№ 325
гр. Варна, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20203100901221 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 23142/29.10.2020
г., уточнена с молби вх. №№ 26443/21.12.2020 г., 3624/24.02.2021,
7958/26.04.2021 г., 9662/21.05.2021 г. на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление София, ул. „Околовръстен
път“, № 260, с която са предявени обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и
чл. 92 ЗЗД за осъждането на М. Д. Д., ЕГН ********** и АНГ. Д. Д., ЕГН
**********, двамата с местожителство в ******, да заплатят солидарно
сумите, дължими по силата на Договор за кредит за покупка и довършване на
недвижим имот № ******* и 9 бр. Допълнителни споразумения към него,
сключени през периода 10.05.2010 г. – 07.09.2017 г., както следва: - 192111.77
лв., главница, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата
молба – 29.10.2020 г. до изплащането; - 11970.59 лв., договорна лихва за
периода 10.07.2019 г. – 07.08.2020 г.; - 7823.20 лв., наказателна лихва за
периода 10.07.2019 г. – 26.10.2020 г.; - 379.09. лв., общ размер на Б.и такси
начислени за периода 09.08.2019 г. – 02.07.2020 г., на осн. чл. 4, т. 2 и чл. 10,
т. 2 от Договора; - 426.18 лв., общ размер на застрахователни премии по
застрахователни договори, сключени за периода 02.07.2019 г. – 01.07.2021 г.,
на осн. чл. 14 от Договора; - 120.00 лв., разходи за връчване на 2 бр.
нотариални покани.
Ищецът твърди, че по силата на процесния Договор за кредит за
покупка и довършване на недвижим имот от 28.06.2007 г., на ответниците, в
качеството на кредитополучатели бил предоставен кредит в размер на
189730.00 лв., от които 87960.00 лв. за покупка на недвижим имот, 66570.00
лв., за други разплащания и 35200.00 лв., за довършване на закупения
недвижим имот, за срок от 240 месеца, от датата на откриване на заемна
сметка. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Договора, за обезпечаване на вземането на
1
кредитора, кредитополучателите учредили в полза на банката договорна
ипотека върху недвижимия имот, описан в чл. 1, ал. 1. За усвоения кредит се
дължала годишна лихва в размер на базов лихвен процент на банката за
жилищни кредити в лева, валиден за съответния период, намален с 0.5 % като
към момента на сключване на договора за кредит БЛП бил в размер на 7 %. С
договора било уговорено и всички други дължими такси, комисиони и други
разходи, свързани със сключването и изпълнението на сключения договор,
както и с учредяването, вписването, изменението и заличаването на
обезпечението, да са за сметка на кредитополучателите. Излага още, че при
забава в плащането на погасителна вноска, както и при предсрочна
изискуемост дължима била и лихва в размер равен на сбора от лихвата за
редовна главница и наказателна надбавка в размер на 10 пункта.
С допълнително споразумение от 14.05.2008 г., страните се съгласили в
Договора да бъде добавен чл. 27, по силата на който кредитополучателите
дали съгласие в случай на предсрочна изискуемост на задълженията по
настоящият договор, предсрочно изискуеми да бъдат направени и всички
останали кредити, в същата банка като последната имала право чрез
реализация на предоставените обезпечения да погасява задълженията им по
всички отпуснати кредити.
Сочи, че отношенията между страните били последващо преуреждани с
Допълнителни споразумения от 10.05.2010 г., 20.09.2011 г., 12.06.2012 г.,
29.07.2013 г., 30.09.2014 г., 09.07.2015 г., 26.07.2016 г. и 07.09.2017 г. По
силата на допълнителните споразумения от 10.05.2010 г., 20.09.2011 г.,
12.06.2012 г., 29.07.2013 г., 30.09.2014 г., 07.09.2017 г., кредитополучателите
се съгласили натрупаните и непогасени към момента на сключване на
допълнителните споразумения, просрочени задължения да бъдат
преоформени чрез натрупването им към редовната главница по кредита. С
всички споразумения били уговаряни и периоди на облекчено погасяване на
дълга, след изтичането на които върху дълга се натрупвала начислената, но
непогасена през периода лихва. След така извършено натрупване, общия
размер на дълга отново бил олихвяван. В допълнителните споразумения били
посочени приложимия лихвения процент за периода на облекчено погасяване
на дълга и приложимия лихвен процент след изтичане на този период.
Твърди, че с покани връчени на 07.08.2020 г., ответниците били
уведомени, че поради неплащане на дължимите вноски по договора, кредитът
е обявен за изцяло и предсрочно изискуем. Сочи, че плащания от страна на
ответниците не са постъпвали, а непогасени били 14 вноски за главница и
лихва, считано от 10.07.2019 г., което обосновавало и правния интерес от
предявяване на иска. По същество, отправя искане за осъждане на
ответниците да заплатят сумите предмет на предявените искове.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответниците М. Д. Д., ЕГН
********** и АНГ. Д. Д., ЕГН **********, депозират отговор, в който
застъпват становище за неоснователност на исковите претенции. В условията
на евентуалност заявяват, че при определяне на задълженията им по
сключения договор приложение следва да намери лихвения процент към
момента на сключване на договора – 6.5 %. Твърдят, че клаузите в сключения
договор – чл. 3, т. 1, чл. 3, т. 5 и чл. 12, даващи право на кредитора
едностранно да увеличава лихвения процент са неравноправни и в този
смисъл нищожни. Сочат, че сключените при приложението на нищожни
клаузи от договора, допълнителни споразумения също са нищожни. В
2
резултат на приложението на неравноправните клаузи, постоянното
увеличаване на договорната лихва и в резултат на добавянето към главницата
на лихви твърдят, че били поставени в невъзможност да обслужват
задълженията си. Сочат, че по договора били внесени недължимо суми в
размер общо на 33579.14 лв., от които 32000.00 лв. – недължимо платени
договорни лихви и 1579.14 лв., договорна лихва, платена в резултат на
анатоцизъм, които подлежат на връщане. Излагат теоретични доводи във
връзка с твърдяната неравноправност на клаузи от договора и нищожност на
допълнителните споразумения към него.
С допълнително становище от 01.02.2022 г., сочи като неравноправни
още и клаузите на: чл. 3 ал. 1; чл. 3, ал. 3; чл. 4, т. 2; чл. 6, ал. 3 и чл. 10, т. 2
от сключения между страните договор.
В съдебно заседание ищецът в писмено становище, а ответниците –
чрез процесуален представител, поддържат изложените доводи,
съображения и възражения.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в съвкупност, становищата на страните и
приложимите материални и процесуалноправни норми, приема за установено
от фактическа и правна страна, следното:
На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за признати и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: - че между страните е
сключен Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №
******* и Допълнителни споразумения от 14.05.2008 г., 10.05.2010 г.,
20.09.2011 г., 12.06.2012 г., 29.07.2013 г., 30.09.2014 г., 09.07.2015 г.,
26.07.2016 г. и 07.09.2017 г.
Представен по делото е Договор за кредит за покупка и довършване на
недвижим имот № *******, сключен между „Българска Пощенска Банка“ АД,
в качеството на кредитор и ответниците, в качеството на кредитополучатели,
по силата на който на последните е предоставен кредит в размер на 189730.00
лева, от които: - 87960.00 лв., за покупка на Апартамент № 6, в груб строеж,
находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 128; - 66570.00 лв., за други
разплащания и – 35200.00 лв., за довършване на закупения недвижим имот.
Уговорена е солидарна отговорност на кредитополучателите за връщането на
кредита и за изпълнение на другите им задължения по Договора. Между
страните е уговорена годишна лихва в размер на базовия лихвен процент
(БЛП) на банката за жилищни кредити в лева, действащ за съответния период
на начисляване на лихвата, намален с 0.5 пункта. Към момента на сключване
на договора БЛП възлизал на 7 % (чл. 3, ал. 1 от Договора). Погасяването на
кредита следвало да се извърши на 240 равни месечни вноски, включващи
лихва и главница, всяка в размер на 1414.58 лв. В чл. 18 от Договора страните
посочили условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем като е
предвидена автоматична предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 13 от
договора кредитополучателите са се задължили да представят обезпечение на
задълженията си чрез ипотека върху закупувания недвижим имот. В чл. 4 от
Договора са посочени дължимите такси за управление в размер на 0.75 %
върху размера на разрешения кредит еднократно, при усвояване на кредита, в
размер на 0.1% в началото на всяка следваща година върху непогасената
главница, както и административна такса в размер на 20.00 лв., дължима
еднократно при подаване на документите за кредит.
3
Вземането по договора за кредит е обезпечено с учредена от
длъжниците ипотека, обективирана в нот. акт № 38, т. IV, д. 557/2007 г.
на Нотариус № 890.
В периода между 2010 г. и 2017 г. между страните са подписани 8
Допълнителни споразумения, с които след установяване на дължимият към
меродавния момент размер на задължението, включително поотделно по пера
е извършвано реструктуриране на кредита с въвеждане на гратисен период и
нови лихвени проценти, както и преоформяне на дълга чрез натрупване на
сбора от просрочените главници, лихви, неустойки, застраховки и такси към
редовната главница.
С Допълнително споразумение от 10.05.2010 г. е предвиден 12-месечен
гратисен период при фиксирана годишна лихва в размер на 5.93 %, а след
изтичането му - в размер на БЛП на банката за жилищни кредити плюс
договорна надбавка в размер на 0.2 пункта. С Допълнително споразумение от
20.09.2011 г. е предвиден 6-месечен период на облекчено погасяване при
фиксирана годишна лихва в размер на 6.46 % и погасяване на равни месечни
вноски в размер на 1001 лв. След изтичане на периода лихвения процент
възлиза на сбора от действащия БЛП на банката плюс договорна надбавка в
размер на 0.58 пункта. С Допълнително споразумение от 12.06.2012 г. е
предвиден 12-месечен период на облекчено погасяване при лихвен процент в
размер на БЛП намален с 3.71 пункта, а след това в размер на БЛП плюс 1.42
пункта. Към датата на споразумението БЛП е в размер на 10.5 %. С
Допълнително споразумение от 29.03.2013 г. е предоставен 12-месечен
период на облекчено погасяване като олихвяването се извършва с референтен
ЛП Прайм (4.9% към момента на сключването му) плюс надбавка от 2.39
пункта, а след изтичането му лихвената надбавка се увеличава на 6.67 пункта.
С Допълнително споразумение от 30.09.2014 г. отново е предоставен 6 м.
период на облекчено погасяване при лихвен процент Прайм (към
подписването 4.9%) и надбавка в размер на 1.55 пункта, а след това – 7.19
пункта. С Допълнително споразумение от 09.07.2015 г. отново е предоставен
12 м. период на облекчено погасяване при референтен лихвен процент,
обвързан с котировката на 6 м. Софибор и надбавка 4.909 пункта, а след този
период РЛП плюс надбавка 8.809 пункта. Котировката на 6 м. Софибор към
момента на споразумението е в размер на 1.181 %. С Допълнително
споразумение от 26.07.2016 г. е предоставен 12 м. период на облекчено
погасяване при лихвен процент от РЛП 6 м. Софибор (към сключването в
размер на 0.334 %) плюс фиксирана надбавка от 5.526 %, а след този период
сбора от РЛП плюс фиксирана надбавка от 9.066 %. В Допълнително
споразумение от 07.09.2017 г. е предоставен 24 м. период на облекчено
погасяване при предвиден променлив лихвен процент – РЛП 6 м. Софибор
(към момента на сключването 0.263 %) и фиксирана надбавка 4.407 % , а след
този период олихвяването се извършва с променлив лихвен процент съставен
от РЛП плюс фиксирана надбавка от 6.407 %.
Представени по делото са нотариални покани, получени на 07.08.2020 г.
от ответницата лично и като съпруга на ответника, с които кредитът е обявен
за предсрочно изискуем и длъжниците са поканени да погасят изцяло
задълженията си в седемдневен срок.
В хода на производството по делото е назначена първоначална и
допълнителна ССЕ, чиито заключения като компетентни, безпристрастно
дадени и неоспорени от страните, са приобщени към доказателствата по
4
делото и се кредитират от съда. От изготвените заключения се установява, че
усвояването на отпуснатият кредит е извършено като на 02.07.2007 г. по
разплащателна сметка с титуляр М. Д. е постъпила сумата 175650.00 лв. и на
31.07.2007 г. е постъпила сумата 14080.00 лв. Експертът установява, че
постъпилите суми по разплащателната сметка с титуляр М. Д., на каса в
Банката или от друга сметка за погасяване на задълженята по процесния
кредит възлизат общо на сумата 215970.13 лв. Погасяването на кредитните
задължения е преустановено на 17.12.2019 г., когато с постъпилата сума
1500.00 лв. е извършено погасяване на месечна вноска за главница с падеж
10.06.2019 г. – 802.54 лв., месечни вноски за редовна лихва с падеж
10.06.2019 г. – 2.19 лв., оконч. И с падеж 10.07.2019 г. – 425.76 лв., частично;
лихва върху просрочена главница с падеж 10.07.2019 г. – 55.46 лв., такса за
управление на кредита с падеж 02.07.2019 г. – 192.05 лв. и такса за
управление на просрочен кредит с падеж 10.07.2019 г. – 22.00 лв. Експертът
посочва, че най-ранната непогасена месечна вноска е с падеж 10.07.2019 г.,
при което забавата към обявлението за предсрочна изискуемост – 07.08.2020
г. е 395 дни, а към датата на подаване на исковата молба – 478 дни.
От заключението се установява още и че в резултат на сключените
допълнителни споразумения към главницата са капитализирани месечни
вноски за главница, месечни вноски за редовна лихва, лихви за просрочена
главница, такса за управление на кредита, такса за администриране на
просрочен кредит и застраховка на обезпечение, общо в размер на сумата
34628.86 лв. (таблица 2 от първоначалното заключение).
Експертът е установил, че първоначално посоченият в договора лихвен
процент от 6.50 % (БЛП в размер на 7.0 %, намален с 0.50 %), е търпял
промяна, като до 01.05.2010 г. е изменян едностранно от банката, а след това
предоговарян с допълнителни споразумения, в които наред с фиксирана
надбавка е уговаряна променлива компонента както следва: до 12.06.2012 г. -
БЛП, без да е посочван размера му към момента на сключваните
допълнителни споразумения, а след тази дата референтен лихвен процент –
Прайм и Софибор с посочени във всяко сключено допълнително
споразумение стойности. След датата на предсрочната изискуемост -
07.08.2020 г., възнаградителна лихва не е начислявана.
Експертът е разяснил, че е получил от ищеца Методология за
определяне на базисни лихвени проценти, според която БЛП се определя като
сбор от следните компонентни - трансферна цена на ресурса и буферна
надбавка. Експертът е посочил и съдържанието на двете компоненти.
Вещото лице е извършило преизчисляване на дълга по пера в следните
варианти: 1.без едностранно изменение при първоначално уговорения лихвен
процент и при отчитане на извършени капитализации на лихви (въпрос 7 от
ССЕ), 2. без едностранно изменение на лихвения процент и без отчитане на
извършени капитализации (въпрос 7 от ССЕ), 3. без капитализация на
възнаградителни лихви, но при зачитане на капитализация на други
компоненти, при първоначално уговорения лихвен процент до 12.06.2012 г.,
но при зачитане на периодите на облекчено погасяване, а след тази дата
според посочените в допълнителниет споразумения конкретни лихвени
проценти. Във всички варианти след приспадане на извършените доброволни
плащания е налице просрочие на дълга преди връчването на уведомлението за
предсрочна изискуемост.
При всички варианти експертът не е установил да са налице надвнесени
5
от ответниците суми.
Производството има за предмет искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД. За успешното им провеждане в
тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване
съществуването на валидно облигационно отношение по силата на сключен
договор за ипотечен кредит, по който ответниците са солидарни длъжници,
изпълнение на поетите от него задължения по договора, настъпила
предсрочна изискуемост на задълженията, надлежно обявена на ответниците,
обосноваване на основанието и размера на задълженията по отделни пера.
Въз основа на изложената фактическа установеност, а и не е било
предмет на спор между страните, са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение по процесния Договор за кредит № *******, обезпечен с
ипотека. Чрез подписите си ответниците са удостоверили приемане на
условията по договора и допълнителните споразумения към него, като са се
съгласили да отговарят солидарно за дълга. Доколкото сумата е усвоена по
сметка на ответника М. Д., същият има качеството на кредитополучател, а
ответницата Анг. Д. - на солидарен длъжник.
Договорът е сключен по време на действието на Закона за
потребителския кредит (Обн. с ДВ, бр.58/2006 г., отм. бр. 18/05.03.2010 г., в
сила от 12.05.2010 г.). С разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от приложното поле на
този закон изрично са изключени договорите, обезпечени с ипотеки. В пар. 5
от ПЗР на ЗПК (Обн. ДВ. бр.18/05.03.2010 г.) е предвидено, че законът не
намира приложение по отношение на договори за кредит, сключени с
потребители преди датата на влизането му в сила, а ипотечните кредити са
изключени от приложното му поле посредством разпоредбата на чл. 4, ал. 1,
т. 2 ЗПК. Следователно процесният договор е изключен от нормативната
уредба, регулираща потребителските кредити. Договорът остава и извън
приложното поле на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители
(Обн., ДВ бр. 59/29.07.2016 г.), намиращ приложение само по отношение на
договори сключени след влизане в сила на Закона. Тъй като процесният
Договор е сключен след влизане в сила на Закона за защита на потребителите
(Обн. ДВ бр. 99/09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.), то той попада в обхвата
на приложение на този закон, доколкото съобразно размера на заемната сума
и целта на сключването му, ответниците - физически лица, имат качеството
на потребители по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Изложеното води до
извода, че съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в
Договора, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК.
Междувпрочем подобни възражения са релевирани от страна на ответниците.
Не е било предмет на спор между страните обстоятелството, че със
сключване на Договора и усвояване на предоставената им сума, общо в
размер на 189730.00 лв., за ответниците е възникнало задължението да върнат
сумата при уговорените условия. Към момента на предявяване на иска обаче,
претендираната от страна на ищеца сумат като главница, включва в себе си и
други по произход суми, капиталицирани по силата на сключените
Допълнителни споразумения. По конкретно, извършвана е капитализация на
възнаградителна лихва, която след добавянето й към главницата, отново е
олихвявана с възнаградителна лихва. По този начин се достига до забранения
от Закона анатоцизъм, който продължава до обявяването на кредита за
предсрочно изискуем. Анатоцизмът по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, е допустим
само при уговорка между търговци, съобразно разпоредбата на чл. 294 ТЗ
6
(така Решение по т.д. № 1504/2018 г., на ВКС, II ТО). Доколкото в случая
насрещната страна по правоотношението не е търговец, а лице, което се
ползва с потребителска закрила и съответно е икономически по-слабата
страна то и договарянето на такова олихвяване е недопустимо. Клаузите,
които допускат подобна капитализация, водят до реално оскъпяване на
кредита, поради което са неравноправни и в противоречие с чл. 143, т. 10-12 и
т. 19 ЗЗП. По изложените съображения действителният размер на
задълженията по Договора следва да бъде изчисляван без съобразяване на
извършените капитализаци на възнаградителни лихви.
Върху така формирания размер на главницата ответниците дължат
възнаградителна лихва, съобразена с разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 от
ЗЗП. Клаузите за възнаградителна лихва са валидни, когато предвиждат
възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя
отговаря на следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при чието
настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в
договора или в общите условия (ОУ); 2) тези обстоятелства следва да са
обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или
приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3) методиката за
промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ (чл. 144,
ал. 4 от ЗЗП), т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4) при
настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена
възможност само за повишаване, това несъмнено води до „значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя"
съгласно чл. 143 ЗЗП. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент
трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура,
посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки
от отделните компоненти - пазарни индекси и/или индикатори. Съобразно
правната природа на договора за Б. кредит, безспорна е необходимостта от
постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране на
възнаграждението на кредитодателя, т. е. да е налице конкретна формула за
определяне на възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието
на този вид Б.и сделки. Когато потребителят не е получил предварително
достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който кредиторът
може едностранно да промени цената на доставената финансова услуга, както
и когато методологията, създадена от банката - кредитор, например с нейни
вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се
счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция.
В разглеждания казус, БЛП (базовия лихвен процент), с чийто размер е
обвързана дължимата от кредитополучателите възнаградителната лихва за
периода от датата на сключване на договора – 28.06.2007 г. до 12.06.2012 г.
(датата на сключване на Допълнително споразумение № 3), не отговаря на
посочените по-горе изисквания. В сключеният договор липсва посочване на
каквато и да е методика, използвана при формиране на БЛП. Използваната от
ищеца методика става ясна едва от заключението на ССЕ, че формирането на
БЛП е извършвано чрез използване на множество компоненти без ясен и
обективно установим измерител и без предварително обявено съотношение
помежду им. Посоченото води до извода, че клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал.
3 от Договора, предвиждащи едностранна автоматична промяна на БЛП без
предварително уведомяване на кредитополучателите, без възможност за
договаряне и без заложена методика относно факторите и обстоятелства,
7
които влияят върху размера, която да е била доведена до знанието на
потребителите, се явяват неравноправни и като такива – нищожни на осн. чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП. Недействителността на тези клаузи би могла да
бъде преодоляна посредством посочването на конкретен размер в последващи
допълнителни споразумения, тъй като в този случай клаузите биха били
индивидуално договорени. (в този смисъл Р № 92/09.09.2019 г., по т.д. №
2481/2017 г., на ВКС, II ТО).
Видно от сключеният между страните Договор е, че конкретен размер
на БЛП като елемент от дължимата възнаградителна лихва, е посочен към
датата на сключването му – 7 %. Такъв обаче липсва в сключените
последващи допълнителни споразумения от 10.05.2010 г. и 20.09.2011 г. По
изложените съображения съдът намира, че извършените в периода от
сключването на договора до 12.06.2012 г. (първото допълнително
споразумение, след сключването на договора, с посочен конкретен размер на
БЛП), едностранни изменения на лихвения процент са без правно основание,
поради което за този период приложение следва да намери първоначално
уговореният лихвен процент от 6.50 % (чл. 3, ал. 1 от Договора), при
съобразяване на периодите на облекчено погасяване. В сключените след
12.06.2012 г. допълнителни споразумения стойностите на БЛП и референтен
ЛП Прайм са изрично посочени, което изключва неравноправния им
характер, по аргумент от чл. 146, ал. 1 ЗЗП. По тази причина
възнаградителната лихва е дължима в размера съобразен с уговорените от
страните в Договора и допълнителните споразумения към него, стойности на
БЛП и РЛП Прайм за периода 12.06.2012 г. (първото допълнително
споразумение, след сключването на договора, с посочен конкретен размер на
БЛП) – 09.07.2015 г. (датата на сключване на допълнително споразумение с
обвързване на лихвата с 6-м. Софибор), а след тази дата - съобразно борсовия
индекс СОФИБОР, с чиято котировка е обвързана възнаградителната лихва
до крайния момент на начисляването й.
Замяната на променливата компонента, използвана от Банката, с
публично известния борсов индекс СОФИБОР не нарушава правата на
ответниците в качесвото им на потребители, тъй като стойностите на
борсовия индекс не зависят едностранно от волята на управителните органи
на Банката, а от обективни фактори. Съдът не установи наличие на други
клаузи, които да биха могли да бъдат определени като неравноправни.
По горните съображения съдът намира, че при определяне на размера
на задълженията на ответниците по сключения с ищеца Договор, следва да
бъде съобразяван Вариант № 2 от Допълнителното заключение на ССЕ - без
да бъдат съобразявани извършените капитализации на договорна лихва, при
съобразяване на договорени гратисни периоди и такива на облекчено
погасяване и при използване на първоначалния лихвен процент и посочените
в допълнителните споразумения конкретни лихвени проценти. Така към
посочената дата на предсрочна изискуемост на дълга - 07.08.2020 г.
задълженията възлизат на: - 158830.93 лв., главница, - 14179.67 лв.,
възнаградителна лихва за периода 10.12.2018 г. - 07.08.2020 г., - 1893.96 лв.
наказателна лихва за периода 10.01.2019 г. - 07.08.2020 г., 144.30 лв., заемни
такси, - 466.95 лв., застраховка на обезпечението на кредита. При този
вариант на заключението последното плащане е извършено от ответниците на
17.12.2019 г., а най-ранната непогасена месечна вноска е с падеж 10.12.2018 г.
като забавата към 07.08.2020 г. (обявлението за предсрочна изискуемост) e в
8
размер на 607 дни. Следователно възникналото потестативно право на
предсрочна изискуемост е било надлежно упражнено от ищеца на 07.08.2020
г., посредством връчените на ответниците нотариални покани.
С оглед на изложеното предявеният иск за главница като основателен
ще следва да бъде уважен за сумата 158830.93 лв., а за разликата до
предявения размер от 192111.77 лв. – отхвърлен.
Върху главницата дължима се явява законната лихва, считано от
предявяването на иска – 29.10.2020 г. до изплащането, на осн. чл. 214, ал. 2
ГПК.
Досежно претендираната договорна лихва, с оглед диспозитивното
начало в процеса и заявения от ищеца период на тази претенция 10.07.2019 г.
– 07.08.2020 г., съдът чрез извършване на собствени изчисления с помощта на
таблица № 6 (стр. 11) от допълнителното заключение на ССЕ, установи че
размерът на задължението възлиза на сумата 10475.96 лв. Предявеният иск
подлежи на уважаване до този размер и в заявения период, а за разликата до
предявения размер 11970.59 лв., следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за наказателна лихва е заявена за разглеждане за период
10.07.2019 г. – 26.10.2020 г. За периода 10.07.2019 г. – 07.08.2020 г. съдът чрез
извършване на изчисления с помощта на таблица № 7 (стр. 11) от
допълнителното заключение на ССЕ, установи че задължението възлиза на
сумата 1407.32 лв. След датата на предсрочната изискуемост 07.08.2020 г. до
26.10.2020 г. дължима се явява законната лихва върху главницата, която
изчислена от съда с помощта на калкулатор от ПИС „Апис“ възлиза на сумата
3573.70 лв. Или общо дължимия размер на наказателната лихва за заявения
период възлиза на сумата 4981.02 лв. До този размер искът подлежи на
уважаване, а за разликата до заявения размер от 7823.20 лв. – на отхвърляне.
Касателно претенцията за Б.и такси за периода 09.08.2019 г. –
02.07.2020 г., в размер на 379.09 лв. В уточняваща молба от 21.12.2020 г. (л.
119) ищецът е пояснил, че сумата е формирана от начислени такси за
просрочие за периода 09.08.2019 г. – 07.01.2020 г., на осн. чл. 10, т. 2 от
Договора и такса за управление, начислена на 02.07.2020 г., на осн. чл. 4, т. 2
от Договора. Видно от коментирания по-горе вариант № 2 и Приложение № 8
от допълнителното заключение дължима се явява единствено сумата 144.30
лв., такса за управление на кредита, начислена на 02.07.2020 г. Поради което
до този размер и за посочената дата претенцията подлежи на уважаване, а за
разликата до предявения размер 379.09 лв. и за периода 09.08.2019 г. –
01.07.2020 г. ще следва да бъде отхвърлена.
Съобразно чл. 14 от сключеният Договор и представените
доказателства, дължима се явява сумата 426.18 лв., представляваща общ
размер на дължими застрахователни премии по застрахователни договори
сключени през периода 02.07.2019 г. – 01.07.2021 г., поради което
претенцията подлежи на уважаване.
Доколкото са представени доказателства за направени разходи за
връчване на нотариални покани за обявяване на предсрочна изискуемост в
размер на по 60 лв. за всеки ответник, то те подлежат на възмездяване и
претенцията в заявения размер от 120.00 лв. следва също да бъде уважена.
Що се касае до твърденията на ответниците, че по сключеният Договор
са налице надвнесени недължимо платени суми в размер на 33579.14 лв.,
които следвало да им бъдат върнати, същите останаха неподкрепени от
9
събраните в хода на производството специални знания. Както бе посочени
при обсъждане на заключенията на ССЕ в нито един от изготвените варианти
не се установява да са налице надвнесени суми по Договора.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в съответствие с
направеното искане, представен списък по чл. 80 ГПК и доказателтства, на
ищеца се следват направените разноски съразмерно с уважената част от
исковете. Така от общия размер на разноските 16295.16 лв., дължима се явява
сумата 13397.03 лв.
На ответниците макар и да се следва разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете, не се присъждат предвид липсата на подобно
искане и списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съставът на Варненски Окръжен Съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН ********** и АНГ. Д. Д., ЕГН **********,
двамата с местожителство в ****** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление София, ул. „Околовръстен път“, № 260, сумата 158830.93 лв. (сто
петдесет и осем хиляди осемстотин и тридесет лева и 93 ст.), главница,
ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба –
29.10.2020 г. до изплащането; сумата 10475.96 лв. (десет хиляди
четиристотин седемдесет и пет лева и 96 ст.), договорна лихва за периода
10.07.2019 г. – 07.08.2020 г.; сумата 4981.02 лв. (четири хиляди деветстотин
осемдесет и един лева и 02 ст.), наказателна лихва за периода 10.07.2019 г. –
26.10.2020 г.; сумата 144.30 лв. (сто четирдесет и четири лева и 30 ст.), Б.а
такса начислена на 02.07.2020 г., на осн. чл. 4, т. 2 от Договора; сумата 426.18
лв. (четиристотин двадесет и шест лева и 18 ст.), общ размер на
застрахователни премии по застрахователни договори, сключени за периода
02.07.2019 г. – 01.07.2021 г., на осн. чл. 14 от Договора; сумата 120.00 лв. (сто
и двадесет лева), разходи за връчване на 2 бр. нотариални покани, дължими
по силата на Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот
№ ******* и 9 бр. Допълнителни споразумения към него, сключени през
периода 10.05.2010 г. – 07.09.2017 г., както и сумата 13397.03 лв. (тринадесет
хиляди триста деветдесет и седем лева и 03 ст.), разноски по делото, на осн.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление София, ул. „Околовръстен
път“, № 260 при условията на обективно кумулативно съединяване искове за
осъждането на М. Д. Д., ЕГН ********** и АНГ. Д. Д., ЕГН **********,
двамата с местожителство в ****** да заплатят солидарно разликата над
присъдените 158830.93 лв. до претендираните 192111.77 лв. , главница,
разликата над присъдените 10475.96 лв. до претендираните 11970.59 лв.,
договорна лихва, разликата над присъдените 4981.02 лв. до
претендираните 7823.20 лв., наказателна лихва, разликата над
присъдените 144.30 лв. до претендираните 379.09 лв., Б.и такси и за
периода 09.08.2019 г. – 01.07.2020 г., дължими по по силата на Договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот № ******* и 9 бр.
10
Допълнителни споразумения към него, сключени през периода 10.05.2010 г. –
07.09.2017 г., на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11