РЕШЕНИЕ № 211
гр. Монтана,
29 март 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.03.2023 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря Димитрана
Димитрова, с участието на прокурор Галя Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 169 по описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по постъпила
касационна жалба от „С*** П*** И*** “ ЕООД, ЕИК * , седалище ***,
представлявано от управителя С.А. С*** , чрез адв. И.В.К.,***, против Решение №
263 от 15.12.2022 г. по АНД № 865 от 2022 г. по описа на Районен съд – Монтана,
с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г №
0041072/ 08.03.2022 г. издаден от ОД на МВР – Монтана, с което на „С*** П***
И*** “ ЕООД – гр. Перник е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса
за застраховане /КЗ/, във вр. с чл. 638, ал. 4, чл. 638, ал. 1, т. 2 и чл. 461,
т. 1 от КЗ, като законосъобразен.
Касационният жалбоподател твърди, че въззивното
решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение
на материалния закон и процесуалните правила и в разрез с установената съдебна
практика. Твърди, че районният съд неправилно не се е произнесъл по наведените
доводи, че се касае за продълженото административно нарушение, което се осъществява
само с едно деяние, както е в процесния случай, основано е на едно решение да
не сключи застраховка „Гражданска отговорност“ и е насочено към постигане на
една цел – да управлява собственото си МПС без да прави разходи за застраховка „Гражданска
отговорност“. Настоящото производство е инициирано с една жалба във връзка с
три електронни фиша, но по неясни причини производството било разделено на три
отделни. В крайна сметка, заради несключване на застраховка ГО за процесния
период представляваното от него дружество е наказано четири пъти, с глоби в общ
размер на 8000 лева. Общият размер на глобите надвишава стойността на ГО над 50
пъти, надвишава и стойността на автомобила, както и може да доведе до
невъзможност дружеството да продължи търговската си дейност. Излага мотиви, че
ако държавните органи си свършили работата и МПС, собственост на дружеството, било
спряно от движение, съответно била изпълнена процедурата по чл. 574, aл. 10 от КЗ, а именно: дружеството да е уведомено, че няма валидна застраховка ГО, то до
такова абсурдно голямо наказание за несключване на застраховка ГО за няколко
месеца нямало да се стигне. Липсват мотиви защо РС – Монтана не възприел
възраженията, че административнонаказващият орган не може да налага наказание
втори, трети и четвърти път за едно и също нарушение – липса на ГО, поради
забраната на чл. 17 от ЗАНН, тъй като последващите наказания са за същото
нарушение. Решението на първоинстанционният съд е без мотиви свързани с
представените заедно с жалбата четири броя електронни фишове, три издадени от
ОДМВР – Монтана, включени в една обща жалба, както и Електронен фиш за налагане
на имуществена санкция серия Г № 4191, издаден от ОДМВР – Ловеч от 25.02.2022
г., с който на Еднолично дружество „С*** П*** И*** “ ЕООД, ЕИК * е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 2000 лева, за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 638, ал. 4, вр. е чл. 638,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ. Съдът не се е произнесъл по аргументите
свързани с издаване на четири ЕФ, които касаят едно и също нарушение,
изразяващо се в това, че с АТСС е установено управление на МПС регистрирано в
Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил
задължителна застраховка ГО с МПС „Ш*** О*** “ вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с
регистрационен номер Р*** . Моли, АС – Монтана, при произнасяне на своето
решение да съобрази следното: За първи път нарушението е констатирано oт ОДМВР
Ловеч на 25.02.2022 г., в 15:05 часа, в Област Ловеч, с. Петревене, ул. „Хаджи Д***
“ № 108 с АТСС ARH CAM S1, насочено в посока град Луковит, снимащо в двете
посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км./ч. Въведено с
ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от З км или 3%, за което е издаден електронен фиш
№ 4191. Същото по вид нарушение е констатирано няколко дни след първото
нарушение и от ОДМВР – Монтана, а именно на 08.03.2022 г., на 18.03.2022 г. и
на 02.06.2022 г. на един и същ участък от РП Е-79, за което са съставени
описаните по-горе ЕФ. За установеното, обаче, не е наложена принудителна
административна мярка на основание чл. 171, т. 2, буква „в“ от Закона за
движение по пътищата, след като нарушението е било констатирано за първи път на
25.02.2022 г. Налагането на такава ПАМ е задължително с оглед спазването на
повелителната норма на Закона за движение по пътищата. Освен това мярката би
препятствала възможността дружеството да продължи да управлява собственото си
МПС без да е сключило за периода задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Посочената разпоредба задължава собствениците на МПС, което е регистрирано
на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключат
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите. Т.е
законодателят в този случай не се интересува дали собственикът на автомобила е
установен да го управлява или в момента не го ползва и автомобилът е в покой. И
в двете хипотези собственикът носи отговорност по чл. 483. ал. 1. т. 1 от КЗ.
Затова и в тези случаи ПАМ, който следва да бъде съставен веднага след
установяване на нарушението е с правно основание чл. 171, т. 2, буква „в“ от ЗДвП и се изразява във временно спиране от движение на въпросното МПС до
сключването на такава застраховка. Касаторът твърди, че деянието, което е
осъществило дружеството, като е нарушил чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, е
продължено административно нарушение. То се осъществява само с едно деяние – несключване
за 2022 г. на договор за ЗЗ „Гражданска отговорност“. Изразява се в
бездействие, като субектът на нарушението осъществява непрекъснато състава на
това нарушение през определен период от време и създава по този начин едно
трайно състояние на административно нарушение, което продължава до неговото
прекратяване. Характерно за това деяние е, че субектът на нарушението
осъществява непрекъснато състава му през определен период от време, който
период започва с възникване на задължението за дееца да извърши определено
действие да сключи договор за ЗЗ „Гражданска отговорност“ и продължава докато
не бъде изпълнено това задължение или когато трайното състояние на
административно нарушение не се прекрати поради независещи от дееца
обстоятелства. След като се касае за продължено административно нарушение,
субектът на нарушението може да бъде санкциониран само веднъж. Именно по тази
причина законодателят е регламентирал в чл. 171 от ЗДвП две възможности за
налагане на ПАМ (според това дали субектът е собственик на автомобила или само
го управлява - чл. 171, т. 2, буква „в“ от ЗДвП и чл. 171, т. 1. буква „е“ ЗДвП), които категорично препятстват възможността на този субект да продължи да
управлява моторното превозно средство без да има за него сключена ЗЗ „Гражданска
отговорност“. По този начин и процесният орган е следвало да разреши
установеното трайно (продължено) административно нарушение, като след издаване
на първия електронен фиш, с който за първи път е наложил санкция за това
нарушение, в същия момент да издаде и заповед за налагане на ПАМ. В рамките на
целия период, за който лицето е длъжно да сключи ЗЗ „Гражданска отговорност“,
администратнвнонаказващият орган не може да налага наказание втори път поради
забраната на чл. 17 от ЗАНН, тъй като то се явява наказание за същото
нарушение. На второ място, счита, че решението е постановено при съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в препятстване правото на защита на
представляваното от него дружество и липса на произнасяне по доводите му от
съда. В жалбата са направени доказателствени искания, изложени конкретно в осем
точки, като нито едно от тях не било уважено от РС – Монтана, като не било посочено
и основанието заради което съдът няма да допусне даденото доказателствено искане.
Счита, че това представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
води до самостоятелно основание за отмяна на първоинстанционното решение.
Касаторът твърди, че неправилно РС – Монтана не е съобразил, че са налице
основания за отмяна на атакувания ел. фиш като незаконосъобразен поради
допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, а именно, че едно от изискванията на
законосъобразност на електронния фиш е да бъдат спазени изискванията на НАРЕДБА
№ 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата („Наредбата“). Съгласно чл. 10 ал. 1 от Наредбата „За
всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложението“. Дори и да е представен но делото Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство, твърди че същият не е съставен на датата на
нарушението, а в ден следващ този на нарушението, като и не е подписан от
съставителя, не е подписан и от приелия го отговарящ човек, нито от този който
следва да го провери, т.е. протоколът не е бил попълнен надлежно. При това
положение по делото не става ясно дали приетият протокол (ако такъв е изискан и
приет от РС – Монтана) е съставен по спомен на дадения полицейски служител. Това
некоректно и непълно попълване на протокола от съответния полицейски служител
води практически до липса на протокол, тъй като не става ясно на коя дата и от
кого е съставен/проверен/приет протокола. От друга страна приема, че е налице
неизпълнение на Наредбата и поради нарушение на ал. 3 на чл. 10. Съгласно разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от горепосочената Наредба за всяко използване на мобилно АТСС
се попълва протокол съгласно приложението на Наредбата, като в ал. 3 на чл. 10
е установено задължение за попълване на протокол за всяко място за контрол,
съпроводен със снимка на разположението на уреда, при работа с временно
разположени на участък от пътя АТСС. Протоколът представлява официален
свидетелстващ документ, който се съставя по смисъла на чл. 10 от Наредбата и
съдържа строго определени реквизити. Тяхното точно и пълно попълване е гаранция
за законосъобразност и прозрачност на процедурата по измерване скоростта на
придвижване на водачите на МПС. В случая, голяма част от графите на протокола
са останали непопълнени – липсва отбелязване с „да“ или „не“ на същественото
нормативно изискване на Наредбата – дали протокола е съпроводен със дигитална
снимка, което изискване е само за временно монтирани АТСС, каквото е настоящото
АТСС, липсва точното местонахождение, а именно точното местонахождение с думи,
липсват подписи на съставителя на протокола, както и не е посочено лицето,
което е приело протокола по чл. 10 от Наредбата, нито има негов подпис, както и
на коя дата е приет протоколът по чл. 10 от Наредбата, къде се съхранява тази
компютърна информация и т.н. Подобни пропуски опорочават процедурата по контрол
върху скоростта на придвижване на водачите на МПС, а оттам рефлектират и върху
законосъобразността на издадения електронен фиш, именно това не е съобразил PC
при постановяване на своето решение. Излага мотиви, че съгласно утвърдената
съдебна практика всяко нарушение на горепосочената Наредба води до опорочаване
на направените констатации от мобилната радарна система и е основание за отмяна
на издадения електронен фиш. В касационната жалба се излагат още и мотиви, че РС
– Монтана не се е произнесъл и не е събрал доказателства, въпреки направените
своевременно доказателствени искания, и по твърденията, че ЕФ не е издаден на
08.03.2022 г., а на много по-късна дата от извършване па нарушението, което е
съществено процесуално нарушение, защото правната същност на електронния фиш е
незабавно наказване на виновното лице. Така нямало да се стигне и до налагане
на глоби в общ размер на 8000 лева, които многократно превишават цената на
процесния автомобил и могат да доведат до невъзможност дружеството да продължи
своята търговска дейност. След като не е издаден веднага ЕФ, т.е. в деня на
нарушението, следва да се премине към процедура но издаване на АУАН и НП. В
тази насока е Решение № 299 от 10.03.2022 г. по КАНД № 1734 / 2021 г. на XXVI
състав па Административен съд – Варна, Решение № 310 от 15.03.2022 г. по КАНД №
2521 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Варна, както и Решение №
218 от 22.02.2021 г. по КАНД № 2615 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Варна. Излагат се мотиви, че съгласно чл. 189, ал. 4 от
Закона за движението по пътищата електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното ѝ заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. От логическото тълкуване на тези
разпоредби следва да се направи извод, че електронният фиш е акт, който е
създаден автоматично от административно – информационна система, въз основа на
постъпили от машина и обработени от машина данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. Оттук касаторът счита, че следва да се
заключи, че електронният фиш, като „електронно изявление“ не е акт на правен
субект, а на машина, техническо средство и други подобни, като за първи път
българското законодателство делегира правомощия на технически средства да
изпълняват функциите на административнонаказващ орган. Процедурата по издаване
и обжалване на електронния фиш е уредена в чл. 189, ал. 4 - 11 от Закона за
движението по пътищата, вр. чл. 85а от Допълнителните разпоредби на Закона за
движението по пътищата. Препратката по чл. 189, ал. 14 от Закона за движението
по пътищата към ЗАНН гласи следното „За неуредените в този закон случаи по
съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните
постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат
разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. В ЗАНН обаче
няма процесуални норми за издаването на електронния фиш. Уредбата е само материалноправна.
Липсата на разписана процедура за начина на постъпване и обработване на данните
от автоматизираните технически средства или системи, както и липсата на подпис
на издателя води до извод, че в процеса на издаване на правораздавателния акт е
изключена човешката намеса. Именно защото електронният фиш е продукт изцяло на „изкуствен
интелект“ (специфична машинна система, която заснема нарушенията и ги изпраща
но електронен път до друга машинна система, която при използване на данните от
Централизираната система на „Контрол на автомобилния транспорт“ за собственика
на заснетото моторно превозно средство и данните за приложимите
материалноправни разпоредби, също въведени в автоматизираната система, издава
електронния фиш) за издаването му не е предвиден срок. Липсата на дата на
издаване на електронния фиш, като изискуем реквизит на електронния фиш е
допълнителен аргумент, че електронният фиш се издава веднага след установяване
на административното нарушение, т.е. след обработване на данните от системата,
което предполага кратко технологично време. При евентуален „срив“ в системата и
забавяне на издаването на наказателното производство следва да се пристъпи към
съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателно производство при съблюдаване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Друг
мотив на касатора е, че PC не е мотивирал решението си и във връзка с доводите,
касаещи неразбираемо описание на нарушението. Неясно остава на кого точно се
налага имуществената санкция. В ЕФ е посочено, че собственик на МПС е дружеството
със законен представител С. С*** , т.е. издаващият фиша контролен орган приема,
че извършител на нарушението е физическо лице, законен представител на ЮЛ,
защото само физическото лице може да управлява (според цитираните правни норми
в ЕФ) въпросния автомобил, като една съвкупност (система) от съзнателни
действия и бездействия. В същото време е посочено във фишовете, че МПС е
собственост на юридическото лице, а не на физическото лице, и е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв. Точно преди квалифициране на деянието
е използвано обръщението „Уважаема/и госпожо/господине“, което предполага
адресиране на фиша до физическо лице, а непосредствено след това е посочено, че
се налага „имуществена санкция“, което пък предполага, че адресат е ЮЛ. Всичко
това създава съществени противоречия в самия ЕФ, водещи до там, че не само
деянието и неговите съставомерни признаци не са описани по изчерпателен и
разбираем начин, а дори не може категорично да се разбере кой е субектът, който
се санкционира. Още повече, че на физическо лице не може да се наложи наказание
имуществена санкция, както е отразено във фиша. Допуснато е съществено
противоречие, водещо до неяснота кой е субектът на административнонаказателната
отговорност и на кого издателят на електронния фиш налага имуществената санкция
– на физическо ли лице или на юридическото лице. Счита, че РС – Монтана не се е
произнесъл и по доводите свързани с вината, тъй като при издаване на атакувания
ЕФ е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, което е във връзка с
наложена имуществена санкция. Съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и
по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Както вече беше посочено,
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регламентира императивното изискуемото
съдържание на електронния фиш. В тази разпоредба е предвидено ЕФ да се издава,
когато за извършено нарушение, заснето с АТСС, е предвидено наказание глоба, но
не и имуществена санкция. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по г.д. № 5/2013 г. на ВАС,
институтът на „имуществената санкция“, въведена с разпоредбата на чл. 83, ал. 1
от Закона за административните нарушения и наказания, не е идентичен с „глобата“,
която е едно от административните наказания, предвидени в чл. 13, Глава втора „Административни
нарушения и наказания“ от ЗАНН. Предвидените в чл. 13 от ЗАНН административни
наказания са само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде
определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде
извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица
– чл. 24 и 26 от ЗАНН. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен
с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност
на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно текста на
чл. 83, aл. 1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление
на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица
и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Имуществената
санкция е изведена в специална разпоредба от ЗАНН в самостоятелна глава
четвърта „Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични
търговци“, която е след глава втора „Административни нарушения и наказания“. Законодателят
прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни
термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и
са въведени с различни нормативни разпоредби. Поради това правилата, приложими
към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към
имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични търговци.
Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи
наказанието глоба, и за имуществената санкция. С оглед изложените съображения
счита, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да
бъде отменен. Касаторът възприема, че съдът е постановил неправилно решение,
тъй като не е съобразил, че е допуснато процесуално нарушение изразяващо се в
неразбиране какво е конкретно установеното нарушение, което е съществено,
защото нарушава правото на защита на санкционираното лице. Излагат се мотиви,
че ЕФ се издава в случаите по чл. 647, ал. 3 от КЗ в отсъствието на контролен
орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП, и това са
хипотезите на установяване и заснемане с автоматизирано техническо средство или
система (АТСС), на управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. В конкретния случай, съобразявайки нормите на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във връзка с чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2
вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, може да се предположи, че дружеството е санкционирано
за нарушение установено с АТСС № TFR1-M 561, за което няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Относими са разпоредбите на чл. 638, ал. 4, във вр, с
чл. 647, ал. 3 от КЗ, като по отношение на условията и реда за издаване на ЕФ,
последната разпоредба препраща към ЗДвП. От своя страна, съгласно изискването
на чл. 189,
ал. 4. изр. 2 от ЗДвП, електронният фиш трябва да съдържа освен данни за
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените
разпоредби, размера на глобата, и данни описващи извършеното нарушение. Видно
от съдържанието на процесния ЕФ, последният съдържа обективни признаци на
извършено деяние, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост, като е
отразено, че „ На 08.03.2022 г. в 14:47 часа в Област Монтана РП Е-79 км.
86+000 с посока на движение от град Видин към град Монтана при ограничение на
скоростта от 60 км/ч за извън населено място въведено с пътен знак В26.
Нарушението е установено с АТСС ARHCAMS1 120СС65. Производството е
административнонаказателно, което означава, че в електронния фиш следва да има
ясно и еднозначно описание на конкретно нарушение, за което се ангажира
отговорността на съответното лице и така описаното нарушение от фактическа
страна задължително трябва да съответства на посочените като нарушени норми от
съответния закон, които представляват правната квалификация на фактически
описаното нарушение. Съдържанието на административнонаказателната преписка не
може да попълва или санира допуснатите пропуски в електронния фиш, респ. в
наказателното постановление. В трите случая нарушението е установено при
упражняване на контрол на правилата за движение по пътищата, видно от описание
на нарушението (посока, скорост, ограничение, пътен знак, с който е въведено и
т.н.) е, че ЕФ са съставени не в следствие на упражняване на контрол за
спазване на правила, регламентирани с Кодекса за застраховането, поради което
следва да са съставени и Протоколи по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, тъй като е
приложима и самата Наредба. Счита, че районният съд не е събрал доказателства
дали се касае за констатирано нарушение касаещо скоростта на движение на
автомобила и дали на процесната дата не са извършени две нарушения – едното,
описано единствено посредством посочени като нарушени норми от Кодекса за
застраховането, изразяващо се в отсъствие на сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, а другото нарушение, което не е описано
чрез цифрово изражение на нормите, е превишаване на допустимата скорост. АТСС в
цитираното описание на нарушение в ел. фиш е такова засичащо скорост, а не
АТСС, засичащи автоматично само и единствено рег. табели на автомобилите, които
и успоредно с това извършващи и автоматична справка в масивите на Гаранционния
фонд. Счита, че при тази смесица на факти, норми и доказателства в описанието на
ЕФ не може АНО самостоятелно да си избере едно от двете констатирани нарушения,
което от фактическа страна не е описано в електронния фиш, т.е. да приеме, че
именно това нарушение е санкционирано и въз основа на тези мотиви да признае
законосъобразността на електронните фишове. Издавайки процесният електронен фиш
е допуснато грубо нарушение на правото на защита административнонаказаното лице,
което е самостоятелно основание за отмяна на решението на PC. Моли АС да има
предвид, че с липсата на произнасяне по доводи посочени в жалбата от страна на
PC са нарушени съществено съдопроизводствените правила – липсата на произнасяне
по довод(и) на страна в процеса нарушава правото на честен н справедлив процес,
в частност чл. 121, ал. 1 от КРБ според която „съдилищата осигуряват равенство
и условил за състезателност на страните в съдебния процес. Непроизнасянето по
довод на страна в процеса води до нееднакво отношение на съда към страните и
оттук липсват и равенство, и условия за състезателност. Непроизнасянето по
довод на едната страна, но произнасянето по доводи на другата страна в процеса
води до нарушаване на принципа на равенство и до липса на състезателност. По
този начин и чрез липсата на мотиви по тези доводи в обжалваното решение се
нарушава друго конституционно изискване, установено с чл. 121, ал. 4 от КРБ:
„Актовете на правораздаването се мотивират“. С липсата на произнасяне е нарушен
и принципът на гражданския и административния съдебен процес, според който
„Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по
вътрешно убеждение.“. Същият е установен е чл. 12 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.
Непроизнасянето по довод на страна в процеса води до невъзможност за
преценяването му, а оттук и до липса на произнасяне по вътрешно убеждение. Тъй
като е нарушен принцип на процесуалното право, нарушението е съществено. По
този начин е допуснато противоречие и с чл. 13 от ЕКПЧ, според който: „Всеки,
чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да
разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна
национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в
качеството си на представители на официалните власти.“. Поради изложеното е
налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя по
правните си последици отмяна на решението. Моли касационната инстанция да
постанови съдебен акт, е който да отмени Решение № 263 от 15.12.2022 г. по АНД №
865/2022г. по описа на Районен съд – Монтана, НО, 1-ви състав, с което съдът е
потвърдил ЕФ и вместо това да постанови решение, е което да отмените
атакуваният ЕФ. Претендира присъждане на всички разноски направени в
производството.В съдебно заседания, редовно призован касатоърт не се явява и не
се представлява. По делото е постъпила писмена молба от надлежно упълномощен процесуален
представител на касационния жалбоподател адв. К.,***, с представено пълномощно
по делото пред въззивна инстанция, с която се поддържа жалбата по подробно
изложените в нея мотиви и моли да бъде даден ход по делото. В допълнение прави
доказателствени искания, изброени в осем точки, аналогични на тези направени
пред районен съд. Претендира разноски в производството, без да е представен
списък по чл. 80 от ГПК
Ответникът
по касационната жалба Директорът на ОДМВР – Монтана, редовно призован, се представлява от гл.
юрисконсулт Димитрова, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата. В с.з.
изразява становище, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано и
моли същото да бъде потвърдено. Счита, че пред въззивния съд са събрани
безспорни писмени доказателства, че е извършено нарушение и правилно е наложено
административното наказание. А именно писмени доказателства, от които е видно,
че въззивният съд е поискал от АНО всички относими към делото доказателства,
които са представени с писмо с вх. № 8498 от 04.10.2022 г., находящо се на л.
29 на въззивното дело. Единственото, което не е представено от искането на
жалбоподателя това е да са доказателства за поставените знаци и маркировки,
което обаче не се съдържа в административната преписка, евентуално в пътно
управление. Всичко останало съдът е дал указания по преписката и то е
представено, поради което, счита че решението не е постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и затова моли решение за бъде оставено в
сила.
Прокурорът от ОП – Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС
– Монтана правилно и законосъобразно. Счита, че издаденият електронен фиш
отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да ограничат правото на
защита на наказаното лице. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на наказаното лице. Въззивното решение е обосновано и мотивирано, поради което предлага
да бъде потвърдено.
Административен съд – Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от
надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна
проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално
допустима.
С обжалваното решение Районен съд – Монтана е потвърдил Електронен фиш
за налагане на имуществена санкция Серия Г № 0041072/08.03.2022 г. издаден от
ОДМВР – Монтана, с което на „С*** П*** И*** “ ЕООД със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С.А. С*** е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 638, ал. 4
във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ, като
законосъобразен. От доказателствата по делото възивната инстанция е възприела,
че на 08.03.2022 г. мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение по пътищата, ATCC ARH CAM S1 120 CC65 била включена и автоматично
заснемала автомобилите. На РП 1, Е-79, при км. 83+000 е установено, че се движи
лек автомобил „Ш*** О*** “ с рег. № Р*** , който не е спрян от движение и няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Въз основа на
заснемането бил издаден спорният електронен фиш за налагане на имуществена
санкция, в който като нарушител бил вписан собственикът „С*** П*** И*** “ ЕООД –
град Перник, представлявано от С.А. С*** . Районният съд приема, че в издадения
електронен фиш за налагане на имуществена санкция е отразено, че за
констатираното нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ на юридическото лице, на
основание чл. 638, ал. 4 във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 461,
т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 2000 лева, като съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
издал електронният фиш, тъй като по несъмнен начин се установява в хода на
производството, че към датата на нарушението – 08.03.2022 г. процесният
автомобил не е имал сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Съдът
служебно е извършил проверка в публично достъпните масиви на Гаранционния фонд
относно това дали процесното МПС има сключена такава застраховка. Видно от
справката към 08.03.2022 г. МПС с рег. № Р*** няма активна застраховка „ГО“. Предвид
което административнонаказаното дружество е осъществило вмененото му нарушение
както от обективна, така и от субективна страна. В решението си районният съд е
приел, че атакуваният ЕФ е издаден от ОДМВР при проверени обстоятелства водещи
на извода за извършено нарушение. Наказанието е точно определено съгласно
санкционната норма. Съдът не е възприел направените във въззивната жалбата
възражения за основателни. Счел е, че това дали е наложена ПАМ или не по
отношение на процесния автомобил в случая е ирелевантно обстоятелство. Нарушението
е установено чрез автоматизирано техническо средство, като е направена и
съответната снимка на автомобила, приложена по делото. Правилно е квалифицирано
както нарушението, така и основанието за реализиране на АНО.
Предмет на касационнен контрол е постановеното съдебно решение и
съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени
процесуални нарушения на съда.
Настоящата касационна
инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, постановено при правилно прилагане на закона. Въззивният съд не е допуснал съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят
отмяна на постановеното решение. Фактическата обстановка е правилно установена
и въз основа на нея са изведени обосновани и логични правни изводи, които
изцяло се споделят от настоящия състав и към които мотиви съдът препраща,
съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.
Страните не спорят по
обстоятелството, че касаторът, за датата на издаване на Електронния фиш - 08 03
2022 г., няма сключена застраховка "Гражданска отговорност" за
собственото му регистрирано МПС рег. № Р*** , което не е спряно от движение,
напротив засечено е неговото управление на РП1 Е-79 км 83+000, посока на
движение гр. Видин към гр. Монтана. В
тази връзка чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ въвежда императивно задължение за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение да
сключи договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор. Обстоятелствата по несключване
на задължителната застраховка „ГО” са описани надлежно в издадения и оспорен
ЕФ. За така описаното в електронния фиш
нарушение правилно е определена отговорността по чл. 638, ал. 4 от КЗ, която
административнонаказателна разпоредба гласи, че когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на
собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал. 1. Съгласно текста ал. 1, т. 2 на същата разпоредба, на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
се налага имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен
търговец.
Касационният
състав не установява допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
Електронния фиш, които да не са установени от въззивната инстанция и които да
водят до незаконосъобразност на издадения акт. Разпоредбата на чл. 647, ал. 3,
изр. първо от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата. В случая Електронният фиш, съдържа всички законови реквизити, които са изрично
посочени в чл.189, ал. 4 от ЗДвП, а санкцията е наложена на дружеството, каквото
е изискването на специалния текст на чл. 638 от КЗ, където е определен абсолютен
размер на административното наказание, който е недопустимо да бъде променян, с
оглед визираното в чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
С оглед възражението, че спорният ЕФ не е съставен на датата на
установяване на нарушението, а в ден следващ този на нарушението, то това
обстоятелство не се отразява върху вида и характера на извършеното. Същевременно
няма законова пречка ЕФ да бъде издаден на по-късна дата, а не „веднага”
каквито необосновани правни изводи прави касатора.
Относно наведените в касационната жалба оплаквания, че неправомерно от
контролните органи не била наложена ПАМ по чл. 171, т. 2, буква „в“ от ЗДвП по
отношение управляваното без ЗЗ „ГО“ МПС при предходно установяване на същото
административно нарушение, касационната инстанция намира същото за неотносимо
към спора за законосъобразност на спорния ЕФ. Съгласно разпоредба на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, а
съгласно ал. 4 на чл. 172 случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к", "л", "м" и т. 2а свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване
на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно
средство. В процесния случай административното нарушение – управление на МПС,
което не е спряно от движение, без сключена ЗЗ „ГО“ е констатирано при
заснемане с АТС, в отсъствие на контролен орган, въз основа на което е издаден
процесния ЕФ по реда на чл. 648, ал. 3 от КЗ, чиято разпоредба не съдържа
задължително прилагане на ПАМ временно спиране от движение на МПС.
Относно направените с касационната жалба доказателствени искания,
настоящия съдебен състав счита, че същите освен, че са правени и пред
въззивната инстанция, която ги е уважила и исканите доказателства са
представени пред въззивната инстанция, тези доказателства са неотносими към
установеното нарушение, което касае липсата на сключена задължителна
застраховка „ГО”, съгласно изискването на чл. 483 от КТ. В тази връзка
основното възражение на касатора е, че установеното нарушение е от вида и
характера на продължаваните. Правно значение в случая има чл. 18 от ЗАНН,
според която норма, когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Тази
законодателна регламентация категорично разрешава въпросът за наказанията и
тяхното изтърпяване при продължаваните нарушения, поради това цитираните в
жалбата издадени актове за установени нарушения по друго време и място, са
ирелевантни към установеното нарушение. За пълнота следва да се отбележи, че
данните в ЕФ свързани с установено нарушение по управление на МПС с превишена
скорост не се отразяват и не променят фактическите обстоятелства, касаещи
нарушението, за което е наложено административно наказание по реда и условията
на КЗ за липсата на сключена задължителна застраховка „ГО”.
За неоснователни касационната
инстанция приема доводите на касатора, че въззивният съд не е обсъдил доводите
свързани с вината, тъй като субектът на административнонаказателната
отговорност не е физическо лице, за да се обсъждат въпросите за вината при
извършване на нарушението, а се касае до налагане на имуществена санкция на
юридическо лице, съгласно чл. 83 от ЗАНН. Отговорността на юридическите лица по
ЗАНН е своеобразна обективна, безвиновна, отговорност, при която не може да се
обсъжда въпросът за вина, тъй като никое юридическо лице не може да прояви вина
в поведението си, защото това е присъщо само за физическите лица, притежаващи
съответната правоспособност и дееспособност.
Видно от приложените доказателства се
обосновава обективната съставомерност на вмененото нарушение. Нарушението е
правилно квалифицирано, като правилно е приложена санкционната разпоредба и
определен размера на наложеното наказание.
От събраните във въззивното
производство доказателства безспорно се установява годността на мобилната
система за видеоконтрол, мястото на което е извършван контрола и обозначаването.
Електронният фиш е редовен от формална страна,
в който смисъл е чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според който редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а
изискващата се по закон информация е надлежно представена по делото. От самия
ЕФ е видна информацията за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОД на МВР
Монтана, мястото - обл. Монтана, РП 1 Е-79 км. 83+000 с посока на движение от
гр. Видин към гр. Монтана, дата 08.03.2022 г., точен час на извършване на
нарушението 14:47 ч., регистрационен номер на моторното превозно средство Р*** ,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – именно настоящият
касатор, описание на нарушението – установено управление на МПС, регистрирано в
Р България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, нарушена разпоредба на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, размерът на имуществената санкция – 2000 лв., срока за
заплащане, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане, в който смисъл
е утвърденият от министъра на вътрешните работи образец.
Деянието
не разкрива белезите на маловажен случай по дефиницията на § 1, т. 4 от ДР на
ЗАНН. Липсват доказателства за това, че същото е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от същия вид. Деянието е на просто извършване, поради което извън
приложното поле е преценката за липсата или незначителността на вредните
последици. Случаят е типичен като други от същия вид, поради което правилно
наказващият орган и въззивният съд не са приложили института на чл. 28 от ЗАНН.
От изложеното в касационната жалба става ясно за съда, че нарушението не е
първо за санкционираното дружество, което напълно изключва приложение на
института „маловажен случай“.
С
оглед на изложеното, касационната инстанция намира решението на въззивния съд
за правилно.
От
гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има
качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА като правилно Решение № 263 от 15.12.2022 г. по АНД № 865 от 2022 г. по описа на
Районен съд – Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: