези предвидени в ал. 1 и ал. 2 на чл. 79 от ЗС. Конкретизира,
че на първо място,
следва да се има предвид, че разпоредбите на ТЗ уреждащи относителната
нищожност или недействителност на сделки по отношение на кредиторите на
несъстоятелността и последиците на същите са специални по отношение на общите
правила на ЗС за придобиване на вещи по давност. Предназначение на
относителната нищожност (недействителност) на сделките по чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ, е да се даде възможност на кредиторите на несъстоятелния длъжник да се
удовлетворят от престацията по сделката, която поради
това се връща в масата на несъстоятелността.
Счита, че в конкретният казус договорът за покупко-продажба по нот.акт
№ 24 от 23.03.2005г. на нотариус № 148 - Росица Табакова, с
който „Хай Ойл" ЕООД е прехвърлило на ищеца процесният
имот, е обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите на
масата на несъстоятелността, с решение № 763/17.05.2012г. на ВОС по търг.дело №
2500/2011г., на основание чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ.
Твърди, че това решение е влязло в законна сила на
18.06.2014г. и следователно от тази дата, по отношение обаче на кредиторите
на несъстоятелността, „Алфа 04" ЕООД не се явява собственик на имота,
а за такъв се счита „Хай Ойл" ЕООД. Поради това, този имот е следвало да
върне в масата на несъстоятелността като последица от влязлото в сила съдебно решение. Да се отрича задължението за
връщане на имота, както прави ищцата, означава да се оспорват последиците на
това влязло в сила съдебно решение, а подобно оспорване е допустимо само ако се
основава на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено решението - арг. от чл.439, ал.2
от ГПК. Тъй като част от периодът на владение, на който се позовава
ищцата е след този момент, искът е допустим, но не е основателен, тъй като този
период е по-кратък от десет години.
Поддържа се тезата, че чл.648 от ТЗ урежда и връщане на
даденото от третото лице по сделките, по отношение на които са приложени
разпоредбите на чл.646 и чл.647 от ТЗ, т.е съдебното решение, с което е уважен
някой от отменителните искове, поражда и права за
това трето лице. Ответникът счита, че е
недопустимо ищецът да може да се ползва от тези свои права, да получи връщане
на платената цена по договора за продажба от 2005г., отричайки обаче
неблагоприятните за себе си последици от решение № 763/17.05.2012г. на ВОС.
На второ
място, ответникът твърди, че поради
ограниченият кръг субекти, по отношение на които договорът за покупко-продажба
на процесният имот е недействителен, ищецът като
купувач по този договор не може да се позовава на придобиването му по давност.
Този договор поражда действие в отношенията между страните по него, както и по
отношение на всички трети лица, с изключение на кредиторите на
несъстоятелността. Следователно, ищцата е станала собственик на имота по силата
на договора за покупко-продажба от 22.03.2005г. и не може да го придобие по
давност, тъй като с изтичане на давността може да се придобие само чужд, но не
и собствен имот. Да се възприеме тезата на ищеца би означавало да са приеме, че
например при продажба на възбранен имот или имот,
чиято продажба попада в хипотезата на чл.135 от ЗЗД, която също е
недействителна по отношение на кредитора, в чиято полза е наложена възбраната,
респ. кредиторът, чийто иск по чл.135 от ЗЗД е уважен, купувачът може да стане
собственик на имота по давност. Това обаче не е така, по изложените съображения
- купувачът е владял свой, а не чужд имот, но обременен с правата на трето лице
да го изнесе на публична продан и да се удовлетвори от цената му.
Поддържа се становището, че е невъзможно ищецът да се
легитимира като собственик на имота на две различни основания - по отношение на
определен кръг лица по силата на правна сделка, а по отношение на други лица
(кредиторите на несъстоятелността) - по силата на изтекла придобивна
давност. Счита, че това противоречи
на разпоредбата на чл.77 от ЗС, предвиждаща, че правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона, но не и по два или повече начина едновременно (изключвам хипотезата на
придобиване на ид.части от един имот на различни
основания, която е неотносима към настоящото дело).
Твърди се, че съгласно чл.717з, ал.2, изр.1 от ТЗ, до издаване на
постановлението за възлагане на 27.11.2015г., имотът е бил собствен на ищеца и
давност изобщо не е текла, поради което не може да се приеме, че ищецът е
собственик на имота нито към момента на предявяване на иска за собственост,
нито към настоящият момент. Не може поради това изобщо да се поставя въпроса за
наличието на добросъвестно или недобросъвестно владение, тъй като такова може
да се упражнява само върху чужд имот.
Оспорват се като неоснователни доводите в
исковата молба, че ищецът е упражнявал добросъвестно владение върху имота през
периода 23.05.2005г. -16.09.2011г. Съгласно даденото в чл.70, ал.1 от ЗС
легално определение, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Счита, че не е налице нито една от двете хипотези - праводателят на ищеца е бил собственик, прехвърлянето е
извършено в законоустановената нот.форма,
за която липсват каквито и да е твърдения, че е опорочена, а и не са
представени доказателства в този смисъл и
се поддържа извод, че ищецът не би могъл да придобие имота чрез кратката
петгодишна придобивна давност. Изтъква, че отношение на кредиторите на несъстоятелността сделката
е недействителна, поради което изобщо не може да бъде годно основание за
добросъвестно владение.
Оспорва се основанието за изтекла придобивна
давност, като се изтъква, че давност не тече
срещу онзи, който не може да предяви иск, за да защити правото си - в този
смисъл напр. р.№ 373/21.05.20Юг. на ВКС, ГК, I ГО, по гр.дело № 396/2009г., р.№
61/14.02.2012г. на ВКС, II ГО, по гр.дело № 562/2011г. Твърди се, че до влизане в сила на 18.06.2014г. на решението за
обявяване на относителната недействителност (нищожност) на договора за
покупко-продажба от 22.03.2005г. не е съществувала възможност нито за синдика,
нито за кредиторите на несъстоятелността да водят какъвто и да е иск срещу
„Алфа 04" ЕООД, с който да прекъснат давността. Осъдителният иск е обусловен от иска по
чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ. Когато този иск се предяви заедно с някои от исковете
по чл.646 и чл.647 от ТЗ, той е винаги предявен под условието, че сделката ще
бъде обявена за относително недействителна, т.е че обуславящият отменителен иск ще бъде уважен с влязло в сила решение, тъй
като едва от този момент за синдика възниква материалното право да иска
предаване на владението върху имота. Следователно, евентуалното прекъсване на
давността отново не може да настъпи преди 18.06.2014г., тъй като прекъсването
на давността е материалноправна последица от
предявяването на иска, която настъпва именно защото по исков ред е защитено
едно съществуващо материално право. Ако се окаже, че такова право не е
съществувало, т.е ако искът бъде отхвърлен, то не се смята прекъсната и
давността - чл.116, б."б" от ЗЗД вр. чл.84
от ЗС. По тази причина, в конкретния казус давността не би могла да се смята
прекъсната преди 18.06.2014г., дори искът за връщане на имота в масата на
несъстоятелността да беше предявен по-рано.
Според ответника е необходимо е да се вземе предвид и различието в
естеството на иска по чл.108 от ЗС, предявен от невладеещият собственик срещу
владеещият несобственик и това на осъдителния иск по чл.649, ал.2 от ТЗ. С
първият се брани правото на собственост на ищеца, а с втория - правото на кредиторите
на масата на несъстоятелността да се удовлетворят от включените в нея имоти, в
резултат от уважаването на уредените в ТЗ отменителни
искове или от иска по чл.135 от ЗЗД. Поради това, непредявяването на иск за
собственост преди изтичането на давностният срок води
до санкция под формата на изгубване на това право, вследствие на бездействието
на собственика. Връщането на владението върху имота, предмет на сделка, която е
обявена или може да бъде обявена за относително недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността далеч не винаги е необходимо за тяхното
удовлетворяване. Поради това, непредявяването на иск по чл.649, ал.2 от ТЗ, не
може да се смята за бездействие на кредиторите при защита на правата им,
съответно не може да влече и санкцията на изгубване на правото им да се
удовлетворят от цената на процесният имот.
На последно място ответникът развива довод, че аналогията,
която ищецът прави между настоящият казус и владението, осъществявано въз
основа на унищожена сделка е неправилна. Унищожаемостта
на договорите поначало е институт, създаден в интерес на едната от страните по
тях, т.е когато става въпрос за договор за прехвърляне на собственост върху вещ
и волята на собственика - прехвърлител е опорочена по
начин, попадащ в някоя от хипотезите
на чл.27 и чл.ЗЗ от ЗЗД, то унищожаемостта е в неин интерес.
Унищожаването на договора има действие по отношение на всички лица и още от
момента на сключването му, т.е смята се, че същият никога не е породил своите
правни последици, вкл. и вещно-транслативните такива.
Поради това, приобретателят по силата на договор,
който по-късно е унищожен, се оказва в положението на владелец на чужд имот от
момента на установяването на владението и съответно може да се позове на
придобиване на имота по давност, доколкото действително е владял чужд имот. Счита, че по съвсем различен начин се поставя въпроса при договора
от 2005г. за покупко-продажба на процесният имот,
попадащ в хипотезата на чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ (в редакцията, действала преди
изм., обн. в ДВ, бр.20/2013г.). Относителната
недействителност по цитираната разпоредба е установена не в полза на която и да
е от страните по сделката, а в полза на трети лица -кредиторите на
несъстоятелността. Уважаването на иска води до правна промяна само по отношение
на тях и без да има изрично предвидена обратна сила. Поради това, ищецът - приобретател на имота не се оказва в положението на
владелец на чужд имот, а ако изобщо е владял процесният
имот, той е владял свой собствен такъв, до момента на издаването на възлагателното постановление от синдика - 27.11.2015г. Едва
след това, той е започнал да упражнява владение върху чужд имот, което обаче не
е продължило десет години, а само до датата на извършения от синдика въвод във владение на 14.03.2016г., т.е по-малко от пет
месеца и съответно не е могло да доведе да придобиването на имота по давност.
Съдът след като се запозна със становищата на страните, намира, че с
определението чл. 140 от ГПК следва да се произнесе по възрежението
за недопустимост на иска.
След извъшена служебна
справка по гр.д. № 2680 по опис на ВОС за 2015 г. съдът констатира следното:
Производството по горепосоченото дело е образувано по
искова молба на К.В.Ш. ЕГН:********** в качеството й на управител на „АЛФА 04”
ЕООД ЕИК:********* със седалище и адрес
на управление гр. Варна ж.к. „Чайка", бл. 18, вх. Г, ет. 4, ап. 66 чрез
процесуалния си представител по пълномощие адв. ДИМО
ЦВЕТКОВ от ВАК със съдебен адрес:***. ********** ПРОТИВ „ХАЙ-ОЙЛ" ЕООД /в
несъстоятелност/ ЕИК *********, представлявано от Синдика РАЙНА ДОБРИНОВА
ДОБРЕВА-ИВАНОВА, сл. адрес: София 1606, бул. „Тотлебен" №39, ет. 6, оф. 18, НАП-София, бул. „Княз Дондуков" №52,
представляван от Изпълнителния директор БОЙКО АТАНАСОВ и ДОРА ПЕТРОВА МИТЕВА,
ЕГН **********, адрес: ***.
С исковата молба са предявени в условията на
евентуалност установителни искове с правно основание
чл. 124 от ГПК вр. чл. 70, ал.1 и ал.2 от ЗС.
Един от обектите на спорни права е процесния
в настоящото производство имот - НИВА с площ от 4 600 /четири хиляди и
шестстотин/ кв. м, съставляваща имот №025009 /нула, две, пет, нула, нула, девет/ - четвърта категория на земята, ЕКАТТЕ 97662,
при граници и съседи: №025008 - нива на Румяна Йосифова Великова и др.; №000135
- път IV кл. на РБ; №025010 - нива на наследници на
Христо Костадинов Георгиев; №050032 - полски път на общинска земя, по
нотариален акт, сега вече имотът е с идентификатор №10135.4507.203 /едно, нула,
едно, три, пет, точка, четири, пет, нула, седем, точка, две, нула, три/ и с
площ по скица 4 003 /четири хиляди и три/ кв. м;
В първото по делото съдебно заседание на основание чл.218
от ГПК, съдът е конституирал в качеството на трето лице помагач на страната на
ответника „Хай оял”ЕООД /несъстоятелност./ с ЕИК103600275, „Ек Ла
Ви Транс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, район Северен, бул. „България“ № 158, ет. 12 ап. 50, представляван от
своя управител Г.Н..
Последното дружество е ответник в настоящото
производство.
Предявеният в настоящото производство ревандикационен иск включва установяване на права на
собственост, чиито придобивни основания напълно
съответстват на предявените в предходното производство, по които има постановено
решение на първоинстанционен съд, което не е влязло в
законна сила.
Следователно налице е припокриване на предмета на
делото в частта на установяване на права на собственост на идентични придобивни основания.
Налице е идентичност в обекта на спорни права.
От субективна страна е налице идентичност в ищцовата страна.
Разликата се състои в това, че в първоначалното дело ответникът
в настоящото участва като трето лице помагач на страната на ответника.
Ответникът в настоящото производство и трето лице
помагач в предходното е поставил въпроса за допустимостта на настоящото
производство.
При тази фактическа установеност изведена от служебната
справка извършена от съда по гр.д. № 2680 по опис на ВОС за 2015 г., съдът извежда
следните правни изводи:
Участието на трето лице в чужд исков процес е с цел да
се издейства благоприятно решение за една от главните страни, спрямо която
встъпилото лице защитава свой интерес. Встъпилото лице е обваръзано
от силата на присъдено нещо на решението и може да се позове на нея в
отношенията си с противната страна. В това отношение няма разлика между третото
лице помагач и подпомаганата страна. Към настоящия момент решението на съда не
е влязло в законна сила, т.е е висящ процес с
идентичен предмет в установителната част на претендираната ревандикация, с
идентичен ищец и различни ответници, но спрямо
ответника в настоящото производство предстои
да се разпростре сила на присъдено нещо, тъй като участва като трето лице
помагач.
От горното следва, че възражението за недопустимост е
неоснователно, но производството по настоящото дело следва да бъде спряно до
влизане в сила на решението по гр.д. № 2680 по опис на ВОС за 2015 г. Последното се явява преюдициално
към предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Преюдициално
е защото, в зависимост от изхода от спора,
настоящия съд може да се произнесе или с прекратително
определение /ако решението влезе в сила/ или с акт по същество /ако решението
бъде обезсилено или отменено/, но едва
след влизане в сила на съответния съдебен акт.
Мотивиран от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр.д. № 702 по опис на ВОС за 2016
г., до разрешаване на спора по гр.д.№ 2680 по опис на ВОС за 2015 г. , на основание чл. 229, ал.1 г.4 от ГПК.
Определението може да се обжалва с частна въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от
настоящия съдебен акт до страните.
Съдия в Окръжен
съд: