Решение по дело №665/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 113
Дата: 9 септември 2020 г.
Съдия: Красимир Георгиев Гайдаров
Дело: 20203100600665
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 11308.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 06.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Светлозар Г. Георгиев

Красимир Г. Гайдаров
Секретар:Родина Б. П.а
Прокурор:Окръжна прокуратура - Варна
Виолета Манолова Радева (39640 РП-Варна)
като разгледа докладваното от Красимир Г. Гайдаров Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20203100600665 по описа за 2020 година
Съдебното производство по делото е по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е образувно
по въззивна жалба на подсъдимия против присъда, постановена на 10.06.2020 г. по НОХД
№ 1410/2020г. на ВРС, XXVIII състав, с която подсъдимият Х. Н. А. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1, чл. 58а, ал.4 вр.чл.55,ал. 1,
т.1 от НК.
Във виззивната жалба се твърди , че постановената от първоинстанционния съд
присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и
процесуалния закон, необоснована и явно несправедлива, поради което се моли за
изменение на присъдата и налагане на по-лекото наказание предвидено в чл.354а, ал.5 НК и
прилагане на чл.78а от НК.
Представителят на ВОП счита, че жалбата е основателна и може да се приложи
разпоредбата на чл.354а, ал.5 НК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по
отношение на законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК намира за установено следното:
На 23.03. 20200 г. във ВРС е бил внесен обвинителен акт, с който срещу Х. Н. А. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК.
Производството по делото е приключило с присъда на 10.06.2020г., с която А. е признат за
виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието
изтърпяване ,на осн. чл.66 от НК, е отложено с изпитателен срок от три години. На
основание чл.55, ал.3 от НК не му се налага наказание „глоба“. Присъдени са му сторените
по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия в посоченото производство е пледирал, че в случая
1
става въпрос за „маловажен случай“ по чл. 93, т.9 от НК и престъплението трябва да се
квалифицира по чл. 354а, ал.5, пр.1.
С оглед очертания предмет с искането от страна на подсъдимия, настоящият състав
фокусира вниманието си върху релевираните оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност и явна несправедливост на присъдата, касаещи въпросите по правилно
квалифициране на извършеното от А. престъпление и освобождаването му от наказателна
отговорност.
Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:
На 25.05.2019 г., подс. А., заедно с приятелите си И. П., М. М. и А. И., тръгнал от
гр. Суворово към гр. Варна с лекия автомобил на баща си. В около 19.00 ч. Пристигнали в
гр. Варна и А. паркирал в близост до магазин „Лидъл“ на ул. „Битоля“. В себе си
подсъдимият А. носел едно зелено пликче, съдържащо марихуана и един метален гриндер, в
който имало прозрачно пликче, съдържащо кокаин. Подсъдимият извадил пликчето,
отделил малко от наркотичното вещество и св. М. го свил на цигара. После излезли от
автомобила и се насочили към магазин „Лидл“.
Свидетелите М. П. и Д. П. - полицейски служители към 02 РУ-гр. Варна, получили
сигнал за лица пушещи марихуана на паркинга на магазин „Лидл“. При приближаването на
служителите на МВР, А. и П. се насочват към вътрешния паркинг на магазина където
подсъдимият А. скрил държаните от него наркотични вещества. След това А. и П. се
върнали при останалите.
След като св. П. и П. установили самоличността на лицата и ги попитали дали имат
у себе си забранени от закона вещества била проведена индивидуална беседа с всяко от
момчетата. Докато разговаряли с подсъдимия А., той признал, че имал у себе си наркотични
вещества. А. завел служителите на МВР до мястото където скрил наркотичните вещества.
Той предал доброволно един брой зелено пликче, съдържащо марихуана и 1 брой метален
гриндер, в който имало прозрачно пликче, съдържащо кокаин.
Видно от заключението на назначената ФХЕ, сухата, зелена растителна маса, в
зеленото пликче, предадена на 25.05.2019 г. с протокол за доброволно предаване ит Х. А.,
представлява части от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно като марихуана,
с нетно тегло 9,10 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 6,3 %.
Бялото на цвят вещество под формата на прах и бучки, съдържащо се в прозрачено
пликче, поставено в метален гриндер, предадено на 25.05.2019 г. с протокол за доброволно
предаване от Х. А., представлява кокаин с нетно тегло 1,76 грама със съдържание на
активно наркотично действащ компонент – кокаин, в изследваното наркотично вещество е
47,9 %. Стойността на марихуаната възлиза на 54.60 лв., а тази на кокаина – на 281.60 лв.
Общата стойност на наркотичните вещества е 336.20 лв.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда приема,
че възраженията на защитника на подсъдимия за неправилна квалификация на деянието са
основателни и същите се споделят от съда поради следните съображения:
По делото по категоричен начин е установено авторството на деянието, тъй като А.
сам признава пред органите на МВР за притежанието на наркотичните вещества и
доброволно им ги предава.
Марихуаната и кокаинът представляват високорискови наркотични вещества без
2
легална употреба и подлежи на вътрешен и международен нормативен контрол, като са
поставени под забранителен режим съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите.
От субектвина страна съдът споделя изложеното в първоинстанционната присъда
виждане за наличие на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния
характер, предвиждал е последиците и пряко е целял тяхното настъпване.
Държаното на количество марихуана е в неголеми размери - 9,1 гр. - извежда
предназначение за лична употреба. Такова мнение споделя и защитникът на обвиняемия във
въззивната жалба. Държаното количество кокаин – 1,76 грама също води до извода, че е
било предназначено за лична употреба.
Деянието на подсъдимия е общественоопасно, поради държането на два вида
високорискови наркотични вещества – държането на тези вещества засяга обществените
отношения, свързани с опазване на здравето и живота на хората, особено младите, сред
които подобен род деяния са най-често срещани. Сравнително ниската степен на обществена
опасност на деянието в конкретния случай се определя на първо място от стойността и
количеството на двата вида наркотични вещества. Според практиката на ВКС държането за
лична употреба на две високо рискови вещества не изключва квалифицирането на деянието
като „маловажен случай“. За определяне на деянието като „маловажен случай“ следва да се
вземат предвид вида и количеството на наркотичните вещества, както и личността на
подсъдимия и поведението му в досъдебната и съдебната фаза на наказателния процес.
Положителната личностна характеристика на подсъдимия също е обстоятелство,
определящо ниската обществена опасност на деянието. Деецът е с чисто съдебно минало,
все още е ученик по време на деянието , макар и навършил 18г. възраст. Тази възраст говори
за житейска незрялост и липса на житейски опит, които в съчетание с неблагоприятното
обкръжение, в което подсъдимия заявява , че попада довеждат до извършената
противообществена проява. Подсъдимият А. многократно изказва съжаление за
извършеното деяние, съдействал е на органите на МВР. Видно от трудовата и личностната
му характеристика е че извършеното от Х. А. има инцидентен характер и неговата
обществена опастност е по-ниска.
Като съобрази всичко изложено до момента и практиката на ВКС по подобни дела,
настоящият състав на съда намира, че деянието следва да се преквалифицира по чл.354а,
ал.5, пр.1 от НК.
На основание чл. 78а от НК подсъдимия А. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност , тъй като са налице всички основания за прилагането му, а в такъв
случай прилагането му е задължително за съда.
По отношението на наказанието „глоба“ предвидена в чл.78а – в настоящият случай
са налице единствено смекчаващи вината обстоятелства, а отегчаващи не са налице. Съдът
намира, че справедливо наказание за А. би било „глоба“ в размер на 1000 лв.
Видимо от горното и на основание чл. 337, ал.1, т.2 и т.4 от НПК, Варненски
окръжен съд,
РЕШИ:
3
ИЗМЕНЯ постановената присъда по НОХД №1410/20г. на ВРС, ХХVІІІ състав като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от Х. Н. А. престъпление на такова по чл.354а, ал.5,
пр.1 НК и на осн.чл.78а, ал.1 НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
като на осн.чл.304 НПК го оправдава по първоначалното обвинение по чл.354а, ал.3, т.1 НК.
Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4