РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Нови пазар, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ
при участието на секретаря Галина Ал. И.
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Гражданско
дело № 20243620101127 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от Ж. С. Т., ЕГН:
********** от град К. срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: ********* в условията
на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл. 26, ал.1,
т.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.10, ал. 1 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.9,
т.10, т.11 от ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски
кредит № *** от *** год., поради противоречие със закона, а в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за
прогласяване за нищожна на клаузата на чл.6, ал.1 от договора, за
предоставяне на поръчителство и безусловна банкова гаранция, поради
противоречи с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че на *** г. между ищеца и ответника е
сключен Договор за потребителски кредит № *** за общ размер на кредита от
3 200 лв. Общата сума дължима от потребителя по договора за кредит е в
размер на 4 719,24 лв., съгласно погасителен план. Уговореният фиксиран
лихвен процент е в размер на 47 %, а годишният процент разходи е в размер на
58,46 %, при уговорен срок за изпълнение от 18 месеца. Наред с това в чл.6,
ал.1 и чл.18 от договора е уговорено учредяването на допълнително
обезпечение по договора за кредит – поръчителство или безусловна банкова
гаранция, като при неизпълнение от страна на кредитополучателя се дължи
неустойка в размер на 6 240,01 лева, платима разсрочено заедно с
погасителните вноски. Процесният Договор за кредит е потребителски с оглед
качествата на страните по него, поради което същият е предмет на регулация
от ЗПК и спрямо него са приложими специалните основания за
недействителност. Недължимостта на вземанията за възнаградителна лихва и
1
неустойка произтича от нищожността на процесния договор за кредит. Твърди
се на първо място, че в договора не са посочени условията за прилагането на
възнаградителната лихва, което предполага да са указани размер на лихвения
процент на ден, дали същият се начислява върху цялата сума по кредита, дали
върху остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания или
от друг свободно избран от страните начин и оттук дали вноските са
анюитетни или намаляващи. На следващо място се сочи, че договорът е
сключен в нарушение на изискванията относно ГПР, тъй като надвишава
установените рамки съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК и не указва компонентите,
които включва. Уговорените неустойка и възнаградителна лихва са нищожни,
тъй като противоречат на закона, на добрите нрави и са неравноправни клаузи
по смисъла на ЗПК. Вземането за възнаградителна лихва, уговорено в размер
на 47 % на година е прекомерно, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва. Вземането по чл.18.1. не е неустойката, а скрита
възнаградителна лихва, тъй като представлява печалба за кредитора, поради
което следва да бъде включена в ГПР. Приложеният в кредитното
правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, като използваната
заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката
за ГПР и заобикаляне изискванията на чл.11, ал.1, т. 11 от ЗПК. Невярното
посочване на лихвения процент без в него да е включена скритата лихва по
чл.18.1. от договора, има за резултат невярно разписване на ГПР. Отделно от
това ГПР е неясен и неразбираем, тъй като не е посочена методиката, по която
е формиран и включените в него разходи. Поражда се целено заблуждение,
което не дава възможност потребителят реално да прецени последиците от
сключването на договора за кредит. Твърди се, че кредитната сделка е
недействителна, поради което се дължи единствено връщане на главницата.
Излага, че договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от
ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от него, а именно общият
размер на кредита и ГПР. Неприложими са разпоредбите на чл.26, ал.4 от ЗЗД,
тъй като евентуално нищожните части от договора не могат да бъдат
заместени от повелителни норми, нито договорът да бъде счетен за сключен
без недействителната част от него. По изложените съображения моли за
уважаване на иска за недействителност на процесния договор за кредит, а при
евентуалност моли за прогласяване на клаузата на чл.6, ал. 1 от процесния
договор за кредит за нищожна като противоречаща на добрите нрави. Твърди
се, че клаузата урежда предпоставки за сигурно неизпълнените на
ограничителните изисквания за осигуряване на поръчител или на банкова
гаранция.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорват се доводите на ищеца за нищожност на
договора и отделни негови клаузи на което и да е основание. Намира, че
неустоечната клауза не е част от същественото съдържание на договора,
поради което в случай, че се приеме за нищожна, следва да се счита за
неписана, без да влече нищожност на цялата сделка. Излага твърдения, че
безспорно процесният договор за кредит е сключен между двете страни при
цитираните условия, при свобода на договарянето и при съобразяване
изискванията на законодателството. Проведено е индивидуално договаряне и
потребителят е могъл, полагайки необходимата грижа, да прецени
2
необходимостта от сключването на договора. При фиксиран лихвен процент
не се налага уговаряне на предпоставките по прилагане на лихвата, поради
обективната липса на такива. Указаният ГПР в процесния договор за кредит не
надхвърля законоустановения лимит от петкратен размер на законната лихва,
доколкото същият е 58,46 %. Неустойката е вземане, което възниква след
сключването на договора за кредит, поради което не може да бъде включено в
ГПР, което се формира от задължения, които са уговорени и изпълняеми при
сключване на договора. Намира за неоснователни твърденията на ищеца, че
вземането за възнаградителна лихва накърнява добрите нрави, тъй като
същата, макар и фиксирана, е под законоустановения лимит на ГПР, за което е
налице последователна и непротиворечива практика на съдилищата. Не е
налице заблуда на потребителя, тъй като при сключването на договора той
ясно и недвусмислено е бил запознат с размера на кредита, фиксираната
лихва, както и с фиксираната неустойка при неизпълнение на задължението за
учредяване на допълнително обезпечение. Дори и да не е добре обмислено
решението на потребителя за сключването на договор за кредит, същият е
имал правото да се откаже от него и да не бъде обвързан от неизгодните му
параметри. Неоснователни са твърденията за нищожност на неустойката,
поради противоречие с добрите нрави, доколкото установените критерии за
нищожност на неустойката не са изпълнени с оглед даденото разрешение от
ВКС задължително тълкуване по този въпрос – кредитът не е обезпечен, а
възможността да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването
на неустойката, респективно върху цялостното й отпадане, принадлежи
единствено на длъжника. Оспорва твърденията, че неустойката представлява
скрита лихва и следва да бъдат включена в ГПР. Уговореното отговаря на
изискванията за добросъвестността и не води до значително неравновесие
между правата и задълженията на двете страни, поради което не е налице
нарушение на чл.143 от ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО. Клаузите са съставени на
ясен и разбираем език, което изключва възможността потребителят да не е бил
предварително наясно с икономическите последици от договора. Излагат се и
твърдения, че в потребителят е страна по общо шест договора за кредит с
финансовата институция и поведението му е мотивирано единствено от целта
да ползва паричен ресурс, да заведе искове за недействителност на договорите
и така да се обогати неоснователно. Настоящият договор следва да се тълкува
в контекста на трайните отношения с ищеца, които опровергават твърденията
му за заблуждава търговска практика и за неравноправност в отношенията им,
доколкото последните са породени от идентични договори за кредит, с
идентични параметри. Доколкото финансовият продукт е познат отлично на
ищеца, следва да се приеме, че предявените от него искове са неоснователни.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД, във вр.
чл.22 от ЗПК, във вр. чл.10, ал. 1 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 от ЗПК в
тежест на ищеца е да докаже твърденията си за несъответствие между
уговорения и действителния ГПР. В тежест на ответника е да докаже
валидността на договора, включително изпълнение на задълженията на
заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
3
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз
основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на
условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на
останалите такси и разходи в съответствие с типични разходи на кредитора и
обичайна печалба, а индивидуално уговаряне на неравноправните клаузи, в
случай, че се установи, че такива са налице.
С представения по делото Договор за потребителски кредит № *** от
*** год. ответникът се е задължил да предостави на ищеца сумата от 3 200
лева срещу задължението му да я върне на 18 месечни вноски в размер на
125,33 лева за първите четири месеца и 301,28 лева за следващите
четиринадесет, съгласно погасителен план, ведно с възнаградителна лихва от
47 % и при ГПР 58,46 %. Общата сума дължима от потребителя по договора за
кредит е в размер на 4 719,24 лева. Наред с това страните са постигнали
съгласие в срок от два дни непосредствено след сключване на процесния
Договор за кредит и респ. след усвояване на предоставения паричен ресурс, да
бъде учредено обезпечение от личен характер – банкова гаранция или
поръчителство при определени параметри, като неизпълнението на това
задължение се санкционира с неустойка е размер на 6 240,01 лева.
Заплащането на неустоечното задължение е разсрочено и погасяването му
съвпада с това на погасителната вноска по кредита и същите са в общ размер
на 609,00 лева на месец, видно от инкорпорирания в процесния договор за
кредит погасителен план.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит, същият не е обезпечен с ипотека, поради което за
спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, действащ към момента на сключване на сделката.
Според нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Според дефиницията дадена в §1, т.1 „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В случая в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в Договора за кредит не
е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички
разходи и допускания, наред с възнаградителната лихва, а именно разходът за
неустойка при неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечение в
двудневен срок от сключване на договора за кредит, доколкото същата е
известна и предвидена като разход към датата на сключване на процесния
договор за кредит, видно от инкорпорирания погасителен план. Прави
впечатление, че размерът на неустойката е изначално включен в погасителния
план към договора за кредит като компонент от анюитетната вноска.
Включена по този начин в погасителните вноски, стойността на неустойката
позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане.
Предварителното й установяване и обективиране в процесния Договор за
4
кредит като част от месечната вноска е индиция за нагласата на финансовата
институция, че това задължение е много е вероятно да възникне, въпреки, че
не е налице, все още, неизпълнение на финансово задължение от потребителя.
Уговорена в размер от 6 240,01 лева, надхвърлящ този на отпуснатия кредит от
3 200 лева, същата представлява около 195 % от главницата, откъдето следва,
че уговореният в договора ГПР от 58,46 % не съответства на действителния.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, транспонирана в чл.16 ЗПК е предвидено императивно задължение
на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да
предостави кредит на последния.
По силата чл.18.1 от Договора за потребителски кредит неустойка се
дължи, в случай, че кредитополучателят (т.е. потребителят) не предостави в
двудневен срок от подписване на договора лично обезпечение на
задълженията си в размер от 6 240,01 лева. На практика такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя върху самия кредитополучател и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Вменява се задължение на длъжника
да осигури обезпечение непосредствено след като паричните средства са
отпуснати, като в случай, че не го изпълни, дългът му нараства с повече от два
пъти неоправдано, тоест опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. В този смисъл предвидените за компенсиране вреди са насочени
към репариране на риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно
лице. Уговорка от посочения тип влиза в противоречие с предвиденото в чл.16
от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на получените гаранции. Ето защо клаузата,
предвиждаща неустойка за неизпълнение на задължението на длъжника да
предостави последващо сключването на договора обезпечение, е уговорка във
вреда на потребителя, лишена от добросъвестност, което я прави нищожна на
основание чл.21, ал.1 от ЗПК.
Уговарянето на процесната неустойка е възникнала в ущърб на
потребителя и поражда значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията на двете страни. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример
за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна,
обезщетителна и наказателна) и цели само и единствено да постигане
неоснователно обогатяване за икономически по-силната страна в правната
връзка.
Уговарянето на подобна компенсаторна неустойка заобикаля закона, тъй
като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава
при плащането се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с
процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно
акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не
произтичат вреди към дата, към която не е налице неизпълнение на основно
задължение от длъжника. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
5
неустойка, са от потенциалната възможност вземането да не бъде
удовлетворено доброволно. На практика така се стига до кумулиране на
компенсаторна неустойка и законна лихва, което е недопустимо. Реално при
тези вероятни вреди е налице самопричиняване, тъй като, в случай на
надлежна предварителна оценка за предоставяне на обезпечение, за да се
отпусне паричната сума, тя не би следвало да се заеме преди да се учреди
обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от неизпълнение на
това установено от закона задължение за оценка на кредитоспособността от
страна на финансовата институция е недопустимо да се черпят права.
Начисляването на неустойка, предвиждането й и непосредственото й
включване в погасителния план, инкорпориран в процесния Договор за
кредит, сочи на пряката й връзка с кредитното правоотношение, доколкото
възниква непосредствено след сключването на договора за кредит, като
задължение – предвидим разход, поради което следва да бъде включена в
годишния процент на разходите. В този смисъл са и дадените задължителни
тълкувания в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C‑714/22 член 3,
буква ж) от Директива 2008/48 и Решение на СЕС от 15.03.2025 год. по дело C
337/23 член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48.
Невключването на неустойката като предвидим разход в ГПР води до
нищожност на целия договор на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Наред с горното, съдът съобрази цитираните решения, в които по
категоричен начин е възприето, че чл. 10, параграф 2, буква ж) и чл. 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. С оглед така дадения отговор и доколкото ГПР с включена в него
неустойка по чл.18.1. от договора според допуснатата ССчЕ възлиза на
634,3369 %, следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит е
нищожен.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 26,
ал.1, т.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.10, ал. 1 от ЗПК и чл.11, ал.1,
т.9, т.10, т.11 от ЗПК се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в размер
на 1 188,48 лева, от които 438,48 лева държавна такса, 250 лева депозит вещо
лице и 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
редуцирано по възражение на ответника по съображения от Решение от
25.01.2024г. по дело № C-438/22 на втори състав на СЕС, доколкото се касае за
типово производство без фактическа и правна сложност, по която е
установена многобройна и трайна съдебна практика, включително и
задължителна такава и по-конкретно цитираните по-горе Решение на СЕС от
21.03.2024 год. по дело C‑714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48 и
Решение на СЕС от 15.03.2025 год. по дело C 337/23 член 10, параграф 2,
буква ж) и член 23 от Директива 2008/48.
Мотивиран от изложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №
*** от *** год., сключен между Ж. С. Т., ЕГН: ********** от град К. и
„Кредирект“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
град София, бул. „Цариградско шосе“ № 115, етаж № 5, поради противоречие
със закона, на основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр.
чл.10, ал. 1 и ал.2 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление град София, бул. „Цариградско шосе“ № 115, етаж № 5, да
заплати на Ж. С. Т., ЕГН: ********** от град К., сумата от 1 188,48 лева,
представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Шумен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
7