№ 4075
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20221100105400 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Й. З. Б., ЕГН **********, с. Марково, Софийска област, ул. *******,
Н. З. Т., ЕГН ******* с. Марково, Софийска област, ул. ******* И. З. Н.,ЕГН **********, с.
Марково, Софийска област, ул. *******, М. В. К., ЕГН **********, София, ул. *******
******* П. В. Й., ЕГН **********, София, ул. ******* ап. 1, М. С. Г., ЕГН **********, с.
Марково, Софийска област, ул. *******, А. Г. Ш., ЕГН **********, и В. С. Ш., ЕГН
**********, двамата с адрес: София, ж.к. ******* /всички наследници на Н. С. Н., б.ж. на
София, поч. на 05.02.2019 г./, против Б. Л. С., ЕГН **********, София, кв. Стрелбище бл.
******* и Т. Л. З., ЕГН ******* адрес: София, кв.. Красно село/кв. ******* 7, ап. 88, с
правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците,
че ищците, като наследници на починалия Н. С. Н., са собственици на следния недвижим
имот:: УПИ XVI-525, кв. 6, по плана на гр. София, м-ст „Жилищна група „Южен парк““,
одобрен със Заповед № РД-50-954/19.10.1995г. и Заповед № РД-09-2-271/07.08.1998г., с
площ от 958 кв.м., при съседи на имота по графични данни: УПИ V-528, ул. „Славище“,
УПИ XVII-527 и ПИ 527, който имот след одобрението на кадастралния план и
кадастралните регистри със Заповед № РД -18-108/13.12.2016г. на изп. директор на АГКК е
нанесен в кадастралната карта на гр.София, общ. Столична, обл. София /столица/, като ПИ с
идентификатор № 68134.1004.25, с адрес: гр. София, р-н „Триадица“, ул. „Жилищна група
„Южен парк““, с площ 923кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – високо застрояване /над 15м/, при съседи имоти с
идентификатори №№ 68134.1004.27, 68134.1004.26, 68134.1004.149, 68134.1004.148,
68134.1004.206, 68134.1004.24, съгласно скица № 15-21667-19.01.2017г., издадена от СГКК -
гр. София, който имот наследодателят им Н. С. Н. е придобил по давност.
1
Настоящото дело е второ по ред, след като с решение № 1238/ 25.11.2021 г. по в.гр.д. №
2202/2020 г. на САС, ГК, 12-ти с-в е обезсилено решението на СГС, I-4 с-в от 17.01.2020 г.,
постановено по гр.д. № 7311/2017 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав
на СГС, поради настъпила смърт на страна в хода на процеса – ищецът Н. Н. е починал на
05.02.2019 г. преди приключване на съдебното дирене и постановяване на
първоинстанционното решение и наследниците му не са били конституирани в процеса.
Настоящите ищци са конституирани на мястото на Н. Н., в качеството им на наследници по
закон.
В исковата молба се твърди, че имотът бил собственост на майката на наследодателя на
ищците Н. Н. – Р. Н.а, за което притежавала акт за собственост, но, след смъртта й,
документът бил изгубен. Затова Н. Н. се снабдил с констативен н.а. за собственост по
давност. Декларирал имота като собствен и заплащал данъци за същия. След одобрение на
КК и КР на гр. София се снабдил със скица на имота и установил, че като собственик на
същия по наследяване по закон е вписан ответникът Б. Л. С. по силата на н.а. №
16/10.12.1993 г. По - късно били съставени н.а. № 32/19.05.2017 г., т. 1, рег. № 298, нот.д. №
20/2017 г. на нотариус Б.а Н., № 142 на НК и н.а. № 35/22.06.2018 г., т. 1, рег. № 1624, нот.д.
№ 24/2017 г. на същия нотариус за поправка на н.а. № 32/19.05.2017 г., с които като
собственици на имота по наследяване по закон са признати Б. С. и З. А.а, поради което е
направено искане да се установи по отношение на двамата ответници правото на
собственост на ищцовата страна върху имота. Ищцовата страна счита, че описаните
нотариални актове са неистински, защото не отразяват действителното фактическо
положение. Ищците са изискали представяне на н.а. №18/21.12.93 г., т. 160, нот.д. №
32545/1993 г. на нотариус И.ка Г., СНС при СРС в оригинал или заверен препис.
Представили са писмени доказателства. Ангажирали са свидетели и експертизи.
По същество молят съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендират
разноски.
Ответниците Б. Л. С. и Т. Л. З. оспорват иска и, по – конкретно, твърденията, че Н. Н.,
заедно със своята майка, е владял имота до 1991 г., а след това е продължил владението
лично.
Оспорват истинността на констативен нотариален акт № 72/16.06.2017 г., но съдът, при
първото разглеждане на делото, не е открил производство по оспорването му. Пред вид
констативния характер на посочения акт, съдът ще съобрази дали отразеното в него отговаря
на действителните факти и обстоятелства по делото след преценка на останалите, събрани в
хода на производството доказателства.
Възразяват, че ищецът не е собственик на имота на твърдяното основание, т.к. самите те са
собственици на същия по силата на наследяване по закон, като наследници на Л. С. А., поч.
на 21.02.2009 г., за което са съставени н.а. № 32/19.05.2017 г., т. 1, рег. № 298, нот.д. №
20/2017 г. на нотариус Б.а Н., № 142 на НК и н.а. № 35/22.06.2018 г., т. 1, рег. № 1624, нот.д.
№ 24/2017 г. на същия нотариус за поправка на н.а. № 32/19.05.2017 г. Техният наследодател
2
придобил собствеността върху имота по силата на договор за покупко - продажба,
обективирана в н.а. № 18/21.12.93 г., т. 160, нот.д. № 32545/1993 г. на нотариус И.ка Г., СНС
при СРС. Наследниците по закон на Л. С. А., поч. на 21.02.2009 г. били З. С. А.а –
преживяла съпруга, Б. Л. С. – низходящ, син и Л. Л. А. – низходящ, син. Последният се
отказал от наследството на починалия, което уголемило дяловете на останалите двама. След
смъртта на З. А.а в хода на въззивното производство по обжалване на първоначално
постановеното съдебно решение, делото продължава с участието на нейните наследници.
По същество ответниците възразяват наследодателят на ищците да е владял имота лично
или съвместно с майка си до 2017 г., когато те го оградили и се снабдили с н.а. за него. До
тогава имотът не е бил ограден и всеки имал достъп до него, включително ответниците.
Излагат, че не притежават н.а. № 16/10.12.1993 г. за собственост върху процесния имот и
той не ги легитимира като собственици върху същия, и не им е известно кой го е представил
пред СГКК.
Представили са писмени и гласни доказателства.
Молят исковете да бъдат отхвърлени, претендират разноски.
По делото е конституирано като трето лице - помагач на ищеца П. В. Й. „С.И.“ ЕООД,
ЕИК *******, София, р-н Красно село, ж.к. *******, ул. Д*******, което заявява, че е
собственик на процесния имот по силата на договор за покупко – продажба, сключен между
дружеството и наследодателя на ищците – Н. Н., обективирана в н.а. № 68/14.07.2017 г., .т.
IV, рег. 12567, нот. д. № 0602/2017 г.14.07.2017 г. на нотариус В.Б., № 302 на НК. Моли съда
да уважи предявения иск, като основателен и доказан.
Съдът, като взе пред вид становището на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС:
По допустимостта: Налице е активна процесуална легитимация и правен интерес от
предявяване на установителния иск, пред вид факта, че ищците претендират, че са
собственици на процесния имот на оригинерно основание - давностно владение на техния
наследодател, започнало преди смъртта на неговата майка /1991 г./ и продължило до 2017 г.,
което право се оспорва от ответниците С. и З., като правоприемници на Л. С. А.. Налице е
процесуална предпоставка за допустимост на положителния установителен иск, изрично
предвидена в текста на чл. 124, ал. 1 ГПК, а именно правен интерес от установяването.
По основателността на иска:
Основателността на установителното искане предполага осъществяване в патримониума на
ищците на годен придобивен способ – чл. 77 ЗС – чрез правна сделка, по давност или по
друг, определен в закона начин. В случая ищците основават правото си на собственост
върху процесния имот на оригинерно основание - давностно владение започнало на
неустановена дата преди 1991 г. и продължило до 14.07.2017 г. със сключването на договора
за покупко – продажба с третото лице – помагач „С.И.“ ЕООД, обективиран в н.а. №
3
68/14.07.2017 г., .т. IV, рег. 12567, нот. д. № 0602/2017 г.14.07.2017 г.
Установителният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е средство за защита на вещното право на
собственост и признаването му по съдебен ред ред. По правилата на доказателствената
тежест ищецът следва да установи, че е титуляр на правото на собственост върху процесния
материален обект, чрез доказване осъществяването в неговия патримониум на сочения
придобивен способ – оригинерен или деривативен /чл. 77 ЗС/.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с н.а. № 72/16.06.2017
г., т. 1-А, рег. № 9765, нот.д. № 71/2016 г. на нотариус Р.Б., № 273 на НК Н. С. Н. е признат
за собственик по давност на ПИ с идентификатор по КК № 68134.1004.25 на гр. София
одобрен със Заповед № РД -18-108/13.12.2016г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр.
София, р-н „Триадица“, ул. „Жилищна група „Южен парк““, с площ 923кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – високо
застрояване /над 15м/, при съседи имоти с идентификатори № 68134.1004.27, 68134.1004.26,
68134.1004.149, 68134.1004.148, 68134.1004.206, 68134.1004.24, съгласно скица № 15-21667-
19.01.2017г., издадена от СГКК - гр. София.
Видно от описаните по – горе н.а. № 32/19.05.2017 г. и н.а. № 35/22.06.2018 г. за поправка на
предходния на нотариус Б.а Н., № 142 на НК, Б. Л. С. и З. С. А.а са признати за собственици
по наследяване по закон на недвижим имот: УПИ с идентификатор по КК № 68134.1004.25,
одобрен със Заповед № РД -18-108/13.12.2016г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр.
София, р-н „Триадица“, ул. „Жилищна група „Южен парк““, с площ 923кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване високо
застрояване /над 15м/, при съседи имоти с идентификатори № 68134.1004.27, 68134.1004.26,
68134.1004.149, 68134.1004.148, 68134.1004.206, 68134.1004.24, съгласно скица № 15-21667-
19.01.2017 г., издадена от СГКК - гр. София.
Съгласно текста на н.а. № 32/19.05.2017 г., част „Доказателства“, при съставянето му е
представен н.а. № 18/21.12.93 г., т. 160, нот.д. № 32545/1993 г. на нотариус И.ка Г., СНС при
СРС. Посоченият нотариален акт обективира покупко - продажба с продавача П. Т.Т.. и
Р.А.С., и купувач Л. С. А., на недвижим имот: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО представляващо
ПИ с пл. № 525, кад. лист 497, м-ст „Горни Лозенец“, по плана на гр. София, с площ 980
кв.м., при съседи – път, имот пл. №№ 526, 527, за сумата 180 000.00 лв., получена изцяло и в
брой.
Видно от приложеното по делото копие от н.а. № 18/21.12.93 г., т. 160, нот.д. № 32545/1993
г. на нотариус И.ка Г., СНС при СРС Л. С. А. е придобил, чрез договор за покупко –
продажба недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО съставляващо имот пл. № 525 от кад. лист 497,
цялото с площ 980 кв.м., находящо се в гр. София, м-ст „Горни Лозенец“, при съседи път,
дворно място №№ 526, 527, за сумата 48 000 лв., изплатена изцяло в брой.
С н.а. № 68/14.07.2017 г., .т. IV, рег. 12567, нот. д. № 0602/2017 г.14.07.2017 г. на нотариус
В.Б., № 302 на НК починалият в хода на производството ищец Н. С. Н. прехвърлил чрез
договор за покупко - продажба на „С.И.“ ЕООД собствеността върху имот идентичен с
4
описания в цитирания по – горе н.а. № 72/16.06.2017 г., т. 1-А, рег. № 9765, нот.д. № 71/2016
г. на нотариус Р.Б., № 273 на НК.
За да се приложи нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС, е необходимо владелецът да се позове на
давността чрез предявяване на иск за собственост /какъвто е настоящият случай/, чрез
възражение по висящ спор за собственост или като се снабди с констативен нотариален акт.
Позоваването на придобивна давност има за последица придобИ.е на правото на
собственост само при осъществен фактически състав по чл. 79 ЗС. Имуществото на
наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и
фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС
срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в
наследството се включва владението му върху имота, както и правото на наследниците да се
позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили
владението. В настоящия случай наследодателят на ищците се е позовал на изтекла в негова
полза придобивна давност, а наследниците му участват в процеса, като негови универсални
правоприемници.
За да се приеме, че едно лице е придобило правото на собственост въз основа на давностно
владение е необходимо да се установят в процеса на доказване две материални
предпоставки, при проявлението на които възниква това оригинерно придобивно основание
– 1. в продължение на определен период от време /10 години в общия случай, респ. 5 години
при добросъвестното владение/ едно лице, което не е собственик, да упражнява постоянно,
непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху определена вещ като
това фактическо господство следва да се изразява в действия, които съответстват на
вещните правомощия на собственика и 2. фактическата власт следва да се упражнява с
намерение за своене, да се държи вещта като собствена, чрез извършване на фактически и
правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от предметното
съдържание на сложното вещно право на собственост /субективният признак на
владението/. В настоящия случай инвокираният от ищците придобивен способ не е доказан
от събраните писмени и гласни доказателства.
По искане на страните бяха допуснати и изслушани четирима свидетели - двама, посочени
от ищците и двама, посочени от ответниците.
По искане на ответника, за опровергаване твърденията на ищеца за придобИ.е по давност
са разпитани свидетелите В.Д. П. и С.С.М..
В показанията си свидетелят В. П. сочи, че от около 15 години познава Б. С., като
посещавал негови заведения и ресторанти. Заявява, че му е известно, че Б. притежава имот в
Южния парк, защото го е показвал на различни инвеститори през 2013 -2014 г. Б. искал да
намери инвеститори за строителство. Имотът представлявал дворно място, около един декар
и бил празен. Свидетелят изтъква, че не е видял да се строи върху имота, както и че той не е
бил ограден. Посочва, че хора свободно преминавали през него, достъпът винаги бил
свободен и никой не е извършвал подобрения в него. Впечатленията на св. П. са, че този
имот бил собственост на бащата на Б., като е виждал стар нотариален акт за него на негов
5
родител.
Свидетелят С.С.М. заявява, че познава Б. С., тъй като се занимава с предприемачество с
недвижими имоти. От Б. разбрал, че той притежава място в Южния парк, което било на
баща му и искал някой да строи там. Б. го завел на мястото и тогава отишли в процесния
имот, в който се намирал и бащата на Б. и свидетелят М. се запознал с него. Мястото
граничело с блокове отвсякъде и с ресторант „Хепи”. То било празно, имало само една
дървена барачка. Мястото било около 920 кв.м., а баща му обработвал някъде около 50 - 60
кв.м. Имотът не бил ограден. С.М. обяснява, че е имал интерес за застрояване на този имот,
но през 2008 -2009 година заради икономическата криза, не е можел да започне
строителство. Свидетелят подчертава, че не е виждал никой друг в имота освен бащата на
ответника, както и че има непосредствени впечатления, тъй като постоянно минавал оттам.
Свидетелят строял парцел точно зад спорния имот, а и минавал често оттам, защото живеел
в близост. Когато ходили с Б. и правили геодезическо изследване достъпът бил свободен.
Замерванията св. М. направил още след като се видял с бащата на Б. - някъде около 2007 г. В
съдебно заседание той каза, че е ходил много пъти /някъде около 50-60 път/) в имота, вкл. с
архитекти и с геодезист. Замерването му правил през 2005 - 2006 г. През 2014 - 2015 г. се
минавало свободно оттам, а към настоящия момент било като гора. Твърди, че не се виждало
да има ограда.
Допуснатият при второто разглеждане на делото на страната на ищеца свидетел - С. Д. П.
заявява, че познава Н. Н. повече от 50 години - от 1972-1973 г. и стотици пъти бил ходил при
него в имота му до Южния парк, на ул. „Славище“. Извършвал ремонти на съществуващата
ограда, която се състояла от бетонови колове и оградна мрежа. П. твърди, че е ходил в имота
през 80-те години, конкретният период бил от 80-та г. до 91-ва г., като след това Н. го
извикал през 2017 г. за да му направи нова ограда на мястото на старата. Той каза още, че е
посещавал имота 50 пъти в периода от 1991 г. до 2017 г. Показанията на този свидетел са
непоследователни, тъй като твърди да е посещавал над 50 - 60 пъти имота от 1991 г. до 2017
г., което противоречи на първоначално заявеното от него, че през този период не е
посещавал имота. По - нататък сочи, че Н. го викал по 7 -9 пъти в месеца от 1991 до 2017 г.,
като бил ходил над 50 пъти в имота, а първоначлно заявява, че е посещавал имота за
ремонтни дейности във връзка с оградата през 81 г. и през 2017 г. Твърди, че имотът е бил
заграден и през него не се преминавало свободно.
Свидетелят П.Й.С., също посочен от ищцовата страна, заявява, че познава Н. Н. от 1978
г., тъй като чичо му С. живеел на 100 м. от процесния имот/(Лозенец, на ул. „Богатица“. В
този имот свидетелят твърди да е ходел през лятото, в рамките на 10 пъти в топлия период
през 1991, 1992 г., като последно го е посещавал през 2017 г. по повод подмяна на оградата.
Показанията на този свидетел съдът оценява като достоверни и безпротиворечиви, но следва
да се отбележи, че той няма лични впечатления от имота за времето от 1992 г. до 2017 г.
Неговите показания не допринасят за изясняванде на обстоятелството дали наследодателят
на ищците е владял спокойно, необезпокоявано имота в период на 10 години, респективно
не могат да установят дали в негова полза е изтекла обикновената придобивна давност.
6
Съдът се доверява на показанията на посочения от ответниците свидетел С.М., тъй като
същите са логични, последователни и без вътрешни противоречия. Освен това свидетелят
има преки впечатления върху състоянието на имота и неговото обитание, не само защото
живее в близост до него и минава често от там, а защото и в изследвания период твърди да е
построил сграда в близост до него. Съдът приема и показанията на св. В. П. досежно
отношенията му с Б. С. и посещенията му в имота през 2013 г. – 2014 г. Макар св. В. П. да
не е посещавал имота преди този период, неговите показания опровергават заявеното от
ищцовия свидетел С. П., че след 1991 г. до 201 7г. посещавал имота 50 пъти и същият бил
заграден. Свидетелите на ответната страна П. и М. са категорични, че достъпът до имота е
бил свободен, ограда не е имало, както и тоалетна или барака за инструменти, не познават
починалия Н. Н. и не са заварвали него или други лица да обитават имота.
Съдът намира, че показанията на свидетелите С. П. и П.С. не установяват по несъмнен
начин твърдяното от ищците давностно владение, което се претендира да е упражнено от
техния наследодател Н. С. Н. и от неговата майка. Тези свидетели не са имали впечатления
от имота след 1992 г., поради което не могат да докажат Н. Н. да е упражнявал фактическа
власт върху процесния имот заедно с майка си Р. до смъртта й през 1991 г., а след това да е
установил самостоятелно владение върху същия. От събраните доказателства не се доказва
да го е владял спокойно, несмущавано, с намерение за своене, до 2017 г., когато е
изповядана сделката покупко - продажба и е предадено владението в полза на купувача
„С.И.“ ЕООД.
При така установеното съдът намира следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Разпределението на доказателствената тежест при оспорването от противната страна следва
да се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже
своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса
придобивно основание /така ТР № 11/21.03.2013г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012г./.
За да се приеме, че исковете са основателни, в тежест на ищците е да докажат, че техният
наследодател е бил собственик на процесния имот по давност, чрез владение, упражнявано в
качеството на недобросъвестен владелец, с изтичане на период от 10 години, за времето от
1991 г. до 14.07.2017 г., когато го е продал на третото лице помагач „С.И.“ ЕООД. Този по –
дълъг придобивен срок е необходим и приложим, тъй като владението не е установено на
правно основание, годно да направи праводателя на ищците собственик.
В тежест на ответниците е да установят възраженията си по исковете, респ. да установят, че
са собственици на имота на твърдяното от тях основание – наследяване по закон, а
наследодателят им - по силата на договор за покупко - продажба.
Ответниците са единствени наследни по закон на Л. С. А., поч. на 21.02.2009 г., след
извършения и вписан по надлежен ред в особената книга на съда под №1756/09.09.22 г
отказ от наследството му на третия наследник Л. Л. А. – негов син. След смъртта на
преживялата съпруга – З. А.а, б.ж. на София, поч. на 05.08.2021 г. в процеса е конституирана
7
като ответник и дъщеря й Т. З., в качеството си на неин законен наследник.
Доколкото ответниците заявяват, че не основават правото на собственост на наследодателя
си на н.а. № 16/10.12.1993 г., а н.а. № 18/21.12.1993 г., съдът не обсъжда първия. Заедно с
това съдът приема тезата на ответната страна, че тя е изпълнила задължението си за
представяне по делото на цитирания нотариален акт, по силата на който наследодателят на
ищците е придобил процесния имот. Разпоредбата на чл. 193 ГПК предвижда възможност,
при задължаване от съда, да представи по делото, освен оригинала на документа, от който е
представила препис, и официално заверен препис, в противен случай документът следва да
се изключи от доказателствата по делото. По делото два пъти са представяни преписи от
документа – в с.з. на 08.05.2019 г. – при първото разглеждане на делото /препис с адвокатска
заверка/ и по настоящото дело – в с.з. на 06.06.2024 г. – със заверка от нотариус. Съдът
намира, че с представянето на официално заверен препис от н.а. № 18/21.12.93 г., т. 160,
нот.д. № 32545/1993 г. на нотариус И.ка Г., СНС при СРС, ищецът е изпълнил задължението
си по чл. 183 ГПК, така, в съответствие с разпореждането на съда. Още повече, с оглед
отразеното и приложено по делото удостоверение от Агенция по вписванията от 28.04.2017
г., че т. 160 от 1993 г., в който следва да се намира цитираният нот. акт, не се съхранява в
Архива на Служба по вписванията, гр. София. Пред вид това съдът счита, че оспорването на
документа не е доказано и той не следва да бъде изключен от доказателствата по делото.
Що се касае до направеното от ответната страна оспорване истинността на констативен н.а.
№ 72/16.06.2017 г., т. 1-А, рег. № 9765, нот.д. № 71/2016 г. на нотариус Р.Б., № 273 на НК.,
съдът намира, че, имайки констативен характер, той е опроверган от доказателствата,
събрани в хода на производството и от него наследодателят на ищците Н. Н., респ. ищците,
след неговата смърт не могат да черпят права, доказвайки правото си на собственост върху
процесния имот.
По положителния установителен иск за собственост по давност, ищците следва да докажат
две групи обстоятелства: установяване на владение върху процесния имот и изтичане на
установения от закона период от време, който в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС е десет
години, през който ищецът следва да е владял постоянно, непрекъснато, несъмнително,
спокойно и явно /за придобИ.е на собствеността по кратката петгодишна давност е нужно
ищецът да е придобил владението по силата на юридическо основание, годно да го направи
собственик, каквито твърдения и доказателства в случая липсват/. Владението представлява
извършване на действия по упражняване на фактическа власт върху имота и изразеното чрез
тези действия намерение имотът да се държи като свой, за себе си. То изисква владелецът да
демонстрира по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен
собственик, т. е поведение, което безсъмнено да сочи, че упражнява собственическите
правомощия в пълен обем единствено за себе си, по начин, който да изключва и отблъсква
владението на собственика. Иначе всяко скрито, неопределено поведение, което може да се
тълкува по различен начин, не сочи на намерение за своене. Като се има предвид
изложеното, елементите на владението в процесния случай не се установяват. Не се
установява наследодателят на ищците по явен, несъмнен начин да е манифестирал
8
намерението си да свои вещта. Имотът не е бил ограден, в него не са извършвани
подобрения, не е имало постройки, а ответникът Б. С. е водил преговори и е посещавал
имота във връзка с намиране на инвеститор за неговоро застрояване. Така упражняваната
фактическа власт от Н. Н. не разкрива проявлението на субективния признак на владението,
именно защото в нито един момент не е упражнявал фактическа власт върху имота
изключително за себе си. Действията, които е извършвал /садене на касис и ползване на
имота за почивка/, очертават признаците на държането, те не бе доказано те да са били нито
явни, нито несъмнителни, т. е. такива, че въз основа на тях със сигурност да може да се
заключи, че упражнява фактическата власт като собственик. Именно поради това
свидетелите П. и М. заявяват, че никога не са виждали някой да се е настанил в имота, през
него се преминавало свободно, бил обрасъл с растителност и деца си играели в него. Дори
Н. Н. да е посещавал имота в някакъв период от време, самото обитаване не може да доведе
до настъпване на последиците на посочения оригинерен придобивен способ.
По изложените съображения съдът намира, че така предявеният положителен установителен
иск, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен изцяло.
С отхвърляне на положителен установителен иск за собственост със сила на присъдено
нещо се установява по отношение на страните и правоприемниците им, придобили права в
хода на процеса, че ищците не са собственици на спорното право на предявеното
придобивно основание. Не се преклудират другите основания за придобИ.е правото на
собственост, които не са били предявени с исковата молба. Същевременно влязлото в сила
решение, с което е отхвърлен положителният установителен иск за собственост, не
установява, че ответникът е собственик на имота, предмет на спора. Обстоятелството, че
предявяването на положителен установителен иск е равнозначно на предявяване на
отрицателен установителен иск от ответника против същия ищец за същото право, има
отношение само за правилата за доказване в процеса. Силата на пресъдено нещо, обаче, се
формира само по отношение на конкретния иск, индивидуализиран със страни, предмет и
искане. Затова с отхвърляне на положителен установителен иск се установява със сила на
присъдено нещо, че ищецът не е собственик на предявеното основание, но от това не следва,
че собственик на същото спорно право е ответникът /за разлика от отхвърляне на
отрицателния установителен иск, който при отхвърляне установява, че ответникът е
собственик, а при уважаване - че не е/. Предмет на делото при положителен установителен
иск е правото на собственост на ищеца, а не това на ответника, затова искането на ищците за
изключване от доказателствата по делото на н.а. № 18/21.12.93 г., т. 160, нот.д. №
32545/1993 г. на нотариус И.ка Г., СНС при СРС, извън изложената си по – горе
неоснователност, е без правно значение в настоящия случай, защото, дори ответникът да не
установи своето право на собственост, това не води до извода, за доказаност на правото на
собственост на ищеца. В случая ищците не доказват владение на техния наследодател по
явен, спокоен и несъмнен начин, което е достатъчното основание за отхвърляне на иска им,
пред вид факта, че неговото уважаване зависи от наличието на изрично предвидените в чл.
79 ЗС предпоставки.
9
Искът, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли, а, пред вид изхода на спора,
на ответника Б. Л. се следват сторените разноски, съобразно представения нарочен списък,
общо в размер 2 270 лв., от които: платено адвокатско възнаграждение – 2 000 лв., и платена
по сметка на САС д.т. по въззивна жалба в размер 270 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. З. Б., ЕГН **********, с. Марково, Софийска област, ул.
*******, Н. З. Т., ЕГН ******* с. Марково, Софийска област, ул. ******* И. З. Н.,ЕГН
**********, с. Марково, Софийска област, ул. *******, М. В. К., ЕГН **********, София,
ул. ******* ******* П. В. Й., ЕГН **********, София, ул. ******* ап. 1, М. С. Г., ЕГН
**********, с. Марково, Софийска област, ул. *******, А. Г. Ш., ЕГН **********, и В. С.
Ш., ЕГН **********, двамата с адрес: София, ж.к. ******* /всички наследници на Н. С. Н.,
б.ж. на София, поч. на 05.02.2019 г./, иск против Б. Л. С., ЕГН **********, София, кв.
Стрелбище бл. ******* и Т. Л. З., ЕГН ******* адрес: София, кв.. Красно село/кв. *******
7, ап. 88, с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищците, като наследници на починалия Н. С. Н., са собственици на следния
недвижим имот:: УПИ XVI-525, кв. 6, по плана на гр. София, м-ст „Жилищна група „Южен
парк““, одобрен със Заповед № РД-50-954/19.10.1995г. и Заповед № РД-09-2-
271/07.08.1998г., с площ от 958 кв.м., при съседи на имота по графични данни: УПИ V-528,
ул. „Славище“, УПИ XVII-527 и ПИ 527, който имот след одобрението на кадастралния план
и кадастралните регистри със Заповед № РД -18-108/13.12.2016г. на изп. директор на АГКК
е нанесен в кадастралната карта на гр.София, общ. Столична, обл. София /столица/, като ПИ
с идентификатор № 68134.1004.25, с адрес: гр. София, р-н „Триадица“, ул. „Жилищна група
„Южен парк““, с площ 923кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – високо застрояване /над 15м/, при съседи имоти с
идентификатори №№ 68134.1004.27, 68134.1004.26, 68134.1004.149, 68134.1004.148,
68134.1004.206, 68134.1004.24, съгласно скица № 15-21667-19.01.2017г., издадена от СГКК -
гр. София, който имот наследодателят им Н. С. Н. е придобил по давност, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Й. З. Б., Н. З. Т., И. З. Н., М. В. К., П. В. Й., М. С. Г., А. Г. Ш. И В. С. Ш. да
заплатят на Б. Л. С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото общо в размер 2 270
лв., от които: 2000 лв., заплатено адвокатско възнаграждение и 270 лв. - заплатена по сметка
на САС д.т. по въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице - помагач на ищеца П. В. Й. „С.И.“
ЕООД, ЕИК *******, София, р-н Красно село, ж.к. *******, ул. Д*******
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
10
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11