Р Е Ш Е Н И Е
№ 260559
гр. Русе, 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен
съд, седми граждански състав, на тридесети юни, две хиляди и двадесет и първа
година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при
секретар Василена Жекова, като разгледа докладваното от съдията М.Димитрова
гражданско дело № 6129 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът
„Ти Би Ай Банк”ЕАД, EИК *********, със седалище гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“52-54 представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай
Георгиев Спасов, чрез юрк. С.С. е предявил срещу ответника Н.Р. Н.-В., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 422 ГПК за съществуването на следните вземания:
1/ сумата 2953,97 лв. – главница, представляваща вземане по чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част от сума, заета по
Договор за потребителски кредит № ********** от 29.05.2018 г. общо 5913,45 лв.,
от които: получена сума по кредита в размер на 4000 лв., вкл. начислена сума от
1279,87 лв. – за застрахователни премии по Застраховка „Живот“ за 633,60 лв. и
Застраховка „Безработица“ за 646,27 лв.,
сключени със ЗК „Уника Живот“, както и вкл. начислена сума в размер на 633,58
лв. - еднократна такса за „оценка на риска“; 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 2223,34 лв. – неплатена част от договорна
лихва за периода от 05.01.2019 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/
до 17.06.2020 г./дата на предсрочна изискуемост/, договорена с ГЛП 31,84 % и
ГПР 46,28 % за общо 4612,58 лв., /вкл. в обща сума 10526,03 лв. дължима по
чл.10 от Договора за кредит, заедно с главница от 5913,45 лв./; 3/ вземане по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 496,86 лв. – обезщетение за забава за периода от
05.01.2019 г. до 03.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане
на задължението. Претендира разноските по делото.
В
исковата молба се твърди, че на 29.05.2018 г. ищеца сключил Договор за потребителски
кредит № ********** с ответницата, на която е предоставил сумата 8726,70 лв. В
чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит 4000,00 лв.,
като към него е включена еднократна такса за оценка на риска, в размер на
633,58 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която е финансирана
от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план. Съгласно чл. 7, ал.2 от Договора, средствата по
кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***.
В случая потребителят е пожелал да сключи Застраховка
"Живот" в размер на 633,60 лв. и Застраховка "Безработица"
в размер на 646,27 лв., които средствата са преведени от Кредитора към сметка
на застрахователя, за което Потребителят дал изричното си нареждане и съгласие
с подписването на договора. Общото крайно задължение по чл. 10 от Договора
възлиза на 10526,03 лв., която сума е разсрочена на 48 погасителни месечни вноски
- 47 вноски всяка в размер на 219,30 лв., ведно с последна изравнителна вноска
в размер на 218,93 лв. Уговореният между страните годишен лихвен процент е в
размер на 31,64 % по чл. 9 ал.1 и ал.2 от Договора. Така предоставената сума, Кредитополучателят
имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 два компонента: главница
и договорна лихва. Ответницата е преустановила плащанията по договора, считано
от 05.03.2019 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план
към Договора, а именно вноски с падежи 05.01.2019., 05.02.2019г., 05.03.2019 г.
Ищеца счита, че от 17.06.2020 г. е настьпила предсрочна изискуемост на
задължението съгласно чл.16.2. от Договора, където е уредена автоматична
предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане
на три поредни месечни вноски. Ответницата е уведомена за настьпилата предсрочна
изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора
за потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната
кореспонденция следва да се изпраща единствено и само на адреса за контакт,
посочен в договора. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за
кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен
вид. В случая с обратна разписка за
доставка с бар код: 9120022800810, уведомлението за предсрочна изискуемост е
получено лично от ответницата. Поради липса на плащане ищцовото дружество е образувало
ч.гр.д. № ********* г., по описа на Районен съд Русе, по реда на чл. 417 от ГПК
срещу ответницата. С издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 936/2020 г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов. Съгласно разпореждане,
по чл. 415 от ГПК, получено на 24.11.2020 г., ищеца предявява настоящия иск за
установяване вземането си. Твърди, че към дата 15.07.2020 г. на входиране на
заявлението по чл. 417 от ГПК, задължението на ответницата по Договора, е било
в размер на 8233.57 лв. (5513.37 лв. главница и 2223.34 договорна лихва) и
обезщетение за забава (лихва за просрочие) към 03.07.2020 г. в размер на 496.86
лв. В подаденото възражение ответницата изрично признава дължимостта на
вземането за сумата в размер на 2559.40 лв. главница по Договора за
потребителски кредит № **********, което е безспорно и не е предмет на иска.
