Решение по дело №53/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото въззивно производство е по реда на Глава 22 НПК, чл. 341, ал. 2 във връзка с чл. 270 НПК и е образувано въз основа на въззивна частна жалба на А. И. П. – защитник на И. А. М. – подсъдим в първоинстанционното производство, срещу протоколно определение № 2320 от 22.06.2011 г. по н.о.х.д № 426/2011 г. по описа на Районен съд – Г. Д.. С атакуваното определение първоинстанционният съд, въз основа на искане на участващия в производството районен прокурор, е взел спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража”.

В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на постановеното съдебно определение. Излагат се доводи, че обстоятелствата, на които се основава искането на прокурора за налагане на мярката, са били известни на държавното обвинение и преди насрочване на делото. Частният жалбоподател моли съда да отмени взетата спрямо подсъдимия И. М. мярка за неотклонение „задържане под стража”, като на последния бъде наложена по-лека такава.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, исканията и доводите на страната, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

НОХД № 426/2011 г. по описа на Районен съд – Г. Д. е образувано въз основа на обвинителен акт на РП – Г. Д., с който подсъдимият И. А. М. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК, чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 от НК във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 29, ал. 1 „б” от НК. Спрямо същия в хода на досъдебното производство не е била наложена мярка за неотклонение. Единствено в правомощията на прокурора е да прецени кога са налице предпоставките респ. да поиска вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо подсъдим. Предвид обстоятелството, че в периода от 22.02.2011 г. до 22.06.2011 г. подсъдимият е изтърпявал наказание „лишаване от свобода” по друга влязла в сила присъда, то прокуратурата е счела, че не са били налице опасностите, визирани в чл. 57 от НПК, въведени от законодателя като цели на мерките за неотклонение, които да обосноват вземането на такава мярка в настоящото производство. Освобождаването на подсъдимия И. М. от затвора обаче е ново обстоятелство, чието настъпване е от значение при преценка условията на чл. 63 от НПК подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление. Поради изложеното, неоснователно се явява възражението на частната жалбоподателка А. П., че искането на прокурора е направено несвоевременно.

В съдебната фаза при произнасяне по искания относно мярката за неотклонение, първоинстанционният съд е оправомощен да извърши преценка на опасността подсъдимият да се укрие или да извърши друго престъпление към настоящия момент, без да обсъжда наличието или липсата на обосновано предположение, че той е извършил престъплението, за което е предаден на съд. В посочените рамки на преценка са лимитирани и правомощията на въззивната инстанция при проверка правилността на съдебния акт, с който първоинстанционният съд се е произнесъл по мярката за неотклонение.

Съпоставяйки посочените условия с конкретните доказателствени материали, настоящият съдебен състав констатира опасност подсъдимият да извърши престъпление. Съдът прецени като критерий приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия И. М., от която е видно, че същият е с обременено съдебно минало и то със скорошни осъждания преди инкриминираното по делото деяние. Така със Споразумение № 124/05.03.2008 г. на РС – Г. Д., в сила от 05.03.2008 г., по н.о.х.д. № 199/2008 г.; Споразумение № 683/16.12.2008 г. на РС – Г. Д., в сила от 16.12.2008 г., по н.о.х.д. № 851/2008 г.; Споразумение № 253/16.05.2009 г. на РС – Г. Д., в сила от 16.05.2009 г. по н.о.х.д. № 345/2009 г.; Споразумение № 442/28.09.2009 г. на РС – Г. Д., в сила от 28.09.2009 г. по н.о.х.д. № 359/2009 г.; Споразумение № 253/28.01.2010 г. на РС – Г. Д., в сила от 28.01.2010 г. по н.о.х.д. № 866/2009 г. и Присъда № 3298/18.10.2010 г. на РС – Г. Д., в сила от 11.01.2011 г. по н.о.х.д. № 234/2010 г., подсъдимият е осъждан за престъпления от вида на деянието, за което е предаден на съд в конкретния случай. Именно многократните предходни осъждания на подсъдимия за тежки престъпления обосновават определена престъпна упоритост, от която се извежда и наличието на реална опасност същият да извърши престъпление.

Обсъждайки алтернативно предвидената в НПК опасност, обосноваваща вземане на мярка за неотклонение, а именно опасност от укриване, настоящият съдебен състав счита, че от доказателствената съвкупност по делото се прави извод за наличието на такава опасност. В хода на досъдебното производство се установява недобросъвестно процесуално поведение, сочещо към възпрепятстване на нормалното протичане на наказателното производство, а именно – подсъдимият многократно е търсен на посочения от него адрес, но не е откриван; укривал се е от органите на ДП като е бил обявен за издирване с телеграма № 10998/13.04.2010 г. с мярка принудително довеждане. От последната е видно, че подсъдимият е обявен за издирване във връзка с образувани срещу него досъдебни производства в Г. Д., С., Н. и Б. Всичко това сочи на мобилност на подсъдимия и липса на трайна обвързаност с определено населено място, а оттам обосновава и опасността да се укрие и по този начин да затрудни провеждането на наказателното производство.

Доколкото с обжалваното определение спрямо подсъдимия е взета за пръв път мярка за неотклонение „задържане под стража”, то наличието на реалната опасност от укриване и извършване на престъпление се счита, че е налице, съгласно чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК, щом обвинението е за престъпление, извършено при условията на опасен резидив.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2320 от 22.06.2011 г. по н.о.х.д № 426/2011 г. по описа на Районен съд – Г. Д., с което на подсъдимия И. А. М. от с. М., общ. Г. Д., обл. Б., с ЕГН * е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: