Решение по дело №214/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба подадена от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ (КРПМ) в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (ДАРОК) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Т. срещу Решение № 61 от 16.02.2024 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 311 по описа за 2023 г.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 8013 от 13.01.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на К. С. А., с [ЕГН] на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. второ от Закона за пътищата (ЗП), вр. 53, ал. 1 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева, за извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба № 11/03.07.2001 г./Наредбата).

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Искането е за отмяна на съдебния акт и за постановяване на решение, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, депозира отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и намира първоистанционното решение за правилно и законсъобразно, и като такова моли същото да бъде оставено в сила.

В проведеното съдебно заседание касаторът - началник на отдел КРПМ към ДАРОК при АПИ, редовно призован, не се явява, за представител изпраща юрисконсулт Т., която подържа касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно първоистанционното решение и вместо него да постанови друго, с което решавайки спора по същество да потвърди наказателното постановление, по съображения подробно изложени в касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба К. С. А., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило становище от пълномощника на ответника адвокат Г. от САК, който оспорва касационната жалба. Пледира за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, по мотиви подробни изложени в представения отговор на касационната жалба. Претендира за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Перник счита касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд - Перник като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна по следните съображения:

Предмет на въззивно оспорване пред районния съд е Наказателно постановление № 8013/13.01.2023 г., издадено от началник отдел КРПМ към ДАРОК при Агенция "Пътна инфраструктура", с което на касатора е наложено административно наказание "глоба" в размер [рег. номер]. на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗП, във връзка с нарушение на разпоредбатана на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 29.12.2022 год., в 11,35 часа на път АМ С., км. 30+500 на пътен възел за [населено място] в посока с Студена – [населено място], К. С. А. е управлявал и извършвал превоз на товар „трошен камък“ с МПС с четири оси с две управляеми оси [Марка] с рег. № [рег. номер], което е тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., като управлението му е извършено без разрешение (Разрешително), за превишаване на максимално допустимите норми по раздел ІІ от Наредбата, за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя.

Административно наказващия орган сочи, че ППС е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/2001 г., тъй като при направени измервания с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №118844 и ролетка 1302/18/5 м. е констатирано, че при измерено разстояние между осите – 1.44 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 37.310 т при максимално допустимо натоварване на оста – 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишаването е с 18.310 т. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г.

За деянието е съставен АУАН № 9281/29.12.2022 г., в който е описана същата фактическа обстановка. Актът бил предявен на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения. Въз основа на акта и представените материали административнонаказващият орган направил извод, че К. С. А. е извършвал превоз на товари без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, поради което издал срещу него Наказателно постановление № 8013 от 13.01.2023 г., което било предмет на разглеждане в съдебното производство по АНД № 311/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

За да постанови обжалваният съдебен акт въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП и приложената Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, с която са делегирани права на административнонаказващия орган (АНО) по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН; АУАН е издаден от длъжностно лице с доказана материална компетентност съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗП, предвид приложената Заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ. Констатирал е, че от събраните доказателства се установява възприетата от АНО фактическата обстановка, но същевременно обаче районният съд е приел, че установеното от фактическа страна не изпълва приложения административнонаказателен състав на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. второ от ЗП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 2, чл. 8 и ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. Приел е, че в конкретната хипотеза е налице административнонаказателния състав по реда на чл. 139, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ на Наредба № 11/03.07.2001 г. и като е изложил съответни разсъждения в тази насока е отменил наказателното постановление, и в полза на жалбоподателя е присъдил сторените по делото разноски.

Решението е неправилно.

Пред настоящата касационна инстанция писмени доказателства за установяване на касационните основания не са представени. Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в касационната жалба оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд – Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.

Не се споделят правните изводи на решаващия първоинстанционен състав довели до отмяна на наказателното постановление.

Проверката е извършена от служители на Агенция "Пътна инфраструктура", оправомощени за това, съобразно чл. 37, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от лице по чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" в дирекция АРОК към Агенция "Пътна инфраструктура" – [населено място], оправомощен със Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, съобразно чл. 56, ал. 3, т. 1 от Закона за пътищата. И двата акта съдържат задължителните законоустановени реквизити. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и правилата на чл. 36 и сл. от ЗАНН. При налагането на административното наказание са съобразени разпоредбите на Раздел IV от ЗАНН.

Настоящата касационна инстанция намира, че релевираното деяние е квалифицирано правилно от АНО като административно нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 във вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от Закона за пътищата. Визираните разпоредби на специалния закон въвеждат санкция за нарушение на забраната за дейност от специалното ползване на пътищата, изразяваща се в движение на тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя.

В случая съставомерното обстоятелство - движение на тежко ППС е преценено като доказано от въззивния съд, който извод касационната инстанция счита за обоснован и правилен. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от ЗП предвижда, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, движението на тежки пътни превозни средства. Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП се наказват с глоба [рег. номер] 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Според чл. 18, ал. 1 от ЗП специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляващ пътя, като разрешението се издава след заплащане на такси (ал. 2). Съгласно § 1, т. 8, пр. 1 от ДР на ЗП, "специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари. Кои пътни превозни средства са извънгабаритни, респ. тежки е определено с разпоредбите съответно на чл. 2 и чл. 3 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г., като допустимите норми за размери, маса и натоварване на ос на ППС, при превишаването на които пътното превозно средство се квалифицира като извънгабаритно и/или тежко, са регламентирани в раздел II, чл. 5 – 7 от Наредбата. От данните при извършеното измерване, които нарушителят не е оспорил, е установено, че процесното МПС е тежко ППС по смисъла на определението по чл. 3, т. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г., с оглед на което е било дължимо разрешение (Разрешително), издадено по реда на раздел ІV на Наредбата от администрацията управляваща пътя, за дейността от специалното ползване на пътищата, каквото в случая не е представено.

Наложената от наказващия орган санкция на жалбоподателя се основава на нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗП, според която субект на нарушението и респективно субект на административнонаказателна отговорност по чл. 53, ал. 1 от ЗП, може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение – т. е. кръгът на субектите на това нарушение не се изчерпва със собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС и с превозвачите по смисъла на § 1, т. 5 от Закона за автомобилните превози. Именно като водач на моторното превозно средство, който непосредствено извършва дейността по движение на тежкия товарен автомобил без надлежно издадено разрешение, К. А. е физическото лице, извършител на нарушението по смисъла на чл. 53, ал. 1 от ЗП. Респ. за превозвача съществува задължението да осигури разрешителното по чл. 15, ал. 3 от Наредбата, но за водача тежи задължението да осъществи превоза при спазване на изискванията на закона, включително да разполага с издадено разрешително. Неизпълнението на това задължение от страна на водача обуславя отговорността му по чл. 53, ал. 1 от ЗП, поради което и дадената от административнонаказващия орган квалификация е законосъобразна. Аргумент в подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Във връзка с реда за констатиране на нарушението, относимите норми на чл. 56 от ЗП във вр. с чл. 36 от Наредба № 11/2001 г., сочат на надлежно вменена и упражнена компетентност от органите на АПИ.

Не се споделя от съда изводите в първоистанционното решение, че в случая приложимата административнонаказателна разпоредба е тази на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание глоба в размер от 500 [рег. номер]. на водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случая разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е неотносима, доколкото ЗДвП касае изискванията към пътните превозни средства за участие в движението, а Законът за пътищата засяга управлението на безопасността на пътната инфраструктура. Участието на органите на МВР в контрола на извънгабаритните и/или тежки ППС, осъществяван от АПИ, е с цел съдействие и няма отношение към законосъобразното протичане на административнонаказателното производство. Действително, предвид субекта на нарушението - водач на тежко ППС, което е в нарушение на параматрите за движение по пътищата, има донякъде съвпадение на деянията при двата състава, но разликите са в обществените отношения, които се регулират - правила за безопасност на движение по пътищата в ЗДвП и правила за ползването и безопасността на пътната инфраструктура в ЗП. Процесното нарушение напълно изпълва състава на нарушението по ЗП и органите на АПИ имат правомощията да го констатират и накажат, поради което не е налице незаконосъобразност на ангажиране на АНО. При безспорно установено нарушаване на формулирана в ЗП – чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП обща забрана, органите по чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП - в случая длъжностните лица на АПИ имат правомощието да го установят и да издадат наказателно постановление на водача, нарушаващ забраната, предвиден като субект на това нарушение.

Предвиденото в чл. 53, ал. 1 от ЗП административно наказание глоба е в размер [рег. номер]. [рег. номер]. В случая е наложена глоба [рег. номер]., т. е. максималния размер за съответното нарушение. АНО не е изложил каквито и да е съображения, свързани с относимите към индивидуализацията на наказанието обстоятелства по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. При определяне на наказанието съгласно посочената разпоредба наказващият орган е длъжен да определи такова в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, след като съобрази тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, така че наложената административна санкция да изпълни предназначението си по чл. 12 от ЗАНН.

В случая наказателното постановление е незаконосъобразно в частта му с която е определен размер на имуществената санкция над минималния предвиден в санкционната норма. Във всички случаи когато санкционния орган налага наказание, различно от предвидения в закона минимум, той е длъжен да изложи мотиви, от които да стане ясно защо при индивидуализацията на конкретното наказание е определил точно този размер. Изложените мотиви не се споделят от настоящият съдебен състав предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, което налага неговото изменение и определяне на глобата в размер равен на законовия минимум. С оглед това, наказателното постановление следва да бъде изменено, като на нарушителя бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Наказание в този размер ще съответства както на тежестта на нарушението, така и на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Видно от всичко гореизложено е налице основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на оспореното решение на РС – Перник, като вместо него следва да бъде постановено решение, с което НП да бъде изменено, като наложената имуществена санкция бъде определена в минимално предвидения размер от 1000, 00 лв. /хиляда лева/.

При този изход на спора първоинстанционното решение е неправилно и в частта на присъдените разноски и подлежи на отмяна.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.1, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, следва и на двете страни да се присъдят разноски, съразмерно на уважената/отхвърлена част на жалбата. В случая е намален само размерът на наказанието, с оглед на което релевантно е съотношението между наложеното наказание и определения от съда размер.

С оглед на горното на касатора се определят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за двете съдебни инстанции, съобразно чл. 24 от Наредбата за правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 3 от ЗАНН. Съразмерно уважената част, ответникът по касация ще бъде осъден да заплати съдебни разноски в общ размер на 40 лева за двете съдебни инстанции.

На ответника по касация се дължат, съразмерно с уважената част на жалбата – само в частта по отношение размера на наложеното административно наказание, разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер [рег. номер]. /за двете съдебни инстанции/, съгласно представени доказателства за реално сторени разноски за заплатен адвокатски хонорар. Направеното от касаторът възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, поради което същият ще бъде осъден да заплати в полза на ответника съдебни разноски в общ размер [рег. номер]. за двете съдебни инстанции.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 61 от 16.02.2024 г., постановено по АНД № 311 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник, И В. Н. П.:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 8013 от 13.01.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“, към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция пътна инфраструктура – [населено място], с което на К. С. А., с [ЕГН], за извършено административно нарушение – по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ от Закона за пътищата, във вр. с чл. 8, ал. 1 и ал. 2, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е наложено административно наказание „глоба“ от 5 000 лв. (пет хиляди лева), като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“ на 1 000 лв. (хиляда лева).

ОСЪЖДА К. С. А., с [ЕГН] с адрес [населено място], [жк], вх. А, ет. 7, ап. 19 да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, с код по БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес на управление: [населено място], район Красно село, [улица], съдебни разноски за двете инстанции в общ размер на 40.00 лв. (четиридесет лева).

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с код по БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес на управление: [населено място], район Красно село, [улица], да заплати на К. С. А., с [ЕГН] с адрес [населено място], [жк], вх. А, ет. 7, ап. 19, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 1120.00 лв. (хиляда сто и двадесет лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.