Твърди, че ответницата не попада в хипотезата на материално затруднено лице по
смисъла на чл. 38 от ЗА, като служител на КОЦ – Русе ЕООД с възнаграждение,
което надвишава минималната заплата. В тази връзка сочи, че задължението по
изпълнителното дело се погасява редовно и първата вноска в размер на 2000 лв. е
направена на 06.10.2020 г., а на 18.11.2020 г. е внесла още 800 лв.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответницата на 24.02.2021 г. и след изтичане на указания едномесечен срок на 29.03.2021 г. е постъпил отговор на исковата молба от пълномощника й адв. С.В., като признава дължимостта на сумата 2559,40 лв., като остатък от получената главница от 4000 лв. Счита предявените искове за допустими, но неоснователни, поради нищожност на сключения Договор за потребителски кредит, с който не била предоставена от ищеца в пълен и разбираем начин преддоговорна информация в писмен вид на стандартен европейски формуляр, в нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, не бил спазен изискуемият шрифт и междуредово пространство, което го прави нечетлив, не били предоставени Общите условия, с които да се запознае предварително, в нарушение на чл. 11 от ЗПК, не било ясно какъв е лихвеният процент на ден, в нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 20 от ЗПК, липсвал погасителен план, който да съдържа информация как е формирана месечната погасителна вноска и не можело да се преценят икономическите последици от сключването на договора. В случай, че Съдът приеме договора за действителен, то се позовава на нищожност на отделни негови клаузи, а именно: клаузата, предвиждаща такса „оценка на риска“ в размер на 633,58 лв. и олихвяването й, поради противоречие с чл. 143 т. 19 от ЗЗП във вр. с чл. 10а ал. 2 от ЗПК, съгласно който кредиторът не може да изисква такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като задължение на кредитора е да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя по силата на чл. 16 от ЗПК. Оспорва обстоятелството, че процесните суми по Договора реално са предоставени на ответницата. Счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, поради непогасяване на три месечни вноски, тъй като през м. 01.2019 г. ответницата е внесла сума от 300 лв., а и не била уведомена за обявената предсрочна изискуемост, като оспорва да е получила пратката по представената по делото обратна разписка, а също оспорва да е уведомена с исковата молба, тъй като нямало доказателства за упълномощаване на юрк. Йордан Тодоров, подписал уведомлението. Оспорва размера на вземането, в случай, че се приеме за настъпила предсрочната изискуемост, като счита, че може да се претендира само непогасеният остатък от главницата и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, съгласно ТР№3/2017 г. Оспорва дължимостта на двете застрахователни суми от 633,60 лв., за застраховка „Живот“ и 646,27 лв. за застраховка безработица, тъй като липсвали доказателства да са преведени на застрахователното дружество и представлявали скрити лихви, формулирани като различни такси, за да не бъдат включени в ГПР, който би надхвърлил законоустановения таван. Оспорва клаузата за договорна лихва в размер на 31,64%, поради противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърля допустимия лимит. Счита вземането и за погасено по давност. Поради пълна недействителност на Договора, счита, че на осн. чл. 23 ЗПК ответницата дължи само чистата стойност по кредита, която е в размер на 4000 лв., от който е заплатила 1440,60 лв. и дължи 2559,40 лв. Претендира направените разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА.
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от юрк. С., който
възразява срещу твърденията за нищожност на договора и неговите клаузи,
посочва, че договора е изготвен с шрифт 12, представя доказателства за
упълномощаване на юрк. Йордан Тодоров, подписал уведомлението и изтъква, че
писмото за предсрочна изискуемост е получено лично от ответницата. Моли да се
уважат исковете в претендирания размер и да му се присъдят разноските. Прави
възражение за претендираните от ответницата разноски на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2
ЗА, тъй като получавала доходи над минималните за страната и притежавала
недвижимо и движимо имущество, а във връзка с Ковид-19 получавала и месечни
бонуси размер на 1000 лв., тъй като работи като медицинска сестра в
Онкодиспансера в гр.Русе. Признава, че сумата 2800 лв. от
ответницата са платени по изпълнителното дело, след подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и ЧСИ си удържал такси, които не
уточнява. Представя писмена защита.
В съдебно заседание ответницата не се явява, представлява се от адв. С.В., която поддържа отговора, моли да се отхвърлят претенциите на ищцовото дружество, като неоснователни и недоказани. Моли да й се присъдят разноски по чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Представя писмена защита.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По
заявление от 15.07.2020 г. на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 17.07.2020 г. по
гр. д. № 2847/2020 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на ответницата да
заплати на ищеца сумата 5513,37 лв. -главница, 2223,34 лв. - възнаградителна
лихва от 05.01.2019 г. до 17.06.2020 г.,
496,86 лв.-обезщетение за забава от 05.01.2019 г. до 03.07.2020 г.,
законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение - 15.07.2020 г. до изплащане на вземането, 164,67 лева- държавна
такса и 100.00 лева– възнаграждение за юрисконсулт. В срока по чл.414 от ГПК
длъжникът възразил писмено срещу част от задълженията по заповедта за
изпълнение като признава вземането за сумата в размер на 2559,40 лв. и
съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си в
останалата част, която е предмет на настоящия правен спор, а именно: остатък от
главницата 2953,97 лв., 2223,34 лв. договорна лихва и 496,86 лв. – обезщетение
за забава.
С
договор за потребителски кредит № **********/29.05.2018 г. е предоставен от ищеца на ответника кредит в размер на 4000
лв. Към отпуснатия кредит е включена „еднократна такса за оценка на риска“, в
размер на 633,58 лв., дължима в деня на подписване на договора, която се
финансирала от кредитора и се възстановявала от потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл. 7.1, ответникът сключил застраховка
„Живот“ в размер на 633,60 лв. и застраховка „Безработица“ в размер на 646,27
лв. Общо отпуснатия кредит е в размер на 5913,45 лв. Уговореният между страните
лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен
лихвен процент е в размер на 31,64 %, а ГПР- 46.28 %, като общото крайно
задължение по Договора възлиза на 10 526,03 лв., която сума е разсрочена на 48 погасителни
месечни вноски - 47 вноски всяка в размер на 219,30 лв., ведно с последна
изравнителна вноска в размер на 218,93 лв., с падеж 05.06.2022 г. Съгласно чл.
9.4 от Договора при просрочие на месечната погасителна вноска Потребителят
дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за
периода на просрочието. В случай, че Потребителят е допуснал пълно или частично
просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски, то съгласно чл. 16.2
цялото непогасено задължение, съгласно погасителния план към договора, става
предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от
трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото
непогасено към него момент задължение за главница започва да се начислява
законната лихва по чл. 9.4 до окончателното погасяване на задължението.
Видно
от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, с бордеро № 1537550 на 29.05.2018 г. от ищеца
била изплатена на ответницата сумата 4000 лв. и усвоен кредита, чрез получаване
на каса (в брой). На 29.05.2018 г. е удържана таксата за оценка на риска в
размер на 633,58 лв., което е отразено в банковото извлечение по кредитната
сметка на Кредитополучателя. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си по
процесния Договор, като с преводно нареждане с уникален регистрационен № 554111
на 19.06.2018 г., извършило превод на ЗК“Уника“АД за застраховка „Безработица“
в размер на 646,27 лв. за ответницата и с преводно нареждане с уникален
регистрационен № 554142 на 19.06.2018 г., извършило превод на ЗК“Уника Живот“АД
за застраховка „Живот“ в размер на 633,60 лв. за Н.Р. Н.-В.. Общо усвоения
кредит от ответницата на 29.05.2018 г. е в размер на 5913,45 лв.-главница. Съгласно
погасителния план върху цялата главница е начислената договорна лихва в общ
размер 4 612.58 лв. Или общо задължението на ответницата по Договора
възлиза на 10 526,03 лв. С извършените плащания от ответницата общо 1440,60
лв. са погасени 400,08 лв. главница, 1023,69 лв. договорна лихва и 16,83
лв. обезщетение за забава.
В заключението се сочи, че са погасени общо 6 вноски:
1/ вноската от 05.07.2018 г. е
погасена на 06.07.2018 г.; 2/ вноската от 05.08.2018
г. е погасена на 07.08.2018 г.; 3/ вноската от 05.09.2018 г. е погасена на 05.11.2018 г.; 4/ вноската от 05.10.2018 г. е погасена на 05.12.2018
г.; 5/ вноската от 05.11.2018 г. е
погасена на 23.01.2019 г.; 6/ вноската от 05.12.2018
г. е погасена на 18.09.2019 г. Кредитополучателят преустановява плащането.
Вноските с падеж 05.01.2019 г., 05.02.2019 г. и 05.03.2019 г. остават непогасени, с което на основание чл. 16.2 от
Договора изпада в просрочие и задължението станало предсрочно и незабавно
изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите просрочени
месечни вноски – от 05.03.2019 г.
Ищцовото
дружество обявило кредита за предсрочно изискуем и изпратило на адреса на
ответницата посочен в договора Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост
на 28.02.2020 г.,/приложено по делото на л. 14/ поради неплащане на вноски с
падежи 05.01.2019., 05.02.2019г., 05.03.2019 г., като съобщението е получила
лично на 17.06.2020 г. с обратна разписка /на л. 13/.
Към
датата на подаване на заявлението за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК към 15.07.2020 г. задължението на ответницата е 8 233,57 лв., от
които сумата 5513,37 лв. главница /по кредита 3839,08 лв., по застраховките
1119,08 лв. и по таксата 554,38 лв./, сумата 2223,34 лв. договорна лихва /върху
кредита 2203,41 лв., върху застраховките 13,37 лв. и върху таксата 6,56 лв./ и сумата
496,86 лв. обезщетение за забава /върху кредита 284,58 лв., върху застраховките
141,83 лв. и върху таксата 70,45 лв./.
Ищеца
признава направеното плащане от страна на ответницата по процесния договор след
образуване на изпълнителното дело в размер на 2800 лв., от които на
06.10.2020 г. 2000 лв. и 800 лв. на 18.11.2020 г., като не уточнява коя част от
задължението е погасено и следва да се преценява по реда на чл. 76 от ЗЗД, като
се погасят първо най-обременителните задължения за главница и лихва.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен
е положителен установителен иск, в производството, по което ищецът цели да
установи, че ответницата му дължи парични суми по сключен договор за кредит въз
основа на издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед
за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения
срок за недължимост на част от сумите, която е предмет на настоящия правен спор,
а именно: остатък от главницата 2953,97 лв., 2223,34 лв. договорна лихва и 496,86
лв. – обезщетение за забава.
Предвид
събраните по делото доказателства, се установява безспорно, че страните са
обвързани от облигационни правоотношения по договор за потребителски кредит
********** от 29.05.2018 г., доколкото ответницата не е оспорила подписа
положен от нейно име на представения по делото договор. От него за ищеца е
възникнало задължението да предостави на ответницата сумата от 4000 лв., която
на 29.05.2018г. й била изплатена и усвоила кредита, чрез получаване на каса (в
брой), поради което съдът приема, че ищецът е изпълнил изцяло задължението си
по договора, тъй като е предал на кредитополучателя сумата по договора в размер
на 4000 лв. Фактът на усвояване на кредита е установен от приетото по делото
заключение по допуснатата съдебно-счетоводно експертиза, като се потвърждава и
от направените от ответницата 6 вноски, както и признанието за вземането на
сумата 2559,40 лв., поради което за ответницата е възникнало задължението за
връщане на кредита съобразно условията на договора.
Тъй
като депозирания отговор от ответницата е извън законоустановения срок съдът
намира, че направените с него възражения за изтекла давност са преклудирани на
осн. чл. 133 от ГПК.
Съдът
не коментира заявеното от ответницата твърдение за нищожност на сключените застраховка „Живот“ в размер на 633,60 лв. и
застраховка „Безработица“ в размер на 646,27 лв., тъй като видно от приетите по
делото писмени доказателства и от заключението на назначената
съдебно-икономическа експертиза страни по тях са застрахователя „Уника
Живот"АД, който е трето за производството лице и ответницата, като ищецът
е застрахователен агент, който е привел на застрахователя средствата за
заплащане на застрахователните вноски на дата 19.06.2018 г., от името и за
сметка на ответницата. С оглед изложеното, съдът приема, че същата дължи на
ищеца сумата от 1279,87 лв. по сключените две застраховки, включени в
главницата.
Ответницата
не е изпълнила свои задължения по чл.11.1 от договора, като не е платила вноски
с падежи 05.01.2019., 05.02.2019г., 05.03.2019 г., поради което на основание
16.2 от визираните ОУ ищецът обявил целият кредит за предсрочно изискуем. Неоснователно
е твърдението на ответницата, че като е внесла 300 лв. през м. януари 2019 г.
нямала непогасени месечни вноски на твърдяните падежи. Видно от заключението на
вещото лице със сумата 300 лв. платена от ответницата на 23.01.2019 г. е
погасена вноската с падеж 05.11.2018 г., а със сумата 200 лв. платена от
ответницата на 18.09.2019 г. е погасена вноската с падеж 05.12.2018 г. Така за
вноските с падежи 05.01.2019., 05.02.2019г., 05.03.2019 г. не се установява
плащане.
По
отношение твърдяното от ответницата, че не е била уведомена за обявената
предсрочна изискуемост на кредита, следва да се посочи, че уведомлението било
изпратено на постоянния адрес на длъжника, който адрес бил посочен и в договора
за потребителски кредит. В чл. 25.11 от договора страните са уговорили всички
писма, независимо от съдържанието им, изпратени на последния посочен писмено от
страната адрес, се смятат за получени от страната и в случаите, когато страната
е променила адреса си за кореспонденция и контакти, но не е изпълнила
задължението си по чл. 25.10. В случая има фактическо връчване лично на
длъжника, доказателство за което е представената обратна разписка, като
ответницата не е оспорила подписа си положен върху нея положен на 17.06.2020 г.
и съдът приема, че Кредиторът е изпълнил задължението си за уведомяване на
длъжника за упражненото си правомощие да обяви предсрочната изискуемост на
кредита. В този смисъл Определение 143/29.03.209 г. по в гр. д. № 394/2018 г.
на РОС приложено към гр. д. № 5368/2018 г. на РРС.
Във
връзка с посочената от ищеца настъпила предсрочна изискуемост на претендираното
вземане следва да се посочи, че съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 3 от
27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ВКС, размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. Законна лихва в този случай е
претендирана от датата на подаденото заявление по чл.410 от ГПК, поради което
същата следва да се дължи от тази дата-15.07.2020 г., поради което претенцията
за възнаградителна лихва в размер на 2223,34 лева за периода от 05.01.2019 г.
/падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 17.06.2020 г./дата на
предсрочна изискуемост/ следва да се отхвърли.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че е константна практиката на Съда
на ЕС, според която съдилищата на държавите-членки са длъжни да следят служебно
за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл
е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в
договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е
длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на
императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват
нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
Съдът
намира за основателно възражението на ответницата, че размерът на договорната
лихва и определената в чл.7.1 от Договора еднократна такса са нищожни. Същите
противоречат на ЗПК. Текста на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, според които
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на РБ, и когато има клаузи в договор, надвишаващи тези
стойности те се считат за нищожни. Но посочените клаузи на Договора
противоречат и на добрите нрави. Свободата на договаряне е ограничена от
забраната за накърняване на добрите нрави. Дори и неписани и неконкретизирани,
те съществуват като общи принципи в правото. Един от тях е принципът на
справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от нормите на правото интерес. Договарянето в нарушение
на добрите нрави е основание за нищожност и на сделките по чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Дали задължението за договорна лихва и еднократна такса излиза извън пределите
на нравствено допустимото следва да се преценява от аспекта на присъщите им
функции. Именно преценена от този аспект съдът
приема, че договорения ГПР е над 50 %. Това е така, тъй като ответницата
следва да върне над 2,5 пъти по висока сума от отпусната, като за всяка от четирите
години на действие на договора ответницата следва да върне общо сумата от
10526,03 лв. а реално получения от нея кредит е 4000 лв., което води на извод за несправедливо съглашение,
създаващо предпоставки за превръщането на договорната лихва и такси за
неоснователно обогатяване.
Разпоредбите
на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай в
процесния договор е включена такса за оценка на риска в размер на 633,58 лв.
Въпросът, който се поставя, е дали посочената такса за оценка на риска
представлява действие по усвояването и управление на кредита, за които
кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по
общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК),
или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му
и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на
кредита. При извършването на тази преценка трябва да се изследва съдържанието
на дължимото поведение от страна на кредитора. Анализът на съдържанието на
описаните в споразумението и т.7.1 от договора налага категоричния извод, че те
касаят именно усвояването - по отношение на неговото разглеждане и изплащане на
сумата по кредита. С оглед изложеното, съдът приема, че тази такса не поражда
право за кредитора да претендира отделно възнаграждение, а съставлява
единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде
санкционирано с нищожността й – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
Вещото
лице е изчислило, че остава дължима главница общо 5513,37 лв., от която следва
да се приспадне начислената и неизплатена еднократна такса в размер на 633,58
лв. От разликата се получава сумата 4879,79 лв. – главница с включени
застраховки, от която ответницата е признала по заповедното производство и
ищецът има изпълнително основание за сумата 2559.40 лв., при което дължимият
остатък по главницата е в размер на 2320,39 лв. Предвид дължимостта на главното
вземане основателна е претенцията за обезщетение за забава, което съобразно
заключението на вещото лице е в размер на 426,41 лв., за претендирания период
от 05.01.2019 г. до 03.07.2020 г. Следователно общо за главница и лихва
задължението е в размер на 2746,80 лв.
Съдът
на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК взема предвид фактите, настъпили след
предявяване на иска, които имат значение за спорното право. В случая ищецът
признава, че след завеждане на изпълнителното дело ответницата е внесла сумата
2800 лв., като първата вноска в размер на 2000 лв. е направена на 06.10.2020
г., а на 18.11.2020 г. е внесла още 800 лв., което превишава стойността на
дължимата сума от общо 2746,80 лв.
При
това положение съдът намира, че предявения иск следва да се отхвърли изцяло, поради
погасяване на претендираната част от задълженията в хода на делото.
Тъй
като е станала причина за завеждане на заповедното производство ответницата
дължи на ищеца сумата от 170,57 лв. разноски съразмерно с уважената и призната
част по него.
С
оглед обстоятелството, че направеното погасяване на остатъка от задължението в
размер на общо 2746,80 лв. е платено с две вноски, от която последната на
18.11.2020 г. т.е. преди завеждане на настоящото дело на 23.12.2020 г., както и
признанието на останалата част от иска по заповедното производство, то на
основание чл.78, ал.2, от ГПК, ищецът дължи на ответницата разноските в
настоящото производство, които съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК
се претендират в размер на 615 лв. за предоставена безплатна правна помощ от
адв. Сиана В. на основание чл.38, ал.1 т. 2 от ЗА. Съдът намира за основателно възражението
на ищеца, че ответницата получава доходи над минималните за страната, като
видно от представеното на л. 67 от делото удостоверение от НАП същата има
осигурителен доход в размер на 1745,12 лв. и притежава движимо и недвижимо
имущество, поради което не отговаря на условията за предоставяне на безплатна
правна помощ по смисъла на чл. чл.38, ал.1 т. 2 от ЗА за материално затруднено
лице и следва да поеме разноските на адвоката си. Тъй като не е представила
доказателства за направени разноски съдът не следва да й присъжда такива.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от„Ти Би Ай
Банк”ЕАД, EИК *********, със седалище гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“52-54
представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов, чрез
юрк. С.С. срещу ответника Н.Р. Н.-В., ЕГН **********, с адрес ***, с правно
основание чл. 422 ГПК за съществуването на следните вземания:
1/
сумата 2953,97 лв. – главница, представляваща вземане по чл. 79, ал. 1, вр. чл.
240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част от сума, заета по Договор за
потребителски кредит № ********** от 29.05.2018 г. общо 5913,45 лв., от които:
получена сума по кредита в размер на 4000 лв., и начислена сума от 1279,87 лв.
– за застрахователни премии по Застраховка „Живот“ за 633,60 лв. и Застраховка „Безработица“ за 646,27 лв., сключени със ЗК
„Уника Живот“, както и начислена сума в размер на 633,58 лв. - еднократна такса
за „оценка на риска“;
2/
вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 2223,34 лв.
– неплатена част от договорна лихва за периода от 05.01.2019 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 17.06.2020 г./дата на предсрочна изискуемост/,
договорена с ГЛП 31,84 % и ГПР 46,28 % за общо 4612,58 лв., /вкл. в обща сума
10526,03 лв. дължима по чл.10 от Договора за кредит, заедно с главница от
5913,45 лв./;
3/
вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 496,86 лв. – обезщетение за забава за
периода от 05.01.2019 г. до 03.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
Н.Р. Н.-В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Ти Би Ай Банк ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, сумата от 170,57 лв. – разноски, за
които е заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист от 17.07.2020 г. по ч.гр. д. № 2847/2020 г. по описа на
РРС, съразмерно с уважената и призната част, като отхвърля претенцията за
разноски в останалата част.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Н.Р. Н.-В., ЕГН ********** за заплащане на разноски за предоставена
безплатна правна помощ от адв. Сиана В. на основание чл.38, ал.1 т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: