РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 22 март 2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря МАРИАНА
ДОЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА гр. д. № 652 по
описа за 2017 г. на съда и за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е установителен иск по реда на
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК
Постъпила е искова молба от
„Е.С.О." ЕАД (ЕСО ЕАД), с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Ц.Б.***“ №***, чрез юрисконсулт Г.К.срещу „Е.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Т.,
общ. Луковит, ул. „С.Ш.“№*
Ищецът очертава материалната си
легитимация на кредитор с особеното си качество на „независим преносен оператор
на електропреносната мрежа“ по смисъла на Закона за енергетиката, а
легитимацията на дружеството – ответник с качеството му на енергийно
предприятие, което произвежда електрическа енергия от ВЕИ, което е присъединено
към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ разпределение България“ АД.
Посочено е, че последното дружество е
издало подробно описани фактури с получател ответника, по които нямало плащане.
При тези факти ищецът счита, че ответникът дължи цена за ползване на
електропреносната мрежа в общ размер на 1890,03 лева, съгласно определената
цена за достъп от КЕВР.
След поредни уточнения с Молба с
Вх.№2155/04.06.2018 г. ищецът заявява, че черпи правото си да получи
претендираната сума от ответника, за която се е снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, от административен акт с гражданскоправни
последици – три решения на КЕВР – решение №Ц-6 от 13.03.2014 г., Ц-27 от
31.07.2015 г. и Ц-19 от 30.06.2016 г., като фактическото основание е достъпа на
ответника до електропреносната мрежа на ищеца цена за достъп – м. март 2014 г.
до м. февруари 2017 г. Предявен е иск за установяване на акцесорното задължение
за лихва в размер на 299.86 лева за периода на забава.
Евентуално, въвежда твърдения за
неоснователно обогатяване на ответника, ако не бъде уважена претенцията за
установяване на вземането, основаващо се на административния акт. Доколкото
няма процесуална пречка наред с установителния иск по чл. 422 ГПК да бъде
съединен и осъдителен иск за присъждане на сумите, за които има издадена
заповед, но на друго основание, същият следва да бъде приет за съвместно
разглеждане.
Ответникът „Е.“
ЕООД възразява, че няма правно основание, което да поражда правото на
ищеца, като се позовава на уредбата на Закона за енергетиката. Счита, че дължи
да плати цена за достъп само до мрежата, към която е присъединена централата
му. Възразява и срещу правната оценка на Правилата за търговия с електрическа
енергия, посочени от ищеца като подзаконово нормативен акт. Счита, че същите
имат белезите на административен акт. Възразява, че след като ЗЕ не създава
обвързаност между ответника и оператора на мрежа, към която не е присъединен
обекта му, е недопустима това да стане с решение на КЕВР, която няма правомощия
да създава задължения, които не са предвидени в ЗЕ. Възразява, че с цитираните
три решения на КЕВР последната има правомощия само да определи цени за достъп и
пренос, но не и да определя от кого и на кого се дължат такива. По отношение на
поисканата експертиза поставя допълнителен въпрос: като се отчетат
обстоятелствата, при които е изградена и присъединена ФЕЦ, да посочи възможно
ли е операторът на електропреносната мрежа реално да предостави услугата
„достъп“ на ответника.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от юрисконсулт Г.К., която поддържа иска и прави следните
фактически уточнения – че между страните не е сключен договор, тъй като
ответникът е собственик на централа с мощност под 5 мега вата. Счита, че
достъпът до преносната мрежа е възмезден по силата на § 1, т. 15 от Закона за
енергетиката и чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия
(ПИКЕЕ), като цените са утвърдени съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8, вр. чл. 30, т.
10 ЗЕ с цитираните решения на КЕВР. Твърди, че фактически достъпът до
електропреносната мрежа се осъществява чрез достъпа до електроразпределителната
мрежа, както и че „ЕСО“ прави разходи за управлението на цялата система.
Ответникът „Е.“ ЕООД се представлява от
управителя К.П.и пълномощника адв. Р.М., който поддържа отговора на исковата
молба и оспорването на претенцията. Твърди, че фактически няма достъп до
електропреносната мрежа и има договор единствено с електроразпределителното дружество,
в чиято мрежа единствено постъпва произведената от ВЕИ централата му
електроенергия. Възразява, че оператора
на електропреносната мрежа е различен от оператора на електроразпределителната
мрежа, както и че на ответника реално не е предоставяна услугата пренос през
електропреносната мрежа.
Позовава се на чл. 104 ЗЕ, чл. 30, ал. 1
ЗВЕИ и Наредба №6/2014 за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи, издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за да
обоснове тезата си, че собствената му ВЕИ централа подлежи на присъединяване
само към електроразпределителната мрежа, поради това, че производствената й
мощност е под 5 МВт.
Оспорва предявения иск като предявен без
правно основание и без реално да е осигуряван достъп до електропреносната
мрежа.
Въз основа на представените доказателства
и обявените за безспорни факти, съдът прие за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Ищецът „Е.С.О." ЕАД е независим
преносен оператор, което обстоятелство не е спорно и за особеното му
качество е представена Лицензия и Решение № С-5/30.07.2015 г., издадени от ДКЕВР.
Ответникът „Е.“ ЕООД е производител
на електрическа енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) и притежава
фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) с инсталирана мощност 86.64 kWp, находяща се в с. Т., УПИ VII-366, кв. 36, за която е издадено
Разрешение за ползване от ДНСК, приложено към отговора исковата молба.
ФЕЦ на ответника е присъединена към
електроразпределителната мрежа на
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, което обстоятелство не е спорно и се
установява от приложения Договор за присъединяване от 27.04.2011 г., както и от
фактическите констатации на инж. М.Б., назначена за вещото лице по съдебната
електротехническа експертиза.
Между „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в
качеството на разпределително предприятие, и ответника „Е.“, в качеството на
производител на ВЕИ, е сключен приложеният Договор за използване на
разпределителната мрежа от 08.06.2012 г., с предмет осигуряване от
страна на разпределителното предприятие на достъп до електроразпределителната
мрежа.
Съгласно клаузите на договора, чл. 24 –
чл. 26, производителят „Е.“ има задължение да заплаща на разпределителното
предприятие извършения пренос през разпределителната мрежа на
произведената/потребената електрическа енергия по цена, утвърдена от ДКЕВР.
Дължимите суми за пренос се изчисляват на база измерените количества потребена
и/или произведена електрическа енергия. Предвидено и задължение за заплащане на
стойността на потребената реактивна енергия извън допустимите стойности на
фактора на мощността.
В чл. 27 – 28 е уговорено задължението на
разпределителното предприятие да фактурира дължимите суми, както и реда за
това.
В договора – чл. 14, ал. 5 и чл. 15 е
предвидено, че разпределителното предприятие носи отговорност за правилното
измерване и отчитане на произведената и потребена електрическа енергия на
производителя, както и за предаване на данните за отчетените показания на
„Електроенергийния системен оператор“ (ЕСО) – за потребители, регистрирани на
пазара на балансираща енергия.
От заключението на приетата без
възражения от страните съдебна електротехническа експертиза, изготвена от инж. М.Б.,
се установява, че обекта на „Е.“ –
фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) е присъединен към електроразпределителната
мрежа (ЕРМ) на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с инсталирана мощност 86,64
киловата.
За исковия
период, съгласно издадените от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД фактури, „Е.“ е
произвел общо количество електроенергия в размер на 316 108 кВч, което
количество според ценовите решения на ДКЕВР за съответния период, възлиза на
1806.67 лева. Това обстоятелство е прието и за безспорно между страните,
безспорен е и размера на законната лихва за забава върху тази сума, изчислен в
общ размер на 299.86 лева.
ФЕЦ на
ответника, според констатациите на експерта, е изградена по програма и е
присъединена единствено към електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ. Производствената
мощност на електроцентралата прави невъзможно присъединяването й към
електропреносната мрежа.
Вещото лице е
изяснило принципа, на който функционират електропреносната и електроразпределителната
мрежа. Електропреносната мрежа, оперирана от „ЕСО“ захранва подстанциите в
страната. Една от тези подстанции се намира в гр. Луковит и е с напрежение 110
– 220 киловолта. Цялата мрежа след подстанцията е собственост на ЧЕЗ Разпределение
България и включва множество електропроводи и трафопостове. Един от
електропроводите е въздушната линия „Дерманци“, която е с трасе гр. Луковит –
гр. Угърчин. По тази линия има отклонения, които са собственост на ЧЕЗ, .
Всичко, което след подстанцията всичко е собственост на ЧЕЗ.
От подстанцията
в Луковит тръгва далекопровода Луковит – Угърчин, който е с вече намалено
(средно) напрежение от 20 киловолта. Този кабелен електропровод е собственост
на ЧЕЗ разпределение.
От
далекопровода има разклонения към трансформаторни постове, най-често в
населените места, които понижават напрежението на 400 волта и чрез тях се
захранват крайните потребители.
ФЕЦ на
ответника има изграден трафопост в самия обект, който преобразува произведената
електроенергията в обекта на 20 киловолта, след което енергията влиза в
далекопровода.
От техническа
гледна точка единствената принципна възможност произведеното от ФЕЦ
електричество да достигне до електропреносната мрежа на „ЕСО“ е ако всички
трафопостове по пътя на далекопровода се изключат, което би позволило
хипотетично енергията да достигне в подстанцията в Луковит, където да се
преобразува обратно от средно напрежение във високо, след което да тръгне по електропреносната
мрежа.
Вещото лице е
категорично, че в конкретния случай ФЕЦ
на „Е.“ е с пренебрежимо малка мощност – 86 киловата, която да се преобразува
във високо напрежение от 220 киловолта, за да тръгне по електропреносната
мрежа.
Представени са
и други писмени доказателства (основно издадени от ЧЕЗ Разпределение България,
Решения на ДКЕВР и др. ), които съдът намира, че не се налага да бъдат
обсъждани самостоятелно, доколкото между страните няма спор по доказателствата
и фактите, а по правото.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
За ищеца „Е.С.О.“
АД е налице правен интерес от предявяване на установителен иск, тъй като в
негова полза е издадена заповед за изпълнение, срещу която е депозирано
възражение от ответника „Е.“ ЕООД.
С доклада по
чл. 146 ГПК е очертан предметът на делото и обстоятелствата, на които „Е.С.О.“
АД основава претендираното право да получи главницата от 1806.67 лева, а именно
това, че обектът ФЕЦ на ответника е присъединен към електроразпределителната
мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ и това поражда задължение да заплаща цена
за достъп и до електропреносната мрежа, произтичащо от §1 т.15 ДР ЗЕ, вр. чл. 29, ал.3 от Правилата за търговия с електро
енергия (ПТЕЕ) по цени утвърдени от КЕВР.
Ответникът прави
правоизключващо възражение, че между страните няма валидно правоотношение –
оспорва да е сключвал сделка за предоставяне на достъп до електропреносната
мрежа и оспорва фактически да има достъп до електропреносната мрежа.
Уважаването на
предявения иск изисква ищецът да докаже, че има валидно правно основание да
получи от ответника търсената сума.
Дейностите на
двете страни, по повод на които е възникнал спора, се регулират от специален
закон – Закон за енергетиката, който урежда обществените отношения,
свързани с осъществяването на дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия, както и
регулирането и контрола на сектора.
Ищецът „Е.С.О“ АД има качеството
на „оператор на преносната мрежа“ по смисъла на §1, т. 34а ДР ЗЕ.
Ответникът „Е.“ ЕООД има качеството на „производител на електрическа енергия от
възобновяеми източници“ по смисъла на §1, т. 46 ДР ЗЕ и е собственик на
„енергиен обект“.
Третото неучастващо по делото лице – „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД има качеството на „оператор на електроразпределителна мрежа“ по смисъла на § 1, т. 34б
ДР ЗЕ.
Възникването на облигационни
правоотношения във връзка с преноса на електрическа енергия е уредено изрично в раздел VIII на Закона за енергетиката – „Сделки за
пренос, достъп, допълнителни услуги и студен резерв“.
Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗЕ ползвателите
на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за ползване на мрежата,
за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия,
постъпили в мрежата или потребени от нея.
Съгласно ал. 3 на същия текст, редът,
условията и съотношението в заплащането
на цените по ал. 1 от ползвателите на съответните мрежи се определят с
правилата за търговия с електрическа енергия.
Видът на сделката, която производителите
на електрическа енергия, какъвто е ответникът, са длъжни да сключат, е уреден в
чл. 84, ал. 2 ЗЕ, предвиждащ, че „Производителите на електрическа енергия са
длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа
и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и
задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен
резерв и допълнителни услуги.“
В константната практика на ВКС (решение № 155 от
11.01.2016 г. по т. д. № 2611/2014 г., Решение № 157 от 11.01.2016
г. по т. д. № 3018/2014 г., Решение № 7 от 26.04.2016 г. по т. д. №
3196/2014 г и др.) също изрично е прието, че правоотношението по предоставяне
услугата достъп на производителите на електроенергия от възобновяеми източници
до енергийните мрежи възниква от смесен
фактически състав, включващ частноправен елемент - сключен договор за достъп или
фактическо присъединяване към мрежата на съответния оператор и
административноправен - решение на ДКЕВР, за
определяне на цена за достъп, като съществен елемент на сделката.
Ответникът „Е.“ ЕООД не е сключвал
договор с ищеца „Е.С.О“ за достъп и пренос да електропреносната мрежа, което
обстоятелство е безспорно между страните.
Единствените валидни правоотношения са
възникнали между „Е.“ ЕООД и операторът на електроразпределителната мрежа на
„ЧЕЗ Разпределение България“ по силата на представените от ответника договори
за достъп и пренос.
Съгласно категоричното заключение на
вещото лице инж. Б., обектът на „Е.“, произвеждащ електро енергия от
възобновяеми източници, фактически не е присъединен към електропреносната
мрежа, а само към електроразпределителната мрежа.
От посочените правни норми и фактическо
състояние съдът достигна до крайния извод, че „Е.С.О“ няма правно основание да
претендира от ответника да му заплаща цена за достъп на електропреносната
мрежа, след като такъв фактически не е осъществяван.
Неоснователна е правната теза, поддържана
от ищеца, че има право да търси заплащане на цена за пренос от ответното
дружество на основание §1, т. 15 от ДР на Закона за енергетика. Посочената
правна норма не съдържа правило за поведение, а легално определение на
„Достъп“, което понятие е дефинирано като правото за използване на преносната
мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен
газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба.
Единствената законова възможност за
извъндоговорен произход на правоотношението е предвидена в § 197, ал. 2 ПЗР на
ЗИД на ЗЕ (в сила от 12.07.2012 г.).
Съгласно нормата, производителите на
електрическа енергия, които в срок до два месеца от влизането в сила на закона
не са сключили договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или
с оператора на електроразпределителна мрежа, операторът на електропреносната
мрежа и/или операторът на електроразпределителна мрежа сезира комисията, която
определя условията за достъп до
сключването на договор.
На основание § 197, ал. 2 ПЗР на ЗИД на
ЗЕ е било прието Решение №Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на
временни цени, впоследствие отменено с влязло в сила Решение № 4659 от
3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13239/2012 г.
След отмяната на този индивидуален
административен акт на ДКЕВР, единствената правна възможност за пораждане на
права и съответни задължения във връзка с мрежовите услуги между производители
на електрическа енергия и операторите на мрежите (елктропреносна и/или
електроразпределителна) е чрез сделка, каквато в случая не се доказа, а и се
отрича да съществува от самия ищец.
Съдът намира, че чл. 29, ал. 3 от Правилата
за търговия с електрическа енергия, на който се позовава ищецът, не може да
породи задължение за ответника по следните съображения.
Съгласно цитираната норма, производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция. За тези производители цената за достъп до
електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се
заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор
съгласно договорите по чл. 12
и 13.
В
разрез с основния принцип на Закона за енергетиката – отношенията между
участниците на пазара да бъдат уредени със сделка, и извън законовата
делегация, учредена с чл. 91, ал. 3 ЗЕ – с правилата е предвидено
извъндоговорно основание за заплащане на цена за пренос, без такъв да е
уговорен.
Съдът намира, че не следва да обсъжда
самостоятелно решенията на ДКЕВР, приети по делото, извън безспорния факт, че
начислените във фактурите издадени от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД цени за
достъп до електропреносната мрежа на „ЕСО“, съответстват на цените, утвърдени с
решенията.
Тези решения имат характер на
индивидуални административни актове, издадени от ДКЕВР в рамките на изричната
законова компетентност по регулиране и контрол на сектора. Същите обаче не
пораждат самостоятелни гражданско правни отношения между производители и
оператори.
Липсата на главно задължение предопределя
и неоснователността на претендираната мораторна лихва за забава.
В обобщение следва да се посочи, че „ЕСО“
ЕАД не доказа наличието на валидно правно основание, пораждащо задължение на
ответника да заплати сумите, за които ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение, което предопределя крайният извод, че предявеният установителен иск
е неоснователен.
При този изход на делото право на
разноски има ответникът и същите следва да бъдат понесени от ищеца по правилата
на чл. 78 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК от „Е.С.О."
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.Б.***“
№***, чрез юрисконсулт Г.К.срещу „Е.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление с. Т., общ. Луковит, ул. „С.Ш.“№* иск за установяване на
вземане по издадена Заповед за изпълнение №338/03.10.2017 г. по чгрд№457/17 на
РС Луковит, за сумите 1806.67 лева, представляваща
цена за достъп до електропреносната мрежа, както и за сумата 299.86 лева –
мораторна лихва за забава.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца „Е.С.О." ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „Ц.Б.***“ №***, чрез юрисконсулт Г.К.ДА
ЗАПЛАТИ на ответника рещу „Е.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с. Т., общ. Луковит, ул. „С.Ш.“№* сумата от 630.00 лева (шест стотин и тридесет лева), представляваща разноски, от
които 380.00 лева – адвокатско възнаграждение и 250.00 лева – разноски за
експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………